Австрия внася утре в Съвета неформален текст за 12-месечна пауза, подписан от Германия, Италия, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Португалия и Дания — държави с над половината от населението на Съюза. България не е сред подписалите, макар че двете най-големи браншови организации у нас вече са описали в позициите си до министерството какво им тежи най-много — от шестте отделни производства за една инвестиция до документите, които администрацията иска повторно, при положение че вече ги притежава.
Един животновъд решава да разшири стопанството си и планира всичко наведнъж: модернизира фермата, изгражда малко предприятие за преработка на собственото мляко, монтира фотоволтаична система с батерии за собствено потребление и добавя неземеделска дейност за допълнителен доход. В неговата сметка това е една инвестиция. В сегашния Стратегически план тя се разпада на няколко отделни интервенции, всяка със собствено заявление, собствена оценка, собствено класиране, собствен договор, собствени проверки и собствено искане за плащане — шест производства за едно намерение. Примерът не е на редакцията; той е взет от позицията, която Асоциацията на земеделските производители в България внесе в Министерството на земеделието и храните на 30 юни — деветнадесет раздела на шестнадесет страници, изх. № 014-06 — и описва това, което асоциацията нарича обратен ефект: интервенциите бяха раздробени, за да не се създават „слонски“ мерки, а раздробяването умножи процедурите.
Утре, във вторник, австрийският министър по европейските въпроси Клаудия Бауер, на 31 години, ще внесе в Съвета по общи въпроси в Брюксел неформален документ, подписан от единайсет правителства. Тезата му е проста и Бауер я казва без дипломатически обвивки: „Който иска да намалява бюрокрацията, не бива непрекъснато да измисля нова.“ Пред австрийските медии тя описва как при предприятията в страната ѝ документите се трупат в буквалния смисъл на думата, а пред POLITICO обяснява, че не може да се внасят нови законодателни предложения, докато действащите правила не са приложени докрай. Заедно с Германия, Италия, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Португалия и Дания Австрия иска Европейската комисия да посвети следващите дванадесет месеца на прилагане и разчистване на вече приетото, вместо на нови закони. Единайсетте държави представляват над половината от населението на Съюза. България не е сред тях.
Дневният ред на заседанието обяснява избора на деня. По обявената програма Съветът по общи въпроси на 22 септември ще проведе дебат по Многогодишната финансова рамка 2028–2034, ще изслуша председателството за състоянието на омнибус пакетите и ще получи от Комисията писмото за намерения — списъка на законодателните инициативи, които тя възнамерява да внесе през 2027 г. Искането за пауза ляга на масата в часа, в който Комисията представя какво ново смята да пише.
Какво точно искат единайсетте
Текстът, който Бауер носи в Брюксел, е non-paper — неформален документ без правна сила, който правителствата пускат, за да измерят колко подкрепа събира една идея, преди да я превърнат в предложение. Той няма номер в регистъра на Съвета и не задължава никого. Тежест придобива, когато председателство го сложи в дневния ред или Комисията прецени, че е по-евтино да го възприеме, отколкото да го отбива. Почвата е подготвена: в заключенията си от 23 октомври 2025 г. Европейският съвет поиска да се избягва свръхрегулиране и въвеждане на нови административни тежести; единайсетте искат това пожелание да получи срок и процедура.
Исканията са три. Първото е самата пауза: една година, в която Комисията да не внася нови законодателни предложения, а да провери какво от приетото е приложено в държавите членки, кое се дублира и кое може да отпадне. Авторите отхвърлят думата „дерегулация“ и наричат това основно почистване на законодателството; разграничението е политическо — „дерегулация“ е дума, срещу която синдикатите и екологичните организации излизат на протест, а „почистване“ не е. Второто искане е тест на входа. Бауер го формулира като три въпроса, на които всяко ново предложение трябва да отговори с „да“: наистина ли е нужно; носи ли европейска добавена стойност; в компетентността на Съюза ли е и необходимо ли е общо действие. Ако някой от отговорите е „не“, Комисията да се откаже от предложението. Третото е с най-дълъг обхват: всеки нов регламент да подлежи на преглед на въздействието на всеки пет години. На практика това е клауза за периодичен преглед — правило, което не важи безсрочно по право, а през определен интервал трябва да покаже с данни, че още върши работата, за която е прието.
| Искане на единайсетте | Какво би направило | Какво би пипнало в земеделието |
| Дванадесет месеца без нови предложения | Комисията би прилагала и преглеждала приетото, вместо да пише ново | Спира нови инициативи извън внесения пакет за ОСП 2028–2034; не спира досиета в движение |
| Три въпроса на входа | Отсява предложения без европейска добавена стойност или извън компетентността на Съюза | Нови екологични и отчетни задължения биха минавали през по-тесен филтър |
| Преглед на всеки пет години | Всяко правило периодично би доказвало полезността си с данни | Условност, обезлесяване, възстановяване на природата, отчетност по устойчивост — биха се отваряли за ревизия по график |
Съставът, който не се вижда често
Обичайно в Брюксел държавите се подреждат по бюджета. Дания, Германия и Австрия настояват за по-малка Многогодишна финансова рамка — в интервю за австрийската агенция APA през август Бауер обяви, че Австрия и още осем държави се противопоставят на предложеното от Комисията увеличение на административните и персоналните разходи с 39 на сто. Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Литва са в групата „Приятели на сближаването“, която защитава кохезията и ОСП. По този текст двете групи стоят под един подпис, и аритметиката на Съвета обяснява защо това има значение: решение с квалифицирано мнозинство се блокира от поне четири държави с над 35 на сто от населението на Съюза, а единайсетте са с над 50 на сто. Комисията може да отхвърли неформалния документ; тя не може да прокара през Съвета нищо, срещу което тези единайсет са единни.
България не е в нито един от двата списъка от последните десет дни — нито при петимата лидери начело с канцлера Фридрих Мерц, които миналата седмица поискаха в POLITICO съкращения от няколкостотин милиарда евро в следващия бюджет, нито при единайсетте. На 2 юли пред парламентарната Комисия по земеделие и храни министър Пламен Абровски заяви, че в министерството няма подготвена концепция и анализи по бъдещата ОСП; без такъв текст няма какво да бъде предложено за подпис. Документът, който ще се обсъжда, е този на единайсетте, а в описанието на съдържанието му, което POLITICO публикува, става дума за конкурентоспособност и за оперативните разходи на Съюза; земеделието не се споменава.
Опростяване преди и опростяване после
Разграничението на Бауер, преведено на обикновен език, е между два вида ремонт. Сегашният модел приема закон, а после внася поредица от актове, които го облекчават — това са омнибусите: законодателни предложения, всяко от които изменя едновременно няколко действащи регламента в една област. Комисията е внесла дванадесет такива пакета от февруари 2025 г. насам и отчита около 18 милиарда евро годишни административни спестявания от приетите досега мерки, при цел 37,5 милиарда до 2029 г. — намаление на тежестта с 25 на сто за всички предприятия и с 35 на сто за малките и средните. Първият омнибус, за отчетността по устойчивост и надлежната проверка на дружествата, получи окончателното одобрение на Съвета на 24 февруари 2026 г. Бауер казва, че подкрепя омнибусите, но не иска те да станат стандартът, при който всеки нов закон върви в комплект с верига от актове, които го поправят.
Има един начин да се разбере защо паузата и разчистването вървят заедно в текста на единайсетте, и той идва от доклада на Марио Драги за конкурентоспособността от 2024 г. Драги говори за запас и поток на регулациите — както един финансист говори за дълг и дефицит. Дефицитът е това, което държавата добавя към дълга за една година; дългът е всичко натрупано преди това. Една година без нови закони спира дефицита, но не намалява дълга; затова единайсетте не искат само пауза, а пауза, запълнена с инвентаризация на натрупаното. Драги е категоричен, че запасът остава голям и че новите правила в Съюза растат по-бързо, отколкото в сравнимите икономики.
Колко бързо, измери институтът „Брюгел“ в Брюксел — анализ на Ан Бюше и Елизабет Голбърг от 26 януари 2026 г., по данни от регистъра на европейското законодателство. Числата за двата последни мандата на Комисията са в таблицата.
| Законодателен поток (обикновена процедура) | Юнкер, 2014–2019 | Фон дер Лайен I, 2019–2024 |
| Приети законодателни актове | 403 | 435 |
| Нетен прираст след отменени и изтекли актове | 173 | 196 |
| Делегирани актове (технически допълнения, приемани от Комисията) | 621 | 934 |
| Актове за изпълнение | 4 506 | 5 131 |
Зад тези редове стоят и две по-малки числа, които тежат повече. От 598 делегирани акта и акта за изпълнение през 2023 г. само три са минали през оценка на въздействието — анализа, който по правилата за по-добро регулиране би трябвало да покаже какво ще струва едно правило, преди да бъде прието. Нито един от омнибус пакетите от 2025 г. не е придружен с такава оценка; Комисията ги внесе по изключението за спешност, а Европейският омбудсман вече е отправил препоръка за неоснователното му ползване в три производства, едно от които засяга поправката на ОСП от 2024 г. Опростяването, с други думи, е било правено по същата бърза процедура, срещу която самото то се бори. Европейската инвестиционна банка измерва времето, което предприятията отделят за европейските регулаторни изисквания, на 1,1 на сто от оборота, при малките и средните — 1,8 на сто. Изводът на авторите от „Брюгел“: няма доказателства програмите за намаляване на тежестта да са дали търсения ефект, а лекарството са системни законодателни паузи в края и в началото на всеки мандат на Комисията. Единайсетте искат същото, но не по календара на мандатите, а сега, по средата на мандата.
Земеделието има собствен отчет по този модел, и в него Брюксел работи с необичайна за себе си скорост. След тракторите по магистралите през 2024 г. Комисията предложи целева поправка на 15 март, а Съветът я прие окончателно на 13 май — за два месеца, без оценка на въздействието, което после влезе в производството при омбудсмана. Вторият кръг — пакетът, внесен на 14 май 2025 г., договорен между Парламента и Съвета на 10 ноември и приложим от 1 януари тази година — отиде по-далеч. Кой у нас печели от всяка от промените, се вижда, когато до правилото се сложи българското число.
| Промяна | Кръг | Кого засяга в България |
| Отпада задължителното оставяне на угари | 2024 г. | Всички стопанства с обработваема земя |
| Стопанствата под 10 хектара излизат от проверките и санкциите по условността | 2024 г. | 20 489 кандидати по ОПДУ с плащане до 1 250 евро — 46 на сто от всички 44 346 (по ставка 101,90 евро/ха това са стопанства до около 12 ха) |
| Биологичните стопанства се смятат по право за изпълнили няколко ДЗЕС стандарта | 2025 г. | 5 646 биологични оператора на 198 051 ха (МЗХ, ноември 2025 г.) |
| Не повече от една проверка на място годишно | 2025 г. | Всеки от 62 098 кандидати за директно подпомагане |
| Отпада годишното уравняване на изпълнението | 2025 г. | Разплащателната агенция — ДФ „Земеделие“ |
| Плащане за малки стопанства до 3 000 евро; помощ за започване на дейност до 75 000 евро | 2025 г. | 34 139 кандидати с плащане под 5 000 евро по всички схеми — 55 на сто от бенефициентите |
Комисията оценява икономията от втория кръг на 1,8 милиарда евро годишно за стопаните и 210 милиона за администрациите, а през януари добави девет акта от вторичното законодателство с още до 215 милиона. Базовата асиметрия остана: стопанство от 5 хектара и стопанство от 5 000 хектара отговарят на един и същ каталог от изисквания, различни са само проверките.
Списъкът, който вече е написан в София
Двете най-големи браншови организации в страната са описали писмено какво им тежи, и описанието следва логиката на Бауер с по-голяма конкретност. АЗПБ иска единна информационна система, която да обхваща целия път на един проект — от подаването на заявлението до последното плащане — с еднократно въвеждане на данните от кандидата и автоматичен обмен между институциите. Позицията напомня, че при Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 паралелната работа с няколко системи забавяше процедурите и товареше и администрацията, и бенефициентите. И иска интегрирани инвестиционни проекти: един животновъд, една инвестиция, едно производство. НАЗ в раздел XVII на позицията си от юли формулира същото като принцип: данни и документи, които стопанинът вече е предоставил на една администрация, да не бъдат изисквани повторно от друга. Зърнопроизводителите добавят и институционално предложение — координационно звено към министерството, функционално независимо от контролните му дирекции, като единна входна точка за стопаните при спорове с администрацията; кой ще пише устава на такова звено, е отделен въпрос, на който сме се спирали.
Администрацията, за която става дума, обработва по справката на ДФ „Земеделие“ за Кампания 2025 заявленията на 62 098 кандидати за директно подпомагане с 996 милиона евро, а Стратегическият план 2023–2027 е с общ бюджет около 8 милиарда евро. И министър Абровски е говорил в посоката на единайсетте: на Съвета по земеделие в Люксембург на 23 юни той припомни, че е участвал за първи път в заседание на Съвета през 2010 г. като експерт, и заяви, че административната тежест е нараствала въпреки декларациите за нейното намаляване. Това е диагнозата, която единайсетте внасят утре в писмен вид, произнесена от български министър три месеца по-рано. Българската позиция по опростяването съществува в две браншови становища и в едно изказване; в текст, който друго правителство би могло да подпише, тя не съществува.
Сблъсъкът с календара
Има и техническо напрежение, което текстът на единайсетте не назовава. Европейският съвет възложи на ирландското председателство да пренапише преговорния документ за бюджета преди срещата на 15–16 октомври, защото споразумение до края на 2026 г. е нужно, за да могат законодателните актове да минат през 2027 г. и парите да стигнат до стопаните без прекъсване през януари 2028 г. Това прави 2027-а най-натоварената законодателна година от началото на този програмен период: през нея трябва да мине целият пакет по ОСП 2028–2034, включително регламентът за Партньорските планове, в който Вторият стълб се разпределя национално.
Двата прочита са следните. По буквата паузата се отнася за нови инициативи, а не за досиета, които вече са внесени; пакетът по ОСП е внесен на 16 юли 2025 г., така че формално конфликт няма. По духа климатът „по-малко закони“ забавя всичко, което върви през машината, защото всяка делегация получава легитимен аргумент да поиска още една оценка или още едно отлагане. На мен вторият прочит ми се струва по-вероятният, защото няма познат случай, в който натиск за по-малко законодателство да е ускорил досие. Проверката е проста: тристранните преговори по ОСП могат да започнат по същество едва след затварянето на бюджетната рамка, и ако до пролетта не са започнали, причината ще е тук.
Петгодишният преглед и сметката на кредитополучателя
Клаузата за преглед на всеки пет години е искането, което най-пряко засяга земеделието, защото отваря по график правилата, с които стопаните имат най-много работа: условността, регламента за обезлесяването, плановете за възстановяване на природата, отчетността по устойчивост. За администрацията и за браншовите организации това е добра новина — всяко правило получава дата, на която може да бъде оспорено с данни.
Срещу това искане стои сметката на всеки, който инвестира с дълъг хоризонт, и пакетът от 2025 г. сам дава примера. Законодателите трябваше да запишат изрично, че земя, класифицирана като обработваема на 1 януари 2026 г., запазва този статут дори ако не е орана или презасявана, защото действащото правило за превръщане в постоянно затревена площ след пет години караше стопаните да разорават площи само за да не изгубят статута на земята. Правило, което може да бъде отворено на всеки пет години, връща същия тип поведение в по-голям мащаб: стопанин с кредит за напоителна система или за преработка планира при едни условия и връща парите при други, а банката оценява тази несигурност в лихвата — регулаторният риск влиза в цената на капитала. Нетният ефект зависи от това как ще бъде написан прегледът — като автоматична възможност за отмяна или като задължение да се докаже с данни, че правилото пречи повече, отколкото помага. Текстът на единайсетте засега не казва кое от двете.
Единайсет правителства ще поискат утре година без нови европейски закони, тест на входа за всяко предложение и преглед на всяко правило на всеки пет години — с над половината от населението на Съюза зад текста и с блокиращо малцинство в Съвета, ако се наложи да го докажат. Българските искания по същата тема са написани — в деветнадесетте раздела на АЗПБ, в раздел XVII на НАЗ и в едно изказване на министъра в Люксембург, — но не съществуват като правителствен документ, който може да бъде сложен до австрийския. Стопанинът, който иска една инвестиция да минава през едно заявление, а един документ да се подава веднъж, има срок и адрес: становищата по националния план се събират в министерството на [email protected], а решенията по рамката на новата ОСП се вземат между Европейския съвет на 15–16 октомври и края на годината. След това текстът се затваря в тристранните преговори, където браншови становища вече не се приемат.
Понятия
Неформален документ (non-paper) — текст, който една или няколко държави пускат в Съвета без правна сила и без регистрационен номер, за да проверят подкрепата за една идея, преди да я превърнат в предложение.
Съвет по общи въпроси — конфигурацията на Съвета на ЕС, в която министрите по европейските въпроси подготвят заседанията на Европейския съвет и водят преговорите за Многогодишната финансова рамка.
Квалифицирано мнозинство и блокиращо малцинство — решение в Съвета минава с поне 15 държави, представляващи 65 на сто от населението на Съюза; блокира се от поне четири държави с над 35 на сто от населението.
Писмо за намерения (letter of intent) — документът, с който Комисията всяка есен обявява на Парламента и Съвета законодателните инициативи за следващата година; основа на работната ѝ програма.
Омнибус — законодателно предложение, което изменя едновременно няколко действащи регламента в една област; от февруари 2025 г. Комисията е внесла дванадесет такива пакета.
Оценка на въздействието — анализът на очакваните икономически, социални и екологични последици, който по правилата за по-добро регулиране придружава законодателните предложения на Комисията; при изключение за спешност може да бъде пропуснат.
Делегирани актове и актове за изпълнение — вторичното законодателство, което Комисията приема сама — техническите допълнения и условията за прилагане на регламентите; в мандата 2019–2024 г. те са съответно 934 и 5 131.
Условност — набор от изисквания — стандарти за добро земеделско и екологично състояние и законоустановени изисквания за управление, — които стопанството трябва да спазва, за да получи директните си плащания в пълен размер.
Стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) — деветте стандарта в условността: опазване на трайните пасища, почвена покривка, сеитбооборот, буферни ивици покрай водите и други; от 2026 г. биологичните стопанства се смятат по право за изпълнили няколко от тях.
Клауза за периодичен преглед — разпоредба, по която едно правило трябва през определен интервал да бъде преразгледано и да докаже с данни, че още изпълнява целта си.
Преговорен документ (negotiating box) — компромисният текст с конкретни числа, който председателството на Съвета внася за политическо решение на Европейския съвет; ирландската версия се очаква преди 15–16 октомври 2026 г.
Партньорски планове (НРПП) — националните и регионални планове в предложението на Комисията за 2028–2034 г., в които средствата от единния фонд от 865 милиарда евро се разпределят между кохезия, Втори стълб на ОСП, рибарство, миграция и сигурност.
„Приятели на сближаването“ — неформална група от шестнадесет държави, нетни бенефициенти по кохезията и ОСП, между които България, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия, Гърция и балтийските държави.
Източници
— POLITICO Brussels Playbook, 21 септември 2026 г. — интервю с министъра по европейските въпроси на Австрия Клаудия Бауер; списък на подписалите неформалния документ; статия на Фридрих Мерц и четирима други лидери за съкращения в следващия бюджет, POLITICO, седмицата на 14 септември 2026 г.
— Изявления на Клаудия Бауер пред австрийски медии, 18 септември 2026 г. — трите въпроса към всяко ново предложение; дял на единайсетте от населението на ЕС. Интервю на Бауер за агенция APA, август 2026 г. — позиция на девет държави срещу увеличението на административните разходи с 39 на сто.
— Съвет на ЕС, CM 4015/26 от 7 септември 2026 г. — предварителен дневен ред на Съвета по общи въпроси на 22 септември 2026 г.: МФР 2028–2034, омнибус пакетите, писмо за намерения на Комисията, подготовка на Европейския съвет на 15–16 октомври.
— Съвет на ЕС, документ 11658/26 — план на ирландското председателство за преговорите по МФР 2028–2034; заключения на Европейския съвет от 18–19 юни 2026 г. и от 23 октомври 2025 г.
— Договор за Европейския съюз, член 16, параграф 4 — квалифицирано мнозинство и блокиращо малцинство в Съвета.
— Draghi, M., „The future of European competitiveness“, доклад за Европейската комисия, септември 2024 г. — запас и поток на регулациите.
— Bucher, A. и E. Golberg, „Better regulation in the European Union needs a fresh start“, Bruegel Policy Brief 01/2026, 26 януари 2026 г. — брой на приетите актове по мандати, делегирани актове и актове за изпълнение, оценки на въздействието, препоръка на Европейския омбудсман (производства 983/2025/MAS, 2031/2024/VB и 1379/2024/MIK), данни на ЕИБ за времето за регулаторни изисквания.
— Европейска комисия, „Simpler rules for a stronger economy“ — страница за опростяването, актуализирана на 24 юни 2026 г.: дванадесет омнибус предложения, 18 милиарда евро спестявания, цел 37,5 милиарда до 2029 г., 1,8 милиарда евро за стопаните по омнибуса за ОСП.
— Регламент (ЕС) 2024/1468 от 14 май 2024 г. — целева поправка на условността в ОСП; предложение на Комисията от 15 март 2024 г., окончателно одобрение от Съвета на 13 май 2024 г.
— Предложение на Европейската комисия COM(2025) 236 от 14 май 2025 г. за опростяване на ОСП; политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета от 10 ноември 2025 г.; окончателно одобрение от Съвета; прилагане от 1 януари 2026 г.
— Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, 23 януари 2026 г. — девет акта от вторичното законодателство за опростяване на ОСП, икономия до 215 милиона евро годишно.
— Съвет на ЕС, 24 февруари 2026 г. — окончателно одобрение на първия омнибус (отчетност по устойчивост и надлежна проверка).
— Министерство на земеделието и храните, писмо изх. № ВОП02-141/03.08.2026 г. със справка на ДФ „Земеделие“ — разпределение на кандидатите по ОПДУ за Кампания 2025 по интервали; писмо изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г. — 62 098 кандидати и 996 милиона евро по всички схеми за директно подпомагане.
— Министерство на земеделието и храните, ноември 2025 г. — данни за биологичното земеделие: 5 646 оператора, 198 050,9 хектара.
— Позиция на Асоциацията на земеделските производители в България по ОСП 2028–2034, изх. № 014-06/30.06.2026 г., раздели IX, X и XI.
— Позиция на Националната асоциация на зърнопроизводителите по МФР 2028–2034 и бъдещата ОСП, юли 2026 г., раздел XVII.
— Прессъобщение на Министерството на земеделието и храните за Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург, 23 юни 2026 г.
— Заседание на Комисията по земеделие и храни на Народното събрание, 2 юли 2026 г. — изявление на министър Пламен Абровски.
— Архив на zemedeleca.bg: „Хансен укори държавите в Люксембург“ (юни 2026 г.); разборите на позициите на АЗПБ и НАЗ по ОСП 2028–2034 (юли–август 2026 г.); „Четирите прага: сметката по ОПДУ“ (август 2026 г.); „ОСП: разглобка“; „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево“.
