Европа не може да продаде плодовете си, складовете са пълни, цените са 5 цента, а ние обсъждаме регистър, който няма да реши нито един от проблемите на пазара
Председателят на Асоциацията на овощарите в България — производител с около 4 000 декара череши, вишни, праскови, ябълки и круши край Карнобат и износител за Италия — прочете проекта на наредба за регистъра за проследимост по веригата за доставки с молив в ръка. Разговорът ни тръгна от наредбата и стигна до пазара, до гаражчетата с 300% надценка, до административната тежест, до отличника агроном, който няма да дойде в Карнобат и за 3 000 евро, и до тринадесетте държави, които миналата седмица поискаха от Брюксел по-малко регулации. Какво иска самата наредба и какво казаха другите — в двете карета в края.
„Не е много дълга — това е може би единственият плюс, който откривам, и че страниците са номерирани, защото такива документи много често не са номерирани и човек, като ги разпечата, трудно ги подрежда.“ Така Живка Гроздева започва разговора ни за проекта на Наредба за електронния централен регистър за проследимост по веригата за доставки, чието обществено обсъждане приключи на 18 септември. Асоциацията на овощарите подписа общо становище с Добруджанския овощарски съюз и Съюза на Дунавските овощари; разговорът с нея не е за становището, а за това как изглежда наредбата от овощната градина и в каква година пристига.
Годината
„Ние в момента нямаме проблем с тези цени. Проблемът ни — говоря за производителите на плодове и зеленчуци в България — е, че тази година Европа произведе страшно много плодове, които заради огромното количество не успяха да се реализират нито извън Европа, нито вътре в нея. Стигна се до много изхвърляне, до неприбиране на реколта. В момента складовете са пълни, цените са близки до 5 цента за килограм, без значение за какво говорим. Има обяви от сорта „купувам сини сливи за 120 евро на тон“. Този регистър няма да ни реши проблема с пазара. Няма да ни реши и проблема с ниските изкупни цени, както обичат да му казват, защото проблемът с пазара е първо европейски, а после пренесен тук, на един изключително свит пазар.“
За лятото числата ѝ дават право. Прогнозата на европейските производители, обявена през май на форума Europêch, е за 3,41 млн. тона праскови и нектарини в Европа през 2026 г. — с 9% повече от 2025 г. и с 11% над средното за 2020–2024 г., — а Гърция, чиито праскови са прекият конкурент на бургаските, се връща с 455 000 тона, 35% повече от миналата, попарена от сланите година; оценката на американското земеделско министерство от август е още по-висока, 3,49 млн. тона. При ябълките картината е обратна: по прогнозата на Световната асоциация на производителите на ябълки и круши от август реколтата в ЕС е 9,5 млн. тона, с 15,6% по-малко от миналата година и най-ниска от девет години насам. Но ябълките се прибират сега, а изкоренените градини са от лятото.
„Тази година много производители се отрезвиха. Имам снимки на изкоренени, изрязани прасковени насаждения. Това е илюстрация накъде водим производството в България с всичките тези регулации. То се свива. Свива се преработката, свива се пазарът, намалява работната ръка.“
Икономист и маркетолог по образование, Гроздева е в овощарството от петнадесет години и говори за него като за живота си — и все по-често, казва, се пита дали си заслужава. „Съвсем откровено — наистина съм много демотивирана от всичко, което се случва. Не мога да си представя как ще се откажа, и в същото време в последните няколко години все по-често ми минава тази мисъл. Това е много енергия, много здраве — да работиш с хора. Вчера един тракторист отиде да подписва договор и майка ми ми звъни: ти разбираш ли, че се наложи да му диктуваме какво да напише, буква по буква? Тя беше потресена. А ние сме всеки ден с такива хора. Не можем да се разберем на български език в собствената си държава с хора, които са български граждани.“
Работната ръка в градините — трактористи, берачи — по думите ѝ е вече почти изцяло от ромските махали, и пак не стига. А над нея няма кой да застане. „Идва моментът, в който искаме някой отличен агроном от Аграрния университет да дойде да работи в Карнобат, и аз ще му предложа много добро заплащане. Само че той няма да е съгласен след пет години учене и шестици да дойде тук и да работи ежедневно с хора, които са неграмотни и не разбират какво им се казва. Дадох драстичен пример с отличника — отличниците не са много. Но и тези, които са завършили с 3,50, не искат да идват при нас по същата причина. Няма значение какви пари ще обявим. Ако обявим 3 000 евро бруто — съвсем сериозно го казвам, — в момента, в който изминат десет дни на полето, всеки ден в овощната градина с тези хора, нещата приключват. Защото конкуренцията са фирмите за търговия с препарати, торове и семена, консултантите: там тези хора са добре дошли, може и за по-малко пари, но в офиса, на бюрото, със служебен автомобил, в пет часа се приключва, командировки. Това е положението. Някой трябва да говори за тези неща, защото това е реалността на българското земеделие — не само на българското, — но някак не се говори за тях.“
Оттам минава към мястото, където всичко това се случва. „Къде е земеделието? Земеделието не е край София. Земеделието е много далече от София — по покрайнините, в малките населени места, каквото е Карнобат. Тук не можеш да намериш хигиенистка. Камо ли счетоводител, камо ли агроном, камо ли инженер, камо ли механик. Тези малки населени места според мен са приключили своето развитие и вървят надолу — откъм население, откъм икономически показатели, всичко. А ние работим в тях. Не мога да си намеря агроном от София или от Пловдив, защото той иска да работи в района на Пловдив или на София, а там какво земеделие има. Трябва да търсим хората тук, в радиус 50–100 километра, да пътуват. Няма ги. Всичко е обезлюдено, малките градове са обезлюдени. Няма кой да ги попълва тези регистри. Няма кой да кара трактора.“
На въпроса как един производител намира на кого да продаде — защото мнозина първо берат и после чакат някой да дойде, — отговорът ѝ е, че това е въпросът, който трябва да се зададе още когато се замисля производството. „Така процедираме и ние. В началото не — и ние минахме по пътя, при който първо създаваш градината, а после мислиш на кого ще продаваш, но това беше много отдавна. Оттогава съм се отказвала от идеи за разширяване, защото знам, че реализацията после ще е трудна. Преди шест-седем години имахме идея да увеличим площта с вишни. Като направих сметка какво количество ще очаквам и се свързах с преработвателните предприятия, които изкупуват вишни, стана ясно, че само вишните, които аз бих реколтирала, са им достатъчни. А не произвеждам само аз. Ние имаме много малки капацитети на преработка — за сливите има 2-3 предприятия. Толкова ни е малък пазарът — и за индустрията, и за прясна консумация. И на фона на тези миниатюрни мащаби да правим такива експерименти е абсурдно.“
Наредбата от градината
От пресните плодове в Приложение № 1 към наредбата са само ябълките. Който ги пуска на пазара за първи път — тоест производителят, — трябва по Приложение № 2 да въведе за всяка партида деветнадесет реда данни — единадесет задължителни и осем „когато е приложимо“, от продукта, произхода и партидния номер през „срок на годност“, получателя, доставеното и бракуваното количество и фирите до „документите, придружаващи продукта“: договори, стокови разписки, фактури, сертификати, превозни документи — и още единадесет реда ценови данни по т. 4 от същото приложение, защото продажбата от стопанството е „етап търговия на едро“: единична доставна цена без ДДС, обща фактурирана стойност, валута, отстъпки, бонуси, „общо разходи, включени в крайната цена“ и „единична доставна цена без ДДС след приспадане на всички разходи“. Тридесет реда, шестнадесет от тях задължителни. Срокът е до 72 часа от пускането, а тръгне ли стоката по-рано — до часа на напускане (чл. 13, ал. 1). Всичко се подава с квалифициран електронен подпис, вписаното не може да се заличава, корекция се допуска до 72 часа и само при промяна на цена, а данните се пазят „не по-малко от 20 години“.
„Три дни се опитвам да си отговоря защо от плодовете фигурират точно ябълките. Трябва да има някаква логика. Моето опасение е, че това приложение ще бъде разширено при първа възможност — регистърът вероятно има амбицията да обхване всичко, което се нарича храна или напитка. Надявам се да не стигнем дотам и това да бъде спряно още в зародиш. Производителят на ябълки трябва да попълни — аз ги броях — осемнадесет вида данни. И трябва да го направи още на овощната градина, която не винаги е до административната сграда, където има интернет, компютър и бюро. При експедицията на, да кажем, 30 или 150 каси ябълки. Дават му 72 часа — значи бере ябълките и тича на компютъра, след работен ден от седем-осем часа бране на открито. Всичко с електронен подпис, а не съм сигурна, че всеки земеделски производител има електронен подпис.“
От формуляра тя се връща към самата стока. „Отсега е ясно, че при ябълките няма как да има срок на годност — това зависи от режима на съхранение, това не е пакетирано прясно мляко. И всяка жива стока, дори на 15 километра да я превозим, има разлика в теглото — различна от култура до култура, различна според едрината на плодовете. Толкова специфика има производството на плодове, че тя няма как да се побере в тези регулации. А това е много чувствителна търговска информация: целият търговски път не на продукта ябълки, а на ябълките, които произвеждам аз. От това, което чета, изобщо не изглежда добре защитена. И срок за съхранение 20 години минимум — не мога да си представя кому е необходимо.“ Наредбата казва само, че единадесетте компетентни органа определят длъжностните лица с достъп (чл. 11, ал. 2), без да казва кой до кои данни; за нея това е отворена врата.
Парадоксът
Целта на регистъра, както е записана в проекта, Гроздева чете буквално и стига до нещо, което вносителят едва ли е имал предвид, но ще стане факт с поредната административна тежест на гърба на производителите. „Регистърът има за цел да проследи движението на продуктите, количествата и определени ценови параметри, както и — ето това ме притеснява — да подобри обмена на информация между компетентните държавни органи. Тук намирам един тотален парадокс. Държавните органи имат проблем с обмена на информация помежду си, и решението на този проблем е прехвърлено на производителите и търговците. Такова нещо за първи път чувам. Ако държавата има проблем с обмена на данни, тя трябва да си назначи административен персонал, който да въвежда в регистъра цялата тази информация, която ние вече имаме и сме подавали. А не да го правим ние.“
Дублирането е вторият ѝ упрек, и той е към списъка с документи в приложението. „Регистърът дублира изискуема документация, придружаваща продукта — счетоводна, търговска, транспортна, митническа, складова. Щом е изискуема, ние вече сме я подготвили. Продуктът има всички необходими документи. И някой иска от нас още веднъж да систематизираме цялата тази информация и да я въведем в някакъв регистър. Производителят си е написал кантарната бележка, складовата бележка, фактурата, попълнил си е дневника към БАБХ, влязъл е в системата за електронни услуги, чертал се е, заявявал е, изпълнява срокове — и за награда трябва да седне на компютъра. Много е важно да потърсим отговор и на още един въпрос: откъде е заимствана тази практика? Има ли я някъде по света, не само в Европейския съюз? Ако я има, нека дадат пример — как е проработила и какво е допринесла. Ако ли не, значи е нещо иновативно и някой си прави експеримент.“
Докладът на вицепремиера Александър Пулев към проекта отговаря на този въпрос косвено: с наредбата „не се цели транспониране на актове на Европейския съюз, нито изпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз“, и затова справка за съответствие не е правена. Европейският модел на проследимост по чл. 18 от Регламент 178/2002 е друг — операторът пази данните за доставчика си и за клиента си, „една стъпка назад, една стъпка напред“, и ги дава на органа при поискване. Централизирано подаване на всяка партида в държавен регистър, с цени и надценки, няма другаде в Съюза — или поне никой в консултацията не посочи къде.
Какво ще види регистърът
Какво ще намери министерството в събраните числа, е въпрос, на който Живка Гроздева отговаря от опит — през пътя на една ябълка. „Очакването на Министерството на икономиката е, просто като проследява едни числа, да получи информация за некоректни практики, нарушения на конкуренцията, несправедливи цени. Това няма как да стане само като проследяваме цените, без информация за много други фактори. Производителят Х продава на организация на производители — тук, между другото, има огромна тежест и върху организациите на производители: говорим за сдружаване, а то не става по-лесно, — организацията си слага надценка, защото трябва да покрие разходите си, после продава на верига или на малко магазинче. И какво става, ако надценката е в нормални граници, но цената още при производителя е висока? Увеличението на цените на храните не се дължи на спекула. Ние приписахме на търговците в България, че всички са нелоялни и слагат несправедливи надценки. Това не е така.“
Сметката ѝ тръгва от ябълка, купена на 1 евро от производителя. „Голямата търговска верига не е задължително да слага голяма надценка на плодовете, купени от българския производител. Плодовете и зеленчуците в големите вериги са най-евтини, и това го знае всеки потребител — не го знаят само хората, които имат интерес да атакуват веригите. В малкото магазинче надценката винаги ще бъде минимум 100%, защото работи с малки обороти, с малки количества, процентът на изхвърлената стока е голям и това се калкулира в цената. Ако ябълките се купуват на 1 евро от производителя, в малкото магазинче ще струват минимум 2 евро, 2,50, в голямата верига — 1,15. Понякога във веригите ябълките са на по-ниска цена от тази, на която са закупени. И аз не отивам да ги питам защо — те си имат ценова политика, ценови микс, не съм аз човекът, който да я поставя под въпрос. Виждам обаче много хора, които се опитват да диктуват ценовата политика на частни икономически субекти, каквито са търговските вериги. Това е нашият опит — участвам в организация на производители, занимавам се с производство от петнадесет години, работим и с клиенти от западните страни, и на вътрешния пазар, и това е реалната картина.“
Оттук и изводът ѝ, който е обратен на общоприетия. „Проблем с търговските вериги няма. Проблем с обектите с годишен оборот над 50 милиона евро няма. Проблемът е, че заради липса на регулации България се наводни с гаражчета, сергии и маси, където плодовете и зеленчуците се продават с надценка 100, 200, 300%, по морето и 600 — килограм праскови по 5,40 евро. Това са обекти без никакви условия за съхранение: стоката е навън на 35–40 градуса, черешите увяхват, но цената е 4 евро, никой вече не иска да мине покрай тях, вечерта се изхвърля неимоверно количество храна и това се калкулира. Общинските пазари са другото такова място. Не знам защо се неглижират от властта. А през тях минават големи количества — това е основният канал, по който хората си купуват плодове и зеленчуци през лятото. Търговец купува в понеделник три касетки череши, в петък го търсим дали не иска още, а той: не съм ги продал. Как ще продаде три касетки за пет дни, като ние сме му ги дали на 1,50 евро, а той ги е сложил на 3,50? Кой страда? Ние и обикновените хора. Няма друга европейска държава, в която на хиляда метра улица да има по четири-пет гаражчета за плодове.“
Наредбата не гледа натам. По чл. 4, ал. 1, т. 3 търговец на дребно е задължен само при годишен оборот над 50 млн. евро; всичко под прага остава извън регистъра, освен ако компетентен орган поиска данни за конкретна доставка. Четиринадесетте браншови организации от Националния съвет по храните направиха същата сметка за доматите: около половината от пресните отиват при търговци под прага, фермерът вписва и тези доставки, а проследимост до потребителя има само за другата половина.
Живка Гроздева знае как звучи това от устата на производител и го казва с уговорката за собствения си опит. „Ние продаваме и навън, и в България, на малки и на средни търговци, но най-коректните, най-феърплей играчите при плодовете и зеленчуците са големите вериги. Имало е случаи да ни връщат стока. Наслушах се за промоции за сметка на производителя, но никой не излезе с името и лицето си да каже: аз съм потърпевш, толкова платих. Голи приказки, които ще влошат климата между производители и вериги. Ако веригите се свият, притиснати от регулации, насочени изцяло към тях, ние ще загубим партньор в търговията, а всички онези пенсионери, които отиват да си купят нещо на промоция, ще загубят промоциите. Хората знаят много добре къде е евтино, тях не можем да ги излъжем. На мен всичко това ми прилича на война срещу търговските вериги, която някаква група хора водят на гърба на земеделските производители.“
Регулациите
Затова искането ѝ е кратко, а мотивът му — по-дълъг. „Това трябва спешно да се промени в наредбата — а най-добре е такъв регистър изобщо да не вижда бял свят, защото административната тежест върху земеделския производител в България е най-висока. Официални данни не можем да дадем, защото няма държавен орган, който да изследва това. Но по нашите проверки като асоциация колегите в Гърция се справят с 50% по-малко административна тежест — сравнявали сме в производствената кампания какви документи и каква отчетност искат регулаторите. В Италия са с над 50% по-малко. Ние сме първенци в тази негативна класация и явно искаме да надграждаме. Това ни поставя в неконкурентоспособност, защото сме на общ пазар: едни праскови, произведени в Гърция, идват с по-малко документи, институциите там обменят данни помежду си, няма го това дублиране, и това струва по-малко време и пари на производителя.“
Гроздева припомня и неформалния документ, за който писахме на 21 септември. На 22 септември австрийският министър по европейските въпроси Клаудия Бауер внесе в Съвета по общи въпроси текст, подписан от Германия, Италия, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Португалия и Дания, а при внасянето и от Естония и Латвия — държави с над половината от населението на Съюза, — с три искания: една година, в която Комисията да не внася нови законодателни предложения, а да провери какво от приетото е приложено и кое може да отпадне; тест на входа за всяко ново предложение — нужно ли е, носи ли европейска добавена стойност, в компетентността на Съюза ли е; и преглед на всеки регламент на всеки пет години. „А къде е България? Защо я няма в тази група?“ — пита Гроздева. Просто някой трябва да спре да ни залива с нови регистри и регулации, поне за известно време, казва производителката.
Другият ѝ упрек е към начина, по който наредбата се появи. „Такова предложение — за изцяло нов регистър, който ще помещава толкова информация и засяга интересите на толкова групи в икономиката — изискваше широка дискусия със заинтересованите страни. Не се даде гласност, не се проведе дискусия. И оттук произлиза проблемът: 99% от земеделските производители не са наясно, че им се готви такъв регистър. Откъде да са наясно — да не „висят“ по страниците да четат?“ Тук има основание. Обсъждането стоеше тридесет дни на Портала за обществени консултации, от 19 август, в разгара на лятото и на беритбата; организациите, които го намериха, го намериха сами — покана за разговор не е имало, казва тя, и никое от тринадесетте становища не споменава такава. Който не следи Портала всеки ден, научава за наредбата, когато излезе в „Държавен вестник“.
Равносметката ѝ е кратка. „Ако енергията, усилията и амбициите на управляващите се насочат към реалните проблеми на производителите, ще усетим видима положителна разлика в нивото и качеството на производството. А не когато времето и енергията отиват в теми извън дневния ред на земеделските производители. Ако продължава да се върви в тази посока на свръхрегулации срещу земеделците, на постоянен контрол на всяка стъпка от търговията, това производство за следващите пет години ще намалее наполовина. То не спира да намалява. За десет години — още 50% надолу. Хората се отказват, защото пречките стават твърде много. Съдя и по себе си. Събуждам се сутрин и започвам да мисля: откъде да намеря работници, трактористи, механици, на кого ще продам, цената е ниска, как ще се покрият разходите, как ще се разплатя с партньорите, цялата тази документация, какво ще е времето, ще има ли реколта. Нека оставим земеделските производители просто да произвеждат храна и да се грижат тази храна да е здрава и чиста. Това трябва да искаме от правителството и нищо повече.“
В началото на октомври Гроздева заедно с колегите си ще бъдат на изложението за плодове и зеленчуци в Мадрид. „Отново ще разговарям с много колеги и отново ще събера много информация, която с драго сърце предоставям на отговорните министерства — отчитам го като задължение. Но има ли кой да чува, е друг въпрос.“
Наредбата, извън разговора
Проектът на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата за доставки е на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и изпълнява чл. 28а, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията — текст, приет през юни 2026 г. с пакета поправки в ЗЗК и ЗЗП, в който се преляха идеите на неприетия закон за веригата на доставки. Регистърът ще се води от икономическото министерство. Обхватът му са 23 продукта в 9 групи — месо, мляко, яйца, зеленчуци, варива, плодове, хляб и зърнени храни, растителни мазнини, захарни изделия, — а задължени са три кръга лица: всеки, който пуска продукт за първи път на пазара, всеки търговец на едро и търговците на дребно с годишен оборот над 50 млн. евро. Който попада в повече от един кръг, подава за всеки поотделно.
Задължението е за всяка партида: вписване до 72 часа, а при по-ранна експедиция — до часа на напускане на обекта; квалифициран електронен подпис; корекция до 72 часа и само при промяна на цена; никакво заличаване; съхранение „не по-малко от 20 години“; анализ на данните „чрез алгоритмични и/или изкуственоинтелектни средства“, който праща сигнали до контролните органи; достъп за единадесет компетентни органа — от икономическото и земеделското министерство през КЗК, КЗП, НАП и Агенция „Митници“ до БАБХ — и за „други държавни и съдебни органи при необходимост“; санкции по чл. 100а от ЗЗК. Такси за операторите не се предвиждат; преходният срок е 30 дни.
Частичната предварителна оценка на въздействието към проекта изчислява административна тежест от 60 191 223,53 евро годишно, от които 58,3 млн. евро за малките и средните предприятия, при допускане за 120 подавания на година от всяко задължено лице, и на същите страници заключава, че „отрицателни икономически въздействия не се предвиждат“. Броят задължени лица в нея — 31 889 — е събран по кодовете за производство на храни и напитки, търговия на едро и петдесет и два големи търговци на дребно; земеделските стопанства не са преброени, макар че наредбата започва от тях. Четиринадесетте организации от Националния съвет по храните ги сметнаха вместо министерството по регистрите на БАБХ и на земеделското министерство: над 10 000 само на първото ниво, включително 2 202 кравеферми, 2 294 производители на картофи, 2 088 производители на ябълки и 1 308 производители на домати. Администрацията на Министерския съвет съгласува оценката на 14 август „с препоръки“ — да се добавят количествени индикатори за резултат; в публикувания текст ги няма.
Обсъждането вървя от 19 август до 18 септември. На Портала са публикувани 21 коментара, а 13 становища са пристигнали по имейл в срок и са качени на 23 и 24 септември. Следва справка за приетите и неприетите предложения с обосновка за всяко отхвърлено, после Министерски съвет; един месец след приемането министерството трябва да възложи задание за системата. Нов публичен етап няма.
Какво казаха другите
Търговците и индустрията възразяват от различни посоки. Сдружението за модерна търговия иска търговците на дребно да отпаднат изцяло: чл. 28а, ал. 6 от ЗЗК допуска от тях само „определена информация при определени условия“, а наредбата ги товари повече от търговците на едро, включително с „печалба по продукт“, която не е счетоводна величина. Българската стопанска камара не подкрепя проекта и иска цялостна оценка на въздействието и пилотно въвеждане. Националната асоциация на млекопреработвателите смята, че средно предприятие ще прави между 1 500 и 2 000 записа месечно с десетки хиляди прикачени файлове, и предлага месечно обобщено подаване до 14-о число, в ритъма на ДДС, а също нотификация в Брюксел по Директива 2015/1535. Българската асоциация на млекопреработвателите брои над сто хиляди записа годишно за предприятие с 200 артикула и напомня, че млякото се разплаща месечно и себестойността на партидата се знае седмици по-късно. Четиринадесетте организации от Съвета по храните — от месопреработвателите до мелничарите — говорят за тежест, застрашаваща първичните производители, и за „опасно натрупване“ на чувствителна информация с достъп за цели ведомства.
От сектора на плодовете и зеленчуците позициите са две. Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ е подкрепила регистъра по чл. 28а и иска той да остане, но тежестта да се премести: производителят да се регистрира еднократно, данните за партидите да се теглят от НАП, а ценовите нива да ги вижда само КЗК. Асоциацията на овощарите, Добруджанският овощарски съюз и Съюзът на Дунавските овощари са с общо становище — това, което Гроздева е подписала. А един дистрибутор от Пловдив, „Нигал 7“, каза всичко в едно изречение: „Това е добра идея, но на практика е невъзможно да бъде осъществена.“ Подробният разбор на становищата ще излезе, когато министерството публикува справката с отговорите си — тогава ще има и другата страна.
Ася Василева
Понятия
Първо пускане в стокооборот — моментът, в който продукт за първи път се предлага на пазара в страната — при плодовете и зеленчуците това е продажбата от самия производител; по наредбата той е първото задължено лице.
Организация на производители — признато по реда на Общата селскостопанска политика сдружение на земеделски производители, което събира и продава продукцията на членовете си; по наредбата е търговец на едро и подава данни за всяка получена и всяка продадена партида.
Проследимост по Регламент (ЕО) № 178/2002 — европейският режим (чл. 18), по който всеки оператор пази данни за непосредствения си доставчик и клиент — „една стъпка назад, една стъпка напред“ — и ги предоставя на органите при поискване; не изисква централизирано подаване.
Частична предварителна оценка на въздействието — задължителна по Закона за нормативните актове преценка на разходите и ползите от проект на акт; при значителни последици наредбата изисква цялостна оценка, каквато тук не е правена.
Europêch и WAPA — ежегодните европейски прогнози за реколтата от праскови и нектарини (Europêch, май) и от ябълки и круши (Световната асоциация на производителите на ябълки и круши, Prognosfruit, август).
Директива (ЕС) 2015/1535 — процедурата TRIS, по която държава членка нотифицира Европейската комисия за национални технически правила, които могат да засегнат свободното движение на стоки; три становища искат наредбата да мине през нея.
Използвани източници
— Разговор с Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България и изпълнителен директор на „Вита фрут“ ЕООД, Карнобат, 25 септември 2026 г.
— Проект на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата за доставки и за подлежащата на вписване в регистъра информация, с проект на ПМС, доклад на заместник министър-председателя Александър Пулев, частична предварителна оценка на въздействието и становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ № 04.02-119/14.08.2026 г. — Портал за обществени консултации, консултация № 12633-K, 19 август – 18 септември 2026 г.
— Закон за защита на конкуренцията, чл. 28а (ДВ бр. 58 от 2026 г., в сила от 26 юни 2026 г.) и чл. 100а.
— Становища по консултацията: Сдружение за модерна търговия (18.09.2026), Българска стопанска камара (изх. № 03-00-26/18.09.2026), Национална асоциация на млекопреработвателите (изх. № 50/15.09.2026), Българска асоциация на млекопреработвателите (14.09.2026), национално представените организации — членове на Националния съвет по храните (с входящ номер на МИИИ от 14.09.2026), Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (17.09.2026), Асоциация на овощарите в България, Добруджански овощарски съюз и Съюз на Дунавските овощари, „Нигал 7“ ЕООД (14.09.2026); коментари на Портала от Мария Горчева, Даниел Топалов, Емил Цвятков и Георги Борисов.
— Europêch 2026 — прогноза за производството на праскови и нектарини в Европа, Лерида, май 2026 г.; USDA Foreign Agricultural Service, EU Stone Fruit Annual, 19 август 2026 г.; WAPA, Prognosfruit 2026 — прогноза за реколтата от ябълки и круши в ЕС, Констанц, 6 август 2026 г.
— Съвместно писмо на тринадесет държави членки до Европейската комисия за намаляване на административната тежест и опростяване на законодателството, 17 септември 2026 г., представено в Съвета по общи въпроси на 22 септември 2026 г.
— Регламент (ЕО) № 178/2002, чл. 18; Директива (ЕС) 2015/1535.
