Училището на Milton Academy — гимназията на Кенеди и Т. С. Елиът — приема 45 гимназисти на семестър на ферма без телефони; част от тях са със стипендия, останалите плащат за ред в автобиографията за Харвард. Работата е същата, за която българските овощари и зърнопроизводители казват, че няма кой да я върши.
В село Вършир в щата Върмонт, където живеят около седемстотин души, всяка сутрин четиридесет и пет момчета и момичета на шестнадесет-седемнадесет години стават преди часовете, за да нахранят с биберон агнетата, да изкарат овцете на пасището и да внесат дървата за печките, а три пъти на ден една от групите застава пред умивалниците и съдомиялните и измива чиниите на цялата общност. За този семестър — четири месеца, почти винаги в единадесети клас, макар училището да взема и по няколко десетокласници напролет и дванадесетокласници наесен — семействата им плащат по 39 750 долара, в които влизат обучението, спането, храната и екскурзиите; по курса от петък това прави около 35 000 евро, или към триста евро на ден. The Wall Street Journal посети фермата и разказа за нея на 14 септември, като в подзаглавието си обясни с две думи какво търсят там децата: почивка от технологиите и подкрепа при кандидатстването в колеж. Втората причина е по-важната от първата, но за да се разбере защо, трябва да се започне от историята на мястото.
Училището на хълма над Вършир — The Mountain School, „Планинското училище“ — е отворено през 1962 г. от Мак и Дорис Конард като обикновен пансион. Двадесет години по-късно Конардови го поверяват на Нанси и Дейвид Грант, учители от Milton Academy край Бостън, а Грантови променят замисъла: от 1984 г. училището приема ученици само за един семестър, като те продължават програмата на собствените си гимназии, живеят и работят на фермата и се връщат у дома с признати оценки за срока. Така се появява първото „семестриално училище“ в Съединените щати, модел, по който днес работят и други училища, обединени в обща мрежа. Кампусът е 418 акра, близо 1700 декара гора, пасища и градини; в един семестър влизат четиридесет и пет ученици, разпределени в класове по девет, и на всеки седем от тях се пада по един учител. Задължителни са английският, екологията и предметът „хранителни системи“, в който децата учат откъде идва храната, през чии ръце минава и колко струва по пътя си до масата; по избор се учат история, езици, химия, физика и математически анализ за напреднали. Часовете са сутрин, а следобедите и част от почивните дни отиват за фермата, кухнята, гората и сградите — общо 14,5 часа седмично извън класната стая по сметката на WSJ по график, който редува учениците по работите: вадене на зеленчуци, прекарване на овцете на друго пасище, грижа за добитъка, цепене на дърва за зимата, чистене на класните стаи, дежурство по чиниите, напролет забиване на канелки в кленовете за сироп, а през цялата година поддържане на пътеките и на компостните тоалетни. Още първия ден учениците предават телефоните си; лаптопите са само за учене, в спалните няма интернет, а безжичната мрежа в главните сгради се изключва всяка вечер. По средата на семестъра всеки прекарва четири дни и три нощи сам в гората — училището нарича това „соло“.
Директорът Алекс Майърс, който ръководи училището от 2022 г., разказва пред WSJ за деца, които пристигат, без да са хващали метла у дома, и в първите дни „метат, без метлата да докосва пода“, докато някой не им покаже как се прави. Един от родителите, някога също ученик тук, обяснява какво остава след четирите месеца — умението да се ценят хората, които вършат тази работа във всяка общност. Ученик от пролетния семестър казва пред вестника, че е научил повече, отколкото където и да било преди, „и всъщност харесвах часовете“. Никой от тях няма причина да не е искрен; въпросът кой плаща за всичко това и какво получава срещу парите си е отделен, и отговорът му не е тайна.
Кой плаща и какво купува
Milton Academy, на която училището принадлежи, е основана през 1798 г., взема 73 950 долара на година за пансион, разполага с дарителски капитал от 436 милиона долара към средата на 2025 г. и е гимназията на Робърт и Тед Кенеди, на Т. С. Елиът, на Бъкминстър Фулър и на губернатора на Илинойс Джей Би Прицкър. Във Вършир изпращат ученици Phillips Exeter, Dalton и подобните им училища на Североизтока, а с тях идват деца от други училища из цялата страна и по няколко от чужбина. По данните на WSJ близо една трета от учениците получават стипендия, средно по 21 000 долара; самото училище съобщава, че при последния прием на 40% от приетите е предложена помощ. Кандидатурите се разглеждат първоначално без оглед на доходите, но училището изрично казва, че в редки случаи, когато нуждите на приетите надхвърлят средствата му, финансовото положение може да натежи при крайното решение, и не обещава да покрие цялата доказана нужда на всекиго. Останалите — шест или седем от десет, според това коя от двете цифри се вземе — плащат пълната такса, която през 2023 г. е била 32 975 долара и за три години е пораснала с една пета.
Какво купуват те, училището казва само. Майърс обяснява пред WSJ, че семестърът показва на приемните комисии в университетите готовността на ученика „да поеме риск, за да научи повече за себе си“; Естела Уитни, ученичка от Буенос Айрес, го казва по-просто — „имам достатъчно добри оценки, за да вляза в добър колеж, но искам нещо, което да ме открои“. Логан Пауъл, декан по приема в университета Браун, е обяснил още през 2017 г. пред студентския вестник, че възпитаниците на училището показват „готовност да поемат академичен риск“, като изрично е добавил, че университетът няма никаква уговорка с него. Има и възражение, и WSJ го е потърсил: консултантът по прием Адам Нгуен предупреждава, че „приемните комисии не възнаграждават скъпата случайност“ — семестър на ферма, който не е свързан с нищо друго в живота на кандидата, не се брои за нищо. Възпитаници на училището са приети в Харвард, Браун, Дартмут и Бъркли, макар никой да не е измерил дали семестърът сам по себе си е добавил нещо към шансовете им — това са деца, подбрани предварително по успех, които биха стигнали до добри университети и без овцете; училището продава сигнал, а семействата плащат, защото вярват, че той работи. Пътят към тези университети през Вършир не е скрит от никого: има ценоразпис, има срок за документите (15 февруари) и има ясна сметка какво струва един ред в автобиографията.
Другите обори в същия щат
Върмонт е щат, в който основният отрасъл на земеделието е млечното говедовъдство, и кравите в него доят други хора. През февруари тази година организацията Migrant Justice представи пред земеделската комисия на щатския парламент своите данни: в млечните ферми на Върмонт работят около хиляда имигранти, главно от Мексико и Централна Америка, те са около 80% от наемните работници извън семействата на фермерите, а в най-ниско платените длъжности делът им е още по-висок. В проучване на организацията от пролетта и лятото на 2024 г. сред 212 настоящи и бивши работници медианната надница е 11,67 долара на час, два долара под минималната за щата по онова време; 87% от анкетираните получават под минимума, повече от половината работят по дванадесет и повече часа на ден, всеки четвърти няма почивен ден, а седмицата им е между 60 и 80 часа. Проучването е на застъпническа организация сред нейни контакти и не е представителна статистика за всички ферми, а за селскостопанския труд в щата има и изключения от общата минимална надница, така че числата описват практика, не непременно нарушение на закона. Седмичникът Seven Days от Бърлингтън описва деня им: смяната започва в четири сутринта и свършва, когато свърши работата, което рядко е преди два следобед. Кравите, които тези хора доят, искат същото, което искат и кравите в училищния обор — фураж, вода и ръце в определен час. Разликата е в хората около тях: в едната ферма шестнадесетгодишни плащат по триста евро на ден, за да ги гледат четири месеца и да си тръгнат с ред в автобиографията, а в другите възрастни от Мексико ги доят с години за под минималната надница, мнозина без документи, по описанията в местната преса. Таксата във Вършир, разбира се, плаща за цялото — часовете, храната, спането, общността — и работата е само част от него, така че двете числа не са цена на една и съща услуга. Училището не крие какво предлага и упрекът тук не е към него; двете ферми в един и същи щат показват какво различно значение може да има един и същи физически труд според това кой го върши и защо.
Карнобат
Живка Гроздева, председател на овощарска организация, каза вчера в интервюто си за zemedeleca.bg по повод регистъра за проследимост нещо, което всеки стопанин в България знае и без регистър: „Няма кой да ги попълва тези регистри. Няма кой да кара трактора.“ Работниците в градините идват почти изцяло от махалите и все не стигат, а по-тежкият недостиг е нагоре по стълбата — идва моментът, казва тя, „в който искаме някой отличен агроном от Аграрния университет да дойде да работи в Карнобат“, и младите хора с образование не искат поле, а офис в София или Пловдив; в малките градове няма счетоводители, няма механици, няма кой да остане. В данните на Евростат същото стои като едно число: между 2010 и 2023 г. обемът на труда в българското земеделие, измерен в годишни работни единици (работата на един човек на пълен ден за една година), е намалял с 59,3% — около 200 000 работни години по-малко, повече, отколкото в която и да е друга от страните с големи загуби на работна ръка; в Полша спадът за същия период е 30,6%, в Румъния 17,6%. Показателят мери вложения труд, а не хората, които са си тръгнали — в него влизат и машините, които заместват ръце, и окрупняването на стопанствата — но посоката му съвпада с това, което стопаните описват от място. В целия съюз през 2023 г. едва 10,7% от управителите на стопанства са под 40 години, а 61% са на 55 и повече. Държавата опитва с пари: по стартовата помощ за млади фермери първият прием предлагаше по 40 000 евро на човек при бюджет от 90 милиона, който стигаше за около 2250 стопанства, а кандидатите бяха около 1050; вторият прием, който се очаква през октомври, вдига помощта на 60 000 евро. Във Вършир междувременно четиридесет и пет места на семестър се продават по 35 000 евро всяко.
Едната работа и двете ѝ цени
Работата в двата обора е една и съща; различно е какво носи тя на човека, който я върши, и това различие има име. Социологът Пиер Бурдийо го нарича културен капитал — знанията, навиците, вкусовете и преживяванията, които една класа признава за свои и които после носят предимство при прием в университет, при назначение, при влизане в определен кръг. Четири месеца дежурства по чиниите на ферма са ръчен труд, когато човек няма избор, и стават културен капитал, когато са избрани, платени и разказани в есе за Харвард. Торстейн Веблен описа преди повече от век елит, който доказва положението си с показно безделие, тоест с това, че не работи; икономистката Елизабет Кърид-Халкет показа през 2017 г., че днешният американски елит прави обратното и обозначава положението си чрез образование, органична храна и преживявания, които останалите не могат да купят и които затова са по-сигурен знак от яхтата. Фермата във Вършир предлага точно такова преживяване: тя дава на едно шестнадесетгодишно дете биография, в която то е цепило дърва, и я дава на дете, което най-вероятно никога няма да бъде принудено да цепи дърва. Работникът от Мексико в съседната ферма и работникът от махалата край Карнобат нямат такава биография, макар да вършат същата работа, защото при тях тя не е избор.
Гроздева казва, че ако продължи така, производството ще намалее наполовина за пет години; с числото може да се спори, механизмът зад него обаче се вижда и без прогноза с точни числа. Младият агроном, който не отива в Карнобат, сравнява заплатата с тази в София, но сравнява и какво ще може да разказва за себе си след десет години, и засега второто сравнение също не е в полза на полето. Във Върмонт са направили от същата работа нещо, за което се плаща повече, отколкото струва, и това е дело на гимназия с два века история, с дарителски капитал от 400 милиона долара и с четиридесет години търпение, а фермата е само мястото, където то се случва. Стопанинът в Карнобат или в което и да е българско населено място, няма нито едното, нито другото, и никой не може да иска от него да ги създаде; неговата част е да намери човек за трактора до пролетта. Българското земеделие няма как да продава семестри на децата на Кенеди, но може да види какво купуват те и защо им е нужно. Смисълът, който кара едно дете да плати, за да цепи дърва, се произвежда другаде — в училищата, в градчетата с работеща болница и гимназия, в начина, по който една държава говори за хората, които я хранят — а стартовата помощ от 60 000 евро, както и надницата в градината, плаща за работата, без да плаща за смисъла ѝ. Затова недостигът, за който говорят стопаните, не се обяснява само с парите: другата половина от цената на труда, тази, за която във Върмонт дават по триста евро на ден, в България засега не я произвежда никой, и това е задача далеч над силите на един стопанин, тръгнал да търси тракторист или агроном.
Ася Василева
Понятия
Семестриално училище — програма, в която гимназист напуска своето училище за един семестър, живее и учи другаде по признати програми и се връща с кредити за срока; The Mountain School е първата такава в САЩ (1984 г.); днес такива училища са обединени в мрежа (Semester Schools Network).
Прием „сляп към доходите“ (need-blind) — приемна политика, при която решението за прием се взема без данни за доходите на семейството, а училището поема ангажимент да покрие доказаната нужда от стипендия.
Културен капитал — понятие на Пиер Бурдийо (1979) за знанията, навиците, вкусовете и преживяванията, които една социална класа признава за свои и които носят предимство при образование, назначение и обществено положение — наред с икономическия и социалния капитал.
Незабележимо потребление — понятие на Елизабет Кърид-Халкет („The Sum of Small Things“, 2017) за начина, по който образованият елит показва положението си чрез образование, здраве, храна и преживявания, а не чрез вещи.
Показно потребление и показно безделие — понятия на Торстейн Веблен („Теория на безделната класа“, 1899) за начина, по който богатите от неговото време показват положението си чрез скъпи вещи и чрез демонстративно неработене.
Акър — англосаксонска мярка за площ, 4,047 декара; 418 акра са около 1690 декара.
Годишна работна единица (AWU) — мярка на Евростат за обема на труда в земеделието — работата на един човек на пълен работен ден за една година; позволява да се съберат сезонни, семейни и наемни работници в едно число.
Ендаумент — дарителски капитал на училище или университет, който се инвестира и чиито доходи покриват част от разходите; ендаументът на Milton Academy е 436 млн. долара към 30 юни 2025 г.
Източници
The Wall Street Journal — Roshan Fernandez, „The School Where Students Do Farmwork and Chores — and Pay $40,000 a Semester“, 14 септември 2026 г. (цитатите на Алекс Майърс, Естела Уитни и Адам Нгуен и данните за програмата са по тази публикация).
Brown Daily Herald — интервю с Логан Пауъл, декан по приема на Brown University, 2017 г. (по WSJ).
Migrant Justice — показания на Уил Ламбек пред Комисията по земеделие на Камарата на представителите на Върмонт по законопроект H.403, 20 февруари 2026 г. (около 1000 имигранти, 80% от наемния труд); проучване на организацията от 2024 г. сред 212 настоящи и бивши работници (медианна надница 11,67 долара, работно време).
Seven Days (Бърлингтън, Върмонт) — „Migrant Workers Hold Up Vermont’s Dairy Industry“, 31 май 2023 г.
Евростат — „Farmers and the agricultural labour force – statistics“ (данни, извлечени май 2026 г.): спад на годишните работни единици за 2010–2023 г. в България с 59,3%, в Полша с 30,6%, в Румъния с 17,6%; 10,7% управители под 40 години и 61% на 55 и повече години в ЕС през 2023 г.
Министерство на земеделието и храните и Национална служба за съвети в земеделието — параметри на първия (2024–2025) и втория (2026) прием по II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани“.
The Mountain School of Milton Academy — страници „About“, „Admissions“ и „Tuition & Financial Aid“ (история, кампус от 418 акра, такса 39 750 долара за 2026–2027 г., 40% с предложена помощ при последния прием, приемна политика), достъп 27 септември 2026 г.
Milton Academy — публични данни за основаването (1798 г.), таксите за 2023–2024 г. (73 950 долара за пансион), ендаумента (436 млн. долара към 30 юни 2025 г., по отчета на училището) и възпитаниците.
Tatler (ученически вестник на Lakeside School, Сиатъл) — „Mountain School Grapples with Race, Environmentalism, and its Elitist Roots“, 13 февруари 2023 г. (45 ученици на семестър, такса 32 975 долара, прием „сляп към доходите“, училища, от които идват учениците).
zemedeleca.bg — интервю с Живка Гроздева, „Няма кой да попълва тези регистри, няма кой да кара тракторите“, 26 септември 2026 г.
Pierre Bourdieu — „La Distinction“ (1979); „The Forms of Capital“ (1986).
Elizabeth Currid-Halkett — „The Sum of Small Things: A Theory of the Aspirational Class“, Princeton University Press, 2017.
Thorstein Veblen — „The Theory of the Leisure Class“, 1899.
Курс евро/долар: 1,1392 долара за евро на 25 септември 2026 г.
