Роза, тютюн, прагове и овце: какво поиска България на Съвета по земеделие и какво от това вече е внесено като текст в регламента

На заседанието в Брюксел министър Пламен Абровски изреди българските искания за ОСП след 2027 г. Зад част от тях стоят писмени предложения за конкретни членове на регламента и общи бележки с други държави, зад други засега стои само изказване. Разбор по документите на Съвета на заседание, на което украинският министър дойде с искане за 1,1 млрд. евро, а по най-оспорваното българско искане, за праговете при плащанията, най-подробните публични числа са получените от редакцията по Закона за достъп до обществена информация.

Съветът на ЕС по земеделие и рибарство заседава на 28 септември в Брюксел под председателството на ирландския министър Мартин Хейдън. Прессъобщението на Министерството на земеделието и храните, което повечето медии препечатаха почти без редакция, изрежда исканията на министър Пламен Абровски едно след друго: специално плащане за маслодайната роза, продължаване на преходната национална помощ, доброволни прагове при намаляването на плащанията, напояване, гъвкави кризисни мерки, съветническа система, преходен период. Така подредени, те изглеждат равнопоставени. В Съвета обаче нямат еднаква тежест. Устното изказване е заявка. Писменото предложение, внесено като текст за конкретен член, е ход, който работната група трябва да обсъди. Общата бележка с други държави е зародиш на коалиция, а без коалиция в Съвет, който приема регламента с квалифицирано мнозинство (55 на сто от държавите, представляващи поне 65 на сто от населението на Съюза), заявката остава в протокола. Разборът по-долу проследява всяко българско искане до документа, в който то стои, или до празното място, където би трябвало да стои.

Фонът: заседание за срокове, за суша и за Украйна

Официалният дневен ред има три точки: напредъкът по регламента за ОСП след 2027 г., положението на земеделските пазари, с участието на украинския министър на аграрната политика Тарас Висоцки, и работен обяд за представения през май план на Комисията за торовете. Председателството си е поставило срок: частичен общ подход на заседанието на 26–27 октомври, тоест позиция на Съвета по онези части от регламента, които не зависят от бюджета. „Ще го постигна само със сътрудничеството на държавите членки“, каза Хейдън и уточни, че парите остават извън този пакет, защото зависят от преговорите по многогодишната финансова рамка. Сроковете имат пряко значение за българските искания, към което ще се върнем в края.

Извън дневния ред държавите внасят свои теми като други въпроси: кратки бележки, които министрите изслушват, без да решават. Протоколът на Специалния комитет по селско стопанство от 21 септември (документ ST 13358/26) показва кой какво е заявил. Словакия, Словения и Хърватия поискаха разговор за сушата и последиците ѝ за земеделието и хуманното отношение към животните, а по данни на Agence Europe към тях се присъединява и Австрия. Белгия поиска запазване на пазарния режим за плодовете и зеленчуците след 2027 г. Шест държави внесоха бележка за преходната национална помощ, пет – за болестите по дребните преживни животни. България е съавтор на последните две и не е сред вносителите на първите две, макар тези дни да изплаща помощ за сушата от 2025 г. при слънчогледа и царевицата и макар от пазарния режим за плодовете и зеленчуците да зависят оперативните програми на организациите на производители.

Най-тежкото изказване на деня дойде от гост. Тарас Висоцки определи положението в украинския аграрен сектор като „най-тежкото от началото на пълномащабното нашествие“. След руските удари по пристанищата на Голяма Одеса от края на юли морският износ почти спря. За сезона Украйна трябва да изнесе около 64 млн. т земеделска продукция, а през септември е изнесла 2,2 млн. т. Ако ограниченията останат, над 30 млн. т няма да бъдат изнесени, а загубите за стопаните ще надхвърлят 10 млрд. долара. Пред Bloomberg министърът каза, че е „трудно да си представим каквото и да е решение в следващите месеци“.

Политически по-интересна е смяната на самото искане. На 7 август Киев поиска от Комисията 220 млн. евро безвъзмездно, с които да субсидира лихвите по кредитите на малките и средните стопани. На 20 август Комисията отказа и посочи съществуващите инструменти: лихвени субсидии по Механизма за Украйна, кредитни линии през банки посредници и „Пътищата на солидарността“ (сухопътните и речните маршрути през ЕС, отворени през 2022 г.). В Брюксел Висоцки вече не иска пари за украинските фермери. Иска 1,1 млрд. евро за допълнителните логистични разходи, около 50 евро на тон за приблизително 22 млн. т, по маршрути към дълбоководните пристанища на Германия и Нидерландия. Изрично допуска парите да отидат при европейските превозвачи, а не при украинските производители. Така формулирано, искането отговаря предварително на двете възражения, които спъваха досегашната помощ: парите остават в Съюза, а зърното минава транзитно към Северно море, вместо да се продава в съседните държави, където Полша, Унгария и Словакия и днес поддържат едностранни забрани за внос. Същия ден Висоцки заяви, че Украйна е изпълнила условията за отваряне на трите аграрни глави от преговорите за членство (земеделие, безопасност на храните и рибарство) и че спирачката е политическа, в самите държави членки.

Прессъобщението на МЗХ не споменава Украйна нито веднъж. Дали България е заела позиция по искането за 1,1 млрд. евро и каква, не е оповестено. Официалните резултати от заседанието към момента на публикуването не са излезли.

Българските искания и къде стоят

По прессъобщението на МЗХ от 28.09.2026 г. и документите на Съвета ST 13358/26, ST 13473/26, ST 13538/26, WK 10017/2026 INIT и ADD 6, WK 14223/2025 ADD 13; съюзниците по праговете – по архива на zemedeleca.bg. Обобщение на редакцията.

Праговете: искането, зад което има най-много числа, но не от министерството

Днес министърът каза, че България „подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията“ и предлага праговете да се определят от държавите „съобразно спецификите на структурата на стопанствата“. „Нашето искане е в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност, подобно на действащите в момента разпоредби“, добави той.

Предложението на Комисията, член 6 от проекторегламента за ОСП (COM(2025) 560), е стълба. До 20 000 евро плащането не се пипа. Над тази сума намалението е 25 на сто, над 50 000 евро – 50 на сто, над 75 000 евро – 75 на сто, а на 100 000 евро е твърдият таван. Приспадане на разходите за труд няма, а свързаните лица се събират под общ таван, тоест разделянето на едно стопанство на няколко дружества престава да помага. За ориентир: при ставката по основното подпомагане от 101,90 евро на хектар прагът от 20 000 евро отговаря на стопанство от около 200 хектара, а таванът – на около 980 хектара. У нас от Кампания 2016 г. действа таван от 100 000 евро, но преди проверката от плащането се изваждат изплатените заплати и осигуровки, до 2,5 пъти средната брутна месечна заплата в сектора за всеки нает.

Колко струва разликата между двата режима, до лятото не знаеше никой, включително министерството. На 21 юни zemedeleca.bg поиска по ЗДОИ числата зад българската позиция. Срокът изтече без отговор, а на 7 юли дойде удължаване с мотив „информация в голямо количество“. На 15 юли министерството отговори, че симулации „на този етап не могат да бъдат правени“, и предостави разпределението по всички схеми: 1 830 стопанства с плащания над 100 000 евро, под 3 на сто от всички, получават 38,9 на сто от директните плащания. Сегашният таван в Кампания 2025 е засегнал 38 стопанства и им е отнел общо 1,74 млн. евро. На 3 август, след уточняващи въпроси, пристигна и справката само по основното подпомагане, единствената база, върху която таванът действа. От нея излизат три числа, с които всеки може да провери днешното искане:

• 665 срещу 38. Толкова стопанства минават тавана преди приспадането на разходите за труд и толкова остават засегнати след него. Искането „подобно на действащите разпоредби“ защитава разликата: 627 стопанства, чиито признати разходи за труд са общо 205,6 млн. евро.
• 3 981 стопанства, тоест всяко единадесето, попадат над прага от 20 000 евро, а при тях са 71,4 на сто от парите по интервенцията. Искането праговете да се определят национално засяга тях, а не само най-едрите.
• Между 73 и 107 млн. евро годишно би струвала на тези стопанства стълбата на Комисията при структурата от 2025 г., в зависимост от прочита на формулата (изчисление на редакцията върху справката на ДФ „Земеделие“).

Позицията, с други думи, има своята аритметика, но тя е изчислена извън министерството, по документи, получени по ЗДОИ. В допълнителните писмени коментари на България от 14 юли (WK 10017/2026 ADD 6), които съдържат единадесет предложения и въпроса към Комисията, праговете не присъстват. Дали текст по член 6 е внасян в по-ранни, непубликувани документи, не е известно. За сравнение, Полша внесе писмено още на 27 октомври 2025 г. искане в член 6 думата „shall“ да се замени с „may“, тоест задължението да стане възможност, с аргумента, че при разпокъсана структура механизмът струва скъпо и връща малко (WK 14223/2025 ADD 13). По линията „доброволно“ България не е сама. През април германският министър Алоис Райнер отхвърли тавана от 100 000 евро, тогавашното кипърско председателство отчете, че много държави искат механизмът да е доброволен, а през юни комисар Кристоф Хансен допусна предоговаряне, но срещу реформи в замяна. По-тясна и по-трудна е битката за приспадането на труда, защото тя е спор за 627 конкретни стопанства, а не за принцип.

И един исторически детайл, който обяснява къде вероятно ще се реши въпросът. При предишната реформа таванът не беше договорен от земеделските министри. Решиха го държавните и правителствените ръководители в Европейския съвет през юли 2020 г., в същата нощ, в която договориха бюджета, и го обявиха за доброволен. Тогава таванът се оказа разменна монета в бюджетната сделка. Нищо не пречи историята да се повтори.

Преходната помощ: съавтор, не само „подкрепа“

МЗХ пише, че България „подкрепи документа, иницииран от Румъния“. В самата бележка на Съвета от 23 септември (ST 13473/26) като автори са записани шест държави: Румъния, България, Кипър, Унгария, Полша и Словакия. Румъния е водеща, но България е съвносител. Искането е в регламента за ОСП да се впише „ясна разпоредба“, която позволява преходната национална помощ да се предоставя през целия период след 2027 г., с гъвкавост да се насочва според националните нужди. Аргументите са три: парите са изцяло от националните бюджети и не засягат многогодишната финансова рамка; при сегашния таван от 30 на сто от нивото за 2013 г. пазарът не се нарушава; прекратяването би било „сериозен шок“ за засегнатите сектори.

Пред медиите преди заседанието Абровски свърза темата директно с тютюна. По цитат на Clubz помощта „дава възможност да финансираме още един сектор, който е изключително важен за много хора в целия свят – отглеждането на тютюн“. Мащабът е известен от нашия разбор от тази седмица: от общо 54,8 млн. евро по преходната помощ през 2025 г. за тютюн са отишли 32,22 млн. евро. Тютюнът е и единственият от трите български сектора с преходна помощ, който няма изход към европейското обвързано подпомагане, защото проектът за след 2028 г. изрично го изключва.

Болестите: пет държави, не четири, и не само шарка и чума

Според прессъобщението България „заедно с Румъния, Гърция и Кипър“ ще настоява за спешни действия срещу чумата и шарката по дребните преживни животни. Бележката на Съвета от 25 септември (ST 13538/26) има пет автори, петият е Хърватия, и обхваща и шапа. Исканията към Комисията са три:

• бързи и адекватни обезщетения за засегнатите стопани, които да покриват и пропуснатия доход и допълнителните разходи от забраните за движение на животни, а не само стойността на умъртвените;
• преразглеждане на Закона за здравеопазване на животните (Регламент (ЕС) 2016/429) въз основа на епидемиологичните данни и опита от огнищата;
• нова научна оценка от EFSA на чумата и шарката. По версията на МЗХ България иска EFSA да проучи и възможностите за използване и търговия с продукти от животни при прилагане на мерките.

Второто искане е най-амбициозно. Регламентът от 2016 г., в сила от април 2021 г., подрежда болестите по категории. Чумата и шарката по дребните преживни са в категория А, т.е. болести, които не се срещат в Съюза и при поява трябва да бъдат незабавно изкоренени. Оттам идват умъртвяването на цели стада и зоните с радиус от километри, които опустошават пасищното овцевъдство. Първото искане е по-земно и има пряка българска мярка. През 2025 г. ДФ „Земеделие“ е изплатил на 737 стопани в ограничителни зони около огнища на шарка общо 2,25 млн. лв., средно около 3 060 лв. на стопанин. Парите са от държавния бюджет и са дадени като минимална помощ, т.е. в таван, който не зависи от реалната загуба. Европейското право и днес допуска извънредни мерки за подкрепа на пазара при ограничения на търговията заради болести по животните (чл. 220 от Регламента за общата организация на пазарите), но те се задействат с отделен акт на Комисията по искане на държавата. Петте държави искат това да става бързо и да покрива дохода.

Розата и памукът в един документ

Розата е единственото българско искане, внесено като цял нов член. Предложението е чл. 11b, „Специфично за културата плащане – маслодайна роза“ (WK 10017/2026 ADD 6), с референтна площ 4 578 ха: Пловдив 2 218, Стара Загора 1 948, Пазарджик 412. Плащането се смята по модела на памука: фиксиран добив от 1,5 т/ха, умножен по референтна сума от 4 554,50 евро, прави 6 831,75 евро на хектар и до около 31,3 млн. евро годишно от гарантираната част на бюджета, която не може да се пренасочва. На заседанието министърът подари на колегите си мускалчета с розово масло. В същия документ обаче България иска от чл. 11a за памука да отпадне изречението, че подпомаганото производство не бива да натоварва прекомерно водата и почвата, с мотив, че формулировката няма правна сигурност. Същото изречение стои и в собственото ѝ предложение за розата. Подробно сме писали за това в предишни материали.

Напояване, кризи, АКИС и преходен период

Министърът поиска бъдещата ОСП да осигурява възможности за мащабни хидромелиоративни проекти, „включително колективни и териториални системи“, и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития. Писменият документ от юли показва откъде идва второто. Там България пита Комисията защо кризисната подкрепа е разпръсната в три отделни члена (12, 13 и 20a), кои допустими дейности важат при криза и в каква последователност, и как се съчетават с 25-процентната гъвкавост за инвестиции. Отделно пита защо тази гъвкавост се смята по начин, който според България поставя преработвателите в по-неизгодно положение от стопаните. Зад техническия език стои практически въпрос: при следващата суша или градушка от кой член и по какъв ред ще се плаща.

Искането за гарантирана подкрепа за АКИС (системата за знания и иновации в селското стопанство: съветниците, иновационните мрежи, оперативните групи) е за непрекъснатост. В новата архитектура тези пари влизат в националните партньорски планове, където се конкурират с кохезията, миграцията и сигурността. Искането за преходен период и ясни правила за директните плащания след 2027 г. има прецедент. Когато ОСП за 2021–2027 г. закъсня, Регламент (ЕС) 2020/2220 удължи старите правила с две години. Още на изслушването на 2 юли Абровски съобщи, че има „индикации“, че Комисията подготвя подобен текст за 2028 г.

Каквото не беше казано на глас

Част от българските искания не присъстват в прессъобщението, но стоят в писмените документи. В сборния документ с коментарите на държавите от 7 юли (WK 10017/2026) и в допълнението от 14 юли България настоява определенията за „стопанин“ и „активен стопанин“ да останат доброволни, с възможност за национален отрицателен списък (т.е. изброяване на дейности и лица, които не могат да получават плащания), а определението за „стопанство“ да се пренесе от регламента за партньорските планове в регламента за ОСП. България иска и да отпадне изискването допустимият хектар да се стопанисва „под контрола на стопанина по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове“, с мотив за административна тежест. Тестът е замислен да отсее случаите, в които плащане се иска за земя, чието управление, доход и риск реално са в други ръце. Отпадането му е искане с преки последици за начина, по който се договаря земята у нас. На глас то не беше произнесено.

Какво следва

На 30 септември и 1 октомври текстовете се връщат в работната група, после в Специалния комитет, а на 26–27 октомври председателството иска частичен общ подход, без парите. Докладът на председателството от 10 септември (ST 12978/26) отбелязва, че „елементите, свързани с многогодишната финансова рамка“, целите за изпълнение и разпоредбите за защитените бюджети се обсъждат извън работната група. Оттук следва неудобна подредба за българските приоритети. Определенията и кризисните правила, по които България има писмени предложения, вероятно ще се решават сега. Розата, която иска пари от защитения бюджет, и праговете, които по прецедента от 2020 г. е възможно да стигнат до бюджетната сделка, ще се решават по-късно и на друго ниво. Преходната помощ е между двете: разпоредбата е в регламента, но решението е политическо. За нея България има коалиция от шест държави. За праговете има единствено числата, получени по ЗДОИ.

Източници

— Прессъобщение на МЗХ „Министър Абровски: България настоява за специална подкрепа за маслодайната роза в новата ОСП“, 28.09.2026 г.; изявление на министъра пред медиите преди заседанието, по Clubz, 28.09.2026 г.

— Съвет на ЕС, ST 13473/26, 23.09.2026 г. – бележка на Румъния, България, Кипър, Унгария, Полша и Словакия за преходната национална помощ (точка „Други въпроси“).

— Съвет на ЕС, ST 13538/26, 25.09.2026 г. – бележка на Румъния, България, Хърватия, Кипър и Гърция за спешни действия в сектора на овцете и козите.

— Съвет на ЕС, ST 13358/26 – обобщен протокол на Специалния комитет по селско стопанство от 21.09.2026 г.; ST 12978/26, 10.09.2026 г. – доклад на председателството за напредъка по регламента за ОСП.

— Съвет на ЕС, WK 10017/2026 INIT, 07.07.2026 г. – коментари и предложения за текст на държавите членки по регламента за ОСП, блокове I–VI; WK 10017/2026 ADD 6, 14.07.2026 г. – допълнителни коментари и предложения на България.

— Съвет на ЕС, WK 14223/2025 ADD 13, 29.10.2025 г. – коментари на Полша по членове 6, 7, 11, 12 и 13 от COM(2025) 560.

— Европейска комисия, COM(2025) 560 – предложение за регламент за ОСП 2028–2034 г., чл. 6; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 17 и чл. 147; Регламент (ЕС) 2016/429; Регламент (ЕС) № 1308/2013, чл. 220; Регламент (ЕС) 2020/2220; заключения на Европейския съвет от 21.07.2020 г.

— Писма на МЗХ изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г. и ВОП02-141/03.08.2026 г. по заявление на zemedeleca.bg по ЗДОИ, със справки на ДФ „Земеделие“; поредицата на zemedeleca.bg по преписката (21 юни – 3 август 2026 г.).

— Министерство на аграрната политика и храните на Украйна – публикация от 28.09.2026 г.; Bloomberg, 28.09.2026 г.; LB.ua и Hromadske Radio, 28.09.2026 г.; my.ua, 28.09.2026 г.; Кабинет на министрите на Украйна, 07.08.2026 г.; УНН, 20.08.2026 г.; Kyiv Post, 22.08.2026 г.

— Agence Europe, 25.09.2026 г. (дневен ред и бележката за преходната помощ); Agriland, 28.09.2026 г.; ДФ „Земеделие“ – годишен пакет минимални помощи за 2025 г., подсхема 2.4.

— Архив на zemedeleca.bg: материалите за преходната национална помощ (септември 2026 г.), за чл. 11b и розата, за изслушването на министъра на 2 юли 2026 г. и за шарката и чумата по дребните преживни животни.

Понятия

Други въпроси (AOB) — точка от заседанието на Съвета, по която държава или група държави представят бележка по своя тема; министрите я изслушват, без да вземат решение.

Документи ST и WK — ST са официалните документи на Съвета; WK са работните документи, с които държавите внасят коментари и предложения за текст по време на преговорите.

Частичен общ подход — позиция на Съвета по част от законодателно предложение, с която той влиза в преговори с Европейския парламент; частичен, когато оставя извън себе си въпроси, зависещи от бюджета.

Квалифицирано мнозинство — начинът на гласуване в Съвета по регламента за ОСП: 55 на сто от държавите, представляващи поне 65 на сто от населението на Съюза.

ОПДУ — Основно подпомагане на доходите за устойчивост – базовото площно плащане по Стратегическия план 2023–2027 г.; единствената интервенция, върху която действа сегашният таван. Ставка за Кампания 2024: 101,90 евро/ха.

Дегресия — стъпаловидно намаление на плащането над определени прагове; в предложението на Комисията – 25, 50 и 75 на сто над 20 000, 50 000 и 75 000 евро.

Таван — горна граница на базовото плащане на стопанство за една кампания; у нас – 100 000 евро след приспадане на разходите за труд, в предложението – 100 000 евро без приспадане.

Приспадане на разходите за труд — действащият у нас режим по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2115: преди проверката на тавана от плащането се изваждат изплатените заплати и осигуровки, до 2,5 пъти средната брутна месечна заплата в сектора за всеки нает.

Преходна национална помощ — помощ от държавния бюджет в секторите с национални доплащания от 2013 г., разрешена по чл. 147 от Регламент (ЕС) 2021/2115 до намаляващ процент от тогавашното ниво (30 на сто за 2027 г.); у нас за говеда и биволи, овце и кози и тютюн.

Специфично за културата плащане — директно плащане за определена култура в определени държави, изчислявано по фиксирана площ, добив и референтна сума; днес съществува само за памука.

АКИС — системата за знания и иновации в селското стопанство – съветническите услуги, изследователските и иновационните мрежи и оперативните групи, чрез които знанието стига до стопанствата.

Болести от категория А — по Закона за здравеопазване на животните (Регламент (ЕС) 2016/429) – болести, които обичайно не се срещат в Съюза и при поява подлежат на незабавно изкореняване; сред тях са чумата и шарката по дребните преживни животни и шапът.

Минимална помощ (de minimis) — държавна помощ в малък размер, която не се нотифицира на Комисията, но е ограничена с таван за тригодишен период на получател.

„Пътищата на солидарността“ — инициатива на ЕС от 2022 г. за износ на украинска продукция по суша и по реки през територията на Съюза, когато морските пътища са блокирани.