Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Рафаеле Фито събира днес в Брюксел жители на селски райони. В проекта за бюджета помощта за земеделците може да се отчете като подкрепа за бедните региони, а Германия, след 43,8% за „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт, иска съкращения със стотици милиарди
Четиридесет и шест региона в Европейския съюз са в състояние, което Европейската комисия нарича „капан на развитието на таланти“: населението им в трудоспособна възраст намалява бързо, делът на хората с висше образование е нисък и не расте, а младите между 15 и 39 години си тръгват. В списъка, който Комисията публикува през януари 2023 г., е почти цяла България, а Северозападният район стои в него с кода си BG31. По регионалните данни на Евростат за 2024 г. брутният вътрешен продукт на човек в този район е 41,7% от средния за ЕС (изчислен по стандарт на покупателната способност, за да се изчисти разликата в цените). По-нисък е само в двете френски отвъдморски територии, Майот и Гвиана.
Срещу този процес Комисията подготвя стратегия, която нарича „право да останеш“ (Right to Stay). Днес изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Рафаеле Фито, който отговаря за кохезията и реформите, посреща в сградата „Берлемон“ в Брюксел жители на селски райони и представители на регионите за т.нар. диалог по изпълнението (среща, на която член на Комисията изслушва засегнатите как дадена политика работи на място). Самата стратегия ще бъде представена, по думите на Фито, през януари 2027 г. и, по информация на POLITICO, няма да има собствен бюджет. Парите, с които ще се изпълнява, ще дойдат от следващия седемгодишен бюджет на ЕС за 2028–2034 г., а неговите числа се договарят сега: ирландското председателство на Съвета подготвя проект на компромис със суми за Съвета по общи въпроси на 13 октомври, а в средата на октомври преговорите минават на ниво държавни и правителствени ръководители.
Председателката на Европейския комитет на регионите Ката Тютьо предупреди пред POLITICO, че бюджетът рискува да съсредоточи „решенията и инвестициите в по-малко ръце и на по-малко места“. Предупреждението има конкретен адрес. В проекта за бюджета парите за земеделие и парите за региони се събират в една сметка, а правилата позволяват помощта за земеделците да се отчита като подкрепа за бедните региони. Вечерта председателката на Европейския парламент Роберта Мецола ще говори пред регионите за кохезионната политика след 2027 г.
Свободата да останеш
Идеята идва от доклада на бившия италиански премиер Енрико Лета за бъдещето на единния пазар, поръчан от Европейския съвет на 30 юни 2023 г. и представен през април 2024 г. под заглавието „Много повече от пазар“. Единният пазар стои от 1993 г. върху четири свободи (движението на стоки, услуги, капитали и хора), а Лета предлага към свободата на движение на хората да се добави нейната противоположност, свободата да останеш. Още докато пише доклада, той описва пред Европейския икономически и социален комитет какво се случва в изоставащите държави: изтичането на кадри има опустошително въздействие, а заминаването днес е „билет само в едната посока“. Свободата на движение е създала устойчив поток на работна сила от по-бедните към по-богатите региони, който почти не тече обратно.
Лета разказва и история, която обяснява защо Брюксел изобщо се занимава с регионите. Когато започнал работа по доклада, Жак Делор, председател на Комисията между 1985 и 1995 г. и архитект на единния пазар, му казал, че всички държави са приели единния пазар само защото той е стартирал едновременно с кохезионната политика. Кохезионните пари от самото начало са компенсацията, която по-бедните държави получават, за да отворят пазарите си за по-силните икономики. Правото да останеш добавя към тази сделка нов критерий: колко хора продължават да живеят в регионите, в които са вложени парите. Лета предлага и конкретна институционална стъпка, заместник-председател на Комисията, отговорен за свободата да останеш. Днес тази задача е записана в писмото с мисията на Фито и в политическите насоки на Комисията за 2024–2029 г.
Хората или местата
Зад понятието стои стар спор в икономическата наука. През 2009 г. Световната банка публикува доклада си за световното развитие „Преструктуриране на икономическата география“, в който защитава тезата, че производството и доходите естествено се съсредоточават в големите градове, а публичната политика трябва да бъде еднаква за всички места (на английски spatially blind) и да помага на хората да стигнат до растящите градове. Същата година италианският икономист Фабрицио Барка предава на Комисията доклад, в който защитава политики, съобразени с конкретното място (на английски place-based), с неговите хора, институции и ресурси.
Логиката на Световната банка третира хората като капитал, който се мести там, където доходността е най-висока. Зад тях обаче остават активи, които не могат да се преместят: къщи, земя, училища, водопроводи, болници. Разходите за издръжката им почти не намаляват, когато ги ползват по-малко хора, така че цената на услугата на човек расте, докато общината не затвори училището или здравната служба. Да вземем лекар от Видин, който заминава за Германия. Той печели повече и германската икономика печели от него, но видинската болница губи специалист, чието обучение е платено от българския бюджет.
Андрес Родригес-Позе от Лондонското училище по икономика даде през 2018 г. политическото продължение на спора. В статията си „Отмъщението на местата, които нямат значение“ той показва, че регионите в дълъг икономически упадък гласуват масово за партии, които се противопоставят на европейската интеграция, защото жителите им приемат упадъка на мястото като доказателство, че системата работи срещу тях. Правото да останеш е отговорът на европейските институции на тази връзка между празното село и гласа срещу ЕС.
Стратегия без собствени пари
Комисията започна подготовката официално на 6 май 2026 г. със събитие в Европейския парламент, на което говориха Фито, Мецола, Тютьо и самият Лета. Поканата за представяне на доказателства (обществено допитване, в което Комисията събира примери и данни) беше отворена до 12 юни. Правото да останеш е една от пет териториални стратегии, които Фито подготвя, заедно с тези за островите, за градовете, за източните гранични региони до Русия, Беларус и Украйна и за най-отдалечените региони на ЕС. През юни той обяви, че ще прекара шест месеца в обиколки на отдалечени и селски райони и малки острови, преди да представи стратегията през януари. В центъра ѝ са селските райони и условията, без които хората не остават: работа, услуги и жилища.
Стратегията на Комисията е съобщение, документ, който не задължава държавите. Без собствен бюджет тя действа като инвестиционна политика на фонд без собствен капитал: казва къде трябва да отидат парите, какви показатели да се следят и кои практики дават резултат, но самите пари се разпределят по правила, записани в други документи. Тези правила се пишат сега, в преговорите за бюджета.
Една сметка за земеделци и региони
Предложението на Комисията от 16 юли 2025 г. за бюджета 2028–2034 г. събира кохезионната политика, ОСП, рибарството, социалните политики, миграцията и сигурността в един национален и регионален партньорски план за всяка държава. Фондът за тези планове е 865 млрд. евро, почти 44% от целия бюджет. Как работят самите планове, разказахме подробно в „Европа сменя посоката на парите си“ (16 май 2026 г.). Тук е важно едно: в общия фонд само два вида пари имат гарантиран минимум, който правителството не може да пренасочи.
| Какво съдържа предложението за 2028–2034 г. | Сума |
| Фонд за националните и регионалните партньорски планове (общо) | 865 млрд. евро |
| от него: гарантиран минимум за доходно подпомагане по ОСП | 293,7 млрд. евро |
| от него: гарантиран минимум за по-слабо развитите региони | 218 млрд. евро |
| от него: отделна сума за регионите в преход и за по-развитите региони | няма |
Източник: Европейска комисия, фактологичен лист и презентация за националните и регионалните партньорски планове (2025); Bruegel (2026).
На хартия бедните региони имат гаранция за 218 млрд. евро. Част от тази гаранция обаче може да бъде покрита с разходи за земеделие и рибарство, ако те надхвърлят собствения си минимум от 293,7 млрд. евро и се харчат в бедните региони. Така едно евро за модернизация на стопанство се отчита едновременно като земеделска помощ и като изпълнение на регионалната гаранция, а сумата, която остава задължително за пътища, училища и водопроводи, може да се окаже по-малка от числото в таблицата. Механизмът, който оправдава тревогата на регионите, е записан в самите материали на Комисията.
Правилото за отчитане. Интервенциите по ОСП и по рибарството над заделения за тях минимум могат да се отчитат към минимума за по-слабо развитите региони, ако са в полза на тези региони. Пример: правителството решава да добави пари за модернизация на стопанства в областите Видин, Монтана и Враца. Тези пари могат да бъдат отчетени като изпълнение на изискването за подкрепа на беден регион и тогава правителството вече не е длъжно да отдели още пари за път, детска градина или водопровод в същите села.
Институтът „Жак Делор“ в Париж препоръчва ОСП и рибарството изобщо да не се броят към минимума за по-слабо развитите региони. Аналитичният център CEPS в Брюксел пресмята и по-широкия ефект: делът на предварително разпределените по държави пари за кохезия и земеделие ще падне от 66% на 46%, а ще нарасне делът, който Комисията управлява пряко и раздава главно чрез конкурси.
Второто следствие засяга директно селото. Днес развитието на селските райони е втори стълб на ОСП със собствени мерки, включително подхода ЛИДЕР, при който местни инициативни групи от общини, фирми и организации сами избират малките проекти в своя район. В новата архитектура то няма отделен стълб и влиза в общия национален план. Пактът за селските райони (платформа на Комисията за местни власти и организации) настоява за видимо и гарантирано селско измерение след 2027 г. и за целево финансиране, а Фито отговори, че Комисията ще следи плановете да вървят в правилна посока за селските райони. Това е политическо уверение; в текста на предложението такава гаранция не е записана.
Кой колко иска да съкрати
Първия проект на компромис, т.нар. преговорна кутия (текстът, от който се сглобява окончателната сделка), публикува кипърското председателство на 11 юни 2026 г. В него общата сума е 1730 млрд. евро по цени от 2025 г., съкращенията засягат главно Фонда за конкурентоспособност и външната дейност, а кохезията и ОСП са запазени в голяма степен. Северните държави реагираха остро и един техен дипломат се оплака, че всичко в текста върви в полза на привържениците на кохезията.
На 22 септември в Съвета по общи въпроси позициите не помръднаха. Шестте държави, наричани „пестеливи“ (Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция), повториха искането си бюджетът да бъде свит с няколкостотин милиарда евро и да бъдат запазени отстъпките от вноските им, а държавите от групата „Приятели на кохезията“, в която е и България, защитиха политиката за сближаване (съвместната им декларация от май подписаха 16 държави, а на срещата им през юни участваха 17). Ако пестеливите държави получат голямо съкращение и същевременно запазят защитата на отбраната и конкурентоспособността, натискът слиза към най-голямата сметка, националните планове, в които са и земеделските, и регионалните пари.
Германия и „Алтернатива за Германия“
Германия влиза в решителната фаза на преговорите с правителство под силен вътрешен натиск. На изборите в Саксония-Анхалт на 6 септември „Алтернатива за Германия“ (АфД) получи 43,8% от гласовете, а Християндемократическият съюз на канцлера Фридрих Мерц падна до 17,2%, най-слабия си резултат в провинцията. На 20 септември АфД взе 38,2% в Мекленбург-Предна Померания. Проучванията дават на партията почти 30% в цялата страна, а през 2027 г. гласуват пет западни провинции, в които живеят около 37% от германците.
АфД има ясна позиция за ОСП. В програмата си за изборите за Бундестаг през 2025 г. партията предлага общата земеделска политика да бъде премахната и заменена с национална, а в програмата си за Саксония-Анхалт записва лозунга „Ренационализирайте земеделската политика!“. Целта е в дългосрочен план земеделската политика на провинцията да бъде изведена от ОСП. Федералното правителство такава позиция няма. Връзката между двете е политическа. Натискът върху правителството на Мерц след резултатите на АфД расте в момента, в който Германия води групата, която иска съкращения със стотици милиарди, а на правителство, което внася в общата каса повече, отколкото получава, му става още по-трудно да обясни у дома защо европейската сметка трябва да расте.
Парадоксът е в картата на гласовете. АфД печели най-много в източногерманските провинции, където земята се обработва основно от големи стопанства, наследници на бившите кооперации, а правен анализ на програмата ѝ в Саксония-Анхалт отбелязва, че излизането от ОСП би означавало загуба на директните плащания, от които стопанствата в провинцията зависят жизнено.
Какво означава това за България
В сегашния период 2021–2027 г. пет от шестте български района за планиране са в категорията на по-слабо развитите (с брутен вътрешен продукт на човек под 75% от средния за ЕС). Изключение е Югозападният район, който е регион в преход, защото София, с около 127% от средното ниво, вдига показателя на целия район над границата. Областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска област сами биха били в най-бедната категория.
Затова две подробности от проекта за бюджета са по-важни за България от общата сума. Първата е правилото за отчитане на земеделските пари към регионалния минимум: при пет по-слабо развити района то решава дали гарантираните пари ще стигнат до общинската инфраструктура, или ще бъдат изпълнени със земеделски плащания. Втората е, че предложението не определя отделна сума за регионите в преход. Ако класификацията за следващия период остане същата, Благоевград, Кюстендил и Перник, свързани статистически със София, няма да имат гарантиран дял.
Темата засяга пряко и земеделския читател. Недостигът на работна ръка в стопанствата, за който писахме, е същият процес, погледнат от стопанството: собственикът, който не може да намери тракторист, работи в регион, от който младите заминават, защото наблизо няма училище, лекар и работа за съпруга или съпругата.
Календарът
Ако бюджетните преговори спазят графика си, стратегията за правото да останеш ще бъде представена, след като основните числа вече са договорени. За стопаните и общините най-важната подробност е правилото, по което помощта за земеделие се отчита като помощ за бедния регион. Тя ще се види в текста на ирландското председателство на 13 октомври, заедно с позицията, която България ще заеме по нея.
Бюджетът: 13 октомври, преговорна кутия с числа в Съвета по общи въпроси; средата на октомври, среща на лидерите; краят на 2026 г., целта за окончателно споразумение.
Стратегията: 29 септември, диалог по изпълнението в Брюксел; януари 2027 г., представяне.
Сегашният бюджет на ЕС изтича на 31 декември 2027 г.
Ася Василева
Понятия
Многогодишна финансова рамка (МФР) — седемгодишният бюджет на ЕС. Сегашната обхваща 2021–2027 г., следващата се договаря за 2028–2034 г.
Национален и регионален партньорски план — единен план за всяка държава в предложението за 2028–2034 г., в който се събират парите за кохезия, ОСП, рибарство, социални политики, миграция и сигурност.
По-слабо развит регион — регион на ниво NUTS 2 с брутен вътрешен продукт на човек под 75% от средния за ЕС по стандарт на покупателната способност.
Регион в преход — в периода 2021–2027 г. регион с брутен вътрешен продукт на човек между 75% и 100% от средния за ЕС.
Стандарт на покупателната способност — изкуствена обща валута, в която Евростат изразява доходите, за да премахне разликите в ценовите равнища между държавите.
Капан на развитието на таланти — понятие на Европейската комисия за региони с бързо намаляващо население в трудоспособна възраст, нисък и неподвижен дял на висшистите и изтичане на хора между 15 и 39 години.
Преговорна кутия — проект на компромисен текст, изготвен от председателството на Съвета, от който се сглобява окончателното споразумение за бюджета.
Диалог по изпълнението — среща, на която член на Европейската комисия изслушва засегнатите от дадена политика как тя работи на място.
Подход ЛИДЕР — мярка за развитие на селските райони, при която местни инициативни групи от общини, фирми и организации сами избират проектите в своя район.
„Приятели на кохезията“ — група държави, сред които и България, които координират позициите си за бюджета със съвместни декларации и срещи и защитават парите за кохезия и земеделие.
„Пестеливи“ държави — Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция, които искат по-малък европейски бюджет; самите те предпочитат да се наричат „модернизатори“.
Източници
Европейска комисия, съобщение COM(2023) 32 „Harnessing talent in Europe’s regions“, 17.01.2023; платформа Harnessing Talent, списък на регионите в капан на развитието на таланти
Евростат, „Real GDP increased in most EU regions in 2024“, 10.02.2026
POLITICO, Brussels Playbook, 29.09.2026
Енрико Лета, „Much more than a market“, доклад за Европейския съвет, април 2024
Европейски икономически и социален комитет, прессъобщение за изказването на Енрико Лета, 20.03.2024
Енрико Лета, „Implementing the freedom to stay“, Foundation for European Progressive Studies, 19.06.2024
Световна банка, World Development Report 2009 „Reshaping Economic Geography“
Фабрицио Барка, „An Agenda for a Reformed Cohesion Policy“, доклад за Европейската комисия, април 2009
Андрес Родригес-Позе, „The revenge of the places that don’t matter (and what to do about it)“, Cambridge Journal of Regions, Economy and Society, 2018
Европейска комисия (ГД „Регионална и селищна политика“), съобщение за старта на стратегията „Right to Stay“, 05.05.2026
Interact, покана за представяне на доказателства по стратегията, 2026
Cyprus Mail, интервю с Рафаеле Фито, 26.06.2026
Европейска комисия, фактологичен лист „National and Regional Partnership Plans“, юли 2025; презентация „MFF 2028–2034“ пред Пакта за селските райони, 2025
Bruegel, „National plans, regional voices: cohesion policy in the next European Union budget“, 2026
Институт „Жак Делор“, анализ на предложението за МФР 2028–2034 г., март 2026
CEPS, „Six months of MFF negotiations“, 2026
Пакт за селските райони, изводи от конференцията за бъдещето на селските райони, 2025
ERRIN, „The MFF Negotiating Box: a closer look“, юни 2026; Agence Europe, бюлетини № 13886 (юни 2026) и № 13943 (23.09.2026)
RTÉ, „EU ministers meet in Brussels as budget talks intensify“, 22.09.2026
Статистическа служба на Саксония-Анхалт, предварителен окончателен резултат от изборите за ландтаг, 06.09.2026; NPR, 21.09.2026; Reuters, 23.09.2026; Foreign Policy, 24.09.2026 — изборите в Германия
Joint Declaration on the Multiannual Financial Framework 2028–2034 by the Friends of Cohesion, май 2026; Eunews, среща на „Приятелите на кохезията“, 18.06.2026
top agrar, програмата на АфД в Саксония-Анхалт, 2026; Gefluegelnews, програмата на АфД за изборите за Бундестаг, 2025; GEW Sachsen-Anhalt, правен анализ на програмата на АфД, 2026
Институт за пазарна икономика, „Варианти за реформа на районите за планиране“; БТПП, становище за картата на регионалните помощи след 2027 г.
zemedeleca.bg, „Европа сменя посоката на парите си“, 16.05.2026
