Европейската комисия прогнозира добиви от царевица за зърно и за силаж в ЕС с 8 и 14% под средните след горещото и сухо лято, а за България – царевица с 34 и 23% и слънчоглед с 19% над средните

По данни на JRC MARS от 28 септември царевицата в най-засегнатите райони е узряла до три седмици по-рано и е наляла по-малко зърно, а високият добив в България се отнася за площ с 21,7% по-малка от миналогодишната

650 килограма от декар е средният добив от царевица за зърно, който Съвместният изследователски център на Европейската комисия (JRC) очаква тази година за Европейския съюз като цяло. Това е с 8% по-малко от средното за 2021–2025 г. и с 2% по-малко от прогнозата, която същият екип даде преди месец. За България прогнозата е 576 кг/дка, с 34% над петгодишната средна за страната, като от август насам тя е повишена с 4%. При слънчогледа разликата е по-малка, но със същата посока: 196 кг/дка за ЕС, с 1% под средното, и 239 кг/дка за България, с 19% над средното. Царевицата за силаж, която JRC нарича другия важен източник на фураж освен тревата, се очаква в ЕС с 14% под средния добив, а у нас – с 23% над него.

Числата са от септемврийския брой на бюлетина JRC MARS – Мониторинг на културите в Европа (том 34, брой 8), публикуван на 28 септември. Той обхваща времето от 1 август до 19 септември, а авторите му са го озаглавили „Дъждът се върна твърде късно, за да спаси добивите от пролетните култури“. Под пролетни култури бюлетинът разбира царевицата, слънчогледа, соята, захарното цвекло и картофите, тоест всичко, което в разгара на лятото още е било на полето.

При царевицата за зърно само пет държави от ЕС имат прогноза над петгодишната си средна: България (+34%), Румъния (+15%), Литва (+6%), Португалия (+4%) и Гърция (+1%). При слънчогледа над средното са Румъния (+20%), България (+19%), Гърция (+3%), Испания и Полша (по +1%). Румъния и България са и двата най-големи производителя на слънчоглед в Съюза, затова средният европейски добив от културата остава почти на нивото от последните пет години, въпреки че във Франция, Унгария и Австрия JRC го очаква с между 24 и 27% под средното. По графиката в бюлетина държавите с прогноза с над 10% над средното дават 43% от обичайното производство на слънчоглед в ЕС, а тези с прогноза с над 10% под средното – 41%. При царевицата за зърно съотношението е много по-неблагоприятно: над половината от производството в ЕС идва от държави, в които добивът се очаква с повече от 10% под средния.

Кой брои реколтата

Бюлетинът се изготвя от групата AGRI4CAST в Испра, Италия, която е част от JRC, научната служба на Европейската комисия. Дейността носи името MARS (от Monitoring Agricultural ResourceS, наблюдение на земеделските ресурси) и по данни на JRC продължава повече от три десетилетия, като подпомага Общата селскостопанска политика и прозрачността на пазарите на земеделски стоки. Прогнозите се правят със системата MCYFS, която съчетава сателитни наблюдения, метеорологични данни и прогнози, модели на растежа на културите, земеделска статистика и експертна оценка. Картите за фазите на развитие в бюлетина са изчислени с WOFOST, симулационен модел с нидерландски произход, който пресмята ден по ден как посевът натрупва биомаса при конкретното време и конкретната влага в почвата. Данните на JRC се използват и от системата за пазарна информация AMIS на Г-20, чийто секретариат е към ФАО, и от средиземноморската мрежа за ранно предупреждение MED-AMIN.

Сателитът измерва състоянието на посевите чрез показател с тромавото име fAPAR – делът от използваемата за фотосинтеза слънчева светлина, който листата на посева поглъщат. Колкото по-гъста и по-зелена е листната маса, толкова по-голям е този дял, а когато растенията изсъхнат, той пада към нулата. Сборът от стойностите за даден период служи като косвена мярка за това колко биомаса е натрупал посевът, и когато JRC пише, че сигналът е под средния, това означава, че по полетата има по-малко зелена маса от обичайното за същия период.

За четенето на числата е важно едно уточнение. Бюлетинът прогнозира добив от хектар, без площи и без общо производство, и дава прогноза само за държави, в които културата заема над 10 000 ха. Затова в таблиците за България няма соя и захарно цвекло, а общата реколта се получава едва когато добивът се умножи по площта, която дава Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Защо при жега зърното е по-малко

Царевицата не отброява времето в дни. Всяка фаза от развитието ѝ – изметляване, цъфтеж, наливане на зърното, физиологична зрялост – започва, когато растението е натрупало определено количество топлина, и затова ранните и късните хибриди се различават по това колко топлина им трябва до узряване. В бюлетина топлината се отчита чрез температурната сума, сбора от средните денонощни температури над 0 °C. Когато топлината се натрупва по-бързо от обичайното, растението минава през фазите си по-бързо, независимо от календара.

Между 1 август и 19 септември в части от Западните Балкани, Италия, Южна Франция и Източна Испания температурната сума е надхвърлила многогодишната средна (1991–2025 г.) с до 150%. Средните денонощни температури в Южна и Централна Европа са били с до 3 °C над нормата, на места с до 6 °C. По изчисленията на JRC през юли и август в големи части от Испания, Франция и Италия броят на дните с над 35 °C е надхвърлил обичайния с повече от 15. Едновременно с това валежите на Балканите, в Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Западна Европа са били с до 70% под многогодишната средна, а влажните дни – с 6 до 10 по-малко.

Моделите на JRC показват, че в най-засегнатите райони царевицата е достигнала зрялост до три седмици по-рано от обичайното. Данните по държави го потвърждават: в Италия прибирането на царевица за зърно е започнало средно 15–20 дни по-рано, в Унгария фазите на развитие изпреварват нормалния ход с около две седмици, а в областта Гранд Ест във Франция цъфтежът е настъпил приблизително две седмици преди обичайния срок. Когато фазите се сменят по-бързо, фазата на наливане на зърното се скъсява: растението има по-малко дни, в които да изгради добре развити зърна, а при недостиг на вода – и по-малко ресурси за това. Резултатът, по думите на JRC, са „по-малко и по-дребни зърна, грудки и кочани“, а в най-тежко засегнатите райони посевите са остарели и изсъхнали преждевременно, на места до пълно пропадане.

При есенниците сезонът е протекъл по друг начин. Те са завършили развитието си преди най-силната жега и суша и добивите им са останали близо до петгодишната средна. Пролетните култури в същото време са били в най-чувствителните си фази, и затова загубите от жегата и сушата са при тях.

Загубите в Европа

Таблица 1. Прогнози на JRC MARS за средните добиви в ЕС (28.09.2026 г.), преизчислени от т/ха в кг/дка и т/дка.

Франция, най-големият производител на царевица в ЕС, има по оценка на JRC „рекордно слаб сезон за пролетните култури“. Добивът от царевица за зърно там се очаква 645 кг/дка при 907 кг/дка средно за петте години (−29%), от слънчоглед – 165 кг/дка (−27%), а при захарното цвекло и картофите прогнозите са близо до рекордно ниските нива от 2020 г. В Германия царевицата за зърно е с 19% под средното, в южните провинции част от зле развитите посеви се прибират за силаж, а прогнозите за всички пролетни култури в страната са с 13–19% под средните.

Най-тежко е в Панонската низина. Унгария е имала най-горещия август в историята на измерванията. От 1 август до 19 септември в Задунавието са паднали 20–30 мм дъжд, а източно от Дунав – под 15 мм. Прибирането на слънчогледа и царевицата е започнало необичайно рано, още в средата на август, и прогнозата за унгарската царевица за зърно е 336 кг/дка – с 42% под средното и с 13% под миналомесечната. JRC допуска, че значителна част от площите с царевица за зърно ще бъде прибрана за силаж. Словакия (−30%), Чехия (−27%) и Австрия (−24%) също са далеч под средното, а в Словения и Хърватия периодът е бил най-горещият и сред най-сухите в данните на JRC за земеделските райони на двете държави.

Таблица 2. Прогнози на JRC MARS за 2026 г. по държави, подредени по отклонението при царевицата за зърно; в скобите – изменението в сравнение със средния добив на съответната държава за 2021–2025 г. Тире означава, че JRC не дава прогноза: в държавите от ЕС – защото културата заема под 10 000 ха, а за Украйна и Турция бюлетинът прогнозира само пшеница, ечемик, царевица за зърно и соя.

Реколтата ще намалее повече, отколкото показват процентите за добива, и JRC посочва две причини. На някои места посевите са толкова увредени, че прибирането им не се изплаща, и стопаните са ги изоставили, така че тези площи изобщо няма да дадат продукция. Освен това в Германия, Унгария и Бенелюкс части от площите с царевица за зърно се прибират като силаж, а в Испания бюлетинът допуска същото за част от поливната царевица. Така площта, от която ще се прибира зърно, в тези държави също се свива.

Останалата част от ЕС

В Северна Италия горещото и сухо време продължи до 20 август, при максимални температури над 35 °C и много ниска влага в почвата, и засегна най-тежко царевицата и соята без поливане или с недостатъчно поливане. След 20 август в продължение на десет дни паднаха обилни валежи и температурите се понижиха, но това е било от полза само за по-късно развиващите се посеви, които още са били в репродуктивните си фази. В голяма част от равнината на река По водата не е стигала за напояване. Прибирането на царевица за зърно е започнало още през август, средно 15–20 дни по-рано от обичайното, а в Централна Италия е приключило в началото на август със слаби резултати при всички пролетни култури. Прогнозите за царевицата и соята са без промяна от миналия месец: царевица за зърно – 839 кг/дка (−15%), соя – 265 кг/дка (−17%); за слънчогледа прогнозата е 249 кг/дка, на нивото на средното.

Заради Италия е по-ниска и прогнозата за ориза в ЕС – 614 кг/дка, с 3% под средното. Добивът в италианските оризища, най-големите в Съюза, се очаква с 10% под средния: язовирите са достигнали критично ниски нива още в средата на юли, графикът за подаване на вода в северозападната част на страната е бил особено ограничителен, а по оризищата в края на напоителните канали водата не е стигнала и част от тях са изоставени. В Емилия-Романя и Венето след средата на юли е паднала и градушка. В Испания напояването е стигнало и добивът се очаква значително над средния, в Гърция – около средния, а в Румъния – значително над него. За България JRC отчита малко по-сух и по-топъл от обичайното сезон и прогнозира 557 кг/дка – близо до средното (−1%) и над миналогодишните 531 кг/дка.

Полша е сред малкото държави в Централна Европа с добро лято. Валежите са били около сезонните, по-обилни на север и по-оскъдни на югозапад, а кратката гореща вълна в началото на август не е причинила значим топлинен стрес. Влагата в почвата частично се е възстановила, което е помогнало на наливането на зърното и образуването на грудките. JRC е повишил леко прогнозите за пролетните култури и ги поставя на нивото на петгодишната средна: царевица за зърно – 730 кг/дка (−2%), слънчоглед – 246 кг/дка (+1%).

В Испания и Португалия е имало поредица от горещи вълни с много високи максимални температури. Продължителната жега е скъсила наливането на зърното и семената, особено при култури без поливане в Северна и Източна Испания. Валежите в края на август са облекчили Северозападна Испания и Северна и Централна Португалия, но са дошли твърде късно за силажната царевица без поливане и за пасищата, най-вече в Галисия, и JRC допуска, че заради търсенето на силаж част от поливната царевица за зърно ще бъде прибрана за силаж. Водата в язовирите е стигнала за поливните площи през цялото лято, но жегата е ограничила и техния потенциал. Прогнозите са понижени до около или малко под средните: царевица за зърно в Испания – 1190 кг/дка (−2%), в Португалия – 990 кг/дка (+4%), слънчоглед в Испания – 110 кг/дка (+1%).

В Чехия най-тежко засегнати са южните райони, а по-добре са Средна Чехия и по-хладните северни и планински райони, където водата е била повече. Топлинният и водният стрес по време на цъфтежа и наливането на зърното са довели до ранно стареене на царевицата и до слабо образуване на зърна; прогнозата е 629 кг/дка (−27%). В Словения и Хърватия август и началото на септември са били изключително горещи и сухи, с недостиг на валежи на места до 70% и максимални температури до 35 °C чак до началото на септември. Най-засегнати са Панонска Хърватия и Източна Словения, където сателитният сигнал е на рекордно ниски нива. Прогнозата за словенската царевица за зърно е 678 кг/дка, значително под средното и под миналогодишното ниво; хърватската царевица се очаква около миналогодишния и без това слаб добив, а соята и слънчогледът там – съответно с над 10% и над 5% под миналогодишните ниски нива.

В Гърция пролетните култури са се развивали като цяло задоволително. Недостигът на валежи и горещата вълна в края на август са увеличили нуждата от поливане, но водата в язовирите в основните поливни райони е стигнала. Прибирането на силажна царевица е в разгара си с добри добиви от биомаса, царевицата за зърно се прибира от края на август в най-ранните райони, а слънчогледът – от средата на август на север. JRC очаква добиви близо до средните: царевица за зърно – 1100 кг/дка (+1%), слънчоглед – 249 кг/дка (+3%), силажна царевица – 4,67 т/дка (+13%).

В Белгия и Нидерландия дъждовете от средата на август са подобрили влагата в почвата, но са дошли твърде късно за картофите, особено в Белгия, където грудките са дребни. Захарното цвекло се е възстановило по-добре. Царевицата е много неравномерна: валежите са забавили преждевременното узряване, но не са компенсирали по-малката биомаса и слабото образуване на кочани, силно засегнатите посеви се прибират необичайно рано, а част от тях – за силаж. Прогнозата за царевица за зърно в Белгия е 887 кг/дка (−18%), в Нидерландия – 1110 кг/дка (−6%).

На север картината е различна. В Дания и Швеция валежите през септември са се върнали към нормалните; прибирането на есенниците е приключило с малко под средните добиви и задоволително качество, а пролетният ечемик е над средното. В Балтийските държави през втората половина на август е паднал много дъжд, на места до 80 мм за денонощие, и преовлажнените почви в западните райони временно са спрели жътвата на есенниците, без значими загуби, но с риск от болести. Във Финландия пролетният ечемик се очаква с 13% над средното. В Ирландия въпреки благоприятното време от края на август последиците от лятната суша остават: пролетният ечемик е с голяма разлика в добивите и слабо качество на зърното, силажната царевица е узряла много рано, а прогнозите за пролетните култури са около 5% под средните.

Фуражът

При царевицата за силаж прогнозата за ЕС е 3,70 т/дка при средни 4,28 т/дка. Във Франция и Унгария спадът е по 26%, в Словакия – 28%, в Австрия – 22%, в Германия – 15%. В същото време тревата по пасищата и ливадите в голяма част от Западна и Централна Европа е растяла бавно, а на места растежът ѝ е спрял. Животновъдите в тези райони разполагат с по-малко паша и сено за зимата, а и с по-малко силаж, и JRC съобщава, че част от тях вече намаляват стадата си. За Южна Германия бюлетинът отбелязва, че натрупаният недостиг на фураж не може да бъде компенсиран през този сезон.

За България прогнозата за царевица за силаж е 2,32 т/дка, с 23% над средното за петте години и с 44% над миналогодишните 1,61 т/дка. Дори при този добив българската силажна царевица достига около 63% от средния прогнозен добив за ЕС (3,70 т/дка). Тревните площи у нас по оценка на JRC също са намалили фотосинтетичната си активност при все по-горещото и сухо време, но производството им е „близо до или малко под средното“. За говедовъдите това означава фуражна година, по-добра от миналогодишната и значително по-добра от тази на стопанствата в Унгария, Австрия и Франция.

България – числата и как да се четат

От началото на август валежите в България са под средните, но според JRC влагата в почвата е била достатъчна за наливането на зърното при царевицата и слънчогледа в цялата страна, а в Северния централен и Североизточния район – особено благоприятна. В Западна и Южна България температурите са били значително над средните, което е ускорило развитието на посевите и е довело до преждевременно стареене, най-вече на листата на царевицата. Топлинният стрес е засегнал пролетните култури главно в Северозападния район, където сателитните данни показват влошаване, но общият потенциал за добив остава положителен. Прибирането е започнало в обичайните срокове – на слънчогледа в края на август, на царевицата в началото на септември – и при сухото време напредва добре. JRC е повишил прогнозите си за пролетните култури в страната и ги поставя над петгодишната средна.

На картата с районите, които будят тревога, Северозападна България е заедно със Западна Румъния: там недостигът на валежи и високите температури продължават да засягат пролетните култури, а засегнатата площ леко се разширява. Сателитните данни за Черноморския регион, в който JRC включва Източна Румъния, България и Западна Турция, показват натрупване на биомаса над средното при температури и валежи през лятото, близки до обичайните.

Таблица 3. Прогнозите на JRC MARS за България в сравнение с петгодишната средна, с 2025 г. и със средния прогнозен добив за ЕС.

Тези проценти не бива да се четат буквално по три причини.

Ниската база. Ръстът от 136% при царевицата за зърно е измерен от 244 кг/дка през 2025 г., една от най-слабите години за културата у нас; по данни на МЗХ продукцията на царевица за зърно през 2025 г. е с 34,7% по-малка от тази през 2024 г. Слабата 2025 г. влиза и в петгодишната средна от 429 кг/дка и я смъква надолу. Затова дори с прогнозираните 576 кг/дка българската царевица остава под средния добив, който JRC очаква тази година за ЕС (650 кг/дка), въпреки че и той е с 8% под обичайния.

Площта. Според оперативния анализ на МЗХ № 24/2026 (данни към 17 септември) площите за реколтиране с царевица за зърно са 321 074 ха срещу 409 879 ха година по-рано, или с 21,7% по-малко. При слънчогледа площите са практически същите – 948 952 ха. Ако добивът по цялата площ се изравни с прогнозата на JRC, царевицата би дала около 1,85 млн. т, а слънчогледът – около 2,27 млн. т. Това е просто умножение, без прогноза на JRC или МЗХ за общото производство.

Жътвата още не е приключила. Към 17 септември по оперативните данни на МЗХ слънчогледът е прибран от 563 611 ха, около 59% от площите, при среден добив 243 кг/дка, с 57,8% повече от година по-рано към същата дата, а прибраното количество (1 369 994 т) вече е с 15% над миналогодишното. Царевицата е прибрана от 59 567 ха, малко под една пета от площите, при среден добив 526 кг/дка. Двата източника – моделът на JRC и отчетите на областните дирекции „Земеделие“ – дават сходна картина, но разликите в страната са големи: в област Добрич при прибрани над 73% от площите средният добив от слънчоглед към края на септември е 319,6 кг/дка. Докато не бъде прибрана по-голямата част от царевицата, включително в Северозапада, където JRC отчита топлинен стрес, средният национален добив може да се промени.

Съседите

Румъния е разделена на две. В западната част на страната от 1 август до 19 септември са паднали само 10–40 мм дъжд, а максималните температури през август често са надхвърляли 30 °C, което е довело до ранно стареене на листата, слабо натрупване на биомаса и разочароващи добиви. В Източна и Югоизточна Румъния температурите са били по-ниски, а след средата на август валежите са били по-чести, макар и под средните. Специализираният сателитен анализ потвърждава добро състояние на пролетните култури на изток, особено по поречието на Дунав, отчасти заради все по-широкото използване на напояване. Сеитбата на рапицата в Румъния е започнала със закъснение, в края на август, заради сухия горен почвен слой.

В Украйна състоянието на пролетните култури е много неравномерно. На запад продължителната суша е ограничила развитието на царевицата и особено на соята, в централните области липсата на валежи през август е засегнала наливането на зърното, докато в основните производствени райони на изток и юг условията като цяло са благоприятни. В Южна Украйна сателитните данни отчитат и ефекта от изоставените земи. Прогнозата за украинската царевица е 740 кг/дка, с 4% над средното. В Турция напояването е смекчило сухия период през първите 20 дни на август; в Коня царевицата навлиза в зрялост и прибирането се очаква преди края на септември, а прогнозата е 1030 кг/дка, с 8% над средното.

Бюлетинът не прави оценки за цени и търговия. От числата следва само, че Централна Европа ще има по-малко собствена царевица и силаж, докато в Долен Дунав, Украйна и Турция добивите са над средните. Как това ще се отрази на изкупните цени у нас зависи от фактори, които бюлетинът не разглежда – общото производство в ЕС, износа на Украйна и световния пазар.

JRC вече следи всяка култура поотделно

До скоро сателитният мониторинг на JRC показваше как се развива растителността като цяло върху обработваемата земя, така че в сигнала за една област се смесваха ожънатите стърнища, царевицата и слънчогледът. Екипът на AGRI4CAST е съчетал изображенията с висока разделителна способност от спътниците Sentinel-2 на европейската програма „Коперник“ с класификация на културите чрез изкуствен интелект и по данни на JRC вече може да следи 13 отделни култури в Европа и съседните страни почти в реално време. Септемврийският брой представя първия такъв анализ, посветен на царевицата: сигналът е осреднен в мрежа от квадрати 10 на 10 км, като се използват само точките, които годишните карти на културите за 2017–2026 г. определят като царевица.

Резултатите показват подробности, които общият сигнал не улавя. В унгарската област Алфьолд и Север сигналът при царевицата е под средния още от юни, което говори за лоши условия по време на цъфтежа. В Югоизточна Румъния той е над средния от юли. В Баден-Вюртемберг върхът на цъфтежа е настъпил почти две седмици по-рано, а във Франция, където сигналът в областта Гранд Ест е много нисък, прогнозите за добива в повечето райони са на рекордно ниски нива. В Дания и Швеция същият подход е показал, че захарното цвекло е пострадало повече от картофите.

Екипът се разширява. JRC търси агрономи, компютърни специалисти, специалисти по моделиране на околната среда, агрометеоролози и специалисти по данни за работа в Испра. Конкурсът е отворен за граждани на всички държави от ЕС и на асоциираните към програмата „Хоризонт 2020“ държави, а срокът за кандидатстване е удължен до 13 октомври 2026 г., 12:00 ч. брюкселско време (recruitment.jrc.ec.europa.eu/vacancy/3175).

Сеитбата на есенниците

Валежите от средата на август и началото на септември са дошли твърде късно за пролетните култури, но са били от полза за сеитбата на есенниците, макар и не навсякъде в еднаква степен. Във Франция сеитбата на рапицата е започнала при добри условия след дъждовете в края на август, но влагата в по-дълбоките почвени слоеве остава много ниска. В Унгария почвите са били твърде сухи за обработка, сеитбата на рапицата е забавена и JRC очаква площите с нея да намалеят, тъй като прозорецът за сеитба се затваря в края на септември. В Чехия, Австрия и Словакия рапицата на места е поникнала неравномерно, но последните дъждове са подобрили влагата в горния слой преди сеитбата на пшеницата и ечемика.

За България JRC посочва, че валежите в средата на септември са увеличили влагата в горния почвен слой, но за успешната сеитба и поникване на рапицата са нужни още. Въпросът е важен, защото по оперативните данни на МЗХ от края на август реколтата от рапица през 2026 г. е над 600 000 т, повече от двойно в сравнение с 2025 г. Прогнозата на JRC за 23 септември – 2 октомври предвижда по-хладно от обичайното време на Балканите и в Западна Турция, със средни денонощни температури до 4 °C под нормата, и валежи между 30 и 90 мм в части от Черноморския регион. За октомври–декември дългосрочната прогноза дава висока вероятност за по-топло от средното време в по-голямата част от Европа, с до 2 °C над климатичната медиана в Централна и Западна Европа.

Октомври и ноември

Септемврийският бюлетин на JRC описва лято, през което при жега и суша пролетните култури от Франция до Унгария узряха по-рано и наляха по-малко зърно, а в Централна Европа не достига фураж. Българските добиви от царевица и слънчоглед са над средните и се оформят в сходни стойности в модела на JRC и в отчетите на МЗХ, но царевицата е засята на около 89 000 ха по-малко от миналата година, а в Северозапада посевите са понесли топлинен стрес.

Таблица 4. Календар на следващите публикации и срокове по данни на JRC.

За стопанството есента изглежда така. При слънчогледа, прибран от 59% от площите при 243 кг/дка, картината е почти ясна, а изкупната цена към 16 септември е 484 евро/т без ДДС, на нивото от миналата година. При царевицата е прибрана малко под една пета от площите, затова 526 кг/дка от оперативните данни и 576 кг/дка от прогнозата на JRC засега са ориентир, а окончателният добив ще се види в седмичните анализи на МЗХ през октомври, когато се прибере и царевицата от Северозапада; изкупната цена е 193 евро/т без ДДС, с 3,5% под миналогодишната. При рапицата решаващо е дали прогнозираните валежи ще дойдат, преди прозорецът за сеитба да се затвори, а бюлетинът на JRC от 26 октомври ще оцени условията, при които са засети есенниците за реколта 2027 г.

Понятия

JRC (Съвместен изследователски център) – научната служба на Европейската комисия; бюлетинът MARS се изготвя от групата AGRI4CAST в Испра, Италия.

Петгодишна средна – средният добив за 2021–2025 г., с който JRC сравнява прогнозата за 2026 г.

Многогодишна средна (LTA) – средните метеорологични стойности за периода 1991–2025 г.

Температурна сума – сборът от средните денонощни температури над 0 °C за даден период; от нея зависи кога растението навлиза в следващата фаза.

fAPAR – делът от използваемата за фотосинтеза слънчева светлина, който листата на посева поглъщат; сборът му за даден период е косвена мярка за натрупаната биомаса.

Наливане на зърното – фазата след цъфтежа, в която зърното натрупва сухо вещество; при жега и суша тя се скъсява.

Царевица за силаж – по дефиницията на Евростат всички форми на царевица, отглеждани главно за силаж (цял кочан, части от растението или цялото растение), която не се прибира за зърно.

Площи за реколтиране (МЗХ) – засетите площи без пропадналите и без прибраните като цяло растение за фураж.

WOFOST – симулационен модел за растежа на културите, който JRC използва за изчисляване на фазите на развитие.

Sentinel-2 – спътници на европейската програма „Коперник“, които заснемат земната повърхност с висока разделителна способност.

Източници

Европейска комисия, Съвместен изследователски център – JRC MARS Bulletin, Crop monitoring in Europe, Vol. 34 No. 8, „Rain returning too late to save summer crop yields“, 28.09.2026, doi:10.2760/3239934.

Европейска комисия, Съвместен изследователски център – съобщение „European agriculture hit hard by exceptionally hot and dry summer“, 28.09.2026.

Европейска комисия, Съвместен изследователски център – информационен бюлетин JRC MARS, септември 2026 (мониторинг на 13 култури със Sentinel-2; обява за работа № 3175).

Министерство на земеделието и храните – Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 24/2026, 23.09.2026 (реколта към 17.09.2026 г.; изкупни цени към 16.09.2026 г. по данни на САПИ).

Министерство на земеделието и храните – Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 20/2026, 26.08.2026.

Министерство на земеделието и храните – Оперативен анализ за основни земеделски култури, 28.01.2026.

Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич, оперативни данни за прибирането на слънчогледа, 28.09.2026.