От 7-те млн. евро за съветнически пакети 6 млн. са запазени за областните дирекции „Земеделие“ и НССЗ, а най-скъпите пакети – по 646 евро – са за подготовка на кандидатстване за друга субсидия

Съветникът получава парите срещу доклад, подписан от фермера, и никой не проверява какво се е променило в стопанството. В Ирландия и Австрия съветите са организирани около групи, в които стопаните сравняват разходите и резултатите си, в Дания службите са собственост на самите фермери, а ирландски изследвания измерват и икономическия ефект

Четири милиона евро за областните дирекции „Земеделие“, два милиона за Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и един милион за всички останали – така Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е разпределило 7-те млн. евро по новия прием за съветнически пакети, който е отворен до 30 ноември. В съобщението на министерството приемът е „достъпен както за публични, така и за частни съветнически организации и индивидуални съветници“. Условията за кандидатстване обаче делят бюджета предварително по вид кандидат: 28-те областни дирекции се състезават само помежду си, НССЗ е сама в дял, равен на максималната сума, която може да получи, а частните съветници, браншовите организации и университетите се състезават за една седма от парите. Разпределението е одобрено единодушно от Комитета за наблюдение на Стратегическия план на 3 септември 2026 г.

Парите са по интервенция II.И.1 „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.; 2,8 млн. евро идват от европейския фонд за селските райони, 4,2 млн. – от националния бюджет. Стопанинът не плаща нищо. Съветникът получава фиксирана сума за всеки изпълнен „съветнически пакет“ – от 206 до 646 евро – срещу договор и доклад, подписан от стопанина. Целта на интервенцията, по думите на доклада, с който дирекция „Развитие на селските райони“ предлага приема, е модернизиране на селското стопанство „чрез стимулиране и споделяне на знания, иновации и цифровизация“. Най-скъпите пакети обаче са два други: СП1 и СП2 по 646 евро, чието задължително съдържание започва с изготвянето на бизнес план, изчисляването на точките и попълването на заявлението на младия или малкия стопанин за друга субсидия.

Откъде идва съветът в селскостопанската политика

Системата за съвети в стопанствата влиза в Общата селскостопанска политика с реформата от 2003 г. Регламент (ЕО) № 1782/2003 задължава всяка държава да изгради такава система до 2007 г., и първата ѝ задача е да помогне на фермера да изпълни изискванията, от които зависят директните плащания – за околната среда, безопасността на храните и хуманното отношение към животните. Така съветът започва като инструмент за съответствие с условията на плащанията, и този произход личи и днес. През програмите за 2007–2013 и 2014–2020 г. към него се добавят отделни мерки за обучение и консултации, а в сегашната ОСП всичко е събрано в понятието AKIS – система за знания и иновации в селското стопанство, в която съветниците трябва да работят заедно с учените, организациите на стопаните и оперативните групи за иновации.

Философията зад публичните пари за съвети е, че знанието в земеделието е отчасти обществено благо. Голямото стопанство плаща на агроном, дребното няма с какво, а пазарът на съвети отива там, където има кой да плаща. Това е документирано след приватизацията на държавните служби в няколко държави: при изследване на европейския опит Пиер Лабарт и Катрин Лоран (Food Policy, 2013) описват как малките стопанства стават по-малко видими за частните съветници като клиенти. Оттук изискването в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2021/2115, което МЗХ само цитира в отговорите си при общественото обсъждане: съветите да се предоставят „от подходящо квалифицирани и обучени съветници, без конфликт на интереси“.

Проблемът с формалните съвети е общоевропейски и е описан в официални документи. През 2015 г. Европейската сметна палата проверява мерките за обучение и консултации в пет държави и пише в специален доклад 12/2015, че „твърде често всяко обучение се е приемало за „добро“ и допустимо за публична подкрепа“ и че рядко се е правил анализ дали то ще има реален ефект. Нуждите са се определяли от самите доставчици, които предлагат какво да се купи, а в Галисия задължителни курсове по растителна защита и хуманно отношение към животните са плащани по 2680 и 2030 евро, при пазарна цена в района от 150 и 200 евро. Седем години по-късно Европейската комисия пише в оценката си за знанията и консултациите в ОСП (SWD(2022) 137), че управляващите органи „не могат да кажат каква част от получилите обучение или съвет реално въвеждат промени в резултат на това“. Консултациите по мярката за съвети в програмите 2014–2020 г. са достигнали до края на 2020 г. до най-много 5,9% от стопанствата в ЕС.

Причината е в отчетната логика на фондовете. Одиторът на европейските пари трябва да провери, че услугата е предоставена – има договор, посещение, доклад, подпис. Промяната в стопанството се измерва трудно, бавно и скъпо, а плащането по единична цена (фиксирана сума за пакет, без доказване на действителните разходи) опростява контрола още повече. Така докладът се превръща в продукта, за който се плаща.

Кой получава парите

Преди 2023 г. основният изпълнител на съветите по програмата за развитие на селските райони е НССЗ. По отчета на службата от март 2020 г. тя е консултирала 6184 стопанства, като над 5000 от тях са получили пакета за изготвяне на проектно предложение и бизнес план. В новия програмен период първите пари по II.И.1 отново отиват за същото: договорът на НССЗ РД 51-51/2024 от ноември 2024 г. обхваща само пакетите СП1, СП2 и СП11, тоест подготовката на проекти на млади, нови и малки стопани по интервенциите II.Д.1, II.Д.2 и II.Д.3 и съдействието при изпълнението им. Вторият договор на службата, РД 50-04 от януари 2026 г., вече включва и пакетите за климат, почви, растителна защита, биосигурност, безопасност на труда, икономика и иновации.

Първият открит прием за пакети беше през 2025 г. – 4 млн. евро, от 14 май до 15 юли. Сключени са седем договора, а договорът с НССЗ е подписан на 14 януари 2026 г., шест месеца след крайния срок за кандидатстване. През септември 2025 г. Комитетът за наблюдение допусна като кандидати и областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ), които в приема от 2025 г. не бяха допустими, а с шестото изменение на Стратегическия план управляващият орган получи възможност да определя отделни бюджети според вида на кандидатите. Така се стига до разпределението 4 + 2 + 1 млн. евро.

Проектът на условията беше публикуван за обществено обсъждане от 16 до 23 септември, и становища са подали трима участници – едно частно лице, фирмата САПИ и самата НССЗ. Най-подробното становище, на частното лице, съдържа четири принципни възражения. Първо, 6 от 7 млн. евро са отделени предварително за две държавни структури, които не се състезават с останалите кандидати, при положение че Стратегическият план предвижда „процедура за избор, отворена за всички допустими кандидати“; през 2025 г., по данни от становището, седем допустими заявления на други кандидати с 34 до 56 точки са останали без финансиране заради изчерпан бюджет. Второ, ОДЗ водят регистъра на земеделските стопани, регистрират площите и участват в проверките на място, и същото звено не бива да подготвя заявлението на стопанина, което после проверява. Трето, до 7 точки се дават за офиси в няколко района, които държавните кандидати имат от бюджета, а частните трябва да наемат. Четвърто, при държавните кандидати заплатите вече се плащат от бюджета, и пакетът ги плаща втори път.

МЗХ не приема нито едно от тези възражения. Министерството посочва, че отделните бюджети са позволени от шестото изменение на плана и са одобрени от Комитета за наблюдение, че „са налице механизми“ срещу двойното финансиране и че ОДЗ са заявили намерение да предоставят пакета за безопасност на труда (СП9). Най-силният аргумент на министерството засяга частните съветници. Въпреки седемте сключени договора от 2025 г., пише МЗХ, „изпълнението на одобрените дейности на бенефициенти, различни от НССЗ, се разминава значително спрямо заявените намерения“, и по подадените искания за плащане има индикации, че заявените пакети „няма да бъдат изпълнени в цялост“.

Двете страни спорят без публични данни. В становището се иска МЗХ да публикува колко пакета от какъв вид е предоставил всеки бенефициент от приема през 2025 г., тъй като публикуваният списък съдържа само кандидат, точки и сума; отговорът на министерството не засяга това искане. Без тези числа не може да се провери нито твърдението, че частните съветници не изпълняват обещаното, нито дали някои видове пакети изобщо не стигат до стопаните.

Какво се плаща

Таблица 1. Единични цени на съветническите пакети по Условията за кандидатстване по II.И.1 (28.09.2026 г.), подредени по цена.

Минималното съдържание на СП1 е описано в десет точки. Първите пет са изготвяне на бизнес план, изчисляване на точките по критериите за подбор, попълване на заявлението, окомплектоване на документите и качването им в електронната система на ДФ „Земеделие“. Следват съвет какви задължения ще има стопанинът, ако бъде одобрен, посещение в стопанството и доклад. Пакетът е насочен към осем интервенции – стартовата помощ за млади и нови стопани и инвестиционните мерки. МЗХ обяснява високата му цена с вложения труд: най-скъпи са пакетите, които предвиждат изготвяне на проектни предложения, посещение, подаване на заявление и последващо отчитане.

За сравнение, СП10 за 384 евро трябва да обхване наведнъж цифровизацията на стопанството, модернизирането му, конкурентоспособността, избора на „подходящи от икономическа гледна точка култури и животни“, пазарите, управлението на риска и кооперирането. Иновациите (СП12А) струват 206 евро – по-малко от една трета от подготовката за кандидатстване по СП1. Пакетите за подготовка на проекти на оперативни групи за иновации (СП12Б–Г) в този прием липсват, защото, по обяснението на МЗХ, след преразпределението на средства с шестото изменение на плана нови приеми за оперативни групи не се предвиждат.

Резултатът се отчита с доклад за изпълнен съветнически пакет. В него съветникът описва анализа на стопанството, препоръките, извършените дейности и използваните нормативни актове, а стопанинът отбелязва дали препоръките са приложими – „да“, „не“ или „частично“ – и подписва всяка страница. За плащането ДФ „Земеделие“ иска този доклад и договора между съветника и стопанина. Последващо посещение, проверка след година или показател за промяна в стопанството не се предвиждат.

Кандидатите се класират по точки за брой видове предлагани пакети (до 10 т.), години опит (до 10 т.), офиси в няколко района (до 7 т.) и дипломи на съветниците (до 20 т.). Максимумът е 72 точки, минимумът за финансиране – 20. Нито един критерий не засяга какво е станало в стопанствата, консултирани в предишни приеми. Целта на плана за целия период е поне 17 500 индивидуални съвета.

Най-силният довод в полза на сегашния модел е, че бизнес планът за стартовата помощ е реална бариера. Младият стопанин без пари за консултант или ще плати на консултант от помощта си, или няма да кандидатства, а безплатният пакет сваля цената на входа, най-вече за малките стопанства в отдалечените общини, до които частните консултанти не стигат. Това е същото, което Лабарт и Лоран описват за приватизираните служби. Доводът защитава съществуването на пакета, но не обяснява защо той е най-скъпият в интервенция, чиято обявена цел са знанията и иновациите.

Какво знаят фермерите

Разпространената представа, че българският стопанин е без земеделско образование, данните потвърждават само отчасти. По Евростат през 2020 г. 83,5% от управителите на всички 132 740 стопанства в България са имали само практически опит. През 2023 г. наблюдението обхваща само стопанствата над определен икономически праг (69 740), и там делът е 70,3% – почти колкото средното за ЕС от 71,4%. Пълно земеделско образование имат 13,7% от българските управители при 9,7% средно за Съюза. Сравнението е с уговорка, защото двете години обхващат различен кръг стопанства, но от него следва, че проблемът е по-малко в началната подготовка и повече в това, че знанията след нея не се обновяват системно.

Как е другаде

Ирландия събира изследванията, съветите и земеделските колежи в една организация – Teagasc, създадена със закон през 1988 г. Съветникът получава резултатите от опитните станции директно, а клиентите на Teagasc са около една трета от ирландските фермери, които обработват 59% от площта. Тези съветници също попълват заявления – през 2025 г. са подготвили 39 554 заявления за базовото подпомагане, – но наред с това са имали 142 834 индивидуални консултации. Основният инструмент са дискусионните групи: стопани от едно направление се събират редовно, често в стопанството на някой от тях, сравняват разходите, добивите и маржа си и обсъждат защо при един излизат по-добре. По програмата за 2024–2026 г. фермерът получава 750 евро годишно за участие, а водещият групата съветник – 500 евро на участник.

Ефектът е измерен. Дорис Лепъл, Тиър Хенеси и Керъл Нюман (Journal of Agricultural Economics, 2013) изследват 329 млечни ферми и коригират за това, че в групите влизат по-добрите фермери. В работния вариант на изследването (2011) изчислението е, че ако един нечленуващ фермер влезе в група, брутният му марж се вдига от 1013 на 1148 евро на хектар, тоест с около 135 евро или около 13%. Две години по-късно Лепъл и Хенеси публикуват резултат, който засяга пряко българския модел: фермерите, влезли в групите, преди държавата да започне да плаща за участие, подобряват маржа и добивите значимо, а влезлите след въвеждането на плащането – не. Плащането се превръща в допълнителен доход за участниците, без да променя практиките им. Ирландия свързва и образованието с реална изгода: без базовата квалификация Green Cert фермер под 35 години не получава освобождаване от данъка при прехвърляне на земя и не се води млад обучен фермер за мерките на министерството.

Дания стига до работеща система по обратния път. Държавата съфинансира съветниците от 1852 г., но от края на 80-те години постепенно се оттегля и от 2004 г. спира общото финансиране. Съветите остават, защото 29–30-те местни съветнически центъра са собственост на фермерските сдружения, с избрани от стопаните управителни съвети, а над тях стои националният център SEGES, който поддържа общите бази данни и изследванията. През 2013 г. 62% от приходите на националния център са такси от ползвателите и 16% – от браншовите фондове, пълнени с такси върху продукцията. Фермерът плаща, защото службата е негова.

В Австрия земеделските камари водят т. нар. работни групи (Arbeitskreisberatung): 10–20 стопани в едно производство правят пълна калкулация на разходите по всяко направление и анонимно сравнение помежду си. През 2022 г. в 278 групи в 14 направления участват 4627 стопанства. Ако свинарят вижда, че при съседа му от една свиня се отбиват повече прасенца годишно, групата търси причината в храненето, генетиката или организацията на работата. Финансират се от министерството, провинциите, европейския фонд и членски внос.

Нидерландия показва какво става, когато държавата се оттегли без фермерска собственост. Държавната служба за съвети е отделена във фондация в началото на 90-те, от 1998 г. е акционерно дружество DLV, а държавното финансиране приключва през 2005 г. Персоналът намалява от около 850 на около 450 души между 1998 и 2003 г., а съветите стават платена услуга; по оценката на Лабарт и Лоран малките стопанства остават извън полезрението на частните съветници.

Франция опита да наложи безпристрастност със закон. От 1 януари 2021 г. търговците на препарати за растителна защита трябваше да избират между продажбата и съветите, а всяко стопанство – да получи задължителен „стратегически съвет“. Кооперациите и търговците избраха продажбата, до май 2023 г. камарите бяха изпълнили само 9280 такива съвета, и около 200 000 стопанства рискуваха да не са в съответствие. Със закона от 11 август 2025 г. разделянето и задължителният съвет са отменени от 1 януари 2026 г.

В САЩ службите за съвети (Cooperative Extension) са част от земеделските университети от закона Smith-Lever от 1914 г. и се финансират съвместно от федералната власт, щатите и окръзите. Прегледите на американските изследвания отчитат възвръщаемост на разходите за съвети от 16 до 110% годишно (Сън Линг Уанг, Choices, 2014).

Работещите модели имат общи черти. Съветникът стои до изследователя и има данни, стопанинът се учи многократно и в група върху числата на собственото си стопанство, участва с пари или е собственик на службата, а резултатът се мери в стопанството – в марж, добив, разход на фураж. А там, където публичните пари плащат за присъствие, както в Ирландия след 2010 г., изследванията не намират ефект.

Докладът и стопанството

Приемът по II.И.1 разпределя 7 млн. евро така, че 6 млн. са предварително отделени за държавни структури и не са достъпни за останалите кандидати, най-скъпите пакети са за подготовка на кандидатстване за друго подпомагане, а доказателството за извършената услуга е подписан от стопанина доклад. Министерството има основание да се съмнява в изпълнението на частните съветници от 2025 г., но не е публикувало данните, с които това може да се провери. Целта от 17 500 съвета по плана ще бъде отчетена с толкова доклади, без показател за това какво се е променило в стопанствата след тях.

За стопанина, който все пак ще получи пакет, в условията има няколко практически неща. Съветниците кандидатстват до 30 ноември, договорите се сключват след класирането, а пакетите се изпълняват в рамките на 24 месеца и не по-късно от 30 септември 2029 г. При шестте месеца между края на приема и договора с НССЗ миналата година пакетите от този прием вероятно ще стигнат до стопанствата през 2027 г. Пакетите СП5 и СП7 включват анализ на почвени проби поне за киселинност, азот, фосфор и калий и препоръки за балансирано торене, което има стойност само по себе си. А в доклада, който подписва, стопанинът има графа, в която може да напише кои препоръки не могат да се приложат и защо.

Ася Василева

Понятия

Съветнически пакет – определен набор от съвети, включително посещение в стопанството, за който съветникът получава фиксирана сума по интервенция II.И.1.

Единични разходи (стандартна таблица за единица продукт) – плащане на фиксирана сума за единица услуга, без доказване на действителните разходи; уредено в чл. 83 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

Система за съвети в стопанствата – задължителна за държавите от ЕС система за консултиране на земеделските стопани, въведена с реформата на ОСП от 2003 г.

AKIS – система за знания и иновации в селското стопанство; съвкупността от съветници, изследователи, организации на стопаните и оперативни групи, която всяка държава описва в стратегическия си план.

Областни дирекции „Земеделие“ (ОДЗ) – териториални звена на МЗХ, които водят регистъра на земеделските стопани и участват в администрирането на подпомагането.

НССЗ – Национална служба за съвети в земеделието, държавна структура към министъра на земеделието.

Комитет за наблюдение – орган с участие на институции, браншови и неправителствени организации, който одобрява критериите за подбор и графика на приемите по Стратегическия план.

Оперативна група – група от стопани, учени и други участници, която разработва и прилага иновация в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ).

Брутен марж – приходите от производството минус преките променливи разходи за него.

Дискусионна група – група от стопани в едно направление, която се събира редовно, за да сравнява резултатите си и да обсъжда практиките си с водещ съветник.

Източници

Министерство на земеделието и храните – Условия за кандидатстване и Условия за изпълнение по процедура „Предоставяне на съветнически пакети на земеделски и горски стопани“ по интервенция II.И.1, с приложения № 4 (доклад за изпълнен пакет) и № 5 (минимално съдържание на пакетите), утвърдени на 28.09.2026 г.

Министерство на земеделието и храните, дирекция „Развитие на селските райони“ – Доклад № 93-4331/28.09.2026 г. за утвърждаване на насоките.

Министерство на земеделието и храните – Справка за отразяване на становищата от общественото обсъждане, 16–23.09.2026 г.

Министерство на земеделието и храните – съобщение „Стартира прием по интервенцията за съветнически услуги“, 29.09.2026 г.

Национална служба за съвети в земеделието – отчет по мярка 2 от ПРСР 2014–2020, 06.03.2020 г.; информация по договори РД 51-51/2024 и РД 50-04/2026.

Евростат – ef_mp_training, управители на стопанства по вид земеделско обучение, 2020 и 2023 г.

Европейска сметна палата – Специален доклад 12/2015 за мерките за обучение и консултации в развитието на селските райони.

Европейска комисия – SWD(2022) 137, оценка на въздействието на ОСП върху обмена на знания и консултантските дейности, 02.05.2022 г.

Регламент (ЕО) № 1782/2003 и Регламент (ЕС) 2021/2115.

Labarthe, P. & Laurent, C. – Privatization of agricultural extension services in the EU, Food Policy 38, 2013.

Läpple, D., Hennessy, T. & Newman, C. – Quantifying the economic return to participatory extension programmes in Ireland, Journal of Agricultural Economics 64(2), 2013; работен вариант: Hennessy, T., Läpple, D. & Newman, C. – The Economic Returns to Membership of a Dairy Discussion Group, 2011.

Läpple, D. & Hennessy, T. – Assessing the impact of financial incentives in extension programmes, Journal of Agricultural Economics 66(3), 2015.

Teagasc – годишен отчет за 2025 г.; Министерство на земеделието на Ирландия – Knowledge Transfer Programme 2024–2026.

Доклад за системата за знания и иновации на Дания (PRO AKIS), 2014 г.

Landwirtschaftskammer Österreich – Arbeitskreisberatung, данни за 2022 г.

Парламент на Нидерландия – Kamerstuk 28165-17 (оценка на DLV).

Франция – Loi n° 2025-794 от 11.08.2025 г.

Wang, S. L. – Cooperative Extension System: Trends and Economic Impacts on U.S. Agriculture, Choices, 2014.