Шест държави искат преходната национална помощ да остане и след 2027 г. В България през 2025 г. 32 от близо 55 млн. евро по нея отидоха за тютюн

Помощта носи името „преходна“ повече от десетилетие, таванът ѝ за 2026 г. е 35 на сто от тогавашното ниво и през 2027 г. слиза до 30 на сто, а в проекта за новата Обща селскостопанска политика за нея няма член. Меморандумът на шестте държави говори за крави и овце. В България обаче почти три от всеки пет евро по тази помощ се плащат на тютюнопроизводители, и то по количества от 2016–2018 г., близо три пъти по-големи от договорените за изкупуване през 2025 г.

„Тъй като преходната национална помощ се финансира изцяло от националните бюджети, продължаването ѝ няма да се отрази на Многогодишната финансова рамка и няма да намали средствата по Общата селскостопанска политика или по други политики на Съюза.“ С този довод Румъния, България, Кипър, Унгария, Полша и Словакия влизат в Съвета на министрите на земеделието и рибарството, който заседава в Брюксел на 28 и 29 септември. Ако парите са изцяло национални, естествено е да се запитаме защо държавите изобщо молят за разрешение. Причината е, че помощта е част от правилата на Общата селскостопанска политика. Макар парите да са национални, държавите не могат да продължат схемата по свое решение: сегашното ѝ правно основание е член 147 от регламента за стратегическите планове по ОСП (Регламент (ЕС) 2021/2115), който позволява плащането само до края на настоящия период, т.е. до 2027 г. В проекта на Европейската комисия за периода 2028–2034 г. подобен текст липсва.

Искането влиза в Съвета като точка „Други въпроси“. Това е информационна точка, по която министрите не гласуват; Комисията и другите делегации могат да вземат отношение. Румъния я представя от името на шестте с документ на Съвета № 13473/26 от 23 септември, в публичната част на заседанието. Решението ще се взема по-късно, в преговорите по самия регламент. Затова в този текст се спирам на положението днес: коя е тази помощ, с какво се различава от европейското обвързано подпомагане, кой я получава у нас и по чия история се плаща. От отговорите на тези въпроси зависи какво реално ще се договаря.

Искането

Меморандумът е на две страници. Първата половина описва трудностите на сектора: колебливи цени на суровините и енергията, неблагоприятно време, болести по животните, нестабилни пазари, смущения в търговията и натиск върху доходите. Най-остро, според шестте държави, е в животновъдството, където производственият цикъл е дълъг, постоянните разходи са високи, а стопанинът не може бързо да свие или разшири стадото, когато пазарът поднесе удар. Самото искане е в третия абзац. Държавите настояват в регламента за ОСП да се запише „ясна разпоредба“, която да им позволи да плащат преходна национална помощ „през целия финансов период след 2027 г.“, като запазят „достатъчна гъвкавост“ да я насочват според националните си нужди и уязвимостите на отделните сектори.

Към довода за бюджета се добавят още два. Първият е, че помощта не изкривява пазара, защото, по думите на шестте държави, плащанията вече са свити до 30 на сто от нивото, разрешено за 2013 г. Всъщност 30 на сто е таванът за 2027 г.; за 2025 г. той е 40, а за 2026 г. 35 на сто. Вторият е по-технически и по-показателен: помощта остава извън т. нар. рамка за изпълнение, т.е. държавите не трябва да планират и отчитат по нея конкретни резултати, каквито Брюксел изисква за европейските плащания по ОСП.

Меморандумът има предистория. В писмените коментари на държавите по проекта за регламент, които Генералният секретариат на Съвета събира на 7 юли (документ WK 10017/2026), Унгария предлага готов текст на член. Той е по-точен и по-скромен от общото искане. Помощта би продължила само в държавите, които са я плащали през 2023–2027 г., при същите условия, но с таван, който слиза с по пет пункта годишно: 30 на сто през 2028 г., 25 през 2029 г., 20 през 2030 г., 15 през 2031 г., 10 през 2032 г. и 5 през 2033 г. Ако унгарският текст мине, помощта ще отпадне през 2034 г., постепенно и без рязко спиране. В същия текст има и клауза, която засяга пряко българските тютюнопроизводители, но на нея ще се върнем по-долу: държавите да могат отново да сменят референтния период, този път до 2025 г.

Две помощи с различни пари

В разговорите за субсидиите преходната национална помощ често се смесва с обвързаното подпомагане на доходите. Двете имат общо само това, че се плащат на същите стопани, често за същите животни. Източникът на парите и правилата им са различни.

Обвързаното подпомагане е европейски пари. Плаща се от пакета на България за директни плащания и е ограничено до 13 на сто от него, плюс още 2 на сто за протеинови култури (членове 32–35 и 96 от Регламент 2021/2115). Може да се дава само за сектори от изрично изброен списък: зърнени и маслодайни култури, протеинови култури, мляко, говеждо, овче и козе месо, плодове и зеленчуци, хмел, захарно цвекло и още няколко. Тютюнът не е в този списък. У нас по този ред се плащат интервенциите МлК, МеК, ДПЖ-РП и другите, които Наръчникът на МЗХ описва като „обвързано с производството подпомагане“. За периода след 2028 г. Комисията предлага таванът да се вдигне до 20 на сто от европейските средства за подпомагане на доходите, с още до 5 пункта (член 35, параграф 5 от предложението за регламент за Фонда за националните и регионалните партньорски планове, COM(2025) 565). В компромисния текст на ирландското председателство от юни (документ WK 7592/2026 ADD 2) разпоредбата е пренесена в регламента за ОСП, а допълнителните 5 пункта са за протеинови култури, за стопанства, които съчетават растениевъдство и животновъдство, и за райони с риск от изоставяне на производството, особено по източната граница. В самия проект на регламента за ОСП изрично е записано, че за секторите на тютюна и виното обвързано подпомагане не се предоставя (член 11, параграф 1 от COM(2025) 560).

Преходната национална помощ е пари от държавния бюджет. Европейският регламент само я разрешава, и то при три условия. Може да я плаща само държава, която вече я е плащала през 2015–2022 г. по член 37 от Регламент 1307/2013; това са повечето държави, приети през 2004 и 2007 г., които прилагаха схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Може да се плаща само в секторите, които през 2013 г. са получавали такава помощ; за България и Румъния това са секторите с национални доплащания през 2013 г. И е ограничена до процент от финансовия пакет за всеки сектор, който Комисията е разрешила за 2013 г. Правното основание днес е член 147 от Регламент 2021/2115.

Думата „обвързана“ описва начина на плащане; за източника на парите тя не казва нищо. Затова и преходната помощ може да бъде и обвързана, и необвързана. За овцете и козите (ПНДЖ3) тя е обвързана, защото се плаща за животните, които стопанинът отглежда днес. За говедата (ПНДЖ1) и за тютюна (ПНДТ) е необвързана: сумата се изчислява според миналото на стопанството, стадото към една дата или количествата от една година, без да зависи от тазгодишното производство. Двата инструмента се пресичат в едно правило: животно, заявено по ПНДЖ3, не може да се заяви и по европейските схеми за обвързано подпомагане на овцете и козите, за да не получи едно животно две плащания.

Таблица 1. Обвързано подпомагане и преходна национална помощ

Източник: Регламент (ЕС) 2021/2115; Европейска комисия; Наръчник на МЗХ за директните плащания, кампания 2026; документ на Съвета ST 13473/26.

Откъде идва „преходната“ помощ

Историята започва с разширяването. Държавите, приети през 2004 и 2007 г., не получиха веднага пълния размер на европейските директни плащания. Той се въвеждаше постепенно, като започна от една четвърт и растеше с всяка година. За да не бъдат новите членки в неравностойно положение спрямо старите, ЕС им позволи да доплащат на стопаните от собствения си бюджет до определен праг. В България тези пари се наричаха национални доплащания. Част от тях отиваха за животновъдството и за тютюна, а днес преходна помощ се плаща само в тези два сектора.

Когато европейските плащания наближиха пълния си размер, основанието за доплащанията отпадаше. ЕС обаче не ги премахна изведнъж. От 2013–2014 г. позволи на държавите да ги запазят под името преходна национална помощ, с таван, който намалява всяка година. Изходна точка за всеки сектор е сумата, която Комисията е разрешила за 2013 г.; всички следващи тавани са процент от нея.

Таблица 2. Таван на преходната национална помощ, % от сектора през 2013 г.

Източник: Регламент (ЕС) № 1307/2013; Регламент (ЕС) 2021/2115; документ на Съвета WK 10017/2026.

Американският икономист Милтън Фридман има често цитирана мисъл, че няма нищо по-постоянно от временната държавна програма. Преходната национална помощ е добра илюстрация: тя носи името „преходна“ повече от десетилетие и е преминала през три регламента. Справедливо е да се добави, че през тези години таванът ѝ е свит от 75 на 30 на сто, значи преходът се случва, макар и бавно.

От бюджета за тютюна се вижда и изходната сума. Според НАТ-2010 бюджетът от 32,22 млн. евро за кампания 2025 е максималният, разрешен от ЕК чрез стратегическия план за тази година. Ако това са 40 на сто, нивото от 2013 г. е около 80,6 млн. евро, а таванът за 2027 г. ще е около 24,2 млн. евро (сметка на редакцията).

Кравите и овцете

У нас преходната помощ се плаща по три интервенции. Две от тях са за животновъдите.

ПНДЖ1, преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството. Право на нея имат стопаните, които към 31 декември 2018 г. са отглеждали поне 10 говеда или 10 биволи, регистрирани в системата на БАБХ. Сумата се изчислява по броя на животните към тази дата. Днешното стадо има значение само като условие: стопанинът трябва да отглежда поне половината от тогавашния брой. За кампания 2025 ставката е 32,89 евро на говедо и 57,56 евро на бивол; ДФЗ е изплатил 13,0 млн. евро на 5412 стопани. Един пример прави механизма ясен. Стопанин, който през 2018 г. е имал 100 крави, а днес има 60, получава 3289 евро, изчислени за всичките 100. Стопанин, който е започнал през 2020 г. и днес гледа 200 крави, по тази интервенция не получава нищо. Референтната дата също е сменяна: до 2022 г. тя беше 28 февруари 2009 г.

ПНДЖ3, преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството. Тук се плаща за днешните животни. Кандидатът трябва да отглежда поне 50 овце-майки или кози-майки и да задържи поне 80 на сто от заявените поне 100 дни след края на приема. Ставката е 21 евро на животно, същата за 2023, 2024 и 2025 г. За кампания 2025 ДФЗ е изплатил около 9,9 млн. евро на 4414 стопани. Стадо от 200 овце-майки носи 4200 евро годишно.

По тези две интервенции в животновъдството отиват общо около 22,9 млн. евро годишно. Това е реалният предмет на аргументацията в меморандума. Той обаче не обяснява защо по-голямата част от българската преходна помощ отива другаде.

Тютюнът

Третата интервенция, ПНДТ, преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, е най-голямата. За кампания 2025 ДФЗ е изплатил 31,9 млн. евро на 8469 тютюнопроизводители, средно около 3770 евро на човек. От всички около 54,8 млн. евро преходна помощ у нас 58 на сто отиват за тютюн. В меморандума на шестте държави думата „тютюн“ не се среща нито веднъж.

За тютюнопроизводителя тази помощ има особена тежест, защото е единственото плащане, свързано с тютюна. Европейското обвързано подпомагане не е разрешено за тютюн. А самата ОСП спря да плаща за тютюна отдавна: реформата от 2004 г. отдели премията за тютюн от производството на етапи, от 2010 г. ЕС не дава помощ, обвързана с производството на суров тютюн, а част от парите бяха прехвърлени към програмите за развитие на тютюнопроизводителните райони. Стопанинът с тютюн днес получава от ЕС площното плащане като всеки друг стопанин, а специфична подкрепа за културата му идва само от държавния бюджет, по ПНДТ.

Помощта се изчислява на килограм качествен тютюн (1–3 клас), изкупен в една от годините 2016, 2017 или 2018, която стопанинът сам избира. Ставките се обсъждат всяка година в Консултативния съвет по тютюна и се определят със заповед на министъра на земеделието; за кампания 2025 съветът заседава на 26 януари 2026 г.

Таблица 3. Преходна национална помощ за тютюн, кампания 2025

Източник: МЗХ, Консултативен съвет по тютюна, 26.01.2026 г.; ДФЗ.

По-високата ставка при Басми е за производителите с до 2000 кг в референтната година, т.е. за малките стопанства; средното тютюнопроизводително стопанство у нас е малко над 5 декара. Стопанин с 1500 кг Басми в избраната референтна година получава 3615 евро.

17,3 млн. кг — количествата от 2016–2018 г., по които е изчислена помощта за кампания 2025 (8600 заявления, по данни на МЗХ от 26.01.2026 г.)

6,45 млн. кг — договорените за изкупуване количества през 2025 г.

7,28 млн. кг — договорените количества през 2026 г.

Разликата между тези числа произтича от механизма на помощта: тя е необвързана и следва историята на стопанина, независимо какво има на полето му тази година. Базата, по която се плаща, е близо три пъти по-голяма от днешните договорени количества, защото в референтните години секторът е произвеждал повече, макар през 2026 г. и производителите, и договорите да са повече от година по-рано. По данни на МЗХ от 27 август регистрираните тютюнопроизводители през 2026 г. са 8568, с 237 повече от 2025 г., а площите са 45 295 декара в 18 области, средно малко над 5 декара на производител. За мащаба: в държавната „Програма за развитие на алтернативно земеделие в Родопите“ от 2003 г. се отбелязва, че през 1999 г. само в област Кърджали тютюн е имало на 66 900 декара, 22 на сто от обработваемата земя в областта. Още тогава държавата търси с какво да замени тютюна в планината; програмата изброява билки, етерично-маслени култури, овощни видове и зърнени култури.

Браншът настоява помощта да продължи и след 2027 г. Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010) и председателят ѝ Цветан Филев поставят темата пред министерството през цялата 2026 г. На Консултативния съвет в януари Филев определи договорените ставки като източник на стабилност и предвидимост за стопаните в тютюнопроизводителните райони.

Една и съща сума, четири пъти по-малко хора

Сегашният вид на ПНДТ е от 2023 г. При прехода към стратегическия план България използва правото си по член 147 да смени референтния период; регламентът позволява това, стига новият период да не е по-късен от 2018 г. За тютюна периодът беше сменен от 2007–2009 г. на 2016–2018 г., като стопанинът избира една от трите години. Сумата почти не се промени; таванът и през двете години беше 50 на сто от нивото за 2013 г. Промени се кръгът на хората.

Таблица 4. Преходна национална помощ за тютюн преди и след смяната на референтния период

Източник: ДФЗ (кампания 2022, плащане от 16.03.2023 г.); МЗХ (ставки за кампания 2023). Сумите в лева са превърнати в евро по фиксирания курс 1,95583. Праговете при Басми се различават: до 1 т през 2022 г. и до 2 т през 2023 г.

Кандидатите за 2023 г. са 4,6 пъти по-малко от получателите за 2022 г., а ставките се вдигнаха близо три пъти за Басми и почти пет пъти за Вирджиния. При старата база помощта получаваха хората, които са предавали тютюн през 2007–2009 г., независимо дали го отглеждат днес. Новата база насочи парите към онези, които са произвеждали наскоро, и ефектът се вижда: за кампания 2025 получателите са 8469, а регистрираните производители 8331, т.е. двата кръга почти съвпадат.

Смяната имаше и губещи. Кръгът на получателите се сви с близо тридесет хиляди души; сред отпадналите са хора, които години наред са получавали помощта заради историята си от 2007–2009 г. Други я загубиха заради грешки в регистрите за 2016–2018 г., затова през 2023 г. бяха отворени два срока за корекции на данните, до 1 март и до 30 юни. Стопанин и една фирма обжалваха разпоредбите за новия период в Наредба № 3 от 10 март 2023 г. пред Върховния административен съд. С Решение № 158 от 9 януари 2024 г. тричленен състав на съда отхвърли жалбата. Според мотивите смяната на периода е законна по Регламент 2021/2115, отговаря на одобрения стратегически план и е минала през обществено обсъждане. Решението подлежеше на обжалване пред петчленен състав.

Затова унгарската клауза е важна за България. Ако в новия регламент бъде записана възможност референтният период да се смени до 2025 г., въпросът кой получава парите ще се реши отново: хората с история от 2016–2018 г. или тези, които изкупуват тютюн сега. За част от стопаните това може да се окаже по-важно от самото удължаване на помощта.

Как шестте държави стигнаха до общо искане

Позицията на България е заявявана през цялата година. На Консултативния съвет по тютюна на 26 януари министърът на земеделието и храните в оставка Георги Тахов заяви, че България настоява преходната помощ да бъде запазена, а заместник-министър Янислав Янчев уточни, че дотогава единствено Полша подкрепя това усилие. На 2 юли министър Пламен Абровски повтори пред парламентарната Комисия по земеделие и храни, че „България настоява и за запазване на преходната национална помощ“ (по отчета на народния представител Десислава Танева). В писмените коментари, които Съветът събира на 7 юли, Унгария предлага готов текст на член. На 23 септември искането вече е на шест държави. За осем месеца подкрепата се разшири от две до шест делегации, но шестте все още са малцинство сред двадесет и седемте.

Бележката на ирландското председателство за Съвета (документ ST 12978/26 от 10 септември) описва основните въпроси, по които то работи в регламента за ОСП, и не споменава преходната помощ. В нея има едно изречение, което може да се прочете по два начина. Няколко държави са поискали нови интервенции, но според председателството те не могат да се въвеждат едностранно, ако не са в списъка по член 35 от регламента за Националните и регионални партньорски планове. Ако това се отнася и за преходната помощ, пред шестте стои правна бариера. Ако не се отнася, защото помощта е национална и не е европейска интервенция, тя може да се урежда в отделен член, както днес в член 147. Бележката не казва кои държави и какво са поискали, така че отговорът трябва да дойде от Комисията.

Как е в другите държави

Шестте държави плащат преходна помощ с различен размер и за различни сектори. Сравнението показва колко различно се използва един и същ инструмент.

Таблица 5. Преходна национална помощ в държавите, за които има публични данни

Източник: Министерство на земеделието на Румъния (29.04.2026 г.) и APIA; ДФЗ; ARiMR и полски секторни данни (бюджет 70,06 млн. злоти, превърнат по курса на ЕЦБ от 30.09.2025 г.); Указ 16/2023 на унгарското Министерство на земеделието; документ на Съвета WK 10017/2026.

Румъния плаща три пъти повече от България, но почти изцяло за животновъдство и полски култури; за тютюн отиват под 1,5 млн. евро. Полша плаща за тютюн около половината от българската сума, също на референтна основа: стопанинът трябва да е бил в регистъра на производителите на суров тютюн към 31 декември 2018 г. Унгария е най-интересният случай. Тя също плаща за тютюн (за сортовете Вирджиния и Бърлей, добавени в указа през 2024 г.), но обвързва помощта с национална програма за преструктуриране на тютюнопроизводството. Стопанин, който изпълни изискванията ѝ, получава цялата сума; при изпълнение поне 70 на сто получава пропорционална част; под 70 на сто не получава нищо. Там същият инструмент се използва и като подкрепа, и като лост за промяна на производството. Чехия плаща такава помощ поне до 2022 г., за земя, хмел, картофи за скорбяла, крави и овце, но не е сред шестте.

Двата прочита

Застъпниците на помощта имат сериозни доводи. Помощта е национална и не взема нито евро от общия бюджет, по който нетните платци водят тежки преговори. Животновъдството и тютюнът са трудоемки сектори в райони, където алтернативите са малко, а обезлюдяването е реално. Според меморандума различията в нивото на директните плащания между държавите продължават. При тютюна има и довод от пазара: тютюнът се търгува като суровина на световния пазар и според бранша, ако българското производство спре, търсенето няма да изчезне, само ще се премести в Турция, Северна Македония или по-далеч, а в селата ще остане празно място. Рязкото спиране на помощ, с която хиляди стопанства смятат в годишния си бюджет, е и икономически, и социален шок.

Противниците също имат какво да кажат. Помощ, която носи името „преходна“ повече от десетилетие, по същество е постоянна. При говедата и тютюна тя плаща за миналото на стопанството: за стадото от 2018 г. и за тютюна от 2016–2018 г., при днешни договорени количества близо три пъти под базата. Така структурата на сектора остава такава, каквато е била преди години. Държава, която може да си позволи национални доплащания, дава на стопаните си предимство пред съседите, които не могат. При тютюна се добавя и политическо противоречие. ЕС има цел до 2040 г. да постигне поколение без тютюн и с този аргумент през юли 2025 г. Комисията предложи ревизия на директивата за акцизите върху тютюна. В същия пакет за бюджета 2028–2034 г. тя предлага нов собствен ресурс: 15 на сто от акциза върху тютюневите изделия да отиват в бюджета на ЕС. Комисията изрично посочва, че новият собствен ресурс не зависи юридически от приемането на новата директива за акцизите. Оценката за прихода обаче зависи от нея: средно около 11,2 млрд. евро годишно при ставките от новата директива и около 4,9 млрд. евро при сегашната, по изчисленията в бележка на Съвета за приходите (WK 11587/2025, в цени от 2025 г.).

Между двата прочита има и една практическа подробност. За кравите и овцете новата ОСП дава алтернатива: таванът на европейското обвързано подпомагане се вдига до 20 на сто плюс до 5 пункта, които в компромисния текст на председателството са предвидени и за стопанства, съчетаващи растениевъдство и животновъдство, и държавите биха могли да поемат част от сегашната преходна помощ за животновъдството с европейски пари. За тютюна такава алтернатива няма: проектът изрично изключва тютюна от обвързаното подпомагане. Затова, ако помощта отпадне, в България най-голяма загуба ще понесат тютюнопроизводителите, въпреки че меморандумът говори за животновъдството.

Календарът

За кампаниите 2026 и 2027 г. нищо не се променя: преходната помощ се плаща по сегашните правила, с таван 35 и 30 на сто от нивото за 2013 г. За 2028 г. правно основание засега няма. На 30 септември и 1 октомври работната група на Съвета обсъжда определенията за „земеделски стопанин“ и „активен земеделски стопанин“; преди Европейския съвет на 15 и 16 октомври председателството ще представи преработената преговорна кутия за бюджета. Ако в регламента влезе клаузата за нов референтен период до 2025 г., тютюнопроизводителите е добре да пазят протоколите и фактурите от изкупуването за 2023, 2024 и 2025 г., а животновъдите данните за стадата си от същите години.

2013   100 на сто, изходното ниво

2015   75 на сто

2020   50 на сто

2025   40 на сто, 54,8 млн. евро в България

2027   30 на сто

2028   в проекта на Комисията няма член

Следващият Съвет по земеделие и рибарство, на който ирландското председателство иска частичен общ подход по регламента за ОСП, е на 26 и 27 октомври.

Понятия

Преходна национална помощ (ПНП) — помощ за земеделски стопани от държавния бюджет, разрешена от ЕС на държавите, прилагали схемата за единно плащане на площ, в секторите с национални доплащания през 2013 г. и до намаляващ процент от тогавашния сектор; днес по чл. 147 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

ПНДЖ1, ПНДЖ3, ПНДТ — трите български интервенции по преходната помощ: за говеда и биволи (необвързана, по стадото към 31.12.2018 г.), за овце-майки и кози-майки (обвързана, за днешните животни) и за тютюн (необвързана, по изкупените количества в една от годините 2016–2018).

Обвързано подпомагане на доходите — европейско директно плащане за избрани сектори по списък в регламента, плащано за днешни животни или площи; таван 13% от пакета за директни плащания плюс 2% за протеинови култури; тютюнът не е допустим сектор, а в проекта за след 2028 г. е изрично изключен.

Обвързано и необвързано плащане — обвързаното зависи от това какво стопанинът произвежда днес; необвързаното се изчислява по историческа база и не зависи от тазгодишното производство.

Схема за единно плащане на площ (СЕПП) — опростеният режим на директни плащания на хектар, прилаган от новите държави членки след присъединяването им.

Национални доплащания — плащания от държавния бюджет, с които новите членки добавяха към постепенно въвежданите европейски директни плащания; от 2013–2014 г. са заменени от преходната национална помощ.

Референтен период — годините или датата, по които се изчислява необвързаната помощ; за тютюна у нас 2016–2018 г. (преди 2007–2009 г.), за говедата 31.12.2018 г. (преди 28.02.2009 г.).

Рамка за изпълнение — системата от планирани и отчетени показатели за продукти и резултати, по която Комисията следи европейските разходи по ОСП; преходната помощ е извън нея.

Точка „Други въпроси“ — информационна точка в дневния ред на Съвета, по която не се гласува.

Частичен общ подход — позиция на Съвета по законопроект, приета преди преговорите с Европейския парламент, без частите, свързани с бюджета.

Собствен ресурс — приход, който постъпва пряко в бюджета на ЕС, вместо да минава през националните вноски; TEDOR е предложеният собствен ресурс от акциза върху тютюневите изделия.

Източници

— Съвет на ЕС — документ ST 13473/26 от 23.09.2026 г., „Request for the continuation of Transitional National Aid“, информация от Румъния от името на България, Кипър, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, за Съвета по земеделие и рибарство на 28–29.09.2026 г.

— Съвет на ЕС — документ WK 10017/2026 от 07.07.2026 г., коментари и предложения на държавите членки по регламента за ОСП след 2027 г. (предложение на Унгария за член за преходната национална помощ).

— Съвет на ЕС — документ ST 12978/26 от 10.09.2026 г., бележка на председателството за състоянието на преговорите по регламента за ОСП.

— Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 32–35, 96, 147 и съображение 127; Регламент (ЕС) № 1307/2013, чл. 37; Регламент (ЕО) № 1782/2003, чл. 143а и 143в (постепенно въвеждане на директните плащания и национални доплащания).

— Европейска комисия — предложение за регламент за ОСП след 2027 г., COM(2025) 560, чл. 11; предложение за регламент за Фонда за национални и регионални партньорски планове, COM(2025) 565, чл. 35; Съвет на ЕС — компромисен текст на председателството WK 7592/2026 ADD 2 от 08.06.2026 г.

— Европейска комисия — предложение за собствени ресурси COM(2025) 574 (TEDOR); Съвет на ЕС — бележка за приходите WK 11587/2025.

— Европейска комисия — страница за обвързаното подпомагане на доходите; обобщение на реформата в сектора на тютюна от 2004 г. (EUR-Lex); страница за новите собствени ресурси, 16.07.2025 г.; предложение за ревизия на директивата за облагане на тютюна COM(2025) 580, 16.07.2025 г.; Европейски парламент, Think Tank, 11.09.2025 г.

— Министерство на земеделието и храните — Наръчник за директните плащания, кампании 2025 и 2026; съобщение за ставките по ПНДТ за кампания 2023; съобщение от заседанието на Консултативния съвет по тютюна, 26.01.2026 г.; съобщение за броя на тютюнопроизводителите, 27.08.2026 г.; Програма за развитие на алтернативно земеделие в Родопите (2003 г.).

— Държавен фонд „Земеделие“ — съобщения за изплатените суми по ПНДЖ1 и ПНДЖ3 за кампания 2025 (октомври и 19.11.2025 г.), по ПНДТ за кампания 2025 (13.03.2026 г.) и по ПНДТ за кампания 2022 (16.03.2023 г.).

— Върховен административен съд — Решение № 158 от 09.01.2024 г. по адм. д. № 5814/2023 г., VII отделение.

— Народно събрание — изслушване на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски в Комисията по земеделие и храни, 02.07.2026 г. (по отчета на народния представител Десислава Танева).

— Министерство на земеделието и развитието на селските райони на Румъния — съобщение за таваните на преходните национални помощи за 2025 г., 29.04.2026 г.; APIA.

— Агенция за преструктуриране и модернизация на земеделието на Полша (ARiMR) — условия за плащането за тютюн, необвързано с производството, 2025 г.

— Министерство на земеделието на Унгария — Указ 16/2023 (IV. 19.) AM за преходната национална помощ и националната програма за преструктуриране на тютюна.

— Държавен земеделски интервенционен фонд на Чехия (SZIF) — преходни национални помощи (PVP).

— Архив на zemedeleca.bg — „Кои са новите референтни периоди за преходна национална помощ за тютюн и говеда за 2023–2027“ (13.10.2023 г.); материалите за изслушването на министър Абровски и за обвързаното подпомагане (2026 г.).