Областните дирекции насрочват срещи, на които стопаните от всяка община ще избират по двама представители, като първите са на 6 октомври в Пловдивско. Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“ вижда в съветите шанс за „общински земеделски парламенти“ и иска в тях да влязат и зърнопроизводителите. В Полша и Франция такива органи съществуват като земеделски камари, създадени със закон и с редовни избори.
„Кампания за обсъждане възможността по създаването на общински консултативни съвети“ — така Министерството на земеделието и храните (МЗХ) описа на 29 септември инициативата, за която писахме ден по-рано. Съобщението обявява работни срещи по общини до края на октомври в два сектора, „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“, с цел министерството да има „пряка връзка със земеделските стопани на местно ниво“. Датите и местата ще публикуват областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ). Правилата за състава и правомощията на съветите съобщението не описва; те би трябвало да се изяснят на самите срещи.
Ден по-рано ОДЗ – Пловдив публикува първия график: тридесет срещи в седемнадесет общини между 6 и 27 октомври, на които стопаните избират по двама представители в съветите с направление „Плодове и зеленчуци“ и „Дребни и едри преживни животни“, учредявани по инициатива на министър Пламен Абровски. На 30 септември срещи обявиха и ОДЗ – София област и ОДЗ – Бургас. В статията от 28 септември разгледахме този график и правната рамка: за животновъдите областни съвети вече съществуват по Закона за животновъдството и по правилник от 2021 г., отворени за всеки стопанин, а за плодовете и зеленчуците нормативна рамка не се вижда. Тук събираме новото оттогава — какво се знае за модела, защо са избрани тези два сектора, какво предлагат самите стопани и как подобни органи работят в Европа.
Какво се знае за модела
Съобщенията на трите областни дирекции, публикувани до 30 септември, позволяват моделът да се сглоби в общи линии. ОДЗ – Бургас пише, че срещите са „с цел учредяване на общински консултативни съвети“ и че от всеки сектор ще бъдат избрани по двама представители за областните консултативни съвети. Съветите ще са на две нива: общински, в които участват стопаните от общината, и областни, в които всяка община изпраща по двама души на сектор. Пловдивският график описва втората стъпка — избора на двамата представители, — а ОДЗ – София област обявява учредяване на общински съвети, без да описва избора. В Пловдив областните съвети ще имат до 34 представители за плодовете и зеленчуците и до 26 за животновъдите.
Бургаската дирекция споменава и документа, от който зависи всичко останало: „проект на концепция за създаване, организация и дейност на консултативните съвети“, който ще бъде представен на срещите. Концепцията не е публикувана. Затова отговорите на практическите въпроси — кой гласува, какъв мандат получава избраният, колко често заседава съветът и какво може да направи — засега стоят в документ, който стопаните ще видят за първи път на срещата, на която избират представителите си.
От концепцията ще стане ясен и обхватът на животновъдството. Министерството пише общо „Животновъдство“, а графиците в Пловдив и Бургас са за дребните и едрите преживни животни, тоест за овцевъдите, козевъдите, говедовъдите и биволовъдите. Дали свиневъдите, птицевъдите и пчеларите ще имат свои представители, засега не се вижда.
Какво е опитано преди
Идеята за съвети по сектори в областите има история. През юли 2019 г. областни консултативни съвети по плодове и зеленчуци заседаваха във всичките 28 области в рамките на една седмица — от 12 до 19 юли; съветът в Перник например беше свикан по инициатива на тогавашния заместник-министър Вергиния Кръстева. Участието беше отворено за всеки производител с интерес към темите. Темата беше практическа: условията за обвързаното подпомагане (плащането на декар или на животно за определени култури и видове животни, с изисквания за добив и реализация). Областните съвети по животновъдство, които по правилника от 2021 г. съществуват във всяка област, също са отворени за всеки животновъд, който подаде заявление.
Новото в сегашния модел е изборът. Досегашните съвети приличаха на открито събрание, в което влиза всеки заинтересован, докато в сегашните ще седят делегати. Това е по-подредено, защото среща с 60 души може да стигне до решение, което събрание на всички стопани в областта трудно постига. Цената е, че делегатът, избран за един час в читалището, няма зад себе си организация и мандат с определени задачи и няма как да се отчете пред хората, които са го избрали.
Защо тези два сектора
Размерът на секторите не обяснява избора. По Аграрния доклад 2025 на МЗХ брутната продукция на селското стопанство през 2024 г. е 9 643,9 млн. лв. (около 4,93 млрд. евро).
| Направление | Продукция 2024 г. (млн. евро) | Дял |
| Зърнени култури | 1744 | 35,4% |
| Слънчоглед и други маслодайни | 791 | 16,1% |
| Животновъдство (всички видове) | 1197 | 24,3% |
| Зеленчуци | 286 | 5,8% |
| Плодове | 200 | 4,1% |
Бележка: стойностите са превърнати от левове по фиксирания курс 1,95583; дяловете са от общата продукция, включително услугите и неселскостопанските дейности.
Плодовете и зеленчуците дават около 10% от продукцията. Цялото животновъдство дава около 24%, а преживните животни, за които са съветите в Пловдив и Бургас, са само част от него. Зърното и маслодайните, които остават извън съветите, носят около 51%.
Изборът изглежда свързан с друга линия в политиката на министерството — обединяването на производителите. На 3 юни, на среща с картофопроизводителите, Абровски ги призова да създадат експериментален кооператив като образец за общи действия: „Обединени по интереси Вие можете да предлагате по-големи количества продукция и да преговаряте с търговците за по-добри условия за продажба.“ Тоест дребният производител сам няма количеството, което веригата иска, и затова договаря цената от слаба позиция. На 19 септември в Еленово министърът каза, че „първата стъпка е Законът за кооперирането“, който трябва да бъде приет до края на годината. Документите за съветите не споменават кооперативите. Че съветите са първото организационно звено, през което министерството ще търси кооперирането, тук само предполагаме, но съвпадението на секторите и на сроковете е достатъчно, за да се зададе този въпрос.
Възражението на Стоилко Апостолов
Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“ публикува на 1 октомври подробна реакция. Той приема идеята и вижда в нея шанс за „работещи общински земеделски парламенти, които да запълнят огромната празнина от политики на местно ниво“. С други думи, днес между отделния стопанин и министерството липсва звено, в което местните проблеми — водата, пасищата, достъпът до пазара — да се обсъждат с хората, които ги решават.
Първата му бележка е за името. „Още името на този съвет и думата ‚консултативен‘ в него го принизява до орган, който ще се събира, обсъжда и взема решения, които някой по-важен ще прецени дали да приеме или не“, пише той и предлага: „Дори и простото ‚Общински земеделски съвет‘ дава повече перспектива и амбиция.“ Зад думата стои въпросът за правомощията: по правило становищата на консултативен орган нямат задължителна сила, освен ако нормативният или административният акт, който урежда дейността му, не предвижда друго.
Втората бележка е за състава. „Като се има предвид преобладаващият дял на зърнените, техническите и маслодайните култури в нашето земеделие, изключването на тези фермери от общинските съвети ми се струва нелогично“, пише Апостолов. Той напомня, че зърнопроизводителите работят в същите общини, ползват същата земя и същите пътища, дори когато седалището на фирмата им е другаде. Предлага и правила: ръководство от най-уважаваните стопани в общината, избрано с явно гласуване от всички фермери, и общинската служба по земеделие като секретариат.
Най-силният контрааргумент срещу втората бележка е, че проблемите на зърнопроизводителя рядко са общински. Цената на пшеницата зависи от котировките на борсата в Париж и от цените в черноморските пристанища, а разговорът за нея се води на национално ниво, където зърнопроизводителите имат своя асоциация и свой консултативен съвет към министъра. Този съвет обаче, както писахме, към октомври 2025 г. не беше свикван две поредни години. Затова аргументът на Апостолов има и практическа страна: ако единственият работещ канал към министерството се окаже общинският съвет, секторите, които са извън него, ще останат без канал.
Как изглеждат земеделските парламенти в Европа
В Полша земеделските камари (izby rolnicze) се избират на всеки четири години в два етапа, като първият е по общини: всяка община избира в окръжния съвет един член, а общините с повече от 4000 хектара земеделска земя — двама. Последните избори бяха на 24 септември 2023 г. Геометрията е почти същата като в графиците на областните дирекции. Разликата е, че полските камари са създадени със закон, имат собствени приходи и редовни избори.
Във Франция земеделските камари (chambres d’agriculture) са публични институции във всеки департамент, финансирани с част от данъка върху земеделските земи и избирани на всеки шест години. На изборите през януари 2025 г. гласуваха 48,6% от около 408 000 избиратели в основната колегия. Резултатът промени баланса: съюзът FNSEA-JA падна под половината от гласовете за първи път (46,7%), Coordination rurale взе 29,85%, Confédération paysanne — 20,49%. Изборите там определят управлението на публичноправни институции със собствен бюджет и законово определени функции.
У нас съветите засега нямат закон и бюджет; има график от едночасови срещи и концепция, която ще бъде представена на тях.
Първите срещи
Първата среща по пловдивския график е на 6 октомври от 10:30 часа в Брезово, за плодовете и зеленчуците; последните две са на 27 октомври в Асеновград и Калояново, за животновъдите. Срещите, обявени от министерството, продължават до края на октомври. Стопанинът, който реши да отиде, има право да попита на място същото, което питаме и ние: с какъв акт се създава съветът, кой гласува, какъв мандат получава избраният, колко често ще заседава съветът и къде ще се публикуват протоколите му, както и дали концепцията, представена на срещата, ще бъде публикувана. Отговорите ще публикуваме, когато ги получим.
Снимка: Стоилко Апостолов, Биоселена
Понятия
Консултативен съвет — орган към министър или областна администрация, който обсъжда въпроси и дава становища; мнението му не е задължително за органа, към който е създаден, освен ако актът за създаването му не предвижда друго.
Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) — териториално звено на Министерството на земеделието и храните в областта; към нея са общинските служби по земеделие (ОСЗ).
Областен съвет по животновъдство — структура на Съвета по животновъдство по чл. 4 от Закона за животновъдството; по правилника от 2021 г. член може да стане всеки животновъд от областта с писмено заявление.
Обвързано подпомагане — плащане от Стратегическия план за определени култури и животни, обвързано с площ или брой животни и с изисквания за производство.
Брутна продукция на селското стопанство — стойността на произведената растителна и животинска продукция, на селскостопанските услуги и на неотделимите неселскостопански дейности за една година.
Земеделска камара — публичноправна организация на земеделските стопани, създадена със закон, с изборни органи и собствени приходи (Полша, Франция, Австрия, част от германските провинции).
Източници
Министерство на земеделието и храните — „МЗХ стартира кампания за обсъждане създаването на общински консултативни съвети на територията на страната“, 29.09.2026 г.
Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив — съобщение „Учредяване на консултативни съвети с направление „Плодове и зеленчуци“ и направление „Дребни и едри преживни животни“ и график на срещите по общини, 28.09.2026 г.
Областна дирекция „Земеделие“ – София област — „ОД „Земеделие“ – София област организира работни срещи със земеделски стопани“, 30.09.2026 г.
Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас — „ОДЗ Бургас организира работни срещи със земеделски стопани“ и проект на концепция за създаване, организация и дейност на консултативните съвети, 30.09.2026 г.
Министерство на земеделието и храните — съобщение за срещата на министър Абровски с картофопроизводители, 03.06.2026 г.; съобщение за изложението „От градината до теб – Еленово 2026“, 19.09.2026 г.
Министерство на земеделието и храните — Аграрен доклад 2025 (данни за 2024 г.).
График на заседанията на областните консултативни съвети по плодове и зеленчуци, 12–19 юли 2019 г.; заседание на съвета за област Перник, 18.07.2019 г.
Закон за животновъдството, чл. 4; Правилник за организацията и дейността на Съвета по животновъдство, ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г.
Стоилко Апостолов — „Общински консултативни съвети по земеделие“, публикация във Facebook, 01.10.2026 г.
Ustawa o izbach rolniczych (Полша); избори за земеделски камари, първи етап 24.09.2023 г.
Chambres d’agriculture France — резултати от изборите през януари 2025 г., публикувани от Министерството на земеделието на Франция на 21.03.2025 г.
zemedeleca.bg — „Стопаните от всяка община ще избират по двама представители в нови областни съвети за плодовете и зеленчуците и за преживните животни…“, 28.09.2026 г.
