Генералният секретариат на Комисията събира експертите на държавите, за да им покаже „примери за реформи, инвестиции и резултати“. Срещата открива Деклан Костело, чийто екип управляваше плана за възстановяване, а земеделската дирекция, по информация на Politico, има право на четири места. Единадесет държави вече възразиха срещу обвързването на плащанията с препоръките на Брюксел. България не е сред тях, макар че ден по-рано подаде последното си искане по плана за възстановяване, от юли е в процедура по прекомерен дефицит, а през 2025 г. Комисията временно ѝ спря 214,4 милиона евро заради един-единствен неизпълнен етап.
Четири места в залата и още няколко в съседна стая, от която може само да се слуша. Толкова, според служител, цитиран от Politico, е предвидила Европейската комисия за своята Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на закритата среща, на която в четвъртък, 1 октомври, нейни служители представят на експертите от държавите членки „примери за реформи, инвестиции и резултати“ и обсъждат „регионалните и териториалните аспекти“ на около половината от следващия седемгодишен бюджет на Съюза. Дневния ред и разпределението на местата публикува сутринта Politico в бюлетина си Brussels Playbook, като се позовава на служители, пожелали да останат анонимни.
Срещата е свикана и координирана от Генералния секретариат – службата, която работи пряко за председателя Урсула фон дер Лайен. Открива я Деклан Костело, който ръководи звеното за реформи в секретариата (SG REFORM), а с него представя Мария Тереза Фабрегас Фернандес, директор в работната група, управлявала Механизма за възстановяване и устойчивост. Хората в това звено пет години проверяваха дали държавите са изпълнили обещаните реформи, преди Комисията да им преведе поредната вноска. Дирекциите, които досега разпределяха парите – освен земеделската, регионалната (REGI), вътрешните работи (HOME), заетостта (EMPL) и морското дело и рибарството (MARE), – влизат в залата като гости. Според Politico всички те са сред службите, които може да бъдат слети при предстоящото прекрояване на Комисията.
„Ясно заявихме и днес отново ще заявим, че няма място за размиване на регионалното измерение.“ – полски правителствен служител пред Politico, 1 октомври 2026 г.
Зад дипломатичната формулировка стои конкретен страх. Когато парите за регионите, земеделието, рибарството и миграцията влязат в един общ национален план, договарян между правителството и Брюксел, областите и общините ще загубят думата си при разпределението, а Комисията ще получи лост, какъвто в такъв мащаб досега имаше само по плана за възстановяване. За българския стопанин въпросът е по-тесен и по-практичен. В тези планове ще бъдат и парите за развитие на селските райони, и подкрепата за доходите (под това понятие в предложението влизат преди всичко днешните директни плащания на хектар), макар че за нея е предвиден отделен защитен минимум. Отворено остава дали защитена е само сумата или и самото плащане – дали в държава, която не изпълни поискана от Брюксел реформа, плащането на хектар може да закъснее или да бъде намалено.
Откъде идва моделът „пари срещу реформи“
Идеята е по-стара от пандемията. От 2011 г. всяка година Комисията пише за всяка държава какво да промени – в данъците, пенсиите, съдебната система, обществените поръчки, енергетиката (специфични препоръки по държави, част от т.нар. Европейски семестър). Съветът ги приема, но те не са задължителни и изпълнението им зависи изцяло от волята на правителствата, които плащат политическата цена у дома. Препоръките за България за 2026 г., приети от Съвета на 10 юли, са пет: да ограничи растежа на разходите и да се справи със сивата икономика, да довърши реформите от плана за възстановяване и да ускори кохезионните програми, да подобри антикорупционните мерки и обществените поръчки, да премахне субсидиите за изкопаеми горива в топлофикацията и да укрепи образованието и здравеопазването. В петте препоръки земеделието не е споменато.
През 2021 г. Комисията и държавите обърнаха логиката с Механизма за възстановяване и устойчивост – около 650 милиарда евро безвъзмездни средства и заеми, изплащани на вноски. Всяка вноска идва, след като държавата докаже, че е изпълнила договорени „етапи и цели“: приет закон, избран орган, завършена сграда. Комисията проверява дали обещаното е направено, без да изисква фактурите зад него. Финансистите наричат този модел „финансиране, несвързано с разходите“ (financing not linked to costs). Politico го описва като чертежа, по който фон дер Лайен строи новия бюджет, и като източника на най-голямото безпокойство в столиците.
Реформата на антикорупционната комисия, отлагана години наред, напредна едва когато от нея зависеха стотици милиони евро. Това е най-силният аргумент на Комисията и той идва от България. Цената на същия модел е описана по-долу, в числа.
Какво ще пише в регламента
Предложението на Комисията от юли 2025 г. за общия фонд, от който ще се финансират плановете за партньорство (COM(2025) 565), ще задължи всяка държава в плана си да отговори на относимите към него препоръки по държави – текстът е в член 22, параграф 2, буква „б“. Плащанията от Брюксел ще идват, когато са изпълнени договорените етапи, цели или условия. За подкрепа на доходите на земеделските стопани ще има защитен минимум от поне 293,7 милиарда евро за целия Съюз за 2028–2034 г. При нарушения Комисията ще може да прекъсва сроковете за плащане, да спира плащания и да налага финансови корекции.
Държавите вече промениха част от текста. На 1 юни кипърското председателство прехвърли няколко разпоредби за ОСП и общата организация на пазарите от регламента за плановете в отраслевите регламенти (документ на Съвета ST 9750/26). На 16 юни Съветът се съгласи държавите сами да решават кои етапи и цели да включат във всяко искане за плащане, а спирането на средства заради нарушения на върховенството на закона да минава с предварително одобрение от квалифицирано мнозинство на държавите, вместо по обратната процедура, предложена от Комисията. Прехвърлените земеделски разпоредби трябва да бъдат прегледани на експертно ниво в края на септември и началото на октомври, а министрите на земеделието ще търсят частичен общ подход по ОСП на 26 и 27 октомври в Люксембург.
Защитени ли са директните плащания
Отговорът зависи от прочита, а и двата прочита се опират на документи.
Успокояващият прочит се опира на Европейската сметна палата. В становището си по регламента (09/2026) тя пише, че при плащанията на площ средствата за държавите ще отразяват броя на хектарите, обхванати от интервенцията, тоест реално постигнатия резултат – както и днес, когато Комисията възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ това, което той е изплатил за допустимите хектари. Към това се добавят защитеният минимум и прехвърлянето на земеделските разпоредби в отделния регламент за ОСП. При този прочит директното плащане ще зависи от хектара и от спазените изисквания, а реформите ще засягат другите глави на плана.
Тревожният прочит се опира на същото становище. Сметната палата иска регламентът изрично да посочи кои интервенции по ОСП ще се плащат според постигнатия резултат и кои – според изпълнението на етапи и цели. Самото искане на одиторите това разграничение да бъде записано изрично показва, че според тях предложението не го урежда с достатъчна яснота. Директните плащания ще бъдат в един фонд и в един план с кохезията и миграцията, а инструментите за спиране са записани за плана и за фонда. В предложението на Комисията, в нейните въпроси и отговори, в анализите на Алън Матюс, на Института „Жак Делор“, на Bruegel и в компромисния текст на председателството редакцията не откри изрично правило, което да изключва защитените пари за подкрепа на доходите от спиране. Със защитения минимум е гарантирано колко пари ще има за подкрепа на доходите – той определя предназначението на средствата. Условията, при които Комисията ги превежда, с него не са уредени.
Ако начинът на изплащане остане като днешния, всяко спиране ще засегне първо националния бюджет. Държавен фонд „Земеделие“ плаща на стопаните, Комисията възстановява сумата след това. При спряно възстановяване държавата трябва или да покрие разликата със свои пари, или да забави плащането. Такъв сценарий не е изключен в нито един от публичните текстове. Затова въпросът е към министерството на земеделието и към преговарящите в Съвета, а отговорът ще бъде записан в текстовете, които министрите обсъждат този месец.
Българският опит с плана за възстановяване
Българският план за възстановяване е 6,174 милиарда евро. На 11 ноември 2025 г. Комисията преведе по второто искане 438,6 милиона евро от поисканите 653 милиона. Останалите 214,4 милиона спря временно заради един неизпълнен етап – реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (етап 218). Частично спрени бяха и третото, и четвъртото плащане. По четвъртото искане за около 1,1 милиарда евро България изпълни 23 от 26 етапа. Вицепремиерът Атанас Пеканов описва в интервю от 22 юни случилото се през миналата година с около половин милиард евро така: парите „бяха блокирани и щяха да бъдат загубени, ако не беше взета една малка отсрочка“. В същото интервю той очаква още 150 милиона евро „благодарение на приетите законови промени по отношение на главния прокурор“.
На 30 септември, в последния възможен ден, правителството подаде петото и последно искане – за 1,823 милиарда евро срещу 59 етапа и цели. Комисията има два месеца да го оцени. „В края на месец август стигнахме края на този европейски механизъм. Всички проекти и реформи трябваше да бъдат приключени до тази дата – 31 август“, каза Пеканов на 17 септември. Самият той очаква удръжки: антикорупционната комисия още няма избран пети член, делът на обществените поръчки с един кандидат е 38 на сто при цел под 34 на сто, а целта за обучения по цифрови умения не е достигната. Оценката от около 90 на сто изплатени средства Пеканов нарича много консервативна долна граница.
| Искане | Поискано | Резултат | Причина за удръжката |
| Второ | 653 млн. евро | Изплатени 438,6 млн. евро на 11.11.2025 г.; 214,4 млн. евро спрени | Етап 218 – реформата на антикорупционната комисия |
| Трето | – | Частично спряно (решение от декември 2025 г., изменено през август 2026 г.) | Неизпълнени етапи |
| Четвърто | около 1,1 млрд. евро | Изпълнени 23 от 26 етапа; частично спряно | Три неизпълнени етапа |
| Пето (последно) | 1,823 млрд. евро | Подадено на 30.09.2026 г.; оценка до два месеца | Очаквани удръжки: петият член на антикорупционната комисия, обществените поръчки с един кандидат, цифровите умения |
Източници: Европейска комисия; Министерски съвет; изявления на вицепремиера Атанас Пеканов от 22 юни и 17 септември 2026 г.; The Brussels Times.
Този опит има значение за бъдещите планове по две причини. Първо, етапите, на които България се препъва, се въртят около едни и същи теми – антикорупционната комисия, прокуратурата, обществените поръчки. Второ, точно тези теми стоят и в препоръките по държави за 2026 г. Така част от темите, по които България вече имаше неизпълнени етапи по плана за възстановяване, присъстват и в препоръките по държави, към които бъдещият план ще трябва да се отнася. Кои от тях ще бъдат превърнати в конкретни условия за плащане, предстои да бъде договорено. В същия план обаче ще бъде и подкрепата за доходите на стопаните.
Дефицитът – второто условие
Реформите не са единственият лост. На 10 юли Съветът откри срещу България процедура по прекомерен дефицит. Основанието е прогнозираният дефицит от 4,1 на сто от брутния вътрешен продукт за 2026 г., който се очаква да остане над прага от 3 на сто и през 2027 г. (за 2025 г. дефицитът е 3,5 на сто). Страната трябва да предприеме ефективни действия, да представи мерките си до 15 октомври 2026 г. и да свали дефицита под прага до 2029 г.
Правилото, че европейски пари могат да бъдат спрени заради дефицит, съществува отдавна (макроикономическа обвързаност) и вече е прилагано. На 13 март 2012 г. Съветът спря 495,2 милиона евро поети задължения от Кохезионния фонд за Унгария за 2013 г., защото правителството не беше предприело ефективни действия срещу дефицита, и вдигна спирането на 22 юни същата година, след като Будапеща прие мерки. Днес правилото е в член 19 от общия регламент за кохезионните фондове (2021/1060). Директните плащания никога не са попадали под него, защото се финансират от отделен фонд – Европейския фонд за гарантиране на земеделието, който общият регламент не обхваща.
Ако предложението бъде прието, след 2028 г. тази граница ще изчезне, защото кохезията и земеделието ще бъдат в един фонд. Икономистите от Bruegel отбелязват в анализ от 26 март, че предложението дава на Комисията правомощие да спира плащания при нарушение на правилата за дефицита, и препоръчват решението да остане у Съвета, както е днес. Дали защитеният минимум за подкрепа на доходите е изключен от това правомощие, в публичните текстове не е записано.
Кой възразява и защо България я няма в списъка
На 22 юли посланиците на държавите в Комитета на постоянните представители (Корепер) обсъдиха връзката между плащанията и препоръките. Според вътрешен документ на Съвета, описан от Agence Europe на 27 юли, единадесет държави се обявиха против задължителния характер на препоръките: Люксембург, Италия, Франция, Белгия, Чехия, Унгария, Полша, Испания, Хърватия, Румъния и Малта. Politico в бюлетина от 1 октомври пише за десет. Вицепремиерът на Люксембург Ксавие Бетел е предупредил, че ако препоръките станат задължения, популистите ще получат на тепсия аргумента, че трудовото право и пенсиите се решават в Брюксел вместо в собствената столица. Белгия попита защо регионите и градовете трябва да губят пари, когато централното правителство не приеме реформа.
България не е сред тях. Два месеца по-рано обаче, на 25 май, тя подписа заедно с още 15 държави, по инициатива на Румъния, декларацията на „Приятелите на сближаването“. В нея се казва, че програмирането на средствата, особено в началото на периода и при средносрочния преглед, трябва да остане „изцяло отговорност на държавите членки“. Отбелязва се и, че ОСП е сред политиките, които намаляват в реално изражение, като се иска да се запазят адекватни нива на авансовото плащане и на европейското съфинансиране за мерките по нея. За обвързването на плащанията с реформи в декларацията няма нито дума.
| И в двата списъка | Само в декларацията на 16-те (25 май) | Само сред 11-те критици (22 юли) |
| Чехия, Испания, Хърватия, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния | България, Естония, Гърция, Литва, Латвия, Португалия, Словения, Словакия | Люксембург, Франция, Белгия |
Източници: Съвместна декларация на „Приятелите на сближаването“, 25.05.2026 г.; Agence Europe, 27.07.2026 г.
Осем от шестнадесетте подписали декларацията са и сред единадесетте критици. България е от другите осем – подписала е искането за самостоятелност при разпределението на парите, но не и възражението срещу условията за изплащането им. Публично заявена позиция на правителството по въпроса редакцията не откри. Защо България не се е присъединила към възражението на единадесетте държави, при положение че два месеца по-рано настоява за национална самостоятелност при програмирането на средствата, публично не е обяснено. Други правителства вече работят по плановете си – финландският министерски комитет по европейските въпроси обсъди подготовката на националния план с Комисията на 25 септември.
Властта над парите
Politico представя бюджета като „около 2 трилиона евро“. Цифрата е в текущи цени; в цените от 2025 г., в които Комисията внесе предложението, рамката е 1,763 трилиона евро, а плановете за партньорство са около половината от нея. Изводът на бюлетина е, че властта над бюджета се премества към най-близкия кръг около председателя на Комисията и който я наследи, ще получи значително повече контрол над това как Европа харчи парите си. През май Agence Europe съобщи за идея за обща „ГД Инвестиции“, получена от сливане на дирекции, срещу която протестира Европейският комитет на регионите.
Земеделието е част от тази картина и по друга линия. Държавите от НАТО поеха ангажимент да вдигнат разходите си за отбрана, а България вече използва за тях гъвкавостта на националната дерогация от фискалните правила – в същата година, в която е в процедура по прекомерен дефицит. Комисарят по бюджета Пьотр Серафин на 1 октомври представя европейските облигации като все по-привлекателно вложение за азиатски и близкоизточни инвеститори. Дългът, с който Съюзът финансира плана за възстановяване, започва да се връща през 2028 г., тоест от същия бюджет, от който ще се плащат и директните плащания.
Октомври
Нищо от това не засяга директните плащания за кампания 2026 г., които Държавен фонд „Земеделие“ изплаща по сегашните правила; въпросът стои за парите от 2028 г. нататък. Отговорът ще започне да се оформя този месец, в три документа. До 15 октомври правителството трябва да представи мерките си срещу дефицита. На 26 и 27 октомври в Люксембург министрите на земеделието ще обсъждат текста на ОСП, в който вече са прехвърлените разпоредби от регламента за плановете – мястото, където най-естествено може да бъде записано изрично правило за подкрепата на доходите. До края на ноември Комисията трябва да оцени последното искане за 1,823 милиарда евро и тогава ще стане ясно дали и каква част от сумата ще бъде задържана заради неизпълнени етапи и цели.
Ася Василева
Понятия
План за партньорство (NRPP) – Национален и регионален план за партньорство. Предложената от Европейската комисия за периода 2028–2034 г. обща рамка, в която за всяка държава в един план се обединяват средствата за кохезия, ОСП, рибарство, миграция и сигурност. Финансира се от общ фонд по предложението COM(2025) 565.
SG REFORM – Звено за реформи в Генералния секретариат на Европейската комисия, изградено от работната група за Механизма за възстановяване и устойчивост и бившата ГД „Подкрепа за структурни реформи“. Ръководи се от Деклан Костело.
Механизъм за възстановяване и устойчивост – Инструментът на ЕС от 2021 г. (Регламент (ЕС) 2021/241), по който държавите получават безвъзмездни средства и заеми на вноски срещу изпълнени етапи и цели. В България се прилага чрез Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Етапите трябваше да бъдат изпълнени до 31 август 2026 г.
Етапи и цели – Предварително договорени качествени (етап – напр. приет закон) и количествени (цел – напр. брой обновени сгради) резултати, срещу които Комисията изплаща средствата, без да проверява разходите зад тях.
Специфични препоръки по държави – Ежегодни препоръки на Съвета по предложение на Комисията за икономическите, фискалните и социалните политики на всяка държава. Част от Европейския семестър (от 2011 г.). Сами по себе си не са задължителни.
Защитен минимум (ring-fence) – Сума, която по регламента може да се използва само за определена цел. За подкрепа на доходите на земеделските стопани в предложението за 2028–2034 г. – поне 293,7 милиарда евро за ЕС.
Процедура по прекомерен дефицит – Процедура по член 126 от Договора за функционирането на ЕС при нарушение на фискалните критерии на ЕС, включително референтната стойност от 3 на сто от БВП за бюджетния дефицит и критерия за държавния дълг. Срещу България е открита на 10 юли 2026 г. заради дефицита.
Макроикономическа обвързаност – Правилото, по което Съветът може да спре европейски средства на държава, която не предприема ефективни действия по фискалните препоръки. Днес е в член 19 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и не обхваща директните плащания.
ЕФГЗ – Европейски фонд за гарантиране на земеделието – фондът, от който днес се финансират директните плащания и пазарните мерки.
Частичен общ подход – Позиция на Съвета по част от законодателен текст, с която председателството влиза в преговори с Европейския парламент.
Корепер – Комитет на постоянните представители на държавите членки в ЕС. Подготвя решенията на Съвета.
Източници
POLITICO, Brussels Playbook, „Who controls EU spending?“, 01.10.2026 г.
Европейска комисия, Предложение за регламент за създаване на Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност, COM(2025) 565, 16.07.2025 г. (и поправка от 28.07.2025 г.).
Европейска сметна палата, Становище 09/2026 относно предложението 2025/0240 (COD), т. 29, 38, 85.
Съвет на ЕС, ST 9750/26, бележка на председателството по 2025/0240 (COD), 01.06.2026 г.
Съвет на ЕС, прессъобщение „MFF 2028-2034: Council backs simpler and more efficient financing for key EU priorities“, 16.06.2026 г.; Agence Europe, 15.06.2026 г.
Agence Europe, „Some 10 countries criticise link between payments and implementation of reforms recommended by European Commission“, 27.07.2026 г.
Agence Europe, „Member States prepare decisive EU Council debates on CAP reform“, 08.09.2026 г.
Joint Declaration on MFF 2028–2034 of the Friends of Cohesion, 25.05.2026 г.
Съвет на ЕС, Препоръка относно икономическата, социалната, заетостната, структурната и бюджетната политика на България, ST 11114/26; прессъобщение „European semester 2026: Council adopts country-specific recommendations“, 10.07.2026 г.
Съвет на ЕС, „Stability and growth pact: Council opens excessive deficit procedure for Bulgaria“, 10.07.2026 г.
Европейска комисия, прессъобщение за спирането на 495,2 млн. евро от Кохезионния фонд за Унгария, 13.03.2012 г.; Съвет на ЕС, прессъобщение за отмяната на спирането, 22.06.2012 г.
Регламент (ЕС) 2021/1060 (общ регламент за фондовете), член 19; Регламент (ЕС) 2021/241 за Механизма за възстановяване и устойчивост.
Darvas, Z., Lappe, M.-S., Sangers, B., Zettelmeyer, J., „National plans, regional voices: cohesion policy in the next European Union budget“, Bruegel, 26.03.2026 г.
Институт „Жак Делор“, „Navigating the European Commission’s MFF Proposal for 2028-2034“, март 2026 г.; Alan Matthews, „Further reflections on CAP governance and budget“, capreform.eu, 15.10.2025 г.
Европейска комисия, Решение за изплащане по второто искане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост, 11.11.2025 г. (етап 218).
The Brussels Times, за четвъртото искане за плащане на България, юни 2026 г.
Министерски съвет, петото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, 30.09.2026 г.; интервюта с вицепремиера Атанас Пеканов, 22.06.2026 г. и 17.09.2026 г.
Правителство на Финландия, Министерски комитет по въпросите на ЕС, 25.09.2026 г.
Европейска комисия, страница на Мария Тереза Фабрегас Фернандес, Recovery and Resilience Task Force.
