Един представител за цялото земеделие: проектът на Министерския съвет за европейските пари след 2027 г. оставя бранша без гарантирано място в основната работна група

В работната група, която ще ръководи вицепремиерът Атанас Пеканов и която ще съгласува плана за европейските пари 2028–2034 г., по право ще влизат заместник-министри, общини, работодатели, синдикати и неправителствени организации за права, социално включване, околна среда и образование, но не и организациите на земеделските производители. В подгрупата за земеделската глава зърнопроизводители, животновъди, овощари, кооперации, преработватели и горски стопани ще трябва да се договорят за един човек, който да говори от името на всички тях за едни и същи пари.

Планът за национално и регионално партньорство е документът, в който България ще реши как да разпредели европейските пари за 2028–2034 г. За земеделието той ще замени днешния Стратегически план: в него ще бъде записано колко пари отиват за директни плащания, за млади фермери, за подкрепа на животните, за инвестиции в стопанствата и за агроекология. Проектът на постановление на Министерския съвет, който урежда кой и как ще подготви плана, създава работна група, която ще обсъжда приоритетите и ще съгласува целия план. В нея ще влизат заместник-министри, одитори, общини, работодатели, синдикати, неправителствени организации за права, социално включване, околна среда и образование и научни институции, но земеделските браншови организации нямат гарантирано място в нея. Те могат да участват косвено, чрез национално представителните работодателски организации, ако членуват в тях, или на отделни заседания по покана на председателя, но нито едното не е равностойно на собствено членство. Гарантирано място те имат само в подгрупата, която ще пише главата за земеделието, и там всички заедно ще трябва да излъчат един общ представител и до двама негови заместници.

Зърнопроизводителите, животновъдите, овощарите и зеленчукопроизводителите, кооперациите, млекопреработвателите и горските стопани, които в днешния Стратегически план имат отделни мерки и често спорят за едни и същи пари, ще трябва първо да се договорят помежду си кой да говори от името на всички. Този човек ще бъде гласът на сектора там, където ще започне разпределението между мерките: ще има ли прием за млади фермери и с колко пари, колко ще отидат за животновъдството, колко за инвестиции. Проектът определя изисквания към организациите и към кандидата, но не казва по какъв критерий да бъде предпочетен един кандидат пред друг, когато организациите не са съгласни, нито какво става, ако не се договорят.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане на 22 октомври със срок за становища до 5 ноември, придружен с доклад на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, на когото на 4 ноември Министерският съвет възложи координацията на плана. Ако бъде приета архитектурата, която правителствата подкрепиха в Съвета на ЕС, в този план за пръв път ще бъдат записани заедно европейските пари за земеделието и парите за регионите, пътищата, образованието, миграцията и сигурността. За решението и за числата писахме подробно в предишния материал.

Писмото на Националната асоциация на зърнопроизводителите

Редакцията разполага с проект на писмо на Националната асоциация на зърнопроизводителите до министър-председателя Румен Радев и вицепремиера Атанас Пеканов, подготвен от името на председателя на УС на НАЗ Илия Проданов. Асоциацията предвижда да внесе становището и в обществената консултация. В него НАЗ иска браншовите организации да станат пълноправни членове на работната група и представителите им да се определят по „ясна, прозрачна и обективна процедура“. Иска също организациите да могат да участват и в другите глави с мерки, свързани със земеделието, защото според писмото инвестициите в напояване, водна инфраструктура, транспортна и логистична свързаност и преработка не могат да се разглеждат отделно от нуждите на стопанствата, както и достъп до проектите на всички етапи. Писмото се позовава на чл. 6 от предложението на Европейската комисия за плановете след 2027 г. и посочва, че заместник-министърът и Селскостопанската академия не заместват организациите на производителите, защото държавната администрация, научната общност и производителите „имат различни функции, отговорности и гледни точки“. „Да бъдеш поканен на отделно заседание не е равнозначно на това да бъдеш пълноправен член на органа, който участва в определянето на националните приоритети и съгласуването на бъдещото европейско финансиране“, пише в него.

Всяко от тези искания отговаря на конкретен пропуск в проекта, който се вижда, когато се проследи как ще работят групите. Искането за място в работната група засяга целия сектор, а въпросът по какъв критерий да се реши кой да заема такова място е същият, който писмото поставя с искането за обективна процедура.

Кой какво прави по проекта

Проектът разпределя работата на три нива. Най-горе е Министерският съвет, който определя главите на плана и одобрява проекта, преди той да бъде изпратен на Европейската комисия (чл. 4, ал. 1 и чл. 10). Под него е работна група с председател вицепремиера по европейските средства, която обсъжда приоритетите за финансиране и предложенията за мерки и съгласува целия план (чл. 3). В нея ще влизат заместник-министри от осемнадесет министерства, сред тях и заместник-министърът на земеделието и храните, одитните агенции, общините и регионалните съвети за развитие, национално представителните организации на работодателите и синдикатите, няколко групи неправителствени организации и научните институции, сред тях и Селскостопанската академия. Браншовите земеделски организации нямат гарантирано място в работната група. Председателят може да кани на заседанията и други организации (чл. 2, ал. 7), но поканените не стават членове.

На най-долното ниво са тематичните подгрупи, по една за всяка глава на плана, които обсъждат нуждите на своята област и предлагат мерки на работната група (чл. 5). Всяка подгрупа се създава от водещото ведомство за съответната глава: неговият ръководител определя със заповед състава и председателя ѝ и отговаря за изготвянето на главата (чл. 4, ал. 8 и чл. 5, ал. 3). Кое министерство ще води земеделската глава, още не е решено: главите и водещите ведомства ще бъдат определени с отделно решение на Министерския съвет. В подгрупата по ОСП общият представител на организациите няма да е единственият глас. В нея ще бъдат и Централното координационно звено, дирекция „Национален фонд“, одиторите, ведомствата по съответните политики, общините и регионалните съвети, работодателите, синдикатите, неправителствени организации и научни институции (чл. 4, ал. 3). Мястото за земеделските организации е в т. 9 на същата алинея, само за тази глава. В другите подгрупи те могат да участват по покана на председателя (чл. 4, ал. 10).

Кой какво прави по проекта на постановление и кой представлява земеделието

Източник: проект на Постановление на Министерския съвет за организация и координация на подготовката на План за национално и регионално партньорство на Република България за периода 2028–2034 г., чл. 2–5, чл. 10 и приложение № 3 (консултация № 12825).

Процедурата за общия представител

Процедурата е описана в приложение № 3. Водещото ведомство публикува покана на портала eufunds.bg и на своята интернет страница, а организациите имат десет работни дни да подадат заявление. Допускат се тези, които са вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в търговския регистър, имат поне три години опит в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, горите или развитието на селските райони и са участвали със становища и предложения в съвети, законодателни инициативи, програми или събития, свързани с ОСП. Допуснатите имат седем работни дни от поканата да номинират един общ представител и до двама заместници заедно с „доказателства за общото им одобрение“. Номинираният трябва да няма присъда за престъпление, освен ако е реабилитиран, да има поне две години опит в сектора и участие в процеси по ОСП и да е служител или член на ръководен орган на някоя от организациите.

Проектът определя изисквания за допускане на организациите и за квалификация на техния общ представител, но не предвижда критерии за представителност на отделните подсектори, нито механизъм за разрешаване на разногласия между организациите при излъчването му. В него няма изискване за брой членове, обработвана площ или брой животни, нито поделяне на представителството по подсектори. Всяка организация кандидатства самостоятелно, но след това допуснатите трябва да докажат, че заедно одобряват един човек. С други думи, държавата определя кой може да участва в процедурата, а спора между конкуриращите се интереси оставя на самите организации. Нова процедура в срок до три месеца се предвижда само ако всички кандидатстващи организации не отговарят на изискванията. Случаят, в който те отговарят на изискванията, но не постигнат съгласие, в проекта не е описан.

Един представител за различни подсектори

Малките групи с ясно съсредоточени интереси се договарят по-бързо и по-лесно налагат своя човек в общите органи от големите и разпокъсаните. Затова, когато за много различни интереси има едно място, то може да отиде при най-добре организирания подсектор, а останалите да останат без свой глас, или организациите изобщо да не се договорят. Ако представителят е от зърнопроизводителите, животновъдите ще имат основание да кажат, че мерките за тях се защитават от човек с други приоритети, а ако е от животновъдите, зърнопроизводителите ще кажат същото. Това се отнася еднакво за всички подсектори: организация с ясно определени интереси трудно може да приеме да я представлява друга организация с различни интереси, когато мястото е едно. Това не означава, че спор непременно ще има, а че правилото не казва какво става, ако го има.

Залогът се вижда в мерките, които днес са отделни. В Стратегическия план стартовата помощ за младите фермери, обвързаната подкрепа за животните и инвестициите в стопанствата са отделни интервенции със свои бюджети, а вторият прием за млади фермери тази есен беше с бюджет над 115 млн. евро. В общия план те ще трябва да бъдат разпределени в една глава. Защитеният минимум за земеделието почти се изчерпва с директните плащания, ако те останат на сегашното си ниво, така че за всяка друга мярка ще трябва да се търсят пари, а предложенията за това разпределение ще се подготвят в подгрупата с един общ представител.

Критериите за представителност

Организациите на работодателите и синдикатите влизат в работната група без процедура и без да се договарят помежду си, защото държавата вече знае кои са представителни: Кодексът на труда определя критериите, а Министерският съвет признава организациите, които ги изпълняват. За работодателите сред критериите е организацията да има поне 1500 членове с общо поне 50 000 наети или поне 100 000 наети при членовете си, след промените от 2016 г. За земеделските организации няма законови критерии за представителност и няма списък на представителните. Министерството на земеделието и храните публикува за обсъждане на 9 декември 2022 г. проект на Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти, с три нива на представителност (областно, регионално и национално) и публичен регистър. Консултацията приключи на 9 януари 2023 г. Не открихме данни законопроектът да е внесен в Народното събрание. Без такива критерии изборът на един представител зависи изцяло от това дали организациите ще се договорят, а при спор няма правило, по което администрацията да реши.

Европейските правила за партньорство

Държавите обсъждат европейските пари с икономическите и социалните партньори и с гражданските организации по принципа на партньорство, който от 2014 г. има подробни правила в Европейския кодекс на поведение за партньорство (Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014). Кодексът изисква партньорите да са най-представителните за съответните заинтересовани страни и надлежно упълномощени, като се отчитат компетентността им и възможността им да участват активно (чл. 2). Той позволява организации, които сами са създали обединение, да бъдат представлявани чрез него с един човек (чл. 3, ал. 2), но не забранява изрично други форми на съвместна номинация. Българският проект използва друг механизъм: изисква различни земеделски организации без общо обединение да номинират един представител, без да определя как да бъде разрешен спор между тях. Това поставя въпрос за действителната представителност на общата номинация, макар само по себе си да не доказва нарушение на кодекса.

Предложението на Комисията за плановете след 2027 г. (COM(2025) 565) назовава земеделците изрично. Чл. 6, ал. 1, буква „б“ поставя „земеделските производители, рибарите и техните организации“ сред икономическите и социалните партньори, които държавата трябва да включи с балансирано представителство в партньорството за плана и за всяка негова глава. Ал. 2 изисква партньорите да участват в подготовката, изпълнението и оценката на плана, а ал. 3 препраща към кодекса от 2014 г. Регламентът още не е окончателно приет. Предложението не изисква всяка организация да има отделно място в националната работна група, а балансирано партньорство и действително участие. Затова най-силният довод срещу проекта е, че гарантираното участие на бранша е само в тематичната подгрупа, докато целият план се обсъжда и съгласува в основната работна група.

Едно възможно обяснение е, че проектът пренася в общия план модела на кохезионната политика (парите за регионите, пътищата, образованието и социалната политика). Досега земеделието имаше собствен Стратегически план и собствен Комитет за наблюдение, а в комитета на Споразумението за партньорство, определен със заповед от 5 август 2025 г., няма земеделска браншова организация, защото земеделските пари се програмираха другаде. Правилото за един общ представител важи и за групите неправителствени организации в другите подгрупи (приложение № 2): природозащитните организации например също излъчват един човек. Логиката може да е еднакво правило за всички и подгрупи с управляем брой членове. Разликата е, че в главата по ОСП организациите представляват производители, които се състезават помежду си за едни и същи пари, а защитеният минимум за земеделието, около 6,2 млрд. евро, е около една четвърт от сумата за България.

Напояването и другите глави

Главите на общия план ще бъдат определени от Министерския съвет, затова напоителните системи, водната инфраструктура и преработката може да бъдат програмирани в глава за водите, регионите или климата, а не в главата по ОСП. Тогава общият представител на бранша няма да има гарантирано участие там, където ще се решава дали и колко пари ще има за тях, а земеделските организации ще могат да присъстват само по покана (чл. 4, ал. 10). Участието в земеделската подгрупа не е равнозначно на участие във всички решения, които засягат земеделието.

Възможните решения

От проекта и от европейските правила се виждат няколко възможности. Подгрупата по ОСП може да има по един представител на основните подсектори (растениевъдство, животновъдство, плодове и зеленчуци, преработка и гори) вместо един за всички. Може да бъде въведен критерий за представителност по образеца на Кодекса на труда или на проекта на закон от 2022 г., или поне изискването на европейския кодекс партньорите да са най-представителните. Може да бъде записано какво става, ако организациите не постигнат съгласие, например ротация на представителя или избор от водещото ведомство по предварително обявени критерии. Браншът може да получи и място в работната група, а Министерството на земеделието може да бъде определено за водещо ведомство на земеделската глава. Последното Министерският съвет тепърва ще реши.

Сроковете

След 5 ноември администрацията на Министерския съвет ще публикува справка за приетите и неприетите предложения, с мотивите за неприетите, и ще внесе постановлението за приемане. Докладът на Пеканов предлага то да бъде разгледано и прието „в спешен порядък“. След това Министерският съвет ще реши кои ще бъдат главите на плана и кое ведомство ще води земеделската. Едва тогава водещото ведомство ще публикува поканата към земеделските организации, след която те ще имат десет работни дни да кандидатстват и седем работни дни от поканата за номинация, за да изпратят името на общия си представител. Ако организациите искат да излъчат общ представител в тези срокове, ще трябва да се договорят предварително. Първата версия на плана трябва да бъде готова през пролетта на 2027 г. Дали ще отразява реалните нужди на земеделската общност или само вижданията на администрацията – предстои да стане ясно.

Ася Василева

Понятия

План за национално и регионално партньорство (ПНРП) — единният план на България за европейските пари 2028–2034 г. по предложението на Европейската комисия COM(2025) 565, в който влизат парите за кохезия, земеделие, рибарство, миграция и сигурност; за земеделието ще замени днешния Стратегически план.

Работна група за ПНРП — по проекта на постановление — органът под председателството на вицепремиера по европейските средства, който обсъжда приоритетите и мерките и съгласува проекта на плана.

Тематична подгрупа — групата, която обсъжда нуждите и предлага мерки за една глава на плана.

Водещо ведомство — министерството или агенцията, която създава подгрупата за дадена глава, определя състава и председателя ѝ и отговаря за изготвянето на главата; определя се с решение на Министерския съвет.

Принцип на партньорство — задължението държавите да подготвят и изпълняват програмите за европейските пари заедно с публичните власти, икономическите и социалните партньори и гражданските организации.

Европейски кодекс на поведение за партньорство — Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г., който определя как държавите избират и привличат партньорите; изисква те да са най-представителните за съответните заинтересовани страни; предложението за плановете след 2027 г. препраща към него.

Обединяваща организация — организация, създадена от няколко организации, за да представлява общите им интереси; по европейския кодекс може да излъчи един представител в партньорството.

Кохезионна политика — политиката на ЕС за намаляване на разликите между регионите, от която се финансират пътища, водопроводи, образование, социални услуги и подкрепа за бизнеса.

Национална представителност — статут, който по Кодекса на труда получават организациите на работодателите и синдикатите, отговарящи на законови критерии за брой членове и наети; дава им място в органите за социален диалог.

Комитет за наблюдение — органът, който следи изпълнението на европейска програма или план и одобрява промените в тях; в него участват администрацията и партньорите.

Източници

Министерски съвет, проект на Постановление за организация и координация на подготовката на План за национално и регионално партньорство на Република България за периода 2028–2034 г., с доклад на заместник министър-председателя Атанас Пеканов и приложения № 1–3, Портал за обществени консултации, консултация № 12825, 22.10–5.11.2026 г.

Министерски съвет, решения от заседанието на 4.11.2026 г.

Европейска комисия, предложение за регламент COM(2025) 565, 16.07.2025 г., чл. 6, ал. 1–3, EUR-Lex.

Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. относно Европейския кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове, чл. 2 и чл. 3, ал. 2.

Кодекс на труда, чл. 35 (изм., ДВ, бр. 8 от 2016 г.).

Министерство на земеделието и храните, проект на Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти, консултация № 7270, 9.12.2022–9.01.2023 г.

Заповед № Р-152 от 5.08.2025 г. за определяне на състава на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България 2021–2027 г.

Министерство на земеделието и храните, съобщение за осмото заседание на Комитета за наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., 2.09.2026 г.; прессъобщение за втория прием за млади земеделски стопани, 2.10.2026 г.

Национална асоциация на зърнопроизводителите, проект на писмо изх. № 021404/05.11.2026 г. до министър-председателя и заместник министър-председателя по управление на европейските средства, предоставена на редакцията.

Архив на zemedeleca.bg: материалът за решението на Министерския съвет от 4.11.2026 г. и Плана за национално и регионално партньорство.