Принципът е правилен. Така изискват правилата на Световната търговска организация и европейският регламент, а zemedeleca.bg го защитава от години. Мярката обаче мери средната загуба в областта и стопанинът не доказва своята. Три седмици след проекта списъкът на животновъдните области се разшири от 14 на 28, а за онези, които остават извън картата, министерството обещава de minimis на глава животно, по същото правило, по което през август раздаде 42,6 млн. евро. Протестиращите искат ясни критерии, но и плащане на глава независимо от загубата.
„От 2007 година до 2025 година си давал ей така, просто за да дадем, ти изкривяваш производството.“ С тези думи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обясни тази сутрин в предаването „Денят започва“ на БНТ защо кризисната помощ за сушата от 2025 г. няма да стигне до всички животновъди. Поводът са протестите. За днес животновъди от Плевенско обявиха едночасова блокада на пътя Плевен–София край Ясен, а за 11 ноември се готви протест в цялата страна. Министърът говори за нещо по-голямо от една мярка. По думите му години наред парите за земеделие у нас са давани „на калпак“, тоест на глава животно и на декар, на всички поравно, без да се гледа има ли нужда. „Не може 19 години да се дава на всички по равно“, каза той и добави, че „самата Европейска комисия променя начина на подпомагане“.
zemedeleca.bg защитава същата теза от години, затова първо трябва да се каже в какво министърът е прав. Дали стопаните ще му повярват обаче зависи от три неща: последователни ли са решенията на самото министерство, достатъчно точни ли са данните, по които се разпределят парите, и обяснено ли е как е начертан списъкът на областите.
Какво плаща кризисната мярка
Мярката е интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., документа, по който България прилага Общата селскостопанска политика (ОСП). Тя дава възможност европейски пари от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, които иначе биха останали неизползвани, да бъдат платени на стопани, загубили поне 30% от продукцията си заради признато бедствие, болест по животните или вредител. Основанието е чл. 78а от регламента за ОСП, добавен с европейския пакет за опростяване на ОСП, известен като „Омнибус“. Таванът за България за 2026 г. е 33 153 681 евро. Приемът на заявления в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) започва на 10 ноември, а парите трябва да бъдат изплатени до края на годината.
При сушата от 2025 г. загубата се мери, като продукцията през 2025 г. се сравнява със средното от периода 2020–2024 г., от който отпадат най-добрата и най-лошата година. Плаща се по списък: за царевицата и слънчогледа на общините, а за животните на областите, в които по официалната статистика продукцията е спаднала с поне 30%. Максималните ставки в проекта на наредбата бяха 427 евро на млечна крава, 349 евро на биволица и по 49 евро на овца и на коза майка. След разширяването на списъка министерството съобщи, че ориентировъчните ставки са коригирани.
В какво министърът е прав
Формулата с трите от предходните пет години без най-високата и най-ниската стойност не е българско изобретение. Тя е предвидена в правилата на Световната търговска организация за подпомагане при природни бедствия (Споразумението за селското стопанство, приложение 2, параграф 8), а европейският регламент изисква кризисните плащания да отговарят на тези правила. По тях такава помощ се смята за неизкривяваща търговията и влиза в т.нар. „зелена кутия“, когато бедствието е официално признато, загубата надхвърля 30% от средното производство, плаща се само за допустимите загуби и без да ги надвишава и не се изисква определено бъдещо производство. Дали българската схема отговаря на всички тези условия, ще покаже окончателната наредба. Логиката на правилото обаче е ясна и е икономическа. Плащането срещу загуба не зависи от това колко животни ще отглежда стопанинът догодина, затова не го кара да държи животни или да обработва земя заради самото плащане. Плащането на глава или на декар независимо от резултата прави обратното. То се превръща в част от дохода, който носи всяко животно и всеки декар, а при земята с времето се отразява в рентата и в цената ѝ. Министърът го казва с една дума, „изкривяване“, и е прав. Това не означава, че всяко плащане на глава или на декар е грешно. Обвързаното подпомагане например е признат инструмент на ОСП за чувствителни сектори и има своя цел. Калпакът е проблем, когато плащането се представя като компенсация за загуба, без загубата да е установена.
Има и втори, институционален довод. Предварително обявените и проверими критерии ограничават преценката на администрацията. Колкото по-ясна е връзката между установената загуба и размера на плащането, толкова по-малко място остава парите да бъдат преразпределяни според това кой протестира по-силно. zemedeleca.bg нарича това разграничение „право срещу благоволение“: при правото стопанинът сам може да провери дали отговаря на условията, при благоволението повече зависи от онзи, който разпределя. Кризисната мярка е първата по Стратегическия план, която плаща на животновъдите срещу измерена загуба, и в този смисъл е крачка към правото. Посоката съвпада и с предложението на Комисията за ОСП след 2027 г., в което подпомагането на доходите намалява с размера на стопанството и има таван.
Третият довод е най-простият. По думите на министъра, когато е поел поста на 8 май, Стратегическият план е бил под риск да загуби над 230 млн. евро, а в интервюто днес каза, че България е била под риск да върне в Брюксел 62 млн. евро. Кризисната мярка е един от начините тези пари да останат в страната. Колкото и спорен да е списъкът на областите, изборът да бъдат платени на стопани срещу загуба е по-добър от връщането им.
Последователността
При европейските пари принципът се спазва. Националните пари министерството разпределя по друго правило. На 20 август 2026 г., три месеца след встъпването на Абровски в длъжност, управителният съвет на ДФЗ реши да бъде изплатена извънредна помощ de minimis (малка държавна помощ, която не се съгласува предварително с Комисията и е ограничена до 50 000 евро на стопанство за три години) от 42,6 млн. евро. Помощта е за животновъди, пчелари и растениевъди, а според съобщението на министерството целта е да бъде покрита част от производствените разходи за годината. Ставките са на глава животно и на хектар, без условие за загуба: до 70 евро на млечна крава в развъдна програма и на биволица, до 11 евро на овца или коза майка в развъдна програма, до 4 000 евро на хектар отопляема оранжерия. Сред културите на открито най-високата ставка е за картофите, до 700 евро на хектар, при 500 евро за маслодайната роза и 300 евро за орехите, бадемите и лешниците. Защо са избрани точно тези сектори и защо ставката за картофите е най-висока, съобщението на министерството не обяснява.
Практиката е по-стара от сегашното ръководство. През 2024 г. de minimis за картофи, черупкови плодове и култивирани гъби предвиждаше за картофите до 1 550 лв. на хектар (около 790 евро) от плик от 7 млн. лв., а ставката беше получена, като пликът беше разделен на допустимите хектари.
Сега същият инструмент се появява и до кризисната мярка. За животновъдите извън списъка МЗХ обмисля да използва остатъчните средства по de minimis за месодайните говеда, млечните крави и овцете в областите извън мярката, както и да прехвърли неизразходвани пари по обвързаното подпомагане от млечните към месодайните крави. И двете плащания са на глава животно, независимо от загубата. Министърът не го крие. В интервюто той нарече de minimis за неподпомогнатите „реверанс към всички останали, за да може да бъде потушено евентуално напрежение“, а промяната описа като постепенна, защото производителите от години разчитат на друг принцип. Това е честно обяснение. Двете решения не си противоречат и юридически, защото кризисната мярка компенсира загуба от признато събитие, а de minimis е обявен за покриване на част от производствените разходи и загубата не е условие за него. Разминаването е между тях и общото изречение на министъра, че плащанията „на калпак“ приключват. Читателят трябва да види двете решения едно до друго, защото те показват, че новото правило засега се прилага само за 33-те милиона от европейския плик.
Таблица 1. Три плащания на МЗХ и ДФЗ за земеделските стопани през 2026 г. и правилото, по което се разпределят
| Плащане | Пари | Основание за плащането | Как се плаща |
| Кризисна мярка II.И.3 (сушата от 2025 г.) | до 33,2 млн. евро, европейски | спад на продукцията от най-малко 30% в общината или областта | на хектар или на глава в списъка; според публикувания проект не е уточнено как ще се проверява загубата на стопанството |
| Извънреден de minimis, 20.08.2026 г. | 42,6 млн. евро, национални | част от производствените разходи | на глава и на хектар, без условие за загуба |
| de minimis за животновъдите извън списъка (обмисля се) | остатъчните средства по de minimis | това, че стопанинът е останал извън кризисната мярка | на глава животно |
Източници: МЗХ, съобщения от 20.08.2026 и 3.11.2026 г.; проект на наредбата за интервенция II.И.3; таблица на zemedeleca.bg.
Статистиката и качеството на данните
Министърът отговаря на съмненията за злоупотреби със статистиката. „Всичкото това нещо минава през статистиката, която е докладвана от самите земеделски производители и затова няма изкривяване“, каза той и добави, че данните са предадени в Брюксел и „няма как да се фалшифицира“. По думите на МЗХ загубата е установена по информацията, която стопаните подават в отдел „Агростатистика“ на министерството. Пълната методика към плана не е публикувана.
За тази мярка аргументът на министъра има основание. Данните за предходните години са събирани, преди да бъде обявена конкретната кризисна помощ, и това намалява риска те да са били повлияни от очакване за плащане по тази мярка. Това обаче не гарантира, че са точни. Въпросът е и друг: колко точни са те на нивото, на което се взема решението. В методологията на анкетата на „Агростатистика“ за селскостопанските животни към 1 ноември 2023 г. МЗХ пише, че резултатите са представителни за шестте статистически района от ниво NUTS 2. Тези райони са по-големи от областите; Северозападният, например, събира Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. В анкетата са включени 6 708 стопанства с животни, от които 1 979 са избрани с извадка, а останалите 4 729 се анкетират изчерпателно. Анкетираните стопанства с кози в цялата страна са 1 141. Средно това са около 40 на област, но разпределението не е равномерно, така че в някои области са по-малко. Списъкът за кризисната мярка обаче е начертан по 28 области и поотделно за всеки вид животни. Публикуваната методология е за анкетата от 2023 г. и сама по себе си не доказва, че областните оценки за кризисната мярка са изготвени по същия начин. Тя обаче показва защо министерството трябва да публикува методиката и надеждността на оценките, по които е определило допустимите области.
Какво може да означава това, личи в самия Северозападен район. Видин, Враца и Монтана са допустими и за четирите направления, Плевен само за биволиците и козите, а Ловеч само за козите. Разликите може да са напълно реални, защото пасищата, фуражът и стадата в различните области са различни. Те може да идват и от това, че в една област са анкетирани малко стопанства с овце или с крави. Без публикувани данни за всяка област и без оценка на грешката им двете обяснения не могат да бъдат разграничени, а животновъдът от Плевенско вижда само резултата: съседите му във Враца ще получат пари за овцете си, а той няма да получи.
Има и втори проблем, който засяга следващите мерки. На 30 октомври Абровски призова стопаните да попълват внимателно статистическите анкети и да отбелязват всеки разход, приход и загуба, защото от тези данни ще зависят бъдещите изисквания по ОСП. Американският психолог и методолог Доналд Кембъл описва още през 1976 г. какво става, когато един показател започне да решава кой ще получи пари. Колкото повече един количествен показател се използва за обществени решения, толкова по-силен е натискът върху самия показател и толкова по-малко той отразява онова, което трябва да мери. Ако подпомагането ще се разпределя по статистика, а министърът казва, че така ще бъде все по-често, анкетата трябва да стане по-голяма на областно ниво и да бъде сверявана с други регистри, например с регистъра на животните на БАБХ и с данните за изкупеното мляко. Иначе всеки спор за пари ще се превръща в спор за анкетата.
Доверието
Най-трудният за обяснение факт е разширяването на списъка. В проекта на наредбата от 14 октомври животновъдните направления обхващаха 14 области. На 2 ноември, след общественото обсъждане и протестите в Благоевградско, те обхващат всичките 28: млечните крави са допустими в 16 области вместо в 9, биволиците в 17 вместо в 11, овцете майки в 15 вместо в 10, а козите майки в 22 вместо в 12. Министерството обяснява разширението с това, че са добавени областите, в които е установена загуба от най-малко 30%. Ако критерият е същият, остава въпросът защо половината области се появиха след натиска. Отговорът може да е напълно безобиден: нови данни, ревизирани оценки или поправена грешка в първия списък. Докато не бъде даден, стопаните имат основание да се питат дали списъкът е статистически или преговорен.
Две от твърденията на министъра също изискват уточнение. Първото е за „19-те години на калпак“. ДФЗ от години изплаща държавна помощ за пропаднали площи, при която стопанинът получава пари само срещу констативен протокол за загубата в собственото си стопанство. За измръзването през 2025 г. по тази схема бяха изплатени около 16,4 млн. лв. (около 8,4 млн. евро) на 2 433 стопани и само при 100% пропаднала площ. Тези помощи са малки и почти само за растениевъдите. Новото в кризисната мярка е, че е част от Стратегическия план, че е по-голяма и че за първи път срещу загуба се плаща и на животновъдите. Второто твърдение е за 62-та милиона евро. Таванът по кризисната мярка за 2026 г. е 33,2 млн. евро, а за 2027 г. е предвиден таван от 33,4 млн. евро. Възможно е сумата да се отнася до по-широк риск в рамките на Стратегическия план, но министерството не е казало за кои пари става дума.
Има и разминаване между думите и наредбата. В интервюто министърът каза: „ти можеш да докажеш, че имаш 30% загуба на продукция“. При сушата от 2025 г. обаче се плаща по списъка на областите. Проектът на наредбата поставя и общо условие загубата на самия стопанин да е поне 30%, но не казва как то ще се проверява, щом плащането следва списъка.
Това условие не е второстепенно. Член 78а от регламента за ОСП, въведен с Регламент (ЕС) 2025/2649, поставя прага от най-малко 30% на равнище отделен земеделски стопанин. Областната статистика може да определя къде да бъде отворена мярката, но остава да се изясни как тя ще удостоверява индивидуалната загуба, от която зависи правото на плащане. Не може да се твърди, че българската схема нарушава регламента, преди да се видят окончателната наредба и редът за проверка на заявленията. Основанието да се поиска обяснение обаче е конкретно.
Последиците от сегашния подход са две. Ако условието не се проверява, животновъд в допустима област ще получи плащане и без загуба. Животновъд със загуба от поне 30% в недопустима област няма да получи нищо. Това е насочване по география, по-точно от калпака, но по-грубо, отколкото звучи изречението на министъра.
Какво искат протестиращите
„Не мога да си обясня защо за козите да, за овцете не“, казва Галина Мирчева от Петърница, която отглежда 800 овце. В Плевенско козите майки бяха добавени в списъка след обсъждането, а овцете майки не. Петър Петров, председател на областния консултативен съвет по животновъдство в Габрово, смята за „абсолютно неприемливо“ годината да е била лоша за биволите и козите в Габровско, но не и за кравите и овцете. Красимир Бурмов го казва по-рязко: „Излиза, че за козите е имало суша, а за овцете – не. Това настройва животновъдите едни срещу други.“ За 11 ноември се готви протест в цялата страна, а от името на организациите говори Пени Христова, почетен председател на „Обединените български животновъди“.
Исканията на протестиращите са различни по характер и затова трябва да се разглеждат поотделно. Искането за ясни критерии и за обяснение как са разпределени парите е основателно, защото списъкът наистина е непрозрачен. Искането от Благоевградско загубата да се смята по стопанства, а не по средния спад в областта, е дори по-строго от правилото на министъра и е в неговия дух. Има обаче и искания за плащане на глава животно по данните от проверките в стопанствата и за включване на собствените им области във всички направления, независимо от данните. Ако бъдат изпълнени, те ще върнат подпомагането към същия калпак, срещу който е мярката. В полза на животновъдите има и един сериозен аргумент. При тях сушата удря и през скъпия фураж и по-ниския надой, особено в стопанствата с малко или без собствена земя, и средната стойност за областта може да не хване тази загуба.
Редакционни въпроси към МЗХ: Каква продукция е сравнявана за всеки животновъден сектор – мляко, реализирани животни, жива маса или друг показател? Кои данни са използвани за спада по области и по видове животни, от същото изследване на „Агростатистика“ ли са, на колко анкетирани стопанства се основава всяка оценка и каква е грешката ѝ на областно ниво? Как ще бъде установена индивидуалната загуба от най-малко 30%, която изисква чл. 78а, и какво ще стане със стопанин със загуба над прага в област, която не е в списъка? Нови ли са данните, по които бяха добавени 14 области след обсъждането, или е променен критерият? За кои пари се отнасят 62-та милиона евро, при таван от 33,2 млн. евро за 2026 г.? Колко ще бъдат остатъчните средства по de minimis за животновъдите извън списъка и по какви ставки ще се плащат?
До 10 ноември
Положението е следното. Министърът е прав, че подпомагането трябва да отива при онзи, при когото се е случила загуба, и кризисната мярка е първата голяма стъпка в тази посока. Правилото ще бъде прието от стопаните, ако министерството покаже по какви данни е начертан списъкът, ако тези данни са достатъчно точни за всяка област и ако националните пари започнат да следват същото правило. Животновъдът, който очаква плащане, може още сега да провери в окончателния списък своята област и своето направление и дали животните му са били допустими по обвързаното подпомагане за 2025 г., защото по проекта на наредбата само те ще се компенсират. Ставките в наредбата са горната граница, а реалната сума ще се разбере от заповедта на министъра. Ако областта му липсва, следващото решение, което го засяга, е за de minimis. А следващата статистическа анкета си струва да попълни с точните си числа, защото по тях ще се разпределят и следващите пари.
Понятия
Подпомагане „на калпак“ – разговорен израз за плащане на глава животно или на декар, еднакво за всички допустими стопани, независимо от загубата или нуждата.
Интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ – интервенция в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. по чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115; компенсира загуба на поне 30% от продукцията от признато бедствие, болест по животните или вредител.
„Зелена кутия“ – подпомагането, което по Споразумението за селското стопанство на СТО се смята за неизкривяващо търговията; плащанията при природни бедствия влизат в нея при официално признато бедствие и загуба над 30% от средното производство (приложение 2, параграф 8).
De minimis – малка държавна помощ, която не се съгласува предварително с Европейската комисия; в земеделието е ограничена до 50 000 евро на стопанство за три години.
Обвързано подпомагане – директно плащане на глава животно или на хектар за определени сектори по Стратегическия план.
NUTS 2 – статистическите райони от второ ниво в ЕС; в България са шест и всеки обхваща няколко области.
Представителност – свойството на една извадка да дава достатъчно точни оценки за определено ниво, например за района или за областта.
Закон на Кембъл – наблюдението на Доналд Кембъл (1976), че колкото повече един количествен показател се използва за обществени решения, толкова по-силен е натискът върху него и толкова по-малко точно той мери онова, за което е създаден.
Право и благоволение – плащане по предварително обявено правило, което всеки може да провери, срещу плащане по преценка на онзи, който разпределя парите.
Източници
БНТ, „Денят започва“, интервю с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, 5.11.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, „Приемът по кризисната мярка ще стартира на 10 ноември“, 3.11.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, съобщение и таблици за териториалния обхват на кризисните плащания за животновъдите преди и след общественото обсъждане, 2.11.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, проект на Наредба за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ и доклад към него, 14.10.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, „Стопаните ще бъдат подпомогнати с 42,6 млн. евро с извънреден de minimis за 2026 г.“, 20.08.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, „Утвърдени са ставките по помощта de minimis за картофи, черупкови плодове и култивирани гъби“, 2.08.2024 г.
Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“, „Селскостопанските животни в България към 1 ноември 2023 г.“, публикация № 440, април 2024 г.
Държавен фонд „Земеделие“, плащания за пропаднали площи от измръзване/слана през 2025 г., ноември 2025 г.
Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 78а и приложение XV; Регламент (ЕС) 2021/2116.
Европейска комисия, предложения за Общата селскостопанска политика след 2027 г., юли 2025 г.
Световна търговска организация, Споразумение за селското стопанство, приложение 2, параграф 8.
Изказване на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, 30.10.2026 г.
Изказвания на Галина Мирчева, Петър Петров, Красимир Бурмов и Пени Христова, 3–5.11.2026 г.
Donald T. Campbell, „Assessing the Impact of Planned Social Change“, 1976.
