През лятото на 2021 г. служебното правителство, назначено от Румен Радев преработи Плана за възстановяване и устойчивост и от него отпаднаха близо 850 млн. лева за напояване. Земеделските организации се опитаха да запазят средствата, но не успяха. Тогава Атанас Пеканов, който като вицепремиер отговаряше за плана, обясни на журналистически въпрос на zemedeleca.bg, че земеделието създава около 2% от БВП, а получава около 4% от средствата. Аргументът беше, че секторът вече получава повече, отколкото му се полага според икономическата му тежест. Дори тези 4% изглеждаха като благоволение.
Пет години по-късно същият Атанас Пеканов отново ще координира подготовката на национален план за европейските средства. Само че този път в общия документ за 2028–2034 г. ще влязат и средствата по Общата селскостопанска политика, включително директните плащания. Защитеният минимум за земеделието е около 6,2 млрд. евро, повече от една четвърт от общия финансов ориентир за България. Мащабът е различен, но засега начинът, по който се определя кой ще участва при вземането на решенията, не показва същата промяна в отношението към сектора.
Още през август zemedeleca.bg постави въпроса кой и как ще управлява новия план. Тогава установихме, че той дори не е споменат в управленската програма на правителството. Месеци наред беше ясно, че България ще трябва да подготви общ документ, който за първи път обединява земеделското финансиране с останалите европейски политики. Не беше ясно как ще бъде организирано участието на секторите в този процес.
Проектът на постановление се появи едва на 22 октомври, със съкратен срок за обществено обсъждане до 5 ноември. В него вече беше определено кой ще участва в основната работна група, която ще обсъжда националните приоритети и ще съгласува целия план. Места има за работодатели, синдикати и различни групи неправителствени организации, но не и гарантирано самостоятелно представителство за земеделските браншови организации. За тематичната подгрупа по ОСП е предвидено зърнопроизводители, животновъди, овощари, зеленчукопроизводители, преработватели и организации от горския сектор да излъчат един общ представител. Без дори да има Закон за браншовите организации. Кой, как, защо, на какъв принцип? Чоп ли ще теглят, ще се дуелират ли помежду си или ще се „менкат“?
Земеделските организации са поставени в положението да оспорват правилата за собственото си участие, след като администрацията вече ги е написала. Вместо предварителен разговор за това как да бъдат представени различните земеделски интереси, сега те трябва да настояват за промяна на готов проект в рамките на две седмици. А после, ако той бъде приет в този вид, ще трябва да се договорят помежду си за един човек. Проектът дори не казва какво става, ако не успеят.
Това е особено трудно за обяснение, след като Европейската комисия изрично посочва земеделските производители и техните организации сред партньорите, които трябва да участват в подготовката на националните планове. Българският проект предвижда участието им в една тематична подгрупа, докато целият документ ще се съгласува в основната работна група без гарантирано самостоятелно представителство на бранша. А напояването, водната инфраструктура и преработката може да попаднат в други глави, където организациите също нямат гарантирано място.
Националната асоциация на зърнопроизводителите вече възразява срещу този модел. В подготвеното си становище НАЗ настоява за пълноправно участие в основната работна група, ясни критерии за представителство и участие при разработването на всички глави, които засягат земеделието. Това са въпроси, които е трябвало да бъдат обсъдени още при изработването на организационната рамка, а не да се превръщат в предмет на спешни възражения в последния ден от обществената консултация.
Остава и отговорността на Министерството на земеделието. Проектът не определя МЗХ за водещо ведомство при изготвянето на земеделската глава. Това ще реши Министерският съвет по предложение на вицепремиера Пеканов. Министър Пламен Абровски досега не е обявил публично какво участие ще поиска за своето министерство и за организациите на производителите. Ще настоява ли МЗХ да ръководи подготовката на земеделската глава? Ще поиска ли браншовите организации да получат гарантирано представителство там, където се съгласува целият план?
През 2021 г. земеделците не успяха да запазят парите за напояване. През 2026 г. вече трябва да се борят за място при подготовката на плана, от който ще зависи европейското финансиране на сектора за следващите седем години. И този път проблемът не се появи внезапно. Въпросите бяха поставени месеци по-рано. Отговорите дойдоха под формата на готов проект, по който засегнатите организации получиха две седмици да възразят.
Ася Василева
