Промените в Закона за Българската агенция по безопасност на храните закриват Агенцията по лозата и виното от 1 януари 2027 г. с обосновка, която се разминава със законите, които сама цитира, и без нито едно число за спестяванията

Обществената консултация продължи 14 дни и приключи на 5 ноември с осем становища, шест от които са против сливането. Оценката на въздействието обосновава вливането с европейски регламент, който изключва почти целия контрол върху лозята и виното, описва като липсващи задължения, които вече са записани в Закона за виното, а в един параграф законопроектът съдържа и законовите промени за отделно подготвяното вливане на Агенцията по селекция и репродукция в животновъдството, без мотивите да го споменават.

Министерството на земеделието и храните предлага от 1 януари 2027 г. Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) да престане да съществува като самостоятелна институция и да се влее в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). ИАЛВ е ведомството, което води Лозарския регистър (в него се вписват лозарските стопанства с поне 0,1 хектара лозе), издава удостоверенията на гроздопроизводителите и винопроизводителите, проверява в избите дали се спазват енологичните практики (правилата кое е разрешено да се прави с гроздето и виното в избата) и всяка есен взема пробите грозде, по които Европейският съюз проверява дали виното от България е такова, каквото пише на етикета. Промяната е записана в проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който министерството публикува за обществено обсъждане на 22 октомври, а срокът за становища изтече на 5 ноември.

На пръв поглед това е поредната стъпка от реформата в администрацията, за която zemedeleca.bg писа на 5 октомври: тогава министерството предложи 607 щатни бройки по-малко в осем структури от своята система и записа Агенцията по лозата и виното сред петте агенции, чиито щатове ще бъдат намалявани с отделни актове. Тази стъпка обаче е от друг порядък. Тя минава през закон, защото статутът и правомощията на ИАЛВ са определени със закон и само закон може да ги отнеме, закрива цяло ведомство с две лаборатории, регистър и осем териториални звена и засяга, по данните на самата оценка на въздействието, 4 245 стопански субекта – 3 895 гроздопроизводители и 350 производители на вино, оцет и ароматизирани лозаро-винарски продукти.

Обсъждането продължи 14 дни. Законът за нормативните актове (чл. 26, ал. 4) определя срок за становища не по-кратък от 30 дни и допуска по-кратък, но не под 14 дни, само в изключителни случаи и когато причините са изрично посочени в мотивите. Мотивите към законопроекта заемат една страница и такава причина в тях няма. Единственото обяснение е изречение на портала strategy.bg, според което краткият срок е „свързан с процедурите за приемането му от Народното събрание, тъй като е предвиден да влезе в сила от 1 януари 2027 г.“. Датата обаче е определил самият вносител. Становището, подкрепено от 38 изби, гроздопроизводители и сдружения, го казва с едно изречение:

„Вносителят сам създава спешност и после се позовава на нея, за да съкрати обсъждането наполовина.“

Законът не определя какво е изключителен случай. Дата на влизане в сила, която министерството само е избрало, обаче трудно обосновава съкращаването на обсъждането наполовина, и затова 38-те настояват за нова консултация с пълния срок.

Към законопроекта са приложени мотиви, частична предварителна оценка на въздействието (документът, в който вносителят трябва да опише проблема, вариантите за решаването му и последиците от всеки от тях) и становище на администрацията на Министерския съвет. zemedeleca.bg сравни твърденията в оценката с текстовете на законите и на европейските регламенти, на които тя се позовава. Сравнението показва четири разминавания. Оценката обосновава сливането с регламент, който изключва почти целия контрол в лозаро-винарския сектор; говори за дублиращи се проверки на БАБХ в избите, докато Законът за храните изрично изключва виното от обхвата си; описва като липсващи задължения, които вече са записани в Закона за виното и спиртните напитки; и не дава нито едно число за пари или за хора, въпреки че цялата ѝ логика е логика на икономията. Нито едно от тези разминавания само по себе си не прави сливането незаконно, защото европейското право оставя на всяка държава да реши колко органа ще контролират сектора. Те показват друго: вносителят не е доказал защо сливането е нужно сега. Отделно от това § 16 на законопроекта съдържа законовите промени за преобразуването на още две агенции, което се урежда с отделно постановление, без мотивите и оценката да го споменават.

Какво предвижда законопроектът

Механиката е разписана в 19 параграфа. ИАЛВ се „преобразува чрез вливане“ в БАБХ (§ 4) – правна формула, която означава, че една институция изчезва, а друга поема всичко нейно: имуществото, задълженията, архива, регистрите, договорите и висящите дела (§ 5). Лабораториите в Пловдив и София минават в нова „Специализирана структура по лозата и виното – София“ в рамките на БАБХ, а имуществото и архивът на осемте териториални звена – във Варна, Монтана, Плевен, Русе, Бургас, Пловдив, Сливен и Хасково – отиват при областните дирекции по безопасност на храните в същите области. В закона за БАБХ сред дейностите на агенцията се вписва „производството на вино, лозовите насаждения и лозаро-винарските продукти, плодовите вина и оцета“ (§ 1), а ръководството ѝ получава четвърти заместник изпълнителен директор (§ 2 променя „трима“ на „четирима“ в чл. 6, ал. 1 от Закона за БАБХ).

За служителите законопроектът казва две неща. Онези, чиито длъжности преминават в БАБХ, продължават работа при новия работодател по чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител, тоест без договорът или служебното правоотношение да се прекратява. За всички останали § 5, ал. 3 предвижда прекратяване на правоотношенията на основание закриване на част от предприятието. Колко са едните и колко са другите, не пише в нито един от документите.

За лозаря и винаря най-осезаеми ще бъдат промените в документите им. Лозарският регистър минава в БАБХ, а във втората цифра на 11-цифрения идентификационен номер на лозарското стопанство вместо териториалното звено на ИАЛВ ще стои звеното на БАБХ (§ 14, т. 3). Законопроектът прехвърля регистрите като правоприемство, но не казва дали информационната система на Лозарския регистър и електронните дневници за винопроизводството ще бъдат запазени и кой ще ги поддържа, а точно за тях се тревожат винарите в консултацията. Издадените от ИАЛВ актове и удостоверения „запазват действието си/валидността си до изтичане на срока, за който са издадени“ (§ 11) – формулировка с наклонена черта, оставена като в работна чернова, която Димитър Барбуков и Даниел Топалов посочват в становищата си като непълна, защото част от удостоверенията по Закона за виното се издават без срок и по буквата на § 11 не са обхванати. Таксите ще събира БАБХ по нова тарифа на Министерския съвет, която трябва да бъде приета до два месеца след влизането на закона в сила (§ 17), а законопроектът не казва по коя тарифа се плаща от 1 януари до приемането ѝ. Освен това с общата замяна на наименованието БАБХ поема и администрирането на мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор (чл. 2, ал. 9 от Закона за виното) – функция, която няма връзка с безопасността на храните и за която оценката на въздействието не казва нищо.

Таксите имат предистория от същата есен. На 28 септември министерството публикува за обществено обсъждане проект на изцяло нова тарифа за таксите на ИАЛВ, включен в оперативната програма на Министерския съвет за юли–декември 2026 г. Обсъждането продължи до 28 октомври, т.е. още течеше, когато на 22 октомври беше публикуван законопроектът за закриването на агенцията. Според доклада на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и оценката на въздействието към него лабораторните анализи ще поскъпнат средно с 29%, административните услуги – с между 3,47 и 13,86 евро на заявление, а държавата ще събира допълнително 35 200 евро годишно. Обосновката е, че приходите на агенцията от такси за 2025 г. (238 575 лв., около 122 000 евро) покриват само минимума от преките разходи за материали, а средната брутна заплата на експертите ѝ е трябвало да нарасне от 1 434 на 2 327 лв. (от около 733 на 1 190 евро), за да бъде задържан квалифицираният персонал. При варианта „без действие“ оценката предупреждава за „риск от спиране на лабораторната дейност“, а целта на новата тарифа е „финансова и техническа устойчивост на акредитираните изпитвателни лаборатории на агенцията в София и Пловдив“. Администрацията на Министерския съвет е върнала и тази оценка с бележката, че твърдението за недостига на средства „остава неподкрепено с конкретни стойности“.

Така в рамките на един месец министерството обосновава поскъпването на услугите с нуждата да запази експертите и лабораториите на ИАЛВ и в същото време предлага агенцията да бъде закрита, а законопроектът за закриването задължава Министерския съвет да приеме още една тарифа, този път за БАБХ, до два месеца след 1 януари. Двата документа имат и обща подробност: числото 4 245 засегнати субекта (3 895 гроздопроизводители и 350 винопроизводители) е пренесено дословно от оценката за тарифата в оценката за сливането. В доклада за тарифата министерството пише и, че заради нуждата от закон, съобразен с правото на ЕС, „се подготвя проект на нов законов акт“ – нов Закон за виното и спиртните напитки. Законопроектът за сливането изменя стария закон от 2012 г. и не споменава новия.

Двата проблема в оценката на въздействието

Оценката формулира два проблема. Първият е „организационно-структурна необходимост“ от сливането, за да се консолидират контролните органи по агрохранителната верига и да се оптимизира държавната администрация. Вторият е „несъответствие и непълнота“ на Закона за виното и спиртните напитки с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 – европейския акт, който урежда, наред с другото, вземането на пробите грозде за изотопен анализ и обмена на данни между лозарските регистри и системите за плащания.

Документът носи следите на една предишна редакция. Администрацията на Министерския съвет, която проверява всяка оценка на въздействието, преди проектът да бъде публикуван, е поискала двата въпроса да бъдат формулирани като отделни проблеми, целите да имат показатели, Регламент 2018/274 да бъде посочен там, където липсва, а в закона да бъде записано кога и от кого ще бъде направена последваща оценка. Публикуваната версия изпълнява всичко това. Проблемите са два, показателите са изразени в проценти („100% прехвърляне на активите“, „0 дни прекъсване в предоставянето на административни услуги“), регламентът е навсякъде, а в законопроекта е добавен § 18 с петгодишен срок за последваща оценка. Разминава се само органът: по оценката последващата оценка ще организира министърът на земеделието и храните заедно с изпълнителния директор на БАБХ, а по текста на § 18 – само директорът на БАБХ.

Изпълнената форма обаче не казва нищо за съдържанието. Двата проблема стъпват на твърдения за действащото право, а те могат да бъдат проверени в самите закони.

Какво пише в законите, които оценката цитира

Първият проблем е обоснован с консолидирането на официалния контрол по агрохранителната верига, а сред европейските актове, които законопроектът по думите на оценката прилага, е Регламент (ЕС) 2017/625 – основният европейски закон за официалния контрол на храните и фуражите, по който работи БАБХ. Член 1, параграф 4, буква „а“ на същия регламент гласи, че той „не се прилага по отношение на официалния контрол за проверка на съответствието с Регламент (ЕС) № 1308/2013“. Регламент 1308/2013 е общата организация на пазарите на земеделски продукти и в него са записани правилата за лозовите насаждения, разрешенията за засаждане, енологичните практики и лозарските регистри, т.е. почти всичко, което ИАЛВ проверява.

Изключението има своето изключение и то трябва да бъде казано, защото в него е опората на министерството. Регламентът за официалния контрол важи за проверките, които установяват „евентуални измамни или подвеждащи практики“ по стандартите за търговия от членове 73–91 на Регламент 1308/2013, а в тях попадат и правилата за виното. Контролът срещу фалшифицирането на вино наистина е част от системата за официален контрол на храните и в тази зона идеята за един орган не е безпочвена. Зоната обаче е малка, а оценката представя целия контрол в сектора, от разрешенията за засаждане до декларациите за реколтата, като контрол по агрохранителната верига. Това не означава, че сливането противоречи на европейското право. Регламентът определя кои правила за официалния контрол важат, без да казва колко национални агенции трябва да ги прилагат, а чл. 146 от Регламент 1308/2013 оставя на всяка държава да определи един или повече органи за сектора. Разминаването е в обосновката: общата европейска рамка за контрола на храните не налага обединяването, затова то трябва да бъде доказано с конкретни дублиращи се функции, разходи и очаквани ползи.

Вторият довод са „паралелните и дублиращи се проверки“ на двете агенции в едни и същи обекти. Законът за храните, по който БАБХ контролира храните в България, показва, че двата правни режима са различни. Член 1, ал. 2, т. 3 от него изключва от обхвата му „производството, получаването, преработката, етикетирането и търговията с храни по чл. 1 от Закона за виното и спиртните напитки“. Виното е храна, но законът, по който БАБХ проверява храните, не се прилага за него. Това само по себе си не доказва, че в избите няма фактическо припокриване, защото един и същ винопроизводител може да бъде проверяван от различни органи по различни закони. Показва обаче, че дублирането не следва от законите и трябва да бъде доказано с данни. Законът за виното пък има и сега член за координацията с другите контролни органи (чл. 185): ИАЛВ може да иска съвместни проверки, предоставя информация на друг контролен орган до 7 работни дни, а когато друг орган открие нарушение по Закона за виното, той уведомява ИАЛВ до 10 работни дни. Позицията на 38-те поставя въпроса, на който оценката не отговаря:

„Ако вносителят твърди противното, следва да представи броя на проверките на ИАЛВ и на БАБХ в едни и същи обекти и да обясни защо координацията им е невъзможна без вливане.“

Вторият проблем съдържа две твърдения, които могат да бъдат проверени дума по дума. Според оценката действащият Закон за виното „не предвижда изрично законово задължение за автоматизиран обмен на данни“ между Лозарския регистър и Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) – системата, през която Държавен фонд „Земеделие“ проверява заявленията и изплаща субсидиите. Член 27, ал. 5 от закона гласи: „Регистърът по ал. 1 се поддържа по начин, позволяващ съвместно функциониране или обмен на данни с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).“ В защита на министерството трябва да се каже, че проектът отива една крачка по-нататък: сегашният текст изисква регистърът да може да обменя данни, а новият го задължава да ги предоставя чрез автоматичен обмен. Това е истинска промяна, но е от един ред и не изисква сливане. Точно на това място законопроектът съдържа и грешка в изработката. В § 14, т. 2 пише, че се изменя ал. 5, а новият текст е номериран (3), докато в действащия закон ал. 3 урежда досиетата на гроздопроизводителите и винопроизводителите. В заглавието на същия § 14 са изброени изменения на Закона за виното до ДВ, бр. 102 от 2023 г., без по-късните в бр. 105 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 55 от 2026 г., които законопроектът отразява при другите два закона, които изменя.

Второто твърдение е за изотопния анализ. Според оценката сегашният чл. 186 от Закона за виното „не отразява в цялост“ задължението за годишна квота от 30 проби грозде и изискването лабораториите да отговарят на стандарта ISO/IEC 17025. Действащият чл. 186, ал. 1 започва с думите „За целите на контрола ИАЛВ осигурява вземане на 30 проби от грозде за изотопен анализ“, а ал. 2 изисква лаборатории, отговарящи на ISO/IEC 17025 и участващи в тестове за професионална квалификация по изотопните методи. Новото в проекта е срокът – данните да постъпят в европейската база данни до 31 октомври на годината на реколтата – и наименованието на получателя: вместо Съвместния изследователски център на Европейската комисия законът ще назовава Европейския референтен център за контрол в лозаро-винарския сектор, който е част от същия център на Комисията.

Как Европа разпознава фалшивото вино. Етанолът, получен от гроздова захар, и етанолът от добавена захар от цвекло се различават по това на кои места в молекулата стои тежкият водород – деутерият. Водата във виното, която лозата е изтеглила от почвата и е концентрирала в зърното, е по-богата на тежкия кислород-18 от водата от чешмата. Методът, който мери деутерия в етанола (SNIF-NMR, вид ядрено-магнитен резонанс), е разработен през 1981 г. в Университета в Нант, във Франция, а през 1991 г. Комисията създава с Регламент (ЕИО) № 2348/91 обща база данни с изотопните профили на вината от държавите членки, срещу която се сравнява всяка подозрителна бутилка. Тридесетте български проби годишно са вноската на България в тази база.

Проектът изменя целия чл. 186 и от четирите му алинеи оставя две. Изчезват ал. 3, по която министърът на земеделието и храните „осигурява създаването на лабораториите“ за изотопен анализ, и ал. 4, по която ИАЛВ прави анализа „в лаборатории на Европейския съюз срещу заплащане на услугата“ (според 38-те това е основанието, на което пробите се анализират днес в лаборатория в друга държава, защото в България няма акредитирана изотопна лаборатория). Новата ал. 1 изрично включва „изпращане в лаборатория за изотопен анализ“, така че пробите пак могат да пътуват навън и опасението, че анализът става правно невъзможен, е преувеличено. Губи се друго: от закона отпада изричното задължение на министъра да осигури създаването на лабораториите за изотопен анализ, а оценката не обяснява нито защо се премахва, нито как ще бъде осигурен лабораторният капацитет след промяната. Новата ал. 2 възлага на директора на БАБХ да уведомява европейския център за критериите, на които отговаря „тази лаборатория“, без в текста да е посочена каквато и да е лаборатория.

Ето как изглеждат твърденията на оценката до текстовете, на които се позовават:

Таблица: zemedeleca.bg по частичната предварителна оценка на въздействието (МЗХ, 22.10.2026), Закона за виното и спиртните напитки, Закона за храните и Регламент (ЕС) 2017/625.

Числата, които липсват

Образецът на оценката на въздействието изисква в описанието на проблема „по възможност“ да бъдат посочени числови стойности. Числата в документа са броят на засегнатите стопанства, броят на лабораториите и звената и квотата от 30 проби. Липсва всичко, което би показало дали сливането спестява: бюджетът на ИАЛВ, броят на служителите ѝ, колко от тях ще преминат в БАБХ, колко ще бъдат освободени по § 5, ал. 3, колко ще струва самото преобразуване и колко ще остане в бюджета след него. Единствената нова длъжност в законопроекта е ръководна. Становището на 38-те го казва така: проектът „добавя ръководна длъжност, а за служителите извън § 5, ал. 2 предвижда прекратяване на правоотношенията, без да посочва колко са и по какви критерии ще бъдат определени“. Отделно в проектите за съкращения, които министерството публикува в началото на октомври, щатът на самата БАБХ е предвиден да спадне от 2 266 на 2 166 бройки. Документите към законопроекта не казват дали и в какъв размер щатът на ИАЛВ ще бъде добавен към тези бройки, затова от тях не може да се пресметне с колко хора БАБХ ще поеме новия сектор.

Единственото число за административната тежест в цялата консултация не идва от министерството. Дава го Стефан Гергов, технолог в изба: „Сега отделям около 20% от работното ми време за административна работа. Имам желание да отделям не повече от 10% от работното ми време за това.“ Той описва и „двете гишета“, с които работи днес – ИАЛВ и Агенция „Митници“, която контролира акциза върху виното. Обещаното „едно гише“ не засяга второто, защото митниците остават извън сливането. Гергов изброява и шестте дневника, справките и декларациите, които попълва, и заключава, че ако новият закон намали тези изисквания, той би приел промяната, но очаква бюрокрацията да се увеличи.

Икономистът Оливър Уилямсън, Нобелов лауреат за 2009 г., нарича „специфични активи“ знанията, машините и връзките, които имат стойност в една конкретна употреба и губят голяма част от нея, когато бъдат преместени в друга. Инспекторът, който различава разрешена от неразрешена практика в избата, лаборантът, който подготвя пробата грозде за микровинификация и изпращане, и регистърът, в който е описан всеки лозов парцел, са такива активи. Теорията не казва, че сливането е грешно: при обединяване държавата печели от общото счетоводство, деловодство, правно обслужване и обществени поръчки (точно тях оценката изброява като дублиране), но рискува специфичното знание да бъде разтворено в структура, чиято основна работа е ветеринарният контрол, растителната защита и безопасността на храните. Кое от двете тежи повече, може да се реши само с числа, а оценката не съдържа такива. Самата БАБХ е плод на такова обединяване: законът за нея, обнародван в ДВ, бр. 8 от 25 януари 2011 г., я направи правоприемник на Националната ветеринарномедицинска служба и на Националната служба за растителна защита и ѝ прехвърли частите от Националната служба по зърното и фуражите, регионалните здравни инспекции и областните дирекции „Земеделие“, които се занимаваха с контрола на храните и фуражите. Петнадесет години по-късно, както отбелязва самата оценка на въздействието, цялостна последваща оценка на Закона за БАБХ по реда на Закона за нормативните актове не е правена, така че няма документ, който да казва колко е спестило и колко е изгубило онова сливане.

Параграф 16 и още две агенции

В законопроект, чието заглавие, мотиви и оценка говорят само за виното, § 16 изменя Закона за управление на агрохранителната верига. В него Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) се преименува на „Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в земеделието“, отменят се т. 7 и 8 на чл. 7, ал. 1 и членове 14 и 15 – текстовете, които днес определят като компетентни органи Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и ИАЛВ, а новият чл. 13 възлага на преименуваната агенция официалния контрол и по семената, и по генетично модифицираните организми, и по Закона за животновъдството, и по Закона за пчеларството. Така в законопроекта за вливането на ИАЛВ в БАБХ са включени и законовите промени, необходими за отделно предвиденото преобразуване на ИАСРЖ и ИАСАС.

Самото преобразуване на двете селекционни агенции се урежда с отделен проект на постановление на Министерския съвет, публикуван на 23 октомври, с консултация до 23 ноември. Под него до 5 ноември са публикувани девет коментара – повечето от развъдни организации и зоотехници, един от декана на Аграрния факултет на Тракийския университет – и почти всички се противопоставят на сливането. Получава се обратен ред: законът, чието обсъждане вече приключи, записва като свършен факт резултата от постановление, чието обсъждане още тече. Ако постановлението бъде променено след възраженията на животновъдите, текстът в закона ще трябва да бъде поправян. Позицията на 38-те, които сами казват, че като представители на лозаро-винарския сектор не могат да преценят дали тези промени са нужни, го формулира така:

„Недоумяваме обаче как преобразуване на две други агенции се урежда в преходните разпоредби на акт с друг предмет, без обосновка.“

Гласовете в консултацията

Становищата са осем и шест от тях са против сливането. Най-подробното е позицията, подкрепена от 38 физически и юридически лица – изби, гроздопроизводители и Българската асоциация на независимите лозаро-винари, която по собствените ѝ думи обединява над 50 изби. Тя иска проектът да бъде оттеглен и обсъден отново с 30-дневен срок. Освен разминаванията, описани по-горе, тя твърди, че мотивите не отговарят на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове, защото не съдържат нито финансовите средства, нито очакваните резултати, нито анализ за съответствие с правото на ЕС, и че по чл. 28, ал. 4 проект с такива мотиви не се обсъжда от Министерския съвет.

Георги Тодоров, който е бил изпълнителен директор на ИАЛВ от 1 юни до 6 октомври 2022 г., пише, че не е против реформите, когато са обосновани, но в мотивите „не е посочена нито една конкретна дублираща се функция или контролна дейност“. Неговото изречение събира в една формула това, което казват повечето от останалите: „Административната реформа следва да бъде средство за решаване на конкретни казуси, а не самоцел.“ Георги Жеков от „Винекс Славянци“ насочва вниманието към дигитализацията. ИАЛВ има електронни дневници за винопроизводството и електронен Лозарски регистър, а БАБХ, по думите му, все още изисква на хартия дневника за растителна защита. Опасението му е, че избите ще наследят по-старите практики на по-голямата агенция. Предложението му е в посока, обратна на тази в проекта: ИАЛВ да бъде реформирана постепенно и в дългосрочен план да бъде интегрирана в общинските служби по земеделие, т.е. децентрализация вместо обединяване нагоре. Григор Стоянов предлага междинен модел, при който ИАЛВ остава самостоятелна, на БАБХ се възлага само общият контрол по хигиената в обектите, а между двете агенции се урежда механизъм за обмен на информация и съвместни проверки. Той напомня, че чл. 146 от Регламент 1308/2013 „предвижда държавите членки да определят една или повече компетентни национални администрации“, т.е. европейското право не изисква обединяване.

Единственото становище, което изрично приема идеята, е на Димитър Барбуков: „Основният замисъл е разумен от гледна точка на институционалната консолидация, но проектът е твърде фрагментарен“. Неговият текст е полезен за министерството повече от всички останали, защото описва какво трябва да бъде поправено, ако сливането бъде запазено. Ако тарифата не бъде приета до 1 януари, възниква празнота за размера и реда за събиране на таксите. Параграф 5, по който БАБХ поема всички права и задължения на ИАЛВ, противоречи на § 13, по който тя поема договорите само „за съответната част от предмета“. Една грешка в текста е очевидна за всеки читател: § 7 задължава директора на БАБХ да промени устройствения правилник „в едномесечен срок от влизането в сила на постановлението“, макар актът да е закон.

Извън портала позицията на бранша беше изказана най-рязко от Емил Коралов, управляващ съдружник на изложението „ДиВино“, в радиоинтервю на 2 ноември: „целият винен бранш е абсолютно против“. Според него ИАЛВ се нуждае от модернизация и дигитализация, но закриването ѝ няма да реши проблемите на сектора, защото функциите на двете агенции са различни – БАБХ е преди всичко контролен орган, а ИАЛВ следи произхода на виното, географските указания и производствените практики.

Осем седмици до 1 януари

След края на консултацията министерството трябва да публикува справка за приетите и неприетите предложения, после законопроектът трябва да бъде одобрен от Министерския съвет и да мине на две гласувания в Народното събрание, а за всичко това остават около осем седмици.

Спорът дали лозаро-винарският контрол трябва да бъде в една агенция с контрола на храните е легитимен, а европейското право оставя избора на всяка държава. Законопроектът обаче не го решава с аргументи, защото обосновката му не издържа сверката с текстовете, които сама цитира, а цената на промяната не е изчислена. За гроздопроизводителя и винаря практическите въпроси до края на годината са по-конкретни от спора за институциите. Първият е дали удостоверенията им са издадени със срок или без срок и дали § 11 ще бъде поправен, за да обхване и вторите. Вторият е какви такси ще плащат от 1 януари до приемането на новата тарифа. Отговорите трябва да бъдат в справката по консултацията, а към 5 ноември разделът „Справка“ на портала е празен.

Понятия

Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) – агенция към министъра на земеделието и храните, която по Закона за виното и спиртните напитки контролира лозовите насаждения, лозаро-винарските продукти, плодовите вина и оцета, води Лозарския регистър и администрира мерките за подпомагане на сектора.

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) – агенция към министъра на земеделието и храните, създадена през 2011 г., която осъществява ветеринарния и фитосанитарния контрол и контрола на безопасността на храните и фуражите; има 28 областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ).

Преобразуване чрез вливане – закриване на една институция, при което друга поема всички нейни права и задължения, имущество, архив и производства (правоприемство).

Частична предварителна оценка на въздействието – документ по Закона за нормативните актове, в който вносителят описва проблема, целите, вариантите за действие и очакваните последици от проекта; проверява се от администрацията на Министерския съвет.

Енологични практики – разрешените по правото на ЕС способи за обработка на гроздето и виното в избата (напр. обогатяване, подкисляване, избистряне); правилата за тях са в Регламент (ЕС) № 1308/2013 и в делегираните актове към него.

Лозарски регистър – публичен регистър по чл. 27 от Закона за виното и спиртните напитки с данни за гроздопроизводителите, лозарските стопанства, винопроизводителите и оцетопроизводителите и за производствения потенциал.

Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) – системата, чрез която Държавен фонд „Земеделие“ приема, проверява и изплаща заявленията за подпомагане по Общата селскостопанска политика.

Изотопен анализ – лабораторно измерване на съотношенията между тежки и леки изотопи на водорода и кислорода в етанола и водата на виното (методите SNIF-NMR и IRMS), с което се установява добавена захар или вода и се проверява географският произход.

Официален контрол – проверките, които компетентните органи на държавите членки извършват по Регламент (ЕС) 2017/625 за спазване на законодателството за храните и фуражите, здравеопазването на животните, здравето на растенията и продуктите за растителна защита.

Специфични активи – понятие от институционалната икономика (Оливър Уилямсън): знания, оборудване и връзки, чиято стойност зависи от конкретната употреба и се губи частично при преместване в друга.

Източници

Министерство на земеделието и храните. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, мотиви, частична предварителна оценка на въздействието и проект на решение на Министерския съвет. Портал за обществени консултации, консултация 12827-K, 22.10.2026–05.11.2026.

Администрация на Министерския съвет, дирекция „Координация и модернизация на администрацията“. Становище по частичната предварителна оценка на въздействието на проекта на ЗИД на Закона за БАБХ, в отговор на № 03-683/16.10.2026.

Становища в консултация 12827-K: позиция, подкрепена от 38 физически и юридически лица (05.11.2026); Георги Жеков, „Винекс Славянци“ АД (05.11.2026); Георги Тодоров (03.11.2026); Григор Стоянов (31.10.2026); Стефан Гергов (27.10.2026); Даниел Топалов (26.10.2026); Димитър Барбуков (25.10.2026).

Министерство на земеделието и храните. Проект на Постановление на Министерския съвет за преобразуване на административни структури към министъра на земеделието и храните и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в земеделието. Консултация 12830-K, 23.10.2026–23.11.2026.

Министерство на земеделието и храните. Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лозата и виното, доклад на министъра на земеделието и храните и частична предварителна оценка на въздействието, консултация 28.09.2026–28.10.2026; становище на администрацията на Министерския съвет, в отговор на № 03-435/20.07.2026.

Закон за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 45 от 2012 г., посл. изм. ДВ, бр. 55 от 16.06.2026 г.), чл. 2, 27, 29, 185 и 186.

Закон за храните (обн., ДВ, бр. 52 от 2020 г., посл. изм. ДВ, бр. 55 от 16.06.2026 г.), чл. 1, ал. 2.

Закон за нормативните актове, чл. 26, ал. 4 и чл. 28.

Закон за Българската агенция по безопасност на храните (обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2011 г.), чл. 6, ал. 1 и § 1 от преходните и заключителните разпоредби.

Joint Research Centre, Knowledge for Policy. EU wine databank.

Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол, чл. 1, пар. 4.

Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, чл. 73–91 и чл. 146.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 на Комисията от 11 декември 2017 г., чл. 27 и приложение III.

Регламент (ЕИО) № 2348/91 на Комисията от 29 юли 1991 г. за създаване на база данни за резултатите от анализите на лозаро-винарските продукти чрез ядрено-магнитен резонанс на деутерия.

Eurofins. SNIF-NMR: how it all began.

Емил Коралов, радиоинтервю, 02.11.2026.

zemedeleca.bg. „Министерството на земеделието съкращава 607 щатни бройки в осем структури и пренарежда ДФ „Земеделие“ от 20 ноември“, 05.10.2026.

Williamson, O. E. The Economic Institutions of Capitalism. Free Press, 1985.