Застудяването не застрашава овощните цветчета в областта
Черешовите дървета върху българските традиционни, местни подложки доказано издържат на студовете. При по-лоши почвени и метеорологични условия продуктивните възможности на дърветата с по-силни сортоподложки, като тези на махалебка и от дивата череша, са по-добри в сравнение с вегетативните подложки. Институтът по земеделие – Кюстендил има множество нови сортове череши, които са високо продуктивни, но подложката е много важна. Това каза за „Гласът на земеделеца“ проф. д-р Димитър Сотиров, зам.-директор на Института по земеделие – Кюстендил.
За сравнение, слаборастящите подложки като Гизела не дават добри добиви в нашите почвено-климатични условия. Те изискват задължително напояване, много добра агротехника и висока атмосферна влажност, която в България вече почти не се среща. „Черешови подложки като Гизела могат да бъдат продуктивни по Черноморието, но с много интензивни грижи“, обясни изявеният български селекционер. През последните 4 години екипите на Селскостопанска академия са изследвали основно влиянието на подложката при сливи и череши, като тези дейности са част от националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“.
„Установихме, че махалебковата подложка ИК-М9, която е създадена в Института по земеделие – Кюстендил, е най-адаптивна към променящите се климатични условия. Издържа на студ и суша, отбрана е от природна популация в района на Кюстендил“, обясни проф. д-р Димитър Сотиров и допълни: „Тъй като през последните години почти не ни подминават късните пролетни слани – в периода 18-21 април цветните пъпки измръзнаха, а по-късно през лятото падат все по-малко валежи, тази махалебкова подложка е устойчива на суша. Поради това добивът от дръвчета, присадени върху махалебкови подложки, е най-висок. През годините на изпитването най-висок среден добив имаме от ИК-М9 присадена със сорта Бинг. Подобни резултати има при махалебкова подложка SL64 в комбинация със сорта Ван поради същите причини – забавя се малко развитието на пъпки пролетта, дърветата издържат на студ и суша. Поради тези качества правим заключението, че махалебковите подложки са най-подходящи за нашите климатични условия. Те ще продължат да бъдат водещи подложки на фона на останалите вегетативни подложки.“
В по-млада възраст на дръвчетата – около 7-8 години, се получават 60-70 кг добив от дърво, но през последните години е отчетен среден добив между 35-45 кг от дърво, тъй като дърветата са на голяма възраст. „През 2022 г. направихме подмладяваща резитба и дръвчетата все още не са възстановили напълно потенциала си. При черешата е възможен добив от 50-60 кг“, посочи проф. д-р Димитър Сотиров.
Институтът по земеделие – Кюстендил размножава подложките от семена, затова цените са по-ниски, отколкото в разсадниците. През последната година цената на дръвче се е увеличила до 7 лв., което не е непосилно на фона на поскъпването на всички консумативи. На втората година от присаждането на подложка дръвчето е готово за продажба, по думите на българския учен.
Застудяването се отразява добре на овошките в Кюстендилско
Застудяването се отразява добре на овощните насаждения в Кюстендилско и към момента няма притеснения за реколтите от череши, сливи, ябълки и другите видове в областта, каза още проф. д-р Димитър Сотиров.
„Топлото време през януари, февруари и настъпилото бързо развитие на овощните култури породиха притеснения, че ще настъпи цъфтеж. Последвалото захлаждане на времето задържа овошките в така наречения „принудителен покой“, а застудяването от началото на тази седмица, което според метеорологичната прогноза ще се задържи и през следващите 7 дни, се отразява много благоприятно на дръвчетата в района на Кюстендил и други области, където цветчетата все още не са се развили. Това време ще ги задържи и ако трае до 20-и април, когато най-често падат късните пролетни мразове, вероятно е след това да няма мразове и да можем да се радваме на една богата реколта от овощни култури. Дори температурите да паднат до -5 градуса, цветчетата ще оцелеят“, обясни проф. д-р Димитър Сотиров.
Все още не е късно да се довърши резитбата на овошките, независимо, че те вече започват да се развиват, посочи още българският селекционер. Възможни са почвообработки и пролетно торене, особено ако не е наторявано през последните години. Хубаво е, стволовете на дърветата да се варосат, за да бъдат предпазени от прегряване, а и така се ликвидират много болести и неприятели по напуканата кора. Важни са също така своевременните вегетативни третирания при поява на въшки и акари.
Сочната жълта ябълка СИЯНА е устойчива на струпясване
Проф. д-р Димитър Сотиров обърна внимание на новия оригинален български сорт ябълка СИЯНА, който по време на изложението Агра 2023 получи най-високото отличие „Златен плакет“ в конкурса на Съюза на изобретателите в България. Сортът е устойчив на основната болест при ябълката струпясване, тъй като е кръстоска между сортовете Флорина и Макфрий.
СИЯНА узрява в периода 20-25 септември и се съхранява до януари при обикновени условия. Плодовото месо е жълтеникаво, нежно, сочно, с лек аромат и много добро качество.
Дървото е с умерен растеж, устойчиво на струпясване, формира заоблена корона. Върху подложка ММ 106 встъпва в плододаване на втората година след засаждането, плододава на слаби и къси клонки, има редовна и висока родовитост. Плодовете са средно едри между 130 и 150 г, конично-кълбовидни, изравнени по форма и големина със слабо изразено оребряване и слаб восъчен налеп. Основният цвят на плодовата кожица е зеленикав до жълто-зелен, а покровният е светло червен, равномерно разпределен.
Лилия Александрова
