Част от мебелите са тапицирани, други – италиански, леки и удобни за прибиране
Община Пазарджик изненада продавачите на Централния кооперативен пазар след Празника на града – 21 май, като им предостави безплатни столове. Те са общо 210, като част от тях са тръбни, тапицирани и меки, други – пластмасови, италианско производство, с подлакътници, леки и удобни за прибиране при затваряне на тържището, за да не бъдат откраднати. Изборът им, включително и като цветове, е предварително обсъден с ползвателите на сергиите и павилионите. Вчера те бяха раздадени на търговците.
През миналата година беше направен ремонт на пазара. Течащият дотогава на места покрив бе заменен с нова конструкция, подменена бе и електрическата инсталация. Металните части бяха боядисани в зелено. Затова и там предоставените столове също са зелени, а на павилионите за цветя – в бордо. Досега продавачите са можели да сядат на дървени пейки, които са здрави, но не позволяват на човек да се облегне и да му е удобно.
Централният пазар е едно от емблематичните за града места. Самият Пазарджик възниква като тържище, откъдето идва и името му. Официално признатата година на основаването му е 1485, а в проучване на историка Григор Бойков се твърди, че населеното място е създадено през 1398 година. Авторът се позовава на непроучени до момента документи от съхранените в Турция османски архиви.
И след Освобождението Пазарджик продължава да оправдава названието си като типичен търговски град, за което значение има и географското му разположение на ключови пътни маршрути. Няколко тържища са работели по онова време – птичи пазар, житен пазар, говежди пазар, както и по-малки чаршии сред града към различните работилници – абаджийска, кафтанджийска, златарска, за манифактурни изделия.
Едно от тържищата бил Главният пазар, който се е намирал на днешния площад „Съединение“. Съществувал е до 1904 година, когато е унищожен от мистериозен пожар, над 300 дюкяна са изпепелени до основи. В друга историческа книга – „Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка“ на д-р Константин Кантарев е запазена любопитна версия за инцидента. Твърди се, че тогавашният кмет Георги Юртов, смел реформатор, като не могъл да убеди търговците и занаятчиите да се построи на мястото модерна чаршия, сам организирал подпалването на дървените постройки, а така все пак успял да постигне целта си. Палежът бил възложен на самите пожарникари. После била построена новата чаршия – по план, със солидни двуетажни сгради, хубава – каквато е и досега, пише още д-р Кантарев.
Днес в Пазарджик вече няма тържища за животни, тъй като законите не позволяват продажбата им на открито. Централният кооперативен пазар пък остана най-голямото място за търговия, след като по време на пандемията Битакът, където също се предлагаха и земеделски стоки, беше затворен, а след отмяната на мерките дейността му така и не беше възстановена. Чаршията, както местните наричат единственото по-голямо тържище, дава прехрана на десетки хора. Няколко са занаятчийските къщички, разположени край градинката пред Минералната баня, в други десетина павилиона се предлагат цветя и посадъчен материал за градината, в северната част са сергиите за промишлени стоки, а най-голямата част от бетонните маси в центъра на тържището е за плодове, зеленчуци, пчелни продукти, разсад. В последните години са все по-малко производителите, предлагащи директно стоката си, повечето ползватели на маси са търговци. Наемът за маса, според местоположението и сектора, е от 44 до 91 лева месечно.
Стоимена Александрова
