Отрасълът животновъдство е един от тези които са силно потърпевши от икономическата криза през последните години. Скъпите фуражи, увеличението на цените на горивото и на електрическата енергия, зависимоста от търговците и от големите фирми за цените на млякото, с малка възможност за печалба за животновъдите, накараха много хора да се принудят да изоставят животновъдството и да се занимават с други професии.
Един от тях е Анастасиос Теодоридис от Мавродендри, Козани.
Анастасиос от най-ранна възраст се занимава с ресторантъорство. Кризата обаче през 2016 г. го принуждава да го изостави и да започне да се занимава с животновъдство. Винаги е бил от хората, които обичат полето и живота на село. Имайки собствени поля, които ще му дават една част от храната за животните, купува 200 животни и създава собствена животновъдна ферма.
Животът на животновъдеца е труден. Няма почивни дни, няма празници или време дори да се възстановиш след заболяване, особено когато няма помощ от семейството. Животните се нуждаят от грижа. Анастасиос избира традиционното животновъдство, изкарвайки животните в планината на паша когато времето позволява.
Кризата след пандемията и избухването на войната в Украйна, водят до увеличение на разходите и до малка печалба. Това кара Анастасиос Теодоридис да вземе решение и да изостави тази професия.
Както ни каза : «Цените на фуражите се увеличиха много. Стигнах до там да давам 10 евро за една бала люцерина, въпреки че аз също имах моя люцерна, която не стигаше. Разходите не се ограничаваха само с храната. Ветеринарните прегледи и ваксинациите на животните, които трябва да се направят, за да няма загуби, транспортните разходи на базата, която е далеч от населеното място, почистването на мястото, където живеят животните и много други. Вече е неизгодно да си животновъд, особено на малки ферми. Цената на млякото може да се е увеличила, но въпреки това разходите за поддържане на фермата са много високи. Не може да работиш 365 дни в годината и да нямаш едно достойно възнаграждение за това.»
За няколко месеца, малко преди началото на войната и веднага след това, всички цени се покачиха. Например царевицата, която струваше 0,20 евро кг през септември и веднага след започването на войната в Украйна достигна до 0,40 евро кг. Както ни каза господин Теодоридис, няма контрол на цените и случаите на печалбарство са много.
Едно от големите оплаквания на господин Теодоридис е, че в отрасъл животновъдство всички останали определят цените на стоките и услугите и процента им на печалба, освен самите животновъди. Това от само себе си не оставя и голяма възможност на оцеляване на малките животновъдни ферми, които полека лека се унищожават.
Заради тези причини той решава да продаде животните и да не се занимава повече със животновъдство. Но не е лесно вече някой да продаде животните си, тъй като интересът на купувачите е много слаб. В това отношение се оказа по-щастлив от другите животновъди които имат проблем.
След животновъдството и при липса на работна ръка в района, решава да работи през летния сезон на остров Миконос, който сезон продължава от осем до десет месеца, на позицията на оперативен менаджер на луксозен комплекс.
Големият залог оттук нататък е вземането на решения от тези, които ще подкрепят първичния сектор, осигурявайки продоволствието и самозадоволяването на страната, като същевременно задържат младото население в периферията, така че селото да остане живо. Хората от селата отдавна алармират и искат мерки за подпомагане и развитие на стопанствата им.
Превод от гръцки Мирослава Скарлату
Източник: https://www.e-agrotis.gr/
