Предложението за фотоволтаиците е оттеглено и изобщо не е стигнало до гласуване в Общинския съвет в Лесичово
Остра реакция на хората осуети или поне отложи проект за изграждане на соларен парк в землището на пазарджишкото село Калугерово, община Лесичово. Недоволството е предизвикано от намеренията фотоволтаиците да бъдат монтирани върху няколко парцела с обща площ 2150 декара, много от които в момента са общински пасища с ниска растителност, храсти и самозалесили се участъци. Същевременно в селото има животновъди, които разчитат на същите земи, където извеждат стадата си на паша, научи „Гласът на земеделеца“.
Предложението е депозирано преди дни от кмета на община Лесичово инж. Серьожа Лазаров. За проекта обаче хората де факто научиха от публикация в социалните мрежи на Васил Дамянов, председател на Общинския съвет. Той твърди, че е последвала силна обществена реакция. А на проведената в петък редовна сесия инж. Лазаров е оттеглил предложението си, така че то изобщо не е стигнало до обсъждане и гласуване.
„Става дума за искане на частна фирма да изгражда фотоволтаици, но тъй като земеделците в региона реагирахме остро на тези намерения – пасища и земеделска земя да се превръщат в соларни паркове, предложението беше оттеглено от вносителя. Получихме хиляди съобщения, обаждания и запитвания от колеги от цялата община. За нас това е важно, тъй като говорим за доста сериозен мащаб – общо 2150 декара. Намеренията бяха да се отдадат за срок от 35 години. Но хората очевидно не одобряват идеята“.
Васил Дамянов пояснява, че соларният парк не е бил замислен като обществен, да захранва общински обекти, а си е изцяло частна инициатива. В което също няма нищо лошо, стига да не се засягат интересите на местните хора. И макар да става дума за концесия, а не за продажба, фактът, че се засягат пасищата в най-голямото и с най-много жители село в общината – Калугерово, е разбунил духовете. Председателят на Общинския съвет също е от Калугерово и също е земеделец и животновъд, допълва, че поне пет семейства в родното му място имат стада добитък – овце, месодайни крави. Част от животните са под селекционен контрол. Други – от ценни породи, внесени от чужбина с цената на голяма инвестиция. В съседните села Динката и Лесичово също има фермери, ползващи въпросните пасища – за тях също е важно да има къде да изкарват стоката си. Но не само селскостопански производители, а и други хора реагирали остро.
„Знаете, че в землищата на близките до нас села Сбор, Априлци и Гелеменово бяха построени едни от най-големите фотоволтаични паркове в цяла България – припомня Дамянов. – Те са от другата страна на същия баир. Вижда се ефектът – цялото поле е „остъклено“. И дори обикновените хора от нашата община не са съгласни и при нас да стане така. Колкото и да го отричат, фотоволтаичните паркове до някаква степен нарушават екологичното равновесие. Всички дървета биват изсичани, температурата около соларите е с 2-3 градуса по-висока, тъй като нагряването от слънцето е по-силно. Почвата се пръска с хербициди, за да няма трева и да пречи на съоръженията, което също не е безобидно, почвеният потенциал намалява. Много са факторите, които ни притесняват. Да, фотоволтаичните паркове са навлезли отдавна в Европа, неминуемо навлизат и в България. Смятам обаче, че трябва малко да забавим темпото. Нека първо се докаже дали наистина са толкова безобидни, колкото се твърди. А и да не се правят на земеделска земя, дори тя да е с ниска категория. При нас хората се препитават предимно от селскостопански дейности, нямаме големи фабрики, заводи и така нататък. Така че приоритет на местната власт трябва да е поминъкът на населението, както и фермерите, които създават работни места за хората от общината“.
Дамянов допълва, че соларни съоръжения спокойно могат да се поставят в изоставени имоти, където няма да пречат на никого. Както е замислен бъдещият общински соларен парк на Пазарджик – в индустриалната зона, на мястото на предприятия, които са били закрити малко след социализма и оттогава терените не се ползват. В Лесичовска община това може да стане върху закритото общинско сметище, след като терените бъдат адаптирани за целта. А и трябва да е на по-малка площ. 2150 декара спрямо общата площ на едно селско землище са твърде много.
Потърсихме за коментар и кмета на община Лесичово инж. Лазаров. Той не отговори на позвъняванията ни. Готови сме обаче да представим в „Гласът на земеделеца“ и неговата гледна точка, ако пожелае.
*Снимки – Информационен център – Калугерово и Васил Дамянов
Стоимена Александрова
Браво!