Обикновено равносметка на управлението се прави след прословутите 100 дни толеранс. Но имайки предвид, че новото ръководството МЗХ свърши доста работа през тези отминали 2 месеца, вероятно още сега могат да се направят първите изводи. Още повече, че от ден първи на своето съществуване, то трябваше да приключи една изключително тежка Кампания по очертаване. Нервите бяха като за 2-3 месеца управление. Както се казва – от вратата за краката. Справи се, макар и със зор и макар с объркана нормативна уредба и много нерви. Но да приемем, че положението е било заварено. За справка само – в Гърция кампанията по очертаването все още тече и не се очаква да приключи преди края на август.
Още от встъпването си в длъжност, министър Вътев заяви, че се наема да решава тежките дългогодишни проблеми с реформирането на поземлените отношения и възстановяване на напояването. Две важни теми, които са в основата на съществуването на българското земеделие и едва ли има земеделец, който да не очаква да бъдат решени. Дали ще успеят да бъдат решени, ще видим. Това са тежки материи, които изискват продължително време и законотворчески процеси. А всеки такъв процес отнема години и често няколко министри, за да се случи. Но поне воля има и началото е поставено. Предстои създаването на работна група, която да разработи Национална стратегия за напояване.
Министър Вътев успя да се издигне над предишни недоразумения и да заработи в диалог с бранша, което също е знак за далновидност. Назначи за съветници работещи хора от браншовете. И двамата са доволни от диалога и комуникацията засега. А това е важно.
Друга похвална инициатива на новото ръководство на МЗХ е, че имаше смелост да постави ясни правила как ще се случва диалогът с браншовете и да го отстоява. Постави началото на Консултативни съвети и в сектори, в които досега не съществуваха и заяви, че ще прекрати практиката браншовици подполно да ходят по министерски кабинети всеки за себе си. Дали ще се стига до градивни решения на тези Консултативни съвети, предвид огромния брой на браншовици в повечето сектори, често отстояващи противоположни интереси в един и същи бранш, предстои да видим. Няма да им е лесно на министъра и неговите заместници със сигурност.
Прави впечатление и това, че екипът на МЗХ и лично министър Вътев внимателно следи публикациите в специализираните медии и бързо и навременно отговаря на поставените въпроси.
Обърна се внимание и на един наболял проблем – този с науката и климатичните промени. Добруджанският земеделски институт започва проект-обучение за земеделски стопани. На опитни полета в реални практически условия те ще демонстрират добри практики и технологии пред земеделски стопани за конвенционално и биологично производство на житни, бобови и маслодайни култури. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта е тристранен и е подписан от Таня Георгиева, заместник-министър на земеделието и ръководител на УО на ПРСР, Георги Тахов, изпълнителнен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и доц. д-р инж. Илия Илиев, директор на Добруджански земеделски институт – град Генерал Тошево.
Засега остава неясна идеята за агрохранителната верига, като се предполага да се стимулира нейния край, а не производството на първичен продукт. Но след като милиони се изливат всяка година в производство, а на щандовете няма родна продукция, може би министър Вътев има работеща идея. Ще изчакаме и ще видим.
Добре е министърът да обърне внимание на софтуера на ИСАК и СЕУ, който продължава да изкарва извън нерви и най-технологично грамотните земеделци, а останалите – докарва до прединфарктни състояния.
Като за 2 месеца май не е малко. Но
МЗХ излезе и с амбициозна програма за работата си по месеци до края на 2024 г. Ето какво се предвижда да бъде свършено:
От този график вече е изпълнена първата задача – с гласуваното увеличение на бюджета на агроведомството, така че да бъдат увеличени заплатите на работещите на първа линия в Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по горите.
Сред краткосрочните цели са и осигуряване на допълнителна държавна помощ за чувствителните сектори. Срокът за изпълнение е октомври тази година, след като бъдат разработени новите схеми за държавни помощи. Става въпрос за исканите помощи по схемата de minimis, за които животновъди и растениевъди настояват и за които се очаква допълнителен ресурс.
Още в края на август 2023 г. е записано, че трябва да бъде извършена актуализация на SWOT анализите за състоянието на земеделието и селските райони и изготвяне на анализи на заявените за подпомагане интервенции от прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. – става въпрос за Анализ на влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени като задължителен основополагащ елемент на Стратегическия план за новия програмен период 2021-2027 г.; Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост във връзка с подготовката на Стратегическия план по обща селскостопанска политика през програмния период 2021-2027 г.; Актуализиран Социално-икономически анализ на развитието на селските райони. Тези актуализации очевидно са възложени още в първите дни от работата на кабинета и се очакват през август да са налични за бизнеса и администрацията.
По отношение на измененията в Стратегическия план, очаквано поставеният краен срок за внасяне в ЕК е декември 2023 г. За този период ще бъдат разгледани актуализираните анализи и предложенията на парламентарната комисия по земеделие. Предвижда се актуализация и на методиките за компенсаторни ставки. За периода до края на декември трябва да са изготвени и предоставени в МЗХ методологии за актуализиран или преразгледан размер на подпомагането, предоставяне по екосхемите и интервенциите в областта на околната среда и климата, хуманното отношение към животните, биологичното производство и биологичното пчеларство (част от предвиденото изменение на Стратегическия план). Трябва да е приключила и процедурата по исканите от България изменения в Стратегическия план, отразяващи актуалното състояние и потребности на земеделците, която да бъде изпратена до ЕК за нотификация.
Също в края на декември Министерството на земеделието трябва да е приключило с автоматизираните системи на мониторинга и анализа на данните в рамките на системата за мониторинг на площта. Поетапно ще бъде увеличен и броят на условията за допустимост, които могат да се смятат за подлежащи на мониторинг данни от спътници по програма „Коперник“. Автоматизацията на процесите и доразвиването на системата за мониторинг на площта има за цел превенция и по-добро управление при оценка на селскостопанските дейности и практики. До края на годината трябва да бъде изграден модул към Интегрираната система за администриране и контрол с цел сателитно наблюдение на условията за допустимост, които могат да бъдат наблюдавани чрез мониторинг на интервенциите за директни плащания на площ, е записано в графика.
Изключително важно е, до февруари 2024 г. да бъдат подготвени законодателни и други мерки за постигане на прозрачност и намаляване на обезземляването на реални стопанства, както и приоритизиране на местни постоянно живеещи лица в съответните села и малки общини, четем в програмата. Става въпрос за възможността реалните животновъди да наемат с предимство общинските и държавни пасища, мери и ливади. За целта ще бъде изготвен проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така че разпределението на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд да преминава на задължителен административен контрол от областния управител.
В програмата на кабинета е записано още, че през март 2024 г. трябва да се внедрят системите за допълнителна идентификация и проследимост на животните чрез електронен или GPS идентификатор, свързан с устройство за събиране и разчитане на информация и софтуери за обработка. Оптимизиране на контрола при различните интервенции за подпомагане на животни. За този период всички животни трябва да да бъдат идентифицирани с електронен или GPS идентификатор, като бъдат доразработени и системите за контрол.
По-горните промени са свързани и с целта на правителството всяка година да се осигурява подкрепа на близо 50 000 земеделски стопани по линия на директните плащания чрез прилагане на система от интервенции по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Крайният срок за изпълнението на тази цел е юни 2024 г., когато за първа година ще бъдат преведени средствата за подпомагане на доходите на фермерите по всички интервенции по директни плащания съгласно одобрените условия, заложени в Стратегическия план за България по Общата селскостопанска политика.
По отношение на общата селскостопанска политика 2023-2027 г. Министерството на земеделието и храните си е поставило още един краен срок – декември 2023 г., когато трябва е подготвен пакет от мерки за избягване на риска от отчисляване на средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) Мярката ще се изпълни с цел преразглеждане и изпълнение на пакет от мерки за избягване на риска от загуба на средства по ПРСР. Принос от реализацията на тези мерки за допълнително намаляване на риска от загуба на средства, тъй като по първоначални оценки – тези загуби ще варират от 30 до 60 млн. евро.
Условия, при които мярката се смята за изпълнена, са извършените плащания в периода 15.06.2023 г. – 31.12.2023 г. да са в размер на 240 млн. евро, с цел пълно елиминиране на риска от загуба на средства по ПРСР 2014-2020 г. за календарната 2023 г.
В програмата на кабинета е предвидено, че през март 2024 г. в задачите на търговските аташета на България трябва да включи и задължението да привличат стратегически инвеститори за преработка на биологични суровини, за производство и преработка на биологични аквакултури и производство на торове и продукти за растителна защита, разрешени за употреба в биопроизводството.
За целта е изпратено аргументирано предложение до Министерството на икономиката и инвестициите за разширяване обхвата на дейността на търговските аташета за привличане на инвестиции в сферата на биологичното производство.
В програмата е записано още, че в рамките на НПВУ през декември трябва да бъде отворен прием за финансиране на системи за управление на водите в земеделски стопанства, които да са в процедурата за инвестиции чрез „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ по НПВУ.
До март следващата година агроминистерството обещава да възложи изготвянето на дългосрочна стратегия за развитие на земеделието в аспекта на изменение на климата и демографските тенденции, която да включва и актуална агроекологична карта на страната, по която ще се управляват мерките за подкрепа в сектора и опазването на почвеното плодородие – в сътрудничество със Селскостопанската академия. Срокът за изпълнение се смята за изпълнен, ако през март вече има сключен договор с изпълнител за изготвяне на стратегията.
До края на декември 2024 г. трябва да приключи подготовката за реализация на проект за рехабилитация на съществуваща напоителна инфраструктура, стопанисвана от „Напоителни системи“ ЕАД, в съответствие с новата икономическа ситуация в национален и глобален план и за подкрепа за поливното земеделие. Тогава се очаква да бъде отворен и прием за кандидатстване с инвестиционни проекти в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.
В програмата е записано, че също през декември 2024 г. трябва да е разработена от МЗХ и подзаконовата нормативна уредба за създаване на условия за организиране на събирателни тържища и фермерски пазари. За целта се подготвя наредба за условията и реда за организиране на събирателни тържища и фермерски пазари.
За да се укрепи държавният лабораторен контрол, до края на 2024 г. ще бъде изготвен план за укрепване на държавния лабораторен контрол, извършван от Българската агенция за безопасност на храните. Ще бъдат осигурени и нови специализирани и помощни лабораторни технически средства за 19 лаборатории, с лабораторна информационна мениджмънт система за тези лаборатории, които ще бъдат акредитирани. Отделно ще бъдат разработени и валидирани нови методи или нови продукти за 8 лаборатории. Целта е на 100 процента да бъде наблюдавано изпълнението на годишните програми за официален лабораторен мониторинг от БАБХ, да бъдат изпълнявани и годишните междулабораторни сравнения, четем в програмата на правителството..
През следващата година и половина са заложени и немалко законодателни промени. В Народното събрание вече са внесени промени в Закона за управление на агрохранителната верига, като целта на законопроекта е да се подобри контролът на храните, вкл. граничният контрол, укрепване на държавния лабораторен капацитет и гарантиране на националната сигурност в обекти с национално значение.
До септември тази година трябва да се внасат за одобрение от Министерския съвет и Народното събрание изменения и в Закона за храните. Проектът е в процес на подготовка, като с него се осигури достъп до пазара на малките и местните производители на храни до краен потребител – регулиране на производство на храни в домашни условия и предлагането на храни на фермерски пазари; въвеждане на понятията „свеж продукт“, „пресен продукт“, „чист продукт и съответните изисквания към производителите.
В програмата на правителството е записано още, че до юни 2024 г. трябва да подготвят и внесат в Народното събрание промени в Закона за опазване на селскостопанското имущество. Подготовката по него вече е започнала
Не по-късно до юни 2024 година трябва да се внесат и промени в Закона за горите. Целта на законопроекта е обособяването на Изпълнителна агенция по горите като самостоятелна Държавна агенция по горите.
До ноември 2024 г. е разписано, че трябва да започнат действия за провеждане на Национална инвентаризация на горските територии в изпълнение на чл. 17 от Закона за горите. Условията, при които мярката се смята за изпълнена, са, когато през ноември 2024 г. се приеме Решение на Министерския съвет за възлагане на национална инвентаризация, когато се създаде информационна система за горските територии и за дейностите в тях. Преди това трябва да се сключи и договор за възлагане на услуга по Закона за обществените поръчки за разработване на информационна система за горските територии и за дейностите в тях.
Също през ноември 2024 г. трябва да са изработени горскостопанските карти, плановете за ловно стопанските дейности и плановете за опазване на горските територии от пожари по Закона за горите за 19 бр. държавни горски стопанства/държавни ловни стопанства (ДГС/ДЛС) с обща площ 497 250 ха за 2023 г. и 15 бр. ДГС/ДЛС с обща площ 358 956 ха за 2024 г.
Според програмата на парламента през ноември 2024 г. ще бъде готов и анализ за нуждите на трудовия пазар, съвместно с браншовите организации и в сътрудничество с университетите и институтите, във връзка с приема по специалности. Мярката е с цел актуализиране на образователните програми в специализираните университети и научни институти.
До ноември следващата година ще бъде подготвен и нов Закон за виното и спиртните напитки – целта на законопроекта е привеждане на националната нормативна уредба в съответствие с приложимото европейско законодателство в лозаро-винарския сектор.
До октомври 2023 г. трябва да се приеме и Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г.
Политиките в областта на храните са свързани с провеждане още през тази учебна година 2023-2024 г. на национална кампания за повишаване на консумацията на български храни. Целта е в детските градини и учебните заведения приоритетно да се насърчи консумацията на местна и екологична храна, а в публичните структури – на храни с местен произход:
Ще бъдат популяризирани българските био продукти, продукти на местно или регионално равнище чрез схемата „Училищен плод и мляко“ – в рамките на 65 на сто от общия бюджет по училищната схема. Очакваният брой на детските градини и училищата, обхванати от схемите са около 3 400.
До февруари 2024 г. ще се проведе и национална кампания за повишаване консумацията на български храни. За целта ще се отпечатат и разпространят информационни материали за популяризиране на предимствата на българските храни във всички комуникационни канали; излъчени по национални телевизии и Българското национално радио реклами; организирани и проведени публични дискусии със заинтересовани страни.
През февруари 2024 г. се планират дейности, свързани с изпълнението на Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021-2026). За целта трябва да са разпространени информационни материали за поясняване на разликата между срок на годност и срок на минимална трайност, както и на съвети за използване на храните в съответствие с тези срокове; да се подготвят и материали за правилното съхранение на храните в домакинството, както и след отваряне на опаковката. Дотогава ще бъде предоставено и ръководство за добри практики за преразпределение на излишъка от годни за консумация храни от нуждаещи се лица, вкл. след изтичане на срок „найдобър до“. Ще има и образователна информация за ученици, така че да от ранна възраст да бъдат възпитавани да не разхищават храни (информационни книжки: 1-4 клас, листовки: 5-8 клас, 9-12 клас).
Според програмата на кабинета през следващата година ще бъдат сключвани и споразумения за стажантски програми с университетите за провеждане на безвъзмездни студентски стажове по специалностите ветеринарна медицина, зооинженерство, растителна защита и агрономство с цел повишаване на капацитета и способностите на младежите за постигане на по-висока икономическа активност, увеличаването на заетостта, подобряване на професионалното образование. Срокът за изпълнение на първия етап и февруари 2024 г., а на втория – септември 2024 г.
Мярката ще се смята за изпълнена, когато на първи етап са сключени споразумения между МЗХ или други административни структури в неговата система с поне 2 университета в подходящото професионално направление; а на втори етап има записани студенти за стаж, проведени стажове.
Не на последно място в програмата на правителство е заложен срок до ноември 2024 г., когато в диалог с всички заинтересовани страни ще бъде подготвен проект на нов Закон за браншовите организации. Мярката е с цел утвърждаване на водещата роля на браншовите организации в земеделието при изпълнението на националните политики.
Ася Василева,
Главен редактор
