Доц. Стефчо Кемилев,
катедра „Технология на виното и пивото“ в Университета по хранителни технологии и председател на Общото събрание
Честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродили племената на траките. Ароматното и силно вино, правено от тях, било прочуто в цял свят. Според траките, упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка, помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.
Редица археологически находки (намерените гробници, култови комплекси, включително и световноизвестното Панагюрско съкровище), литературни източници на съседните цивилизации (пр. „Илиада“ на Омир), предания и легенди, ясно и еднозначно свидетелстват за лозаро-винарските познания и значението на лозата и виното в ежедневния бит, култура и религия на древните траки. Традициите се доразвиват и обогатяват в резултат на контакта с гръцката, римската и византийската цивилизации.
Вероятно колкото са древни местните ни сортове грозде, толкова древни са традициите и обичаите в отбелязването на празника на лозата и виното-Трифон Зарезан. Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под имената Загрей, Сабациус, или получил по-голяма популярност с гръцкото си название-Дионис. Смята се, че именно Свети Трифон е негов по-късен „наследник“, вероятно поради факта, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници.
Трифон Зарезан се празнува в цялата страна, като в различните краища има различни обичаи, претърпели промени и развитие до днешни дни. Все пак, традицията повелява царят на виното, а след него и всички мъже-лозари, да зарежат по няколко „кютука“ на лозето, след което празникът се прехвърля в селото. Най-честите благословии са: „Нека да е на берекет и виното да прелива през праговете!“.
В последните 10-20 години в България, заедно с обновяването на винарските изби, се наблюдава промяна и в сортовия състав на насажденията с винени сортове грозде. Редом с вината от старите местни сортове грозде, започнаха да се появяват и получени от нови за нашата страна сортове-Марселан, Ежиодола, Анчелота, Регент, Дорнфелдер, Вионие, Марсан, Русан и др.
Все по-големи площи има и от познатите ни от по-дълги години т.нар. „интродуцирани“ сортове грозде-Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Сира, Малбек, Пино Ноар, Пти Вердо, Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг и др. Коя е причината за това? Тероарните особености на нашата страна, съчетаващи в себе си изключителна комбинация от релеф и климат, хилядолетните традиции и стремежът към постоянно развитие и усъвършенстване на знанията и практиките в отглеждането на грозде и правенето на вино, са създали перфектни условия за това тези сортове грозде да намерят у нас още една „своя родина“.
Развитието на винарството и лозарството по нашите земи има хилядолетна история, с корени още в античността. Според някои исторически източници е датирано, че това е периодът ХІІ – VІ в. пр. н. е. Всъщност, има и сведения, които сочат, че по част от предметите от световно известното Варненско съкровище има следи от вино. За него е доказано, че е най-старото в световен мащаб обработено злато (по последни датировки, от средата на 5-то хилядолетие преди Христа). Това от своя страна може да постави под въпрос мястото на „люлката на световното винарство и лозарство“-дали то води началото си от източното, или западното крайбрежие на Черно море. И двата случая показват, че сортовете грозде принадлежащи към Черноморската еколого-географска група са по-стари, отколкото тези от Ориенталската, или Западноевропейската еколого-географски групи. Това от своя страна отрежда световно значение на старите, местни сортове грозде-Мавруд, Широка мелнишка лоза, Гъмза, Памид, Мискет червен, Димят (за него се смята, че е пренесен по нашите земи в дълбока древност и може да се приеме като местен сорт).
Независимо дали е с вино от местните ни сортове, от чуждите, или купажно от тях, нека да си честитим празника на лозата и виното и да благословим предстоящата реколта с: „Нека да е на берекет цялата година и виното да прелива през праговете! Амин!“.
