214 фирми, осемнайсето поред изложение на летището в Стара Загора. Зад числата за свит пазар — тринайсет фирми, които започнаха от нула в годините на прехода, един разговор по пистата за това на какво ни научиха кризите, и шестнайсетгодишно момче, което вече знае какво иска.
Горещ първоюнски ден на летището в Стара Загора. Вървим с Илия Проданов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, по пистата, на която вече осемнайсет пъти се изправят световните брандове на земеделската техника. Разговорът ни непрекъснато се прекъсва — хора го спират да се снимат с него, да го попитат нещо, да си стиснат ръцете. Един от тях е шестнайсетгодишно момче. То го спира, защото знае кой е. „Аз искам да стана като вас,“ казва. Илия се усмихва, снимат се заедно. Когато преди години го избраха за председател на НАЗ, той ми каза в един от първите ни разговори, че мечтае да вдъхновява младите в земеделието. Очевидно е успял.
„Време е да спрем само да се оплакваме и да работим умно,“ ми казва днес Илия, докато продължаваме разходката си сред машините. Очакваната реколта от наближаващата жътва на пшеницата за момента се очертава добра. Цените на пшеницата са около 0,20 евро на килограм — близо 200 евро на тон — и това не е зле. Земеделците, казва той, са пораснали. След толкова кризи са поумняли, разбрали са, че лесните години са свършили, че инвестициите трябва да се правят грамотно и обмислено. Но са научили трудни уроци. И са станали по-мъдри.
Малко по-нататък ме застига Божидар Митов, агробизнесмен от Търговище. Гледа машините на щанд след щанд. „Тук сме, има ни,“ казва. „Работата не спира.“
И може би това е най-важното, което се случи днес на пистата. Не цифрите от откриването и не речите. А този плах оптимизъм —такъв, който идва от хора, преживели тежки години и останали.
Откриването
В единайсет часа Маркианополският епископ Богослов служи водосвет за здраве и успех. Децата на „Джуниър Бенд“ — детския духов оркестър на Средно училище „Емилиян Станев“ от Велико Търново — преминават с шествие по алеите. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски открива заедно с председателя на УС на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА) Даниел Минев.
Тазгодишното издание е 18-о. 214 фирми, повече от 36 хиляди квадратни метра нетна изложбена площ — рекорден брой участници в историята на форума. По щандовете — последните постижения на световните производители на агротехника, решения за прецизно земеделие, дронове, напоителни системи, семена, торове, препарати, резервни части и сервиз. До тях — банки, лизингови компании, консултанти, строителна и автомобилна техника. Аржентина е почетен гост — присъствие, което съответства с актуалния геополитически контекст: споразумението ЕС–Меркосур влезе в провизорна сила преди месец. Полша има колективен щанд с четиринайсет компании; заместник-министърът на земеделието и развитието на селските райони на Полша Яцек Черняк е лично на откриването — както беше и на миналогодишното юбилейно издание.
От българска страна — кметът на Стара Загора Живко Тодоров, заместник-областният управител Зоя Колева, заместник-кметът Радостин Танев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Владислава Казакова, посланици и представители на дипломатически мисии.
Даниел Минев, управител на УС на БАТА АГРО, говори първи. „Днес, на 1-ви юни си напомняме да мислим в бъдеще време. За децата и за света, който ще им оставим. За стремежа към едно по-добро, по-устойчиво и по-модерно земеделие,“ казва той. „Точно в този контекст БАТА АГРО има особено значение като място за професионален диалог и реални партньорства. Точно такива срещи помагат на бранша да върви напред, въпреки всички предизвикателства.“
Министър Абровски акцентира върху ролята на модерните технологии. „Земеделският сектор не може да се развива без съвременна техника. Земеделските машини са от ключово значение за работата на фермерите и за прецизното управление на стопанствата,“ казва той. Заговаря за приоритетите на министерството — повишаване на конкурентоспособността, устойчиво развитие, пазарна ориентация, повишаване на производителността. „За мен от изключителна важност е да работим приоритетно за засилване на пазарната ориентация, за повишаване на производителността и конкурентоспособността на земеделското ни производство.“ Обеща укрепване на управлението на риска, превенция, осигуряване на „сигурност и предвидимост“ за фермерите.
Изказване, което звучи дипломатично за пазар, който в момента не купува почти никаква техника.
Защото зад трибуната, зад децата с фанфарите и водосвета, картината на пазара е друга. По данни на „Контрол и техническа инспекция“ към МЗХ, регистрациите на нови колесни трактори в България през 2025 г. са общо 920 — спад с близо 27% спрямо 2024 г. Зърнокомбайните са 74 — минус 26%. Телескопичните товарачи — спад с близо 16%. Челните товарачи — със 9%.
Но истинският спад е още по-дълбок. По наша информация, продажбите на земеделска техника в България през 2025 г. и първите месеци на 2026 г. са спаднали до около една трета от обичайните си нива за изминалото десетилетие. Цифрата от 27% спрямо 2024 г. отчита спад върху вече силно сринато 2024 г. Кумулативно — две трети по-малко от нормалното. Това не е циклична слабост. Това е фундаментална промяна в очакванията на сектора.
Разсроченото плащане — основният механизъм, по който се купуваше земеделска техника в България през последните петнайсет години — практически е спряно от есента на 2025 г. Това е по-голяма промяна, отколкото изглежда. Тор за есенна сеитба, купен през септември, се плаща през юли след жътва. Комбайн на лизинг — изплаща се за пет години. Когато доставчиците спрат да дават отсрочка, целият оборотен капитал на сектора се пренастройва.
Министърът не засегна тази тема от трибуната. Нито в брифинга след това. Но говори за маслодайната роза.
Розата
Тук обаче имаше една новина, макар и твърде абстрактно имаща отношение към събитието, съобщена вероятно заради местоположението. Министърът Абровски съобщи, че Министерството разглежда вариант за специален статут на маслодайната роза в рамките на европейската селскостопанска политика — подобен на този, който има памукът. „Имаме идея маслодайната роза да бъде защитена подобно на памука, който разполага със специален режим и отделен бюджет в европейската политика. Не мога да си обясня защо от 2007 г. досега никой не е предприел подобни действия.“
Идеята е дипломатически и технически интересна. Памукът в ОСП има специфично подпомагане — отделен бюджет, отделни условия. Гърция и Испания са основните бенефициенти. Маслодайната роза, която в България е почти национална култура (концентрирана в Казанлъшкия и Карловския район, със световен пазарен дял в розовото масло), няма такъв статут. За да се изгради такъв, ще трябва дълга преговорна работа в Брюксел в рамките на ОСП след 2027 г. — момент, в който и без друго цялата архитектура на политиката се преразглежда.
Тази новина заслужава внимание. Беше и по-комфортна тема от това, което се случва на пазара на земеделска техника.
Историята зад пистата
Българската асоциация на търговците на агротехника е учредена през 2005 г. — две години преди България да влезе в ЕС. Обединява фирми, оторизирани от водещи световни производители за внос и дистрибуция на самоходна и прикачна агротехника. Идеята на учредителите е да създадат платформа, на която всеки официален вносител да представи продуктите си директно пред клиентите — без посредник в лицето на чуждестранните панаирни форми.
Първото изложение се провежда през 2010 г., пет години след учредяването на асоциацията. Участници — 89 фирми. На летището в Стара Загора. Изборът на града не е случаен. Тракия е сърцето на зърненото земеделие. Летището — голяма открита площадка, подходяща за демонстрации в реални условия.
Шестнайсет години по-късно фирмите са 214. Повече от удвояване.
Между двете точки — възход и сривове. През 2018 г. Даниел Минев поема председателството. През 2019 г. — рекорд по площ дотогава (37 500 кв.м, 186 фирми). През 2020 г. — единствената пропусната година от старта насам, заради COVID. През 2021 г. — отложеното издание с близо 40 000 кв.м площ, все още непревишен рекорд по площ. През 2022 г. — войната в Украйна, шокът в торовете и горивата, спад до 150 фирми и 34 000 кв.м. През 2023 г. — възстановяване до 209 фирми. През 2025 г. — юбилейното 17-то издание „15 години от първото“, 206 фирми, 37 000 кв.м.
И сега 2026 г. — 214 фирми, около 36 000 кв.м. Броят фирми расте до рекорд. Но площта намалява спрямо предишните пет години. Средната площ на щанд: през 2021 г. — 217 квадратни метра; през 2026 г. — 167 квадратни метра. Намаление с 23% за пет години. Дилърите идват, но участват с по-малки щандове. Икономиката на сектора се отпечатва дори върху декорите на собственото му изложение.
Хората
Тринайсет компании членуват в БАТА. Зад всяка — име, биография, основни марки.
БУЛАГРО ГРУП (Стара Загора) — Христофор Бунарджиев, изпълнителен директор. Първата фирма е регистрирана през 1989 г., обединена в холдингова структура през 2007 г. Включва Булагро АД (препарати, торове, семена), Булагро Машини АД (Pottinger, Hardi, Mascar, Schäffer), Булойл и Булагро Земя. Вертикална интеграция в обслужването на земеделеца — от семето до горивото и от техниката до отглеждания на собствена земя хибрид.
МЕГАТРОН (София) — Ифтах Шахам, изпълнителен директор. Основана 1998 г. Официален дистрибутор на John Deere в България от началото. Партньорства с Kuhn, Geringhoff, Strom, Bobcat.
ЗЛАТЕКС (Стара Загора) — Нецо Минев, управител. Основана 1991 г. Флагман — FENDT Германия. Над двайсет марки в портфолиото: Valtra, Manitou, Krone, Rauch, Rabe, Kerner, Sola, Caffini, Farmtech, Raven.
ИРИ ТРЕЙД (София) — Илияна Лефтерова, управител от основаването. Основана 2003 г. Официален вносител на Deutz-Fahr от 2007 г. Bargam, Koekerling, Overum, Sfoggia, Stoll, Grimme, GEA.
ИНТЕРАГРИ БЪЛГАРИЯ (София) — Даниел Минев, изпълнителен директор. От 2018 г. — председател на УС на БАТА. Основана 2013 г. Официален вносител на New Holland. Партньорства с Kinze, Bednar, Clemens, Brantner, MacDon.
СТОЙЧЕВИ 57-62 (Добрич) — Стойчо Стоянов, изпълнителен директор.
КУБОТА БЪЛГАРИЯ (София). Изключителен вносител на Kubota Япония.
ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ (София) — Свилен Лозанов, управител. Собственик: Titan Machinery Inc. — най-големият дилър на CNH в света. Официален вносител на Case IH, Väderstad, MacDon, Agrifac.
АНИМЕКС (Стара Загора) — Георги Генчев, изпълнителен директор.
ЕТ СТАТЕВ — СТАНИМИР НЕДЯЛКОВ (Добрич) — Недялко Статев, управител.
ВАРЕКС (София) — Елисавета Маркова, управител. Основана 1993 г. Challenger, Massey Ferguson, Laverda (всички AGCO), Great Plains, Lemken, Gaspardo, Fella.
РАПИД КБ (София) — Пламен Богоев, изпълнителен директор. Основана 1990 г. Официален вносител на CLAAS и Amazone.
ОПТИКОМ (Стара Загора) — Веселин Генев, управител. Основана 1991 г. Изключителен вносител на Landini и McCormick (Argo Tractors) от 1998 г., JCB Agriculture от 2006 г., Krone от 2026 г., Monosem, Sky, Ovlac.
Взети заедно, тези тринайсет фирми покриват над 80% от пазара на нови трактори в България и близо 90% от пазара на нови зърнокомбайни. По данни на КТИ за първото тримесечие на 2026 г., от 264 регистрирани нови трактора в страната — топ шест марки, всичките представени от членки на БАТА (John Deere, Case IH, Kubota, New Holland, Deutz-Fahr), покриват сами почти половината. От 17 нови комбайна — CLAAS (8), New Holland (5), John Deere (2) са общо 15 машини, или 88%. БАТА — на практика не е сегмент от пазара. Тя е пазарът.
Датите на основаване ни връщат в годините на прехода. Булагро (1989), Рапид КБ (1990), Златекс и Оптиком (1991), Варекс (1993), Мегатрон (1998), Ири Трейд (2003), Интерагри (2013). Историите им започват в момент, в който ТКЗС-та се разпадат, нивите остават необработени, а българското земеделие сменя един модел с друг. Започват да внасят CLAAS, Landini, Fendt, Massey Ferguson, Pottinger, John Deere, Deutz-Fahr, New Holland на пазар, който още не съществува. На клиенти, които не вярват, че ще го има. С техника, която заменя руските колоси МТЗ и СК-5 Нива — машини, които българското земеделие е използвало почти половин век. Тези хора са пионерите на пазарната земеделска техника в България. На пистата днес — те, или техните наследници — все още са там.
Две очарователни дами управляват компании в БАТА още от началото им: Илияна Лефтерова — Ири Трейд от 2003 г., и Елисавета Маркова — Варекс от 1993 г. В индустрия, в която мъжете доминират от глобален мащаб до селските пунктове, тяхното присъствие не е тривиално.
Плахият оптимизъм
Връщам се на пистата. По нея днес вървят изненадващо много хора — фермери, дилъри, доставчици, експерти. Зноят е силен. Машините блестят на слънцето. През петте дни на изложението ще се проведат демонстрации на самоходни и прикачни машини, пръскачки, дронове, технологии за прецизно земеделие, строителна техника — посетителите ще могат да направят тест-драйв. На фермерския пазар, организиран съвместно с Кооперация „Хранкооп“, се продават мед, вино, месни и млечни продукти, билки, тинктури, занаятчийски печива.
Даниел Минев казва „професионален диалог и устойчиви партньорства“. Това е по-конкретно, отколкото звучи. Тринайсетте фирми членки на БАТА — заедно с над двеста други изложители — са били тук през всякакви години. През 2020 г., когато COVID отказа единственото издание от старта насам. През 2022 г., когато войната в Украйна свали участието до 150 фирми и 34 000 кв.м. През всяка криза, всяко сътресение. Сега са повече от всякога. На пазар, който е на една трета от обичайното. Това казва нещо, което не се вижда в продажбените цифри.
Илия Проданов го формулира директно. Земеделците са поумнели. Кризите ги научиха. Лесните години са свършили. Решенията за инвестиции вече не се вземат на принципа „има субсидия — взимаме комбайн“. Те се вземат с калкулация, с разчет, с план за изплащане. Това е процес, който е болезнен — много стопанства не оцеляха да го достигнат. Но тези, които оцеляват, го учат бързо.
Божидар Митов от Търговище го казва другояче. „Тук сме, има ни,“ казва. Не „това беше добра година.“ Не „пазарът е лош.“ А просто — присъствието като декларация. Идваме, гледаме, продължаваме. Реколтата ще е добра. Технологиите по щандовете са все по-точни. Работата си върви.
И шестнайсетгодишното момче. Което не знае колко са трудни сегашните години в земеделието. Което не знае за разсроченото плащане, което се спря. За 218,8 милиона евро, които се загубиха от ПРСР през декември. За двойствата на цените на торовете. Което знае едно — гледа човек, който му казва нещо, което му се струва важно. И иска да стане като него.
Това момче може да остане в земеделието. Или да тръгне по друг път. Но днес — то намери модел. Каза на глас, че иска да стане като Илия Проданов. Че гледа човек, чиято работа го впечатлява достатъчно, за да я последва. И това е голяма крачка в земеделие, което все повече губи своите млади хора.
И ако зад числата за 18-то издание на БАТА АГРО стои нещо, което заслужава да се запомни, то е това. Не двеста и четиринайсетте фирми. Не тридесет и шестте хиляди квадратни метра. А плахият оптимизъм, който живее в хора, преживели достатъчно, за да го заслужат.
„Време е да спрем само да се оплакваме и да работим умно.“ Може би това е истинският лозунг на годината.
Ася Василева
