Картофопроизводството в България е основен поминък на голяма част от земеделските производители в планинските и полупланински райони на страната. Това е сектор, който има изключително голямо социално икономическо значение за цели общини а с картофопроизводство се занимават над 2500 семейства. Видно е, че производителите изпитват сериозни затруднения. Налице са намаление на площите от 25 000 ха през 2010 г. на 6 000 ха през настоящата година. През изминалия програмен период 2014-2022 трапезните картофи бяха включени в интервенцията за обвързано подпомагане и въпреки че през някои от тези години площите с картофи достигнаха до 11 000 ха. не се наблюдаваше осезаем ръст на производството, което означава, че това производство не е било трайно намерение на земеделците, а само заради участие в подпомагането. За да се възстанови трайно производството и да има устойчивост, е необходима промяна на политиката на МЗХ и разработване на съответни инструменти и промяна в Стратегическия план на България. Това се казва в писмо, изпратено от Националната асоциация на картофопроизводителите до министъра на земеделието.
В писмото се предлагат и конкретни пътища за решаването на проблемите пред сектора.
Необходима е корекция в Стратегическия ни план и разработване на схема за обвързано подпомагане при производство на картофи семена за посев подобно на Румъния, Финландия, Латвия, Литва и т.н. Себестойността на вносния посадъчен материал на хектар представлява близо 50 % от разходите а през тази интервенция, ще се стимулира развитието на родното семепроизводство и значително по ниски стойности на посадъчния материал.
Необходимо е корекция в стратегическия ни план и промяна на ставките и бюджета за подпомагане на земеделието в необлагодетелстваните райони. Не е редно да има еднаква компенсаторна ставка за производство на продукция на обработваеми площи и косене на ливади или поддържане на пасища и мери чрез пашуване, както и не е редно с намаляването на общия бюджет и игрите с компенсаторните ставки по групи и размери на стопанства, за да се измести фокусът от реалния проблем. SWOT анализът, на който трябваше да се базират потребностите в новия Стратегически план ясно откроява сериозността на ситуацията. Виждаме, че произведената продукция от единица площ в необлагодетелстваните райони е 3.8 пъти по-малко от произведената такава в останалите райони на страната. Откроява се и необходимостта от допълнително субсидиране, без което производството в тези райони не е конкурентноспособно. Необяснима е и диверсификацията при компенсаторните плащания за необлагодетелстваните райони при плодовете и зеленчуците, и тя ясно показва непознаване на спецификите при това производство от експертите, участвали при разработването на стратегическия план.
Компенсаторните ставки на хектар при зеленчукопроизводството също се разминават значително със стойностите при производството на плодове, което е необяснимо. Ясно се вижда при един обикновен анализ какъв е процентът на биологичните зеленчуци от общите площи биологично сертифицирани плодове и зеленчуци, което само по себе си е сериозен индикатор и показва редица слабости.
Какви са потребностите за сектор „Картофопроизводство“ в краткосрочен план:
- Осигуряване на държавна помощ „Де минимис“ за 2023 г. с компенсаторна ставка от 2000 лв на хектар за направени разходи и представени фактури от картофопроизводителите за съответно – закупени торове и/или ПРЗ, вода за напояване и сертифицирани семена за стопанската година, което да компенсира липсата на обвързано с производството подпомагане.
- Разработване в БАБХ на Национална програма за превенция и борба срещу нематодата в почвите за новия програмен период.
- Промяна на методиката за установяване на 100% пропаднали площи, вследствие на природни бедствия, използвана при държавната помощ за компенсиране на доходи при загуба на продукция вследствие на природни бедствия.
- Разработване на интервенция по Обвързано с производство подпомагане в директните плащания за Производство на семена картофи и промяна на Стратегическия план.
- Увеличаване на компенсаторната ставка на ха за необлагодетелствани райони и премахване на диверсификацията на плащанията при обработваемите площи в същите, като плащанията се ограничат до 600 дка.
- Изравняване на компенсаторните ставки на ха за биологично производство на картофи с тези за биологично производство на плодове.
Зеленчукопроизводството е най-засегнатият сектор в България и при него намалението на площите и съответно – производството, през последните години в сравнение с 2007 г. при присъединяването ни към ЕС са стряскащи.
Открояват се сериозни проблеми, без чието преодоляване няма как да възстановим производството и продоволственото обезпечаване на населението, а именно:
- Достъп до пазари.
- Липса на квалифицирана работна ръка и сезонни работници.
- Поземлена реформа и промяна на ЗСПЗЗ, отчитаща съвременните икономически потребности и поземлени отношения.
- Липса на вода за напояване.
- Липса на държавен механизъм през ББР за гарантирано осигуряване на финансови средства за инвестиции в стопанствата.
- Липса на адекватни механизми за компенсиране на земеделците при щети причинени от природни бедствия или пазарни сътресения.
За да се преодолее проблемът с пазарите, е необходима законодателна инициатива. При наличието на редовен кабинет и парламентарна подкрепа от управляващата коалиция в НС абсолютен приоритет е приемането на някои задължителни закони за насърчаване на кооперирането и осветляване на търговията, които липсват, а именно:
-Закон за кооперирането, уреждащ кооперативните взаимоотношения у нас, както между производителите, така и между кооператива и държавата.
-Закон за счетоводството на кооперативите и групите и организациите на производителите.
-Закон за данъчното облагане на кооперативите и групите и организациите на производителите.
-Закон за търговията с храни, който да урегулира проследяемостта и контрола, както и да защитава българските производители от нелоялни търговски практики и нелоялна конкуренция.
-Закон за урегулиране на фермерските пазари и тяхното функциониране.
Редом с това е необходимо и разработване на инвестиционни продукти в ББР, осигуряващи финансирането на съответните инвестиции, за да обезпечат новорегистрираните кооперативи.
Като част от мерките за осигуряване на достъпа до родните пазари е нужно да се изсветли сектора, контролът и проследимостта на продукцията от фермата до трапезата, както за произведената у нас продукция, така и за вътрешнообщностните доставки и вноса от трети страни. Нужна е сериозна промяна на сега действащите закони и наредби, регулиращи този процес.
Необходимо е и учредяване на 6 регионални стокови тържища, през които да преминава целия поток при търговията със стоки, като на тях да има и обособени офиси и лаборатории на съответните държавни контролни органи.
За осигуряване на квалифицирана работна ръка е необходимо разработването на реални програми с практически занимания между бизнеса, професионалните училища, аграрните университети и професионалните учебни центрове. Бутафорните проекти до момента в тази посока целяха единствено и само усвояване на евросредства и 15 години не водеха до реален резултат. Разработването на мерки за селскостопанска заетост съвместно с Министерство на труда и социалните грижи и осигуряване на нормални условия за настаняване на сезонни работници в кампаниите по прибиране на продукцията също са задължителни. Необходими са и междудържавни спогодби с трети страни за набавяне на сезонна работна ръка. За решаването на проблемите, откроени по тези и по другите точки са необходими широк диалог, консенсус и компромиси.
За да се постигнат всичките цели, обаче е абсолютно задължително и приемането на Закон, уреждащ представителността на браншовите организации за производство и преработка на селскостопански продукти на национално, регионално и областно ниво
Липсата на критерии за национални браншови асоциации, дава възможност за саботиране на процеса по възстановяване на производството и добре структурирано земеделие, както и отнема правото на земеделските производители да имат истинско представяне на национално ниво.
