Тревожен спад на площите със зеленчуци отчита Земеделското министерство

Близо 64% по-малко са нивите със зеле, продукцията при доматите на открито намалява с над 94 на сто

Нова серия от тревожни данни съдържа Оперативният анализ за основните земеделски култури, оповестен от Министерството на земеделието и храните на 12 юли. За поредна седмица при повечето се отчитат намалени добиви и спад в засадените площи. И ако по-слабата реколта може да се обясни с незапомнено лошата пролет, то редуцирането на нивите с традиционни за страната ни култури вероятно е знак за друг, много по-сериозен проблем, който няма да се реши и след отшумяване на климатичните аномалии.

Доста притеснително изглежда ситуацията при градинарството. Изоставане на засадените открити площи с домати, картофи, краставици и зеле в границите на 23,1% до 63,9% на годишна база показват последните оперативни данни, събрани от областните дирекции по земеделие в страната. Намаление има и при пипера – с 13,4%, пъпешите – с 2,3%. Незначително увеличение е отчетено единствено при дините и ягодите – с 1-2%. Но това са само две от общо 10 наблюдавани култури в този раздел. Разликите по отношение на продукцията са още по-драстични. Прибраните до момента количества картофи, зеле, краставици и домати от открити площи са с 39,8 до 94,4 на сто по-малко, отколкото са били година по-рано. Експертите на агроведомството отбелязват, че това се дължи основно на по-малкия размер реколтирани площи, като при картофите, зелето и доматите се наблюдава и понижение на средните добиви. Намаление има и при оранжерийното производство на домати и краставици съответно с 21,4 и 33,4% на годишна база.

Подобна е ситуацията и при трайните насаждения. Спад бележи продукцията при всички видове плодове. Като се започне с 22,6% при черешите и се стигне до 73, на сто при кайсиите. Макар и не толкова рязко, намаление има и при площите за реколтиране от 1,5 на сто при черешите до 16% при кайсиите. Не става ясно дали разликите идват от небрани заради липса на реколта градини или заради изкоренени насаждения.

Намаление има и в площите за реколтиране с етерично-маслени, маслодайни култури, както и при всички есенници.

Може би е време анализаторите и специалистите да потърсят причините.

В интервю за “Гласът на земеделеца“ наскоро лидерът на Националния съюз на говедовъдите Михаил Михайлов (разговорът бе по повод на спада в производството на българско мляко) направи една много уместна забележка: статистиката е полезно нещо, стига от нея да се извлече важната информация, да се набележат проблемите, а това да доведе до намиране на решения. Или поне търсене. Защото за градинарите и неглижирането на сектора се говори от години. Неведнъж лидерът на тяхната браншова организация Слави Трифонов е предупреждавал в изявления пред медии, включително пред “Гласът на земеделеца“, че много от колегите му се отказват, други имат намерение да зарежат тази дейност в скоро време. Дали прогнозите му вече са се сбъднали, ние не можем да твърдим със сигурност. Но фактите говорят. И е време някой да ги чуе, осмисли, разбере. И да посочи пътя към възраждането на българското земеделие.

*Снимки – архив на “Гласът на земеделеца“ и МЗХ

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини