Лошата пролет бе пагубна за откритите площи, дори за оранжериите имаше риск
След изключително тежката за земеделието пролет се очертава и също толкова трудно лято. Не само за производителите, но и за потребителите, защото цените на зеленчуците ще продължат да се увеличават, защото няма достатъчно количества спрямо нуждите на пазара, влагата унищожи много от насажденията. Такава прогноза сподели пред “Гласът на земеделеца“ един от крупните зеленчукопроизводители в Пазарджишко – Венцислав Петков, който отглежда собствен сорт розови домати, селектирани от стари български сортове, в оранжерии в известното с плодородната си земя село Мало Конаре. Фермерът споделя, че дори в оранжериите е имало риск за големи щети по реколтата и е благодарен, че е успял да се справи навреме с проблемите, за да се радва сега на реколта.
“Тук открито производство почти не остана, вече всичко е оранжерии при нас – казва Петков. – Като цяло при зеленчуковите култури всички тези дъждове през пролетта и редом с това ниските нощни температури оказаха пагубно влияние върху всичко – домати, краставици. Всичкият цвят изпопада и затова навсякъде в момента произведените количества са минимални и свит предлагане. Недостигът се усеща при повечето сезонни зеленчуци. Пролетта беше нещо страшно – всеки ден да вали и да вкарва допълнителна влага и във въздуха, и в земята – това е основната причина за случващото се в момента по пазарите и тържищата. Очаквам, че цената ще остане висока, може и още да се увеличи. Аз бях прогнозирал тази цена – 4 лева за килограм домати на едро. Тогава някои не ми повярваха, но за съжаление, се случи. Остава да се надяваме търговците да не слагат драстични надценки и да не спекулират, за да не стигне цената и до 7-8 лева.
Използвам случая, за да подсетя всички хора, които имат възможност, да отидат и да си напазаруват директно от полетата, оранжериите, фермите. Така е най-добре, а и земеделците ще усетят подкрепата. И при нас, и при колегите никой никого няма да върне. Да отидат, да си купят на касетка, по 10-20 кг, за да се оправдае горивото, така ще получат истински зеленчук на по-ниска цена. За самите потребители е по-изгодно, отколкото да ходят по пазарите и по веригите и да плащат високите цени на зеленчуците там. При нас също идват такива хора, всекиго сме посрещнали с уважение. Приятели, познати, а и напълно непознати идват, искат да купят домати – даваме им. Ако искат първо качество – първо, ако искат по-евтинко – може второ качество. Знам какво е да нямаш и да ти се яде. Като видя някой по-притеснен човечец, подарявам домати“.
Земеделецът споделя, че в семейните им оранжерии нещата са сравнително добре. Това обаче е резултат от дълга битка за спасяване на насажденията. Макар да са на закрито, те също са пострадали сериозно от аномалиите във времето в периода от април, та и до момента.
“Успяхме да се преборим с по-иновативни препарати, вкарвахме и серуми за стимулиране на цъфтежа и запазихме цвета. Сега берем добри количества и изнасяме за Англия. но лошото време удари и оранжериите. Почти навсякъде имаше бактериални болести. Ние реагирахме много навреме, започнахме лечение, след това профилактика. При нас помогнаха иновативни продукти на основата на мед. С тях предотвратихме загубата на цялата реколта. На много места точно това се случи – бактериозата унищожи всички растения в някои оранжерии. Аз много пъти съм казвал, че в нашия занаят важи правилото да не питаш старило, да питаш патило. Ако нямахме този опит, ако нямахме натрупаните с практиката познания, а и възможности, може би щяхме сега и ние редом с другите да се оплакваме, че няма реколта. Но опитът много ни помогна – ние се занимаваме с професионално земеделие вече над 25 години. Така си спасихме реколтата и сега се радваме много. Като си знаел какво би могло да се случи, като знаеш колко е трудно да го избегнеш, се радваш и на малките си победи“.
Въпреки дългогодишния си земеделски стаж Петков нерядко се съветва с агрономи, като си подбира доказани професионалисти. Те са му приятели, с които през годините са изградили прекрасни отношения. Но се случва и те да се съветват с него, особено при ситуации като пролетта на 2023 година, които досега не са виждали в практиката си, за да знаят какво да посъветват другите земеделци. Петков също почти не помни да е виждал чак толкова лоша година, с малки изключения.
“По спомен – през 2021-2013 година имаше нещо подобно – много продължителни дъждове през пролетта. Аз тогава бях млад фермер, имах доста декари на полето с домати и това време ми се отрази много зле. Стигнахме до нулата, че и под нулата – едва оцеляхме! Но това е – откритото производство е най-уязвимо“.
Такива моменти са една от причините в Пазарджишко, което навремето беше регион – градина, сега площите със зеленчуци и плодове на открито да са много малко, в пъти по-малко в сравнение с преди 2-3 десетилетия. Още по-интересна е картината в Мало Конаре – едно от най-плодородните села в областта. Някога хората тук са били известни в цяла България, та и зад граница, с бостаните си и с хубавите зеленчуци. Днес полетата са засети основно със зърнени култури.
“От 350 души земеделци в селото ни днес са останали около 15 да се занимават с това – казва Петков. – Отглеждат основно тиквички, дини и пъпеши. Оранжерийните производители сме още около 5-6 души. Зеленчуци на открито почти няма. Които се занимаваха с пипер, с консервни домати, с други култури, се отказаха или си направиха оранжерии“.
Фермерът проследява етапите на тази негативна промяна назад в годините. През 2007 година:
“Когато през 2007-2013 година и в България се отвориха възможности за европейско подпомагане, тези пари в много случаи отиваха при неправилните хора, а на фона на това реални земеделци не успяха да се възползват, за да създадат нови стопанства или да модернизират съществуващите. С времето тези хора отпаднаха от играта. Нямаше как да издържат на конкуренцията. Аз си спомням, че през 2014 година ми приключи проектът по подмярка 6.1 – тогава беше мярка 112 за млади фермери. Тогава бяха останали може би около 30 души земеделци. Оттогава досега за още 9 години са намалели наполовина и те. Тези, които сега работят, получават субсидии и това ги крепи. В нашите оранжерии разчитаме пък основно на сигурните си пазари. Докато всички, които разчитаха на случайността – да произведем, пък ще го продадем – вече ги няма“.
Венцислав Петков допълва още, че няма как да си успешен и да си в “сивия“ сектор. Ако искаш работата да върви и да е печеливша, трябва да имаш фирма, да си регистриран по ДДС, с всички други нормативни възможности за предлагане на прозрачни сделки. Ако плюс това успяваш да произведеш хубава стока, пазарът никой не може да ти го вземе. Той е направил всичко възможно, за да бъде точно такъв тип земеделец. Освен това доскоро не спираше да участва в изложения на агропродукция в чужбина. Това пък му е дало шанса сега да има сигурни контрагенти в Германия – немска фирма изкупува доматите му и ги изнася в Англия.
Големият коз на Петкови пък е собственият им уникален сорт домати “Розова мечта“, селекционирани изцяло от стари български вкусни сортове. Поддържат си го и продължават да го подобряват. За разлика от търговските домати той може да не е чак толкова издръжлив, но пък си има вкуса на истински домат, а не на пластмаса.
“Истината е една – иска се постоянство, последователност, коректност. След това идва време, когато името работи за теб. С това, което днес предлагаме, ние нямаме конкуренция“ – доволен е фермерът. Той отчита, че може още да се иска и още много подобрения може да се направят. Но от мъдростта на своите 48 години вече преценява, че след като семейният бизнес им позволява да живеят добре и да имат всичко необходимо, за момента е по-добре нещата да останат каквито са.
В заключение човекът подчертава, че има смисъл човек да се занимава със земеделие, стига да го прави както трябва, тогава то се отплаща.
“Всеки земеделец ще Ви каже, че в България само който не работи, само който не опитва и чака нещо да му падне наготово, е беден и недоволен. Всички, които работим и се стараем, по някакъв начин успяваме. Радвам се като гледам в интернет как млади момчета на по 25-30 години са създали прекрасни стопанства по Русенско, по Плевенско. Видели са в това своя шанс, впечатлило ги е, грабнало ги е и тръгват да изграждат кариера в земеделието. Има и такива, които смятат, че земеделието не е за тях. Който си го обича и му е в кръвта, продължава да си работи и успява“.
*Снимки – архив на сем. Петкови
Стоимена Александрова
