С макроикономически данни държавата се мотивира за решението
Кой и защо иска да протестира всъщност за своето оцеляване
Диана Ванчева
Фермерите заплашиха, че са пред фалити заради създалата се ситуация и опасността от внос отново на украйнско зърно, който ще остави тяхното по хамбарите и ще свали цената му.
Цялата драма с случва на фона на три-четири неблагоприятни фактора – войната, климатът, порасналите разходи и ниските цени.
Какво направиха политиците видяхме. Взеха изненадващо решение в икономическата комисия на парламента забраната за внос да падне. Поставиха в неудобна ситуация и направо „изпържиха“ земеделския министър да се гърчи пред производителите и медиите какво да обяснява.
Днес вече стана ясно, дори и от неговото изказване в парламента, че има друга почва за създалата се обстановка, затова решението за освобождаване от вноса е взето от комисията в парламента без гузна съвест.
Само да вмъкнем, че тогава земеделските протести трябва да бъдат насочени срещу Народното събрание, а не срещу правителството, защото именно депутатите са поставили големите сметки на държавата на големия кантар.
От този кантар именно финансовият министър вчера изнесе данни за оборотите и печалбите на земеделците, предимно зърнопроизводители, явно, за да отрезви канещите се за протест и да докаже, че нещата трябва да се гледат многопосочно.
Днес пък се разбра, че държавата имала макроикономически показатели, според които не е толкова притеснително България да се откаже от продължаване на забраната за украинския внос.
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев заяви днес малко по-уверено в парламента, че се е съгласил с тези макроикономически показатели, показани на Министерски съвет. А той между другото е длъжен да се съгласи с приетото решение от Комисията по икономическа политика и иновации във вторник в НС.
Той обясни, че когато Украйна е във война и целият ЕС я подкрепя, България също трябва да полага всички усилия в тази насока, като са осигурени коридорите на солидарността, осигурени са коридорите до пристанищата на Гърция в Кавала и Солун.
Ще се предприемат мерки обаче, като завишаване на контрола за всички украински стоки и най-вече за зърнени култури, като стриктно ще се контролира наличието на радиоактивност и на тежки метали, плюс останалите показатели, които се следят –за хербициди, пестициди и т.н.
Вътев се надява в събота да се проведе среща със зърнопроизводителите, като се очаква днес те да представят своите притеснения и въпроси, за да получат коректни отговори и да бъде набелязана програма за действия.
Още нещо е взела предвид държавата в макроанализа си, научаваме и от преработвателната индустрия, която очаквала пo-ниcĸи пpoдaжби с 35-40%, заявиха oт Cдpyжeниeтo нa пpoизвoдитeлитe нa pacтитeлни мacлa и мacлoпpoдyĸти. Според тях cтpaнaтa ни ce нyждae oт внoc нa cлънчoглeд oт пopядъĸa нa пoнe 1.5 милиoнa тoнa гoдишнo, ĸoйтo пpeдвид нa тъpгoвcĸия бaлaнc нa paйoнa мoжe дa дoйдe в гoлямaтa cи чacт eдинcтвeнo oт Уĸpaйнa. Затова за тях зaбpaнaта e aбcypднa и тя нe пoмaгa нa ниĸoгo, а caмo пpeчи. Техни са данните, че внocът нa yĸpaинcĸи cлънчoглeд e гoлям изтoчниĸ нa пpиxoди зa дъpжaвaтa oт ДДC, ĸoйтo ce плaщa вeднaгa щoм ce cлyчи внocът, нo тoвa нe ce cлyчвa oт мapт нacaм.
Освен това са взети предвид и заетите в сектора.
B земеделието са засегнати около 15 000 души по данни на аграрната камара, но в индycтpиятa paбoтят нaд 10 000 дyши, ĸaтo в ceĸтopa имa мнoгo cъпътcтвaщи дeйнocти като тpaнcпopтнитe ycлyги за oгpoмни ĸoличecтвa cypoвинa, ĸoитo ce тpaнcпopтиpaт c ĸaмиoни. И тaм ca aнгaжиpaни oщe пoнe тoлĸoвa xopa. Toecт, пoнe 20 000 чoвeĸa ca зaceгнaти oт нeвъзмoжнocттa дa ce дocтaви нyжнoтo ĸoличecтвo cypoвинa и зaвoдитe дa фyнĸциoниpaт нopмaлнo.
Обществото обаче, което е потребител на продукцията и на едните, и на другите е изцяло разделено. Голяма част от него твърди, че ще повярва, когато види фалирал зърнопроизводител. Което между другото е следствие на водената с години аграрна политика, която противопостави малки на големи, и сектор на сектор. Тоест проблемът днес е и в доверието, което за съжаление е изгубено спрямо някои сектори и спрямо едрото фермерство – това е истината.
И всъщност, ако има фалити, ще фалират предимно дребните, които с години бяха изоставени от водената аграрна политика
А някои от големите току виж станали и по-големи.
При животновъдите е друго…Те и сега страдат и казват, че никой не им продава зърно за фураж, за да се заредят за стадата зимъска. А заради завишените изисквания и внос на сухо мляко няма да могат да докажат и реализация на млякото, което произвеждат. Много от тях продават сега животните и затварят ферми, те са дребните, които ще фалират.
Всъщност и цифрите от кампании 2022 и 2023 показаха същото, но тях чудно защо никои от МЗХ и ДФЗ не ги анализира.
А те говорят, че
за една година са изчезнали от хоризонта една трета от фермерите или като бройка те са точно 31 701
Толкова производители вече ги няма…МЗХ би трябвало, като следи агрохранителната верига, да анализира тези данни, които самото то изнася и да каже на какво се дължат.
Да даде отговор на окрупняване или на изчезване се дължи фактът, че за година заявленията за подпомагане от земеделските производители са намаляли точна с една трета. За Кампания 2022 са подадени 96 643 заявления, а за Кампания 2023 – 64 942.
Къде са отишли тези фермери, господа ексерти и анализатори?
При положение, че заявените за обработка декари през 2023 г.не са станали по-малко.Следователно повече от изчезналите са от секторите на животновъдството, така ли е?
Явно малките земеделски стопани масово се отказват от селскостопанското производство.
Но сега да видим кой и защо иска да протестира?
Защото всъщност написаната декларация за оцеляване на земеделието за различните сектори в земеделието изглежда по различен начин.
Според Българска аграрна камара тази година е изключително трудна заради климатичните промени – измръзвания, суша и наводнения, висока себестойност на земеделската продукция, ниски изкупни цени, внос от Украйна, много нови изисквания към земеделските производители във връзка със екологичните изисквания. Всичко това, заедно с нерезултатна комуникация с ръководството на МЗХ е допълнило картината. Изп.-директор на Българска аграрна камара (БАК) Светлана Боянова предвижда, че сме изправени пред задълбочаваща се криза в селското стопанство.
. Според председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов приетият от парламентарната комисия по икономическа политика и иновации проект на решение за прекратяване на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г., е шок за целия земеделски бранш, а решението е представено без анализ и обосновка. По думите на Проданов, зърнопроизводителите в България произвеждат 9 млрд. лева (една седма) БВП на страната.
. Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), за последната година вносът на сухо мляко е нараснал, а цените на млякото и млечните продукти не са паднали. Това води единствено до натиск и неизкупуване на българска суровина, поради което около 1000 животновъдни ферми или ще прекратят своята дейност, или ще намалят стадата си.
. Цветан Цеков, съпредседател на Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“ смята, че в момента има изключително евтина продукция, която идва от района на войната, така че те не могат да реализират и това, което са произвели.
Според Цеков тази година е най-тежката за плодове и зеленчуци през последните 30 години – засегнатите площи са над 100 000 дка, загубена на100% е продукцията в повечето основни региони на производство. Били са им обещани 20 млн. лева, за да продължат да произвеждат, но след 4 месеца, парите са осигурени, а още не са изплатени.
. Според председателя на Асоциацията на биволовъдите в България Мария Степанчева за 213 млн. лева по украинската помощ е било обещано, че на 2 август ще бъдат по сметката на Държавен фонд „Земеделие“, което не се е случило досега.
. Яна Стоянова от Национална асоциация на картофопроизводителите секторът е изваден от обвързаното подпомагане през новия програмен период. Към днешна дата картофопроизводителите в България не получават никакво подпомагане и явно трябва да се мисли за де минимис.
. Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ), коментира, че разходите във всички направления и във всички пера растат, а държавата не взима никакви мерки. Той припомни, че са написали 4 писма до Министерство на земеделието и храните, на които нямат нито един отговор.
. Петко Симеонов, член на българските организации на производители на мед и пчелни продукти, подчерта, че ситуацията в сектор „Пчеларство“ е изключително тежка. Климатичните изменения влияят върху здравето на пчелите, пчеларите търпят огромни загуби. В същото време са поставени в много трудна пазарна ситуация, в която трябва да се конкурира с продукти от трети страни със силно занижени стандарти за качество. Тяхната себестойност вече е в пъти по-висока от тази на продуктите, които се внасят, основно от Турция, Китай, Украйна. Само за миналата година вносът на мед от трети страни е нараснал с 1000 тона, а продукцията на българските пчелари от миналата година все още стои по складове.
Искат да се разгледат и нотифицират държавни помощи, които да компенсират разликата в себестойността на продукцията и изкупната цена – изкупните цени в момента са около 3,20 лева за кг мед, а себестойността е над 5,5 лева/кг.
. Атанас Атанасов, представител на развъдните организации в говедовъдството само прибави, че млечният сектор е в криза от десетки години. Изложили са пред консултативния съвет в МЗХ решения, но засега нямат никакъв отговор.
Искат да бъде разгледан въпроса за евентуална дерогация на изискванията за обвързаната подкрепа за 2023 г., тъй като много от производителите няма да могат да изпълнят изискванията за допустимост по отношение на предадена за преработка продукция и ще останат без подпомагане.
Светлана Боянова между другото заяви, че миналата седмица е участвала в работна група на „Копа и Коджека“ за Стратегическия план и проблемите, които има при нас, ги има и във всички останалите страни.
Остава да видим графика за протестни действия.
