Малко е смешно сутринта да кажеш „не преговарям с терористи“ и следобед да поканиш „терористите“ на преговори. Не върви някак си.
Ако ще се правиш на Маргарет Тачър, трябва да имаш властта и реномето да си го позволиш. Николай Денков няма нито едното. Бойко Борисов направи лека забележка и премиерът изведнъж пак стана диалогичен. Друг проблем е, след като толкова категорично си отказал да преговаряш с някого, отново да го поканиш изглежда слабо. Сам се поставяш в по-слабата преговорна позиция. От своя страна от президентството също не пропуснаха да се възползват от ситуацията и призоваха за оставка. На пръв поглед казусът е политически.
На втори поглед казусът със зърното е спор между два бранша. Спор, който е породен от последствията от премахването на митата върху украинските стоки от страна на ЕС.
От едната страна са зърнопроизводителите, които губят пазарен дял спрямо украинския слънчоглед, а от друга страна са преработвателите, които благодарение на същия украински слънчоглед си свалят разходите за производство на олио. По същество спорът е чии маржове да бъдат защитени.
Зърнопроизводителите са на загуба заради погрешни решения взети миналата година, базирани на неоправдани очаквания за нивото на цените на техните култури през настоящата. Част от тези решения бяха на правителството и това оправдава грешките на зърнопроизводителите. Тази загуба се задълбочава от конкуренцията на по-евтините семена от Украйна. Те искат чрез забраната да прехвърлят част от тази загуба върху преработвателите.
От своя страна вносът на семена от Украйна подобрява маржовете на преработвателите. Те искат да си запазят маржовете и тяхната теза е, че не трябва да са принудени да плащат за грешките на местните производители на семена.
И двете страни малко или много се опитват да получат държавата на своя страна. Има голям публичен фокус върху катастрофичните прогнози на земеделците, че едва ли не секторът ще фалира. Това почти със сигурност е преувеличение. Земеделието няма да се разпадне. За съжаление, ще фалират малките и средните, а големите ще станат още по-големи. Когато има нестабилност, малките си отиват, големите стават по-големи.
Но вероятно дори по-голямо преувеличение бяха заплахите на преработвателите, че освен ако не почнем пак да внасяме украински семена, заводи за олио ще започнат да затварят. Да се чуди човек как същите тези заводи са работели преди 2 години когато нямаше безмитен внос от Украйна. Още повече като отчетем, че войната до голяма степен неутрализира най-големите им конкуренти – украинските и руските производители на олио.
И двете страни се опитват да наложат своите искания на правителството. И двете страни имат своите основания. Тук „добри“ и „лоши“ няма, просто трябва да се направи възможно най-обективна преценка кое решение ще донесе най-малко цялостна икономическа щета на страната.
Преди войната ЕС беше доста капсулован от гледна точка внос на евтино зърно, в т.ч. и Украйна. Това се случваше предвид желанието на всички страни да спазват това правило. Внос имаше, но с квоти, които бяха малки. Тогава износ на зърнени и маслени култури от България имаше и голяма част отиваха в страни от ЕС. Поддържаха се по-високи вътрешни цени. Сега обаче този механизъм не работи.
Войната промени политиката на големите консуматори в ЕС и те диктуват други правила. Централните и западни страни от ЕС искат да получават по-евтина продукция от Украйна – мотивите за това нямат значение за нас. Пътищата за получаване също нямат голямо значение за тях – страните, граничещи с Украйна са по-слаби икономически и ще направят някакъв компромис под натиска на другите. Сега нашият земеделски сектор иска блокиране вноса на зърно от Украйна. Добре – блокираме го. Но други страни други предоставят коридори за износ на украинска продукция, евтина, която понижава общите цени в ЕС. Ние искаме да си повишим вътрешните цени, но кой ще купува нашите продукти на пристанище, за да ги закара в ЕС и какво ще ги прави там?
Аргумент са високите изисквания, които европейските фермери изпълняват – това също не зависи само от нас.
Всичко е вързано и нямаме полезен ход засега. Тепърва България иска от Брюксел 500 млн. евро инфраструктурна помощ, с която да изгради допълнителни силози, пристанищни съоръжения и да инсталира специализирани кранове, чрез които да облекчи потенциала си за пренос на зърно от Украйна. Стана ясно, че служебната власт на президента е изгубила 2 години и не е защитила подобно подпомагане. В същото време в други държави от ЕС подобна помощ вече е реализирана.
Разбира се, това че сътворихме международен скандал, предавайки общата позиция на петте държави, настояващи за удължаване на забраната, не е от полза за България и вероятно ще струва оставката на министър Кирил Вътев. За съжаление, загубено доверие трудно се връща.
Отделно – Русия изнася много пшеница на ниски цени!
Условията за тяхното производство нямат значение за пазара – те имат много евтина пшеница. И какво ще направим ние, за да ги спрем и заместим на световния пазар? Нищо.
Изобилието от руска пшеница свива наполовина международните цени. С голямото предлагане, което потиска цените, Русия се опитва да използва господстващото си положение, за да постави ценово дъно на пазара. Втората поредна голяма реколта от пшеница в Русия укрепва позицията на страната като износител номер едно, но също така облекчава ценовия натиск, произтичащ от нахлуването на Москва в Украйна, пише Bloomberg.
Войната на Кремъл – включително блокадата и бомбардирането на пристанища – попречи на износа на храни от Украйна, спомагайки за укрепването на господството на Русия на световния пазар на пшеница. Това се отразява в рекордните руски доставки, докато националните търговци преодоляват финансовите и логистичните предизвикателства, пред които са изправени след началото на войната.
Въпреки това препълнените със зърно пристанища на Русия също носят облекчение за потребителите на пшеница, засегнати от кризата с разходите за живот: най-ниските цени от почти три години. Въпреки усилията на Кремъл да се възползва от ситуацията – като подкрепи цените на пшеницата, за да попълни собствената си хазна – цените на борсата в Чикаго падат наполовина спрямо пика, отчетен след започването на войната в Украйна.
Властта на житото
Селското стопанство е съществен компонент в планирането на международните стратегии. Първата разумна дейност продължава да определя бъдещето на човечеството. Хранителната сигурност практически управлява стабилността на държавите и мира в света. Да се изхрани бързо нарастващото население в контекста на обедняване на ресурсите и на изменението на икономическите сили е едно от най-комплексните предизвикателства на века ни.
Зърното е перфектната илюстрация на стратегиите в селското стопанство. Житото, по-специално дава представа до каква степен една хранителна суровина определя световната сигурност и еволюцията на отношенията между малкото държави които я произвеждат и другите, много по-многобройни, които чакат на опашката на световния пазар, за да задоволят потребностите си, тъй като на базата на тази култура се е създала храната на народите във времето. Когато започне да липсва, настава суматоха и страх. Ето как житото става политически център.
Житото влиза всеки ден в живота на милиарди хора. Но докато консумацията му се глобализира, разпределението му на планетата е много неравномерно . Използвайки социодемографските динамики и териториалните дисбаланси, търговията заема все по-главна роля и стратегиите на играчите стават все по-комплексни. Като прибавим и транспорта и инвестициите, необходими, за да може житната реколта да следва нарастващото търсене и да предвижда евентуални климатични и геополитически проблеми.
Стратегическият характер на селското стопанство е без съмнение. Добре е да си зададем въпросът дали познаваме тази скрита страна на глобализацията и властта на житото.
През 1971 година в Добруджанския институт в Генерал Тошево е получена най-високата реколта от жито от декар в света без препарати. Малка България произвежда зърно, с което може да осигури хранителната си независимост, но и храната на други държави. Зърнопроизводителите ще играят все по-голяма роля в държавната политика. Ако се използва правилно продоволствената стратегия във външноикономическите отношения ползите за страната ни ще са огромни.
Спешна помощ за сектора е необходима поради конюнктурните сътресения. Но дългосрочно са необходими стратегически решения. За целта трябват политики и поне няколко години. Несъмнено еднозначна позиция по въпроса не може да има. От една страна е емоция и защитата на родното производство. От друга – икономиката и реалното положение в сектора на зърното.
