Европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен даде ексклузивно интервю за Zemedeleca.bg в момент, в който дебатът за бъдещето на ОСП и селскостопанската подкрепа се засилва в цяла Европа. Разговорът е воден след посещението му в България (на 10 октомври 2025 г.), по време на което той се срещна с представители на сектора и посети откриването на рехабилитиран напоителен канал в Хасковско.
Zemedeleca.bg: Г-н Комисар, Вашата визита в България дойде в изключително предизвикателно време за българските фермери. Пазарният натиск, изискванията на Зелената сделка и въздействието на природните бедствия засилиха чувството за несигурност в селските райони. В този контекст позициите на Европейската комисия имат особена тежест – от спешната нужда от реално опростяване до специфични проблеми като липсата на инфраструктура за напояване. Новият модел на ОСП обещава по-голяма гъвкавост, опростяване и преминаване от спазване на правила към стимули. Въпреки това, всяка реформа досега оставяше след себе си слоеве административна тежест. Как Комисията ще гарантира, че този път „опростяването“ ще стане осезаема реалност, а не просто нова опаковка за старата система?
Кристоф Хансен: Поставяте много точен въпрос. Върху плещите на фермерите, а и върху националните администрации, тежи огромна административна тежест. Аз съм напълно наясно с проблема. Опростяването е не само един от моите лични приоритети, но и политически приоритет на цялата Европейска комисия.
С удоволствие съобщавам, че Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие по пакет от мерки за опростяване на настоящата ОСП, който представих през май. Настоящата рамка е в сила от 2023 г. и вече можахме да си извлечем поуки как работи тя на терен. Беше необходимо да се отървем от някои сложни правила и да въведем повече гъвкавост, особено по отношение на някои екологични изисквания. Например, вече ще има само една проверка на място годишно и увеличаване на подкрепата за малките фермери. Държавите-членки също така ще имат по-бърз достъп до средства от ЕС за фермери, засегнати от климатични бедствия.
Нуждата политиката да остане проста е централна и в нашите предложения за следващата Обща селскостопанска политика, която се очаква да започне през 2028 г. Ние обединяваме Първи и Втори стълб, за да рационализираме правилата за плащане и да премахнем твърдостта на ангажирането на определени суми разходи в единия или другия стълб. Важен е резултатът – подкрепата за доходите на фермерите и за развитието на селските райони. Искаме също така да увеличим обхвата на еднократните плащания (lump sum), които са по-лесни за управление от националните администрации и изискват по-малко формуляри от фермерите.
Преговорите за бъдещата ОСП тепърва започват и това ще бъде маратон, а не спринт. Ще бъда много внимателен по време на дискусиите, за да запазя правилата и правната рамка възможно най-прости.
Zemedeleca.bg: Европа се стреми да съчетае продоволствената сигурност с екологичните амбиции. Тъй като от фермерите се иска да намалят емисиите, да възприемат устойчиви практики и да прегърнат дигитализацията, смятате ли, че този преход е подкрепен с адекватни финансови и технически инструменти, за да се предотврати изоставането на малките стопанства?
Кристоф Хансен: Предвид въздействието на изменението на климата, със събития, които стават все по-чести и екстремни, нашето производство на храни не може да процъфтява, ако не върви ръка за ръка със защитата на природните ни ресурси. Земеделските стопани заслужават похвала, тъй като те са първите, които страдат от въздействието на климатичните промени, но са и ключови в борбата с тях. Земеделският сектор вече намали емисиите и ние трябва да признаем и подкрепим тези усилия.
Нашата ОСП подкрепя прехода към устойчиви земеделски практики за всички фермери, които искат или се нуждаят от подкрепа. В момента 32% от финансирането по ОСП е предназначено за действия в областта на климата, водата, почвата, въздуха, биоразнообразието и хуманното отношение към животните. Това представлява 98 милиарда евро. В своя Стратегически план България реши да отпусне значителни средства за подпомагане на еко-схеми, като например използването на устойчиви видове и сортове, подобряване на практиките за зелена покривка и укрепване на биоразнообразието и екологосъобразни практики за управление. В пакета за опростяване, който току-що съгласувахме, решихме също така да освободим стопанствата под 30 хектара от контрол за определени практики.
Знам, че преминаването към определени практики има своята цена и затова искам да използвам повече стимули в следващата ОСП, по модела на еко-схемите. Фермерите, които искат да направят повече, ще имат достъп и до повече средства, които да им помогнат да покрият част от разходите. Искам да се отдалечим от универсалния, предписващ подход, налаган отгоре надолу. Не трябва да забравяме, че стопанствата във Финландия, Ирландия или България са изправени пред много различни реалности.
Ако изискванията са по-адаптирани към местната среда, те би трябвало да бъдат и по-лесни за спазване. Отново повтарям – никога не искам да изпускам от поглед опростяването!
Zemedeleca.bg: Новата бюджетна архитектура поставя Европа в пейзаж на нарастваща геоикономическа конкуренция. В свят, в който търговските партньори следват все по-агресивни селскостопански стратегии, как ЕС ще защити своите екологични и качествени стандарти, без да компрометира конкурентоспособността си?
Кристоф Хансен: Първо, мисля, че Европа не трябва да подценява силните си страни. Ние сме най-големият износител на селскостопански хранителни продукти в света. През 2024 г. търговията със селскостопански храни в ЕС достигна излишък от 64 милиарда евро. Това показва, че нашите продукти са известни и търсени по целия свят. Търговията е важна за нашата конкурентоспособност, но и за нашите фермери.
За да осигурим достъпа си до световните пазари, но и за да гарантираме стабилни доставки на основни суровини за нашите фермери, трябва да диверсифицираме търговските си отношения. В рамките на една година приключихме преговорите по търговско споразумение с Украйна, с Мексико и със страните от Меркосур. Напредваме добре и с Индия.
Наличието на търговски споразумения ни позволява да очакваме повече от нашите партньори по отношение на реципрочност и привеждане в съответствие с нашите производствени стандарти. С правилата срещу обезлесяването, например, ще гарантираме, че селскостопанските продукти от Меркосур няма да идват от обезлесени райони. С Украйна стигнахме още по-далеч, тъй като те се ангажираха да се приведат в съответствие с всички наши производствени стандарти до 2028 г., разбира се, с оглед на присъединяването им към ЕС.
Ще продължа да настоявам за по-лоялна конкуренция. Ще увеличим контрола върху вноса и Комисията ще определи правила, за да гарантира конкурентноспособността на европейските производители.
Zemedeleca.bg: Една от ключовите цели във визията на Комисията е създаването на възможности за младите хора в селските райони. Какви конкретни стъпки предприема Комисията, за да гарантира, че земеделието ще се превърне в привлекателна професия за младото поколение?
Кристоф Хансен: Подготовката на следващото поколение фермери не е лукс, а необходимост. В ЕС около 12% от земеделските стопани са на възраст под 40 години. В България този дял е още по-нисък – едва 7%. Това излага на риск нашата продоволствена сигурност. Така че, наред с опростяването, превръщането на земеделието в привлекателно за младите хора е един от основните ми приоритети. Искаме земеделието да се възприема не като нещо, което наследяваш, а като модерен, иновативен и възнаграждаващ избор за кариера.
През октомври представих стратегията си за обновяване на поколенията в земеделието. В следващата ОСП ще поискаме от всяка държава-членка да подготви национална стратегия за младите фермери и ще очакваме редовни доклади за напредъка им. Ще очакваме също така държавите-членки да отделят поне 6% от своя минимален пакет по ОСП в подкрепа на млади и нови земеделски стопани.
В следващата ОСП младите фермери ще се възползват и от „стартов пакет“, който ще им помогне да се установят. Той ще включва подпомагане за стартиране с еднократни суми до 300 000 евро, помощ за инвестиции, достъп до финансови инструменти, обучение и съвети със съфинансиране от ОСП. Фермерите ще имат достъп до „Еразъм за млади предприемачи“, за да се учат в чужбина, а ние ще съфинансираме заплатите на заместващи работници, ако фермерите трябва да си вземат почивка.
Но обновяването на поколенията не се ръководи само от ОСП и от ниво ЕС. Трябва да работим на всички нива. За да насърчим младите хора да останат или да се установят в селските райони, трябва да подобрим условията на живот. Това означава приоритизиране на инфраструктурата, като здравеопазване, образование и, което е изключително важно, високоскоростен интернет. Искаме земеделието да се възприема не като нещо, което наследяваш, а като модерен, иновативен и възнаграждаващ избор за кариера. Но обновяването на поколенията не се ръководи само от ОСП и от ниво ЕС. Трябва да работим на всички нива. За да насърчим младите хора да останат или да се установят в селските райони, трябва да подобрим условията на живот.
Zemedeleca.bg: Комисията наблегна на важността от справедливи условия на живот и труд в селските райони, особено чрез актуализирания План за действие в селските райони. Как Комисията ще балансира необходимостта от икономически растеж в тези райони със защитата на тяхното културно и екологично наследство, така че развитието да не е за сметка на тяхната уникалност?
Кристоф Хансен: Визията на Комисията за селските райони е, че икономическият растеж и опазването на културното и екологично наследство трябва да вървят ръка за ръка, а не да се конкурират. Чрез Плана за действие в селските райони ние следваме модел на „растеж с корени“ – такъв, който се основава на местните силни страни, традиции и ландшафт, като същевременно подобрява условията на живот и труд.
Ние подкрепяме селските икономики, които черпят стойност от това, което ги прави уникални: устойчиво земеделие, местни хранителни вериги, агро-туризъм и био-икономика. В същото време гарантираме, че развитието остава справедливо и приобщаващо, като насърчаваме достойни доходи, достъп до услуги и възможности за младите поколения да останат и да инвестират на местно ниво.
Устойчивостта е централна за този баланс. Земеделските стопани и селските общности се възнаграждават за щадящи околната среда практики, иновациите се насърчават, когато зачитат биоразнообразието и наследството, а финансирането – чрез ОСП и кохезионните инструменти – се насочва към проекти, които укрепват, а не заместват местната идентичност. Накратко, нашата цел е да направим селските райони жизнени и проспериращи, като същевременно гарантираме, че растежът никога не е за сметка на тяхната култура, околна среда или начин на живот.
Разговорът с комисар Кристоф Хансен очертава ясно поетите от него ангажименти за бъдещето на ОСП. Фокусът му пада върху две ключови и болезнени за сектора теми: необходимостта от реално опростяване на административната тежест и спешната нужда от обновяване на поколенията.
Това са приоритети, които пряко засягат българските стопани. Те са изправени не само пред общоевропейските предизвикателства като климатичните шокове и растящите разходи, но и пред специфични проблеми като демографския срив в селските райони и липсата на ключова инфраструктура, например за напояване.
Остава да се види дали обещанията за сливане на стълбовете, намаляване на контрола за малките ферми (под 30 хектара) и новите „стартови пакети“ за младите земеделци (до 300 000 евро) ще се превърнат в работещи решения, които да дадат реална перспектива на сектора. Zemedeleca.bg ще продължи да следи отблизо развитието на тези предложения.
