Читателска позиция: „Доверие не се гради с нотариус под строй“ – глас от полето за поземлените отношения

Получихме мнение от активни фермери, което поставя пръст в раната: Бюрокрацията не замества липсата на комасация

Докато браншовите организации и държавата обсъждат нови регулации за „заключване“ на земеделската земя в дългосрочни договори, в редакционната ни поща пристигна позиция, която отразява нагласите на хората, работещи реално на терен.

Мнението не идва от кабинетен експерт, а от практиката. То оспорва самата философия, че административната тежест (нотариуси и вписвания) автоматично създава доверие и стабилност. Публикуваме тази гледна точка, защото тя назовава нещата с истинските им имена.

Тезата: Бюрокрацията убива, не гради доверие

„Екипите от експерти говорят за възстановяване на доверието. Но как го правим? Като водим собствениците и наследниците при нотариус под строй и вписваме договори в Агенцията по вписванията, които после са тежест и спирачка?“, пита нашият читател.

Вместо нови регулации, предложението от „полето“ е за облекчаване: „Да отпадне нотариалната заверка и вписването на договорите за земя.“

Логиката е желязна: това ще освободи огромен ресурс от време и средства за страните по договора. Вместо да плащат такси и да висят по опашки, фермерите и собствениците да разчитат на опростени облигационни отношения. „На това му казвам доверие. А ако има злоупотреби – нека виновните бъдат наказани административно и показани публично“, се казва в позицията.

Истинският проблем: Реалните граници

Авторът на мнението засяга най-болезнената тема, която често се замита под килима в официалните дискусии – фрагментираната собственост.

„Дали са дългосрочни или краткосрочни договорите, мозайката на поземлената собственост е все същата. Какво ще ме спре да искам реални граници в полето на колегата, пък ако ще и 100% да са ни дългосрочни договорите?“, пита реторично читателят.

Това е „куршумът“ в концепцията за дългосрочността. Дори да имате 10-годишен договор, ако съседът (или някой наследник) реши да не участва в споразумението за комасация и си поиска нивата в реални граници насред масива ви с царевица, той има право на това по Конституция. Дългосрочният наем не решава проблема с разпокъсаната собственост – той само го замазва юридически.

Анализ: Диагнозата е вярна, лечението е рисковано

Позицията на нашия читател е изключително ценна, защото сваля маските. Тя показва, че секторът е уморен от опитите държавата да замести липсата на бизнес етика с печати и такси.

Аргументите са напълно валидни:

  1. Административната тежест наистина задушава пазара и оскъпява рентата.
  2. Дългосрочните договори наистина не решават проблема с „надупчените“ масиви, докато собствеността е разпокъсана.

Разбира се, пълното премахване на вписването в Имотния регистър крие своите подводни камъни – най-вече рискът новият собственик (при продажба на земята) да изгони наемателя, защото договорът му не е публичен. Това би застрашило инвестициите в поливни системи и трайни насаждения. Също така банките изискват вписани договори за кредитиране.

Но въпреки тези рискове, посланието е ясно: Фермерите искат свобода и работещи правила за комасация, а не още един слой бюрокрация под предлог за „сигурност“.