В българското публично пространство кооперирането често се представя като универсално решение за проблемите на малките и средни стопанства. На терен обаче то масово се случва „по целесъобразност“ – за участие в програми или усвояване на субсидии. Докато у нас спорим „за“ или „против“ този модел, в авторитетното списание Journal of Agricultural Economics бе публикувано мащабно изследване („Treatment Effect Heterogeneity of Farmers Participating in Cooperatives“, октомври 2025 г.), което поставя точка на илюзиите.
Използвайки иновативния метод на машинното обучение causal forests, авторите анализират данни от млечния сектор в Армения – икономика с типичен пост-комунистически профил, фрагментирана структура и историческо недоверие към колективните действия.
Митът за по-добрата цена
Най-неочакваната констатация в изследването е свързана с цената на единица продукция. Противно на очакванията, че окрупняването на предлагането води до по-добра преговорна мощ, данните показват, че членовете на кооперативи получават по-ниски цени за млякото си в сравнение с независимите производители.
Цифрите са красноречиви: фермерите извън кооперативите получават средно 164.9 AMD/kg (арменски драми), докато членовете на кооперации – едва 145.2 AMD/kg. Дори след прилагане на алгоритъма за изчистване на статистическите изкривявания, изследването доказва, че кооперативът носи средно -8.57 AMD по-ниска цена на единица продукция за своя член.
Макар авторите да предполагат, че това може да се компенсира от непарични ползи (стабилност, достъп до техника или услуги), икономическият факт е суров: за подготвения и пазарно ориентиран производител кооперативът не само не гарантира по-висока цена, но често действа като структура, която изравнява резултатите надолу.
Кой всъщност печели?
Ключовият принос на изследването е в анализа на т.нар. „хетерогенност на ефекта“. Оказва се, че ползата от кооператива е обратнопропорционална на капацитета на фермера. Кооперативът носи реална добавена стойност (под формата на „субективно усещане за успех“ и оцеляване) за три специфични подгрупи:
- Фермери с ниска финансова грамотност: За тях кооперативът изпълнява ролята на външен мениджър и администратор.
- Фермери с ограничен достъп до пазарна информация: Тези, които не могат сами да анализират пазара и нямат достъп до дигитални информационни системи, разчитат на кооперацията като информационна патерица.
- По-възрастни и по-неопитни стопани: Най-висок положителен ефект от членството се наблюдава при фермери над 56 години и такива с под 15 години опит в сектора.
За тези производители кооперативът е жизненоважен механизъм за оцеляване. Статистиката показва, че именно те успяват физически да увеличат стадата си (herd growth) – средно с 1.35 глави за периода 2015–2017 г., докато при независимите фермери прирастът е практически нулев (0.05). Кооперативът им дава инфраструктурна стабилност, макар и на цената на по-ниска рентабилност.
Социалният амортисьор срещу пазарната логика
Изследването доказва, че в контекста на преходна икономика кооперативът работи основно като защитен механизъм за по-слабите и неинформираните. Той действа като „социален амортисьор“, който смекчава удара от структурните промени в земеделието.
От гледна точка на държавната политика това е полезно, тъй като предотвратява рязкото обезлюдяване на селските райони и фалитите на най-малките. Но от гледна точка на „икономическата хигиена“ изводът е друг: кооперативът не е инструмент за повишаване на конкурентоспособността на ефективните производители. Те често се оказват в позиция да субсидират чрез участието си оцеляването на по-слабите, губейки от пазарната цена на собствената си продукция.
Изводи за управлението
Авторите предупреждават за риск от „организационна дегенерация“. Данните сочат, че там, където има силно неформално местно лидерство (променливата Leadership), ползата от официалния кооператив намалява. Когато една структура стане твърде хетерогенна (включваща твърде различни по капацитет членове), разходите за координация и вътрешните конфликти рязко се покачват. Това обяснява защо много реално работещи кооперативи у нас се разпадат или остават „кухи“ структури за пред ДФЗ.
Присъдата на изследването: Кооперацията в пост-комунистическите страни не е панацея за икономически растеж, а инструмент за социално оцеляване. Тя държи „главата над водата“ на тези, които иначе пазарът би изхвърлил, но рядко е трамплин за тези, които искат и могат да произвеждат модерно и ефективно. Изложените данни са само „върхът на айсберга“, но те ясно показват, че кооперирането е по-скоро социална програма за преквалификация и задържане на уязвими групи, отколкото бизнес стратегия за пазарни лидери.
