Шест конкретни промени в зелените схеми на следващата Обща селскостопанска политика. Какви нови възможности се отварят, какви рискове възникват, и какво си струва да се направи още сега.
Това е третата от поредица статии, посветена на доклада „Най-добри практики за агроекологични и климатични действия в ОСП след 2027 г.“, публикуван от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия на 28 април 2026 г. Документът описва принципната промяна, която Брюксел предлага в начина, по който ще се възнаграждава екологичното земеделие в периода 2028-2034 г. В първите две статии описахме структурата на новата система и причините, поради които сегашният модел работи в България така, както работи. Тази статия е по-практична. Тя описва шестте най-важни промени, които ще засегнат всеки фермер в зелените схеми на новата ОСП от 2028 година насетне, и предлага конкретни въпроси, които стопанинът да си зададе, докато има време да се подготви.
Уточнение преди това. Промените, описани тук, се отнасят до екологичната част на новата ОСП — еко-схемите, агроекологичните мерки и преходните инструменти. Те са значителна част от европейските пари за сектора, но не са цялата ОСП. Директните плащания, обвързаните плащания, инвестиционните мерки, секторните интервенции и останалите елементи на политиката също се променят, но са тема за отделни материали.
Освен това новата ОСП за периода 2028-2034 г. още не е окончателно приета. На масата има предложение на Европейската комисия от юли 2025 г. и позиция на Европейския парламент, гласувана на 29 април 2026 г. Реалните преговори в Съвета на ЕС едва започват и ще приключат към края на 2026 г. Тоест детайлите още могат да се променят. Но основната структура на промените, които очертаваме по-долу, и принципните решения, които ги поддържат, са вече ясни. И именно за тях говорим.
Промяна първа — двете писти стават една
В сегашната ОСП фермерът има избор между две различни писти за получаване на екологични плащания. Едната е едногодишните еко-схеми, които са относително прости и лесни за записване. Другата е многогодишните агроекологични и климатични ангажименти, които са по-сериозни и носят по-високи плащания, но изискват петгодишен ангажимент.
От 2028 г. двете писти ще се слеят в един общ инструмент с ново име — агроекологични и климатични действия, или АЕКД. Това не означава, че всичко в него ще бъде еднакво. Държавите членки ще имат свобода да проектират мерки с различна продължителност в рамките на новия инструмент. Може да има едногодишни мерки, многогодишни мерки, и комбинации между тях.
Какво това означава на практика. Ще има по-малко административни писти, по-малко формуляри, по-малко терминология. Но изборът, пред който фермерът ще се изправи, ще бъде по-сложен — повече възможни мерки в рамките на един инструмент, повече комбинации, повече решения за вземане. Качеството на това, което земеделецът ще получи, ще зависи изцяло от това как българското министерство ще проектира своите АЕКД през следващите осемнадесет месеца. Това е критичният период.
Промяна втора — преходът от компенсация към стимул
Това е принципната промяна, която засяга всичко останало. В сегашната система плащанията за екологични мерки се изчисляват като компенсация за пропуснати приходи и допълнителни разходи. Тоест ако фермер реши да отдели тридесет декара за екологичен коридор, той получава плащане, равно на това, което би загубил като приходи от тези тридесет декара плюс допълнителните разходи за поддържане на коридора. Нито евро повече.
От 2028 г. правилата позволяват плащанията да надхвърлят тази компенсация. Ще бъде позволен реален стимул — плащане, което признава стойността на екологичната услуга, а не само разходите за нейното изпълнение. Условието е плащанията да съответстват на правилата на „Зелената кутия“ на Световната търговска организация.
Какво означава това за стопанина. При добре проектирани мерки от страна на министерството, плащанията за екологични практики могат да станат значително по-високи от сегашните. Земеделец, който поддържа пасище с биологично разнообразие, или прилага регенеративно земеделие на зърнопроизводството си, ще може да получава плащане, което реално възнаграждава приноса му, не просто покрива разходите. Това е възможност, която може да промени икономиката на устойчивото земеделие в България — но само ако новите АЕКД бъдат проектирани с амбиция.
Промяна трета — резултатно-базирани схеми
Това е промяната, която най-силно ще разсече сегашния начин на работа. Резултатно-базираните схеми обръщат логиката на плащане. Сега на фермера се плаща за изпълнение на конкретни практики — какво е направил, какво се описва. От 2028 г. все по-голяма част от плащанията ще се правят срещу реално постигнат резултат — какво има на полето, което се измерва.
Германският пример, цитиран в документа на Комисията, е илюстративен. В шест германски провинции се прилага схема за пасища с минимум четири или шест характерни видове растения. Фермерът получава плащане, ако реално броят на видовете на негова земя достига определеното. Не за това, че е спазил някакво правило за обработка. Не за това, че е представил документи. За това, че резултатът е там. Шест години след въвеждането, броят на птичите видове в Долна Саксония е нараснал с тридесет и пет процента.
За българския фермер тази промяна означава следното. От 2028 г. ще има два различни типа стопанства — тези, които могат да докажат екологичен резултат на полето, и тези, които не могат. Първите ще получават по-високи плащания, защото резултатно-базираните схеми обикновено носят по-добри ставки. Вторите ще останат в стандартните задължения с по-ниски ставки. И тук е тънкото — резултатно-базираните схеми изискват реално екологично земеделие, не документация за него. Стопанства, които сега работят с интензивни практики и поддържат екологичното покритие на хартия, няма да могат да преминат към резултатно-базираните мерки без съществена промяна в реалните си практики.
Промяна четвърта — нова подкрепа за преход
Това е нов инструмент, който досега не съществуваше в ОСП. Лумпсум подкрепа за преход — еднократно плащане, което може да покрие капиталовите и управленските разходи на стопанин, преминаващ към устойчиво земеделие.
Френският пример показва как работи. При френския модел земеделец, който се ангажира с петгодишен преход към една от три определени посоки — фитосанитарна стратегия с тридесет процента намаление на третиранията, въглеродно земеделие с петнадесет процента подобрение на въглеродния баланс, или протеинова автономия на животновъдното стопанство — получава лумпсум плащане от осемнадесет хиляди евро на стопанство за целия петгодишен период. Това плащане е независимо от площта и идва срещу структурна промяна.
За българското земеделие това може да бъде значима възможност, ако българското министерство я въведе с амбиция. Стопанства, които искат да преминат от конвенционално към биологично производство, или от класическо зърнопроизводство към регенеративно земеделие, или от интензивно животновъдство към пасищно отглеждане, обикновено се сблъскват с финансовия проблем на самия преход — период, в който старите приходи намаляват, а новите още не идват. Лумпсум подкрепата за преход адресира точно този период. Стопанинът, който обмисля сериозна промяна, ще може за първи път да получи реален финансов буфер за нея.
Промяна пета — задължителна стопанска грижа
В новата ОСП има нов елемент, който се нарича стопанска грижа — на английски farm stewardship. Това е набор от защитни практики, които всяка ферма трябва да прилага като базисно ниво, за да получава директни плащания. Тук влизат изисквания за обработка на чувствителни площи, защита на водата, защита на почвата, спазване на нормативни управленски изисквания.
Какво се променя за фермера. Базисното ниво за получаване на директни плащания се вдига. Това, което сега са условности по сегашната ОСП, се преподрежда и оформя в по-стройна система. От 2028 г. всеки фермер, който получава директни плащания, ще трябва да отговаря на по-високи изисквания, отколкото сега. Това не е допълнителен ангажимент — то е условие за продължаване на досегашния поток приходи. И за повечето стопанства в България ще означава известна реорганизация на стандартните практики.
Промяна шеста — обвързването с консултантски услуги
Документът на Европейската комисия многократно подчертава една препоръка към държавите членки — да укрепят консултативните служби за земеделие. Това не е случайно. Резултатно-базираните схеми, преходните плащания, и сложните комбинации от мерки в новите АЕКД изискват квалифицирана подкрепа за земеделците. Без нея фермерът не може да навигира системата.
В Нидерландия, например, е въведена ваучерна система — фермерът получава ваучер за консултантски услуги от държавата, който може да използва при квалифициран частен консултант. В Испания работи онлайн платформа за агрохранителни консултанти. В други страни консултативните услуги са обвързани с камарите за земеделие, които ги предоставят като част от членството.
В България консултативната служба към министерството на земеделието съществува, но е със слаб капацитет и често се възприема от сектора като формална. Това трябва да се промени до 2028 г., ако новата система ще работи. Фермер, който се замисля за нова мярка, трябва да има достъп до квалифициран съветник, който да му обясни за час какво ще му донесе и какво ще му струва. Без това всяко увеличение на сложността на системата ще доведе до намаляване на участието.
Какво си струва да направи стопанинът сега
Промените, описани по-горе, ще влязат в сила от 2028 г. Това е след по-малко от две години. Но решенията, които ще оформят как точно ще изглеждат те в България, се вземат сега и през следващите осемнадесет месеца. Фермер, който иска да се подготви, може да направи няколко конкретни неща.
Първо, да следи проектирането на новия стратегически план на България. Министерството ще трябва да представи план, който описва как страната ще приложи новата ОСП. Този план ще премине през обществено обсъждане. Това е момент, в който браншовите асоциации и отделните стопанства могат да повлияят на решенията. Сегашният стратегически план за 2023-2027 г. беше написан главно от експерти на министерството с минимално участие на сектора. Това може да се повтори или да се поправи. Зависи от това дали секторът ще се ангажира.
Второ, да се замисли коя посока на дългосрочно развитие е икономически смислена за конкретното стопанство. Дали биологичното производство има пазар за конкретната култура. Дали регенеративното земеделие е приложимо при местните почви. Дали диверсификацията на продукцията е възможна с наличните трудови ресурси. Тези въпроси не са нови — но от 2028 г. отговорите им ще имат финансови последици. Стопанства, които ясно си отговорят сега, ще имат две години време да се позиционират. Стопанства, които оставят въпроса за после, ще се сблъскат с готови мерки и ще трябва да реагират.
Трето, да обърне внимание на договорите за рента. Многогодишните екологични мерки изискват сигурност за земята. В сегашния модел на едногодишни рентни договори това не работи. Стопанин, който иска да влиза в дългосрочни ангажименти, може да започне сега преговори с арендодателите за петгодишни договори, поне за част от площта. Това може да отвори врати към мерки, които сега не са достъпни.
Четвърто, да обмисли качеството на собствените си екологични практики. Резултатно-базираните схеми изискват реален екологичен резултат. Стопанство, което сега поддържа екологичното си покритие документално, без реални промени в полето, ще се сблъска с проблем от 2028 г. Времето между сега и тогава е достатъчно за реални промени, ако се започне сега. Преходът е по-лесен с подготовка от две години, отколкото с реакция в последния момент.
И пето, да следи кой ще бъде следващият министър на земеделието и какъв стратегически екип ще се сформира. Защото проектирането на новата ОСП в България ще се случи в близките осемнадесет месеца. Качеството на решенията, които ще се вземат тогава, ще оформи финансовата реалност на сектора за следващите шест години. Това не е политически въпрос за сектора в обичайния смисъл. Това е икономически въпрос, който се решава политически.
Вместо заключение
Промените в ОСП от 2028 г. отварят нови възможности за стопанства, които са готови да преминат към реално устойчиво земеделие, и създават предизвикателства за тези, които са се настанили в сегашния модел. Времето между сега и 2028 г. е критично. Стопанства, които започват подготовка сега, ще имат две години за реална промяна. Стопанства, които оставят въпроса за после, ще реагират под натиск.
