Европейските фермери може да намалят внасянето на азотни торове за реколта 2027 г. заради рязкото поскъпване на природния газ и минералните торове след ескалацията на войната с Иран и затварянето на Ормузкия проток. За това предупреждава Politico в анализ за ефекта от енергийната криза върху аграрния сектор на ЕС.
След блокирането на Ормузкия проток цените на природния газ в Европа са се повишили с 59%, а при някои видове торове поскъпването достига до 50%. В Германия карбамидът — един от най-търгуваните азотни торове в Европа — вече струва около 550 евро за тон при приблизително 370 евро преди началото на кризата.
Пролетната кампания е осигурена, но проблемът се премества към есента
По оценка на Европейската комисия пролетната кампания в ЕС засега остава сравнително обезпечена с торове, тъй като голяма част от фермерите са направили покупките си преди рязкото поскъпване.
Проблемът обаче постепенно се измества към есенната сеитба и към реколта 2027. Именно в момента стопанствата започват да формират новите си заявки за азотни торове, а икономиката на производството се влошава. Цените на пшеницата остават близки до нивата отпреди кризата, докато разходите за хранене на културите растат рязко.
Това поставя част от производителите пред два избора — да намалят азотното торене или да преминат към култури с по-ниска потребност от торове. И двата сценария според анализаторите могат да доведат до по-слаба реколта през 2027 г. и до нов натиск върху цените на храните.
FAO: сегашната стабилност е въпрос на време, не на сигурност
Според директора на аграрно-икономическия отдел на FAO Дейвид Лаборд сегашната относителна стабилност на хранителните пазари не означава, че системата е защитена от кризата.
„Повечето продукти, които в момента са на рафтовете в супермаркетите, са произведени с ресурси, закупени или договорени преди кризата да се разгърне напълно. Настоящата стабилност отразява най-вече времевото изместване, а не имунитет“, коментира Лаборд пред Politico.
Това означава, че реалният ефект от поскъпването на газа и торовете може да стане видим с няколко месеца закъснение — именно при следващата производствена година.
Брюксел подготвя план за торовете
На този фон Европейската комисия подготвя нов план за действие за сектора на торовете, който трябва да бъде представен на 19 май.
Според информацията на Politico документът ще бъде изграден около четири основни направления:
- намаляване на зависимостта от внос;
- увеличаване на вътрешното производство;
- развитие на нисковъглеродни алтернативи;
- подпомагане на фермерите за по-ефективно използване на торовете.
Проблемът е, че подобни мерки не могат да дадат бърз резултат. Изграждането на нов завод за торове отнема между три и четири години, а производството на минерални торове в ЕС вече е с 19% под нивата от 2019 г.
CBAM допълнително разделя държавите в ЕС
Допълнителен фактор на напрежение остава и механизмът CBAM — въглеродният граничен механизъм на ЕС, който от 1 януари ще обхване и вноса на торове от държави с по-слаби климатични регулации.
Темата вече разделя държавите членки.
Италия и Франция настояват механизмът временно да не се прилага за торовете, за да не се увеличава допълнително ценовият натиск върху фермерите. Полша и Германия, където са концентрирани големи азотни производства, подкрепят запазването на CBAM.
Това поставя ЕС в сложна ситуация. От една страна Брюксел се опитва да намали зависимостта си от външни доставки и да защити европейската индустрия. От друга — високите енергийни разходи и новите въглеродни механизми започват директно да се пренасят в себестойността на земеделското производство.
А именно азотът остава един от най-важните фактори за добива при основните култури в Европа.
