Заповед №РД11-1497 от 8 юни 2026 г. въвежда от 10 юни нататък задължителни лабораторни анализи за всяка пратка сурово мляко, млечен концентрат, мляко на прах, суроватка и масло с произход ЕС и трети държави. Камионите изчакват на входните пунктове до получаване на резултатите. БАБХ обяснява мярката с 24% несъответствия при пробите от май. Млекопреработватели предупреждават: суровото мляко не издържа дни на границата, а страната не произвежда достатъчно собствена суровина.
На 8 юни 2026 г. изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните проф. д-р Светла Янчева подписа заповед №РД11-1497, която въвежда от 10 юни нататък задължителен лабораторен анализ на всяка пратка млечна суровина с произход Европейския съюз и трети държави преди реализация в страната. Заповедта отменя две предходни — от 24 април и 28 април 2026 г. — и е по реда трета по същата тема за месец и половина. До получаване на резултатите от анализите камионите изчакват на входните пунктове на страната.
Какво нарежда заповедта
Заповедта обхваща пет групи млечни продукти и за всяка група назовава конкретни лабораторни анализи. На всяка пратка сурово мляко с произход ЕС и трети държави, предназначена за преработка и реализация на територията на България, се извършва документална проверка, физическа проверка и проверка за идентичност, плюс лабораторен анализ за общ брой микроорганизми (ОБМ) като показател за чистотата на млякото, общ брой соматични клетки (ОБСК) като показател за здравословното състояние на животните, наличие на инхибитори и афлатоксин М1.
Същият задължителен режим се прилага за млечен концентрат (частично дехидратирано мляко) — анализ за ОБМ и афлатоксин М1; за мляко на прах и суроватка на прах — анализ за салмонела, стафилококов ентеротоксин и афлатоксин М1; за масло — анализ за салмонела и листерия моноцитогенес.
Пробите се насочват към няколко лаборатории — Централната лаборатория по ветеринарно санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ) в София, Изпитвателната лаборатория РВС Русе с офис в София, и съответните лаборатории на Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) според установеното разпределение. Анализите се извършват по критериите на Регламент (ЕС) 2023/915 за максимално допустимите количества на някои замърсители в храните, Регламент (ЕО) № 853/2004 за специфичните хигиенни правила за храните от животински произход и Регламент (ЕО) № 2073/2005 за микробиологичните критерии за храни.
Заповедта въвежда и задължение за бизнес операторите — не по-късно от 48 часа преди пристигане на камионите на входния пункт да уведомят Централното управление на БАБХ за пристигащата пратка по електронна поща. Контролът по изпълнението е възложен на директорите на дирекция „Контрол на храните“ и дирекция „Лабораторен контрол“ при Централното управление на БАБХ.
Срокът, в който се очаква връщане на резултатите, не е посочен в заповедта. По неофициална информация той се движи между 3 и 7 работни дни в зависимост от лабораторията и натовареността. През цялото това време камионите със суровини остават на входните пунктове.
Мотивите на БАБХ: 24% несъответствия през май
Мотивите за решението БАБХ публикува в съпровождаща позиция. Според агенцията, до тази мярка се стига след анализ на резултатите от засиления контрол през месец май 2026 г. От направените лабораторни изследвания 24% от изследваните проби на млечни продукти са били с несъответстващи резултати. По думите на агенцията това е довело до предприемане на допълнителни мерки към вече произведени млечни продукти, което създава „административни и икономически тежести за бизнес операторите“.
Логиката от позицията на регулатора е следната — ако пробите вече са направени и една от четирите дава несъответствие, изтеглянето на готов продукт от пазара е по-голяма щета от чакането на суровината на границата. По-добре несъответствието да се хване преди преработка, отколкото след нея. Мярката е представена като защитна за бизнеса, не само за потребителя.
Целта, формулирана в позицията — „осигуряване на качествена и безопасна суровина за производството на всички видове млечни продукти“. Заповедта е третата по същата тема за по-малко от два месеца, което подсказва, че агенцията търси работещ режим през няколко итерации, не дава готов отговор от самото начало.
Възражението на бранша: спрян камион със сурово мляко е загубен камион
Млекопреработвателите реагираха пред zemedeleca.bg по различен начин. Според млекопреработвател, разговарял с изданието при условие за анонимност, мярката не е оспорима по идея, а по форма. „Не сме против контрола. Напротив — контрол трябва да има. За афлатоксини, микробиология, проследимост, качество и безопасност. Но контролът трябва да бъде професионален, риск-базиран и практически приложим.“ Това, което се случва от 10 юни, не отговаря на тези критерии.
Първият структурен проблем е природата на суровината. Суровото мляко е бързоразваляща се суровина. В охладена цистерна при около 4°C то има годност от порядъка на 48 часа от добиването. Лабораторен анализ за афлатоксин М1, инхибитори и общ брой микроорганизми по стандартните протоколи отнема между три и седем работни дни. Времето на изчакване е по-дълго от живота на суровината. „Докато излезе пробата, тя вече е за брак“, обясни преработвателят.
Вторият проблем е структурата на пазара. България не произвежда достатъчно сурово мляко за нуждите на собствената си млечна индустрия — нито като обем, нито като постоянство, нито винаги като качество. Това е известно на сектора от години. Голяма част от млекопреработвателите работят със сурово мляко от държави членки на ЕС — Румъния, Унгария, Полша. Не като алтернатива, а като задължителна добавка към собствените им доставки.
Третият проблем е свързан с принципа на единния пазар. Спирането на пратки от ЕС-членки на входен пункт за лабораторен анализ, който надхвърля годността на суровината, на практика затваря вноса от Съюза. Това поставя въпроса за съвместимостта с правилата на свободно движение на стоки. Преработвателят формулира това директно — „ако всяка държава започне да спира ‘чуждата’ суровина на границата под предлог за контрол, единният пазар спира да бъде единен“.
Какво ще се случи реално, ако мярката действа в продължение на седмици. Производства, които разчитат на доставка два-три пъти седмично, ще започнат да изпускат графика. Договори с верижни търговци ще се поставят под риск. Себестойността ще нарасне заради разходи за паркинг, охлаждане, повторни заявки. Цените на крайния продукт ще се вдигнат — както за вътрешния пазар, така и за износ. Преработвателят формулира въпроса така — „кое точно производство защитаваме, ако преработвателите останат без суровина“.
Алтернативата според бранша не е липса на контрол, а друг контрол. Проверки при получаване в предприятието, проследимост по партиди, риск-базирани анализи в съответствие с регулациите на ЕС за хранителна безопасност, еднакви правила за български и европейски доставчици. „От това ще спечели както потребителят, така и сериозните производители.“
Скритият въпрос: афлатоксин M1 идва не през границата, а през собствената ни царевица
Има втора страна на разговора, която заповедта не споменава. Заповедта изисква афлатоксин М1 да се проверява задължително на сурово мляко, млечен концентрат, мляко на прах и суроватка на прах с произход ЕС и трети държави. За млякото с български произход подобна задължителна проверка по граница няма по простата причина, че то се произвежда вътре в страната; проверките са по различен режим и не са в обхвата на тази заповед.
Защо това е значимо. Афлатоксин М1 не се произвежда от млякото. Той е метаболитна форма на афлатоксин B1, който идва от фуража — основно от царевицата. Когато млечните крави са хранени с царевица, замърсена с афлатоксин B1, организмът им преобразува токсина в M1, който се отделя в млякото. Лимитът на ЕС за афлатоксин M1 в млякото е 0,05 ppb (части на милиард) — десет пъти по-строг от американския.
Какво показва родната царевична реколта. По данни на регионалния микотоксинов мониторинг за реколта 2024 г., за която zemedeleca.bg писа в материала „Микотоксините в българската царевица: невидимата криза в няколко слоя“, нивата на афлатоксин B1 в българската царевица достигнаха до 506 ppb — между 25 и 100 пъти над регулативния праг на ЕС за фуражите. Над 70% от пробите от царевица през 2024 г. в България бяха положителни за деоксиниваленол по данни на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Реколта 2025 г., прибрана при третата поредна година с тежка суша в Добруджа, по предварителни данни е в същата група.
Същият преработвател в разговора с zemedeleca.bg е още по-конкретен. „От над 121 ферми, които сме тествали, само една беше в нормата за афлатоксини.“ Това е оценка на човек от сектора, базирана на негов собствен тестов опит, не официална статистика. Но тя стъпва на същия структурен проблем, който документалните данни вече потвърждават — българското производство на сурово мляко е в среда с висок риск от афлатоксин M1, и този риск идва не през границата, а през собствения ни фураж.
В тази картина мярка, която концентрира контрола върху афлатоксин М1 само на входните пунктове за внос, оставя по-голямата част от риска извън кадъра. Това не означава, че контролът е безсмислен. Означава, че е непълен — и че паралелна система за същия по-стриктен контрол върху родното мляко не съществува в публично достъпен вид.
Сравнение, което да държим под око
Има прецедент, който заслужава да се държи под око. През февруари 2026 г. „Олива“ АД декларира пред БАБХ, че аржентинският слънчоглед, който започва да пристига в страната, ще се преработва за индустриални цели и ще се изнася за трети страни. Месеци по-късно от полученото сурово олио десетки хиляди тонове хранително слънчогледово олио бяха изнесени към Египет и Индия, а в страната останаха над 47 хиляди тона слънчогледов шрот. Между първоначалната декларация и реалния път на суровината има разминаване, за което публично обяснение и до момента няма.
Сегашната заповед не е същата мярка и не е за същия продукт. Но тя идва от същата институция и носи същата структурна риск — публично декларирана цел (защита на качеството) и възможен реален ефект (бариера срещу вноса), за чието съвпадение или разминаване ще има отговор едва след прилагането. Дотогава следенето е по-добра позиция от приемането на декларацията.
В сектор, в който страната не произвежда достатъчно собствена суровина и в който афлатоксиновият риск идва най-вече от собствения ни фураж, мярка, която контролира само вноса, отговаря на половината въпрос. Дали ще остане наполовина или ще бъде разширена и в другата посока — това ще се види след 10 юни.
Ася Василева
Използвани източници
— Българска агенция по безопасност на храните, Заповед №РД11-1497/08.06.2026 г. на изпълнителния директор проф. д-р Светла Янчева. Влиза в сила от 10 юни 2026 г. Отменя Заповеди №РД 11-1059/24.04.2026 г. и №РД 11-1097/28.04.2026 г.
— Българска агенция по безопасност на храните, официална позиция от 9 юни 2026 г. относно мотивите за засиления контрол върху входящи пратки на млечни суровини.
— Разговор с млекопреработватели за zemedeleca.bg при условие за анонимност, юни 2026 г.
— Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните.
— Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно специфични хигиенни правила за храните от животински произход.
— Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията относно микробиологичните критерии за храни.
— Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните.
— Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), Министерство на земеделието и храните — анализ на микотоксините в храните и фуражите, януари 2024 г.
— zemedeleca.bg, „Микотоксините в българската царевица: невидимата криза в няколко слоя“, пролет 2026 г.
— zemedeleca.bg, „Дванайсет кораба и една разлика: Румъния отказа, България прие“, май 2026 г.
