Поскъпването от началото на войната с Иран — над 70% при карбамида и около 12% при пшеницата — се изпари за по-малко от два месеца. За реколта 2026 в България разходите вече са направени, а изкупната цена ще се движи по връщащите се предвоенни нива. За есенната сеитба прозорецът може да е тесен — пазарът се успокоява точно когато политиката се мобилизира.
На 9 юни Bloomberg публикува материал, който описва как пазарите на земеделски стоки и торове бързо изтриват ръста, натрупан от началото на войната с Иран. Денят преди това, на 8 юни, министрите на земеделието на седемте водещи икономики проведоха извънредна онлайн среща, посветена на същите тези пазари. Двете събития изглеждат противоречиви; не са. Те описват едно и също — но през два различни хоризонта.
Военният ръст се изтри за два месеца
Цените на карбамида — най-използваният азотен тор в света и индикатор за състоянието на цялата група — са спаднали с над 30% от средата на април, изтривайки целия ръст от началото на войната с Иран през февруари. Спот цените FOB Близкия изток, които достигнаха пик от около 700 долара на тон в края на март (от около 400–490 долара преди войната), сега се връщат към предвоенните нива.
Bloomberg Agriculture Spot Index, който проследява десетте най-търгувани земеделски стоки в света, в петък достигна най-ниското си ниво от 5 март насам — тоест отпреди войната. Целият военен ръст е изтрит.
На Euronext (MATIF) фючърсът за пшеница с доставка декември 2026 г. се търгува около 216 евро на тон. През април същият контракт се движеше около 217,75 евро на тон. С други думи, цялото движение между април и юни — двугодишният връх, който международни медии описваха в средата на май — се прибра обратно в шепа седмици. Септемврийският контракт е още по-нисък, около 207,50 евро на тон.
Причините за спада са няколко и действат едновременно. Първо, Китай облекчи квотите за износ на карбамид, които беше затегнал в защита на собствения си пазар през първите седмици на конфликта. Второ, материали, които бяха блокирани в района на Ормузкия проток, започват постепенно да излизат. Трето, сезонният фактор — в Северното полукълбо сеитбата приключи и спот търсенето отслабна. Четвърто, Бразилия — традиционно най-големият купувач на торове през лятото — отложи покупките си и за момента вносът ѝ е под нивото от година по-рано.
„Това, което наблюдаваме, е постепенното премахване на рисковата премия от пазара на торове“, казва Кан Уей Чеан, брокер на земеделски суровини в StoneX в Сингапур. Андрю Уайтлоу от анализаторската компания Episode 3 формулира същото по-директно — според него въпросът вече не е дали цените на торовете ще падат, а колко още могат да паднат.
Министрите гледат реколта 2027, не 2026
На същата седмица, в която пазарът смъква рисковата премия върху торовете, политиката се мобилизира. На 8 юни министрите на земеделието на седемте водещи икономики — Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ — заедно с представители на Европейския съюз, ОИСР, ФАО и AMIS (Информационна система за селскостопанските пазари) проведоха извънредна онлайн среща. Темата беше една — сигурността на доставките на торове в условията на войната с Иран.
Френското председателство на Г-7 формулира приоритетите така — гарантиране на доставките, обмен на информация, прозрачност на пазарите, повишена устойчивост на сектора към икономически и геополитически сътресения. Сред обсъжданите краткосрочни мерки беше и създаването на стратегически запаси от торове.
Това е важният момент. Самото съобщение на френското министерство признава, че мярката „крие рискове, тъй като може допълнително да повиши цените“. Тоест решението, в което пазарът смъква цените сега, и решението на министрите, което може да ги вдигне отново, са в един и същ кадър.
Канадският министър на земеделието Хийт МакДоналд подчерта, че Канада е най-големият световен производител на калий с около 33% от глобалния добив. Японският министър Норикадзу Сузуки нарече срещата „значима, защото демонстрирахме готовност да действаме съвместно“. Никой от двамата не обяви конкретно решение.
Това, което важи, е разликата в хоризонта. Пазарът гледа реколта 2026, която вече е засята; шокът от войната за нея е минал, цените се връщат към фундамента. Министрите гледат реколта 2027 — есенната сеитба, която започва в края на лятото. За нея няма гаранция нито за доставките през Ормузкия проток, нито за китайската политика на износ, нито за газовите цени. Уязвимостта остава, дори когато премията върху нея се топи.
Цената от Черно море задава тавана
Третата сцена е украинският черноморски експорт — референтната граница за всички български изкупни цени. По данни на брокерската компания White Brokers, цените на пшеницата от новата реколта на условията DAP-порт (доставка до украинско пристанище) тази седмица са около 218–221 долара на тон за пшеница втори клас (хлебна с висок протеин), 218 долара на тон за трети клас (хлебна със среден протеин) и 210 долара на тон за четвърти клас (фуражна). И продължават да падат.
Това е типична преджътвена динамика — пазарът залага бъдещото увеличение на предлагането, преди реколтата физически да е излязла на пазара. White Brokers отбелязват, че при липса на неблагоприятни метеорологични условия по време на жътвата трудно може да се очаква отскок.
Преведено за български стопанства, това означава следното. В евро тези нива се равняват на около 200 на тон FOB Черно море. Премията на изкупвача — обикновено 8–15 евро на тон в зависимост от качество, обем и сезонност — ще остави цена на полето в България отново около 150–170 евро на тон за фуражна пшеница и 180–195 евро на тон за хлебна. Същите цени, които описвахме през април и май. Покачването на световните борси по време на войната не се пренесе в изкупната цена на полето в Добруджа — нищо от ръста не достигна до приходната страна на стопанството.
Шок, а не структурно поскъпване
През април и май на zemedeleca.bg публикувахме поредица материали с обща теза. „Bloomberg го нарича бум в цените на храните, фермерите в България — рецесия или фалит“ (1 май). „Колкото по-добро е земеделието, толкова по-зле е земеделецът“ (по-късно). Тезата беше една и съща през всички материали. Бумът, който международните агенции описваха като двугодишен връх, беше преди всичко геополитически шок — рискова премия върху пшеничните фючърси заради войната с Иран. Под този шок реалният фундамент остава слаб — рекордни световни запаси, висока конкуренция от Черно море, фючърсна цена, която не е равна на изкупна цена.
Кризата за българския фермер тогава описахме така — ножица, която се отваря само в едната посока. Себестойността расте, изкупната цена не мърда. Не криза на цените, а криза на маржа.
Сегашните данни потвърждават тази рамка по два начина. Първо — пшеницата на световните борси изтри ръста си за два месеца, което показва, че скокът наистина беше шок, а не структурно поскъпване. Второ — цените, на които ще се продава реколта 2026 в България, ще се движат там, където бяха през април и май. Между двата момента не се случи нищо в полза на фермера. Само беше добавен и след това смъкнат един параметър — рисковата премия върху торовете и зърното. Стопанството я плати в разходната си страна (тор, гориво) и не я хвана в приходната.
Какво е за нас
Картината се разделя на три отделни наблюдения за български стопанства.
Първо — реколта 2026 е приключила по разходната страна. Торовете за пролетната сеитба и пръсканията през април и май са купени по върха на цените. Дизелът също. Тези разходи са вече осчетоводени и нищо в текущия спад на пазара не ги връща назад. По оценки на пазарни анализатори, изкупната цена за реколтата, която ще влезе в склада през юли и август, се очаква да се движи в коридора 150–170 евро на тон за фуражна пшеница и 180–195 евро на тон за хлебна. Ако приемем оценките на бранша за себестойност около 230–250 евро на тон за реколта 2026, маржът остава отрицателен. Това е същата картина, която описвахме през април. Тя не се промени.
Второ — есенната сеитба е отворен въпрос. Бразилия се очаква да се върне на пазара през юли, когато започва сезонът на покупките на торове за южноамериканската лятна сеитба. Алексис Максуел от Bloomberg Intelligence очаква, че точно тогава цените на карбамида ще започнат да се повишават, и счита, че текущите нива са дъното за 2026 г. Други анализатори — Дейвид Ортега, професор по икономика на храните в Мичиганския държавен университет — добавят, че при евентуално мирно споразумение и трайно примирие цените биха се стабилизирали. Но никой не дава категорична прогноза, защото геополитиката не позволява такава.
Това, което се вижда от данните засега — между момента, в който Северното полукълбо приключва пролетната сеитба, и момента, в който Бразилия започва летните си покупки, има прозорец. Колко тесен ще бъде, зависи от три фактора, които пазарът не контролира — Ормузкия проток, китайската политика на износ и решенията на Г-7. Никое стопанство не може да планира на основата на сигурност в нито един от трите.
Трето — статусът на торовете се променя. Г-7 не се събира често и не за всеки сектор. Това, че седемте министри на земеделието проведоха извънредна онлайн среща точно за торовете, с участието на ФАО, ОИСР и AMIS, поставя ги в категорията „стратегически ресурс“. Аналогично на енергията след февруари 2022 г. Една от обсъжданите мерки — стратегически запаси на ниво държави — е директно заимствана от енергийния модел. Това е нова дума, която ще влезе в дебата за следващата Обща селскостопанска политика 2028–2034 и в дебата за приложението на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) върху торовете в ЕС.
Поскъпването от войната с Иран се изпари от пазара за два месеца. От политиката — не. И точно тази разлика трябва да задържи вниманието на стопанство, което ще купува тор през август.
Ася Василева
Използвани източници
— Bloomberg, „Crop and Fertilizer Markets Wipe Out Iran War Risk Premium“, 9 юни 2026.
— Bloomberg, „G7 Ministers Seek Joint Fertilizer Action as War Roils Supplies“, 8 юни 2026.
— AFP (Франс прес), отразяване на онлайн срещата на министрите на земеделието на Г-7, 8 юни 2026.
— White Brokers (Украйна), седмичен обзор за пшеничния пазар, 9 юни 2026.
— Euronext Commodities, котировки MATIF Milling Wheat (септември и декември 2026), към 9 юни 2026.
— Trading Economics и CNBC, спот цени на карбамид FOB Близкия изток, март–юни 2026.
— Agriculture and Agri-Food Canada, прескомуникация на министър Хийт МакДоналд след срещата на Г-7 на 8 юни 2026.
— Nippon.com, прескомуникация на японския министър на земеделието Норикадзу Сузуки, 8 юни 2026.
— Архив на zemedeleca.bg: материали от 29 април, 30 април, 1 май и 4 май 2026 г. за маржа в българското зърнопроизводство.
Понятия
MATIF (Euronext Paris): парижка борса за земеделски деривати, основната референтна за пшеница и царевица в ЕС. Фючърсните контракти задават ориентир за цените на физическата стока в Европа.
Bloomberg Agriculture Spot Index: индекс, проследяващ спот цените на десетте най-търгувани земеделски стоки в света. Не отчита разходите по търговия с фючърси и съхранение.
FOB / DAP-порт: условия на доставка. FOB (Free On Board) — цена до натоварване на кораба. DAP-порт (Delivered At Place) — цена с доставка до посоченото пристанище.
AMIS (Agricultural Market Information System): международна система за информация за земеделските пазари, създадена от Г-20 след кризата с цените на храните през 2007–2008 г. Координира се от ФАО.
Стратегически запаси: държавно поддържани наличности от стока, използвани за смекчаване на пазарни шокове. Класическият пример е стратегическият петролен резерв на САЩ. Прилагането на същия модел към торовете е сравнително нова идея.
