Два месеца, растящ списък от приоритети, нито един аграрен законопроект от управляващите

От 8 май до 10 юли всяка публична поява на аграрното управление добавя нов приоритет — поземлена реформа, напояване, коопериране, защитен статут за розата, качеството на меда, износът, електронна система за всички продукти. В същото време пред Комисията по земеделие и храни на 52-то Народно събрание стоят шест точки, в които единственият чисто земеделски законопроект е внесен от опозицията и по думите на самите вносители е подготвен при предишния кабинет. А единственият законопроект, който Министерството на земеделието и храните е пуснало в обществено обсъждане за двата месеца, е за лова.

Шестте точки, прочетени ред по ред

Към 12 юли 2026 г. справката на Народното събрание за законопроектите, разпределени на Комисията по земеделие и храни в 52-то Народно събрание, съдържа шест точки. Това е цялата законодателна маса, върху която работи аграрната комисия на парламент, в който управляващото мнозинство разполага с най-голямата парламентарна група от 133 депутати, а председателят на комисията е от същото мнозинство. Два месеца и четири дни след встъпването на правителството на 8 май 2026 г. този списък заслужава да бъде прочетен ред по ред, защото казва повече от всяка пресконференция.

Два от актовете са на Министерския съвет в сегашния му състав, но нито един от тях не е аграрна политика. Законът за бюджета е задължение с календар — всяко правителство внася бюджет, независимо какви приоритети има. Законът за въздуха привежда българското законодателство в съответствие с европейските правила за флуорсъдържащите парникови газове и веществата, нарушаващи озоновия слой — графикът на транспонирането се определя в Брюксел, не в София, а връзката със земеделието минава косвено през хладилното оборудване по хранителната верига. Законът за водите е внесен от служебния кабинет на 5 май — три дни преди сегашното правителство да встъпи в длъжност.

Остават три депутатски законопроекта, и трите опозиционни. Единственият от шестте, който е чисто земеделски — ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители с цифров регистър на трайните насаждения и оранжериите, правна рамка на Взаимоспомагателния фонд и подготовка за прилагането на Социалния фонд за климата — е внесен на 19 юни от четирима депутати от ГЕРБ-СДС, като по думите на самите вносители текстът е подготвен още при предишния кабинет и не е стигнал до приемане заради тогавашните управленски мнозинства.

Равносметката от списъка: от парламентарното мнозинство в аграрната комисия за два месеца не е постъпил нито един законопроект. От Министерството на земеделието и храните — нито един законопроект по същинска аграрна политика. Заради прецизността трябва да се каже, че мнозинството не е законодателно неактивно изобщо — пакетът от 11 май за изменение на Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите се движи през друга комисия. Но той е закон за цените и търговията. Земеделското законодателство, за което става дума тук, е празна колона.

Хронологията на думите: списък, който расте с всяка поява

Празната колона би била по-малко забележима, ако публичното говорене през същите два месеца беше сдържано. То е обратното — с всяка публична поява списъкът на обявените приоритети се разширява, като нито един предишен приоритет не отпада и нито един нов не пристига с инструмент.

8 май правителството встъпва в длъжност; в първите изявления на министър Пламен Абровски стои преструктурирането на подпомагането и тезата, че земеделието не се изчерпва със зърнопроизводството. На 14 май на срещата при премиера за цените на храните родното производство е обявено за въпрос на хранителна сигурност и национална сигурност. На 21 май на първата си голяма пресконференция министърът подрежда четири приоритета — поземлена реформа, напояване, опростяване на правилата, коопериране — и добавя пети, контрола по цялата верига; там е и предупреждението за риск от загуба на 200 милиона евро европейски средства, число, което ще се повтори и на 10 юли.

На 10 юни темата е самозадоволяването с мляко, плодове и месо и националните стандарти за храни от изцяло българска суровина. На 16 юни в писмен парламентарен отговор министерството съобщава, че проучва възможността за специален защитен статут на маслодайната роза по модела на специалното плащане за памука. На 2 юли пред Комисията по земеделие и храни министърът признава, че в министерството няма готова концепция и анализи по преговорите за ОСП 2028–2034 г. На 5 юли е срещата с Европейската банка за възстановяване и развитие за напояването и модернизацията. На 7 юли в телевизионно интервю се появяват първият голям кооператив при плодовете и зеленчуците и електронна система за мониторинг на всички продукти в България. На 10 юли при откриването на фестивала на малината в Самоков министърът обявява приоритетите, които България ще защитава в преговорите за бъдещата ОСП: развитие на хидромелиорациите, гарантиране на качеството на българския мед, стимулиране на износа — включително чрез нова структура в министерството, която да съдейства за него.

Паралелно с министъра работят още два публични гласа от същото мнозинство. Председателят на комисията Явор Гечев очертава цялостна стратегия за възстановяване на българското земеделие с цел поне 5 на сто годишен ръст на местното производство. Зам. председателят на комисията Тодор Джиков говори за земеделието като единствената реална алтернатива за възраждане на селските райони. Трите гласа не си противоречат — те се наслагват. Резултатът е списък от над десет теми за два месеца, всяка от които е представена като приоритетна и повечето — като спешни.

Нормативната следа: какво излиза от машината

Срещу този списък стои проверимата нормативна следа. Порталът за обществени консултации е задължителната първа спирка на всеки проект на нормативен акт — по Закона за нормативните актове проектите се публикуват там за становища, преди да стигнат до Министерския съвет или до подписа на министъра. Профилът на Министерството на земеделието и храните за периода от 8 май до 12 юли 2026 г. изглежда така.

Тоест твърдението, че администрацията не смогва, не издържа проверка — нормативната машина на министерството не е спряла. Тя е произвела наредба за търговията с яйца, наредба за кокошките носачки, изменение на методиката по предварителните условия, наредба за заплатите в държавните горски предприятия и наредбата за спешната помощ при суша, чийто график и съдържание се определят от европейски регламент. И на 9 юли — единствения законопроект на този кабинет в обществено обсъждане: за лова и опазването на дивеча. Ловът не фигурира в нито едно от изявленията за приоритети от 8 май насам. Обратното също е вярно — нито един от обявените приоритети не фигурира в нормативната продукция.

Машината работи и произвежда рутина — яйца, кокошки носачки, методики, заплати в горските предприятия и един закон, за лова. Обявените приоритети не влизат в нея.

Разминаването, което се вижда тук, не е обичайното между думи и дела. То е между два конвейера, които не се срещат: публичният произвежда приоритети с нарастваща скорост, нормативният произвежда рутина с обичайната. Никъде това не личи по-ясно, отколкото при кооперирането. Предходното правителство публикува на портала консултационен документ за концепция на Закон за сдружаване в земеделието — общественото обсъждане течеше от 30 октомври до 1 декември 2025 г. и е приключило. Кабинет, който обявява кооперирането за свой приоритет и чийто министър идва от кооперативната среда, е заварил готова концепция с минало обсъждане — и за два месеца не я е продължил с нито един публичен ход. Същата съдба има и Законът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, консултиран двукратно през 2025 г.

Аргументът за времето и защо тук не работи

Най-силната защита на празната колона е времето. Два месеца е кратък срок за законодателство; комисията реално заседава от началото на юни; законите зреят през обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване, което по природа отнема повече от два месеца — самите вносители на единствения земеделски законопроект в комисията свидетелстват, че текстът им е писан при предишния кабинет. Този аргумент е реален и заслужава да бъде изложен в пълната му сила, защото само тогава си личи къде спира да действа.

Той спира да действа при биографиите. Пламен Абровски е дипломат в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел от 2010 до 2015 г. с ресори директни плащания, развитие на селските райони, държавни помощи и горски сектор, основен преговарящ от българска страна по законодателния пакет за ОСП 2014–2020 г., а през 2021–2022 г. — народен представител и председател на Комисията по земеделие, храни и гори в 46-то и 47-то Народно събрание. Явор Гечев, днешният председател на комисията, е бивш служебен министър на земеделието. Тодор Джиков е бивш заместник-министър на земеделието и бивш председател на браншовата организация на картофопроизводителите, от чиято позиция години наред публично настояваше пред Народното събрание за конкретни законодателни промени в сектора.

Никой от тримата не се нуждае от ориентационен период. Те познават министерството, комисията и нормативния процес отвътре — единият е водил преговорите по предишната ОСП, вторият е ръководил самото министерство, третият е прекарал години в настояване за точно определени текстове. За човек, който за пръв път влиза в системата, празната законодателна колона след два месеца би била обяснима. За хора, които са я управлявали, тя е резултат от приоритизация — а институция, която обявява всичко за приоритет, на практика не приоритизира нищо. Особено остро това важи за признанието от 2 юли: министърът, който съобщава на комисията, че в МЗХ няма концепция и анализи по ОСП 2028–2034 г., е същият човек, който беше главният български преговарящ по ОСП 2014–2020 г. Той знае по-добре от всеки в залата какво струва влизането в решаващата фаза на преговорите без собствени числа.

Единственият инструмент с числа

Един от шестте акта в комисията все пак позволява обявен приоритет да бъде проверен с числа — законопроектът за бюджета. Напояването е единственият приоритет, който се повтаря без прекъсване: на 21 май, на 5 юли пред ЕБВР, на 10 юли в Самоков, вече като преговорна позиция на България за бъдещата ОСП. В проектобюджета на същото това правителство за напояването стои еднократна капитализация на „Напоителни системи” ЕАД от 20 милиона евро за възстановяване и модернизация на обекти от държавния хидромелиоративен фонд — без списък с обекти, без график, без резултатни показатели; текуща субсидия за дружеството не е предвидена, а националните инвестиции в напоителни съоръжения са отложени за 2027 г.

Траекторията на ангажимента, проследена в предишни материали на изданието, е показателна и без коментар: 847 милиона лева за реконструкция на хидромелиоративните системи в първоначалния План за възстановяване и устойчивост през 2022 г., извадени при актуализацията; 350 милиона лева обещана поетапна капитализация през 2024–2025 г.; 20 милиона евро в Бюджет 2026 г. При реалистична инвестиционна нужда от порядъка на 2–4 милиарда евро в десет-петнадесетгодишен хоризонт, 20 милиона еднократно са под един на сто от долната граница. Приоритетът, който устоява във всички изявления, е обезпечен най-зле от всички.

Тестът за наесен

Този текст не е присъда — два месеца наистина са кратък срок и наистина има заварено положение, което не е дело на сегашния кабинет. Той е измерване, и точно затова завършва не с оценка, а с тест. Три маркера биха показали наесен, че обявените приоритети влизат в нормативната машина. Първо — проект на МЗХ в обществено обсъждане по някой от тях: поземлен, кооперативен или за преструктурирането на подпомагането; продължаването на заварената концепция за Закона за сдружаване е най-достъпната стъпка, защото текстът съществува и обсъждането му е минало. Второ — аграрен законопроект, внесен в Народното събрание от мнозинството, което разполага със 133 гласа и с председателското място в комисията. Трето — позиция на България по ОСП 2028–2034 г., подкрепена с анализи и числа, преди преговорите да влязат в решаващата си фаза през септември.

Ако до септември нито един от трите маркера не се появи, разминаването между двата конвейера ще е престанало да бъде въпрос на време. Дотогава равносметката е тази от справката на 12 юли: растящ списък от приоритети, шест точки в комисията, един земеделски законопроект — на опозицията, и един закон в обществено обсъждане — за лова.

Ася Василева

Източници

Народно събрание на Република България — справка за законопроектите, разпределени на Комисията по земеделие и храни в 52-то Народно събрание, към 12 юли 2026 г.

Портал за обществени консултации (strategy.bg) — профил на Министерството на земеделието и храните, обществени консултации в периода 8 май – 12 юли 2026 г.; консултационен документ за концепция на проект на Закон за сдружаване в земеделието (30 октомври – 1 декември 2025 г.); консултации по проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни (2025 г.).

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вх. № 52-654-01-71 от 19 юни 2026 г., вносители Десислава Танева, Георги Станков, Румен Христов, Цвета Караянчева, с мотиви.

Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., вх. № 52-602-01-19 от 1 юли 2026 г.; Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г., Министерство на финансите, юни 2026 г.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, вх. № 52-602-01-20 от 3 юли 2026 г.; съобщение на Министерския съвет за одобряването му.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, вх. № 52-602-01-7 от 5 май 2026 г.; законопроект за изменение на ЗДДС, вх. № 52-654-01-42 от 18 май 2026 г.; законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, вх. № 52-654-01-31 от 7 май 2026 г.

Пресконференция на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, МЗХ, 21 май 2026 г.

Изслушване на министър Пламен Абровски пред Комисията по земеделие и храни на 52-то Народно събрание, 2 юли 2026 г.

Съобщения на МЗХ — среща с Европейската банка за възстановяване и развитие, 5 юли 2026 г.; откриване на фестивала на малината в Самоков, 10 юли 2026 г.; писмен отговор на парламентарен въпрос за статута на маслодайната роза, 16 юни 2026 г.

Официална биография на министър Пламен Абровски — Министерски съвет и МЗХ.

Архив на zemedeleca.bg — материал за проектобюджета за 2026 г. и хидромелиоративния фонд (20 милиона евро при отложени инвестиции от 2–4 милиарда); материал за пресконференцията от 21 май 2026 г.; материал за състава на Комисията по земеделие и храни в 52-то НС, юни 2026 г.; материал за ЗИД на ЗПЗП от 19 юни 2026 г.

Понятия

Обществена консултация: етап от нормативния процес по Закона за нормативните актове, в който проектът на нормативен акт се публикува на портала strategy.bg за становища на заинтересованите страни — по правило за 30 дни — преди внасяне в Министерския съвет или издаване от министъра. Публикацията на портала е първата проверима следа, че по дадена тема се подготвя акт.

Транспониране: привеждане на националното законодателство в съответствие с актове на Европейския съюз; графикът и съдържанието му се определят от европейския акт, не от националните политически приоритети.

Капитализация на държавно дружество: увеличение на собствения капитал на държавно търговско дружество чрез придобиване на дялове от страна на държавата; счетоводно е инвестиционен трансфер и се различава от текущата субсидия, която покрива оперативни разходи.

Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза (АСБП): тригодишният фискален документ, който придружава законопроекта за държавния бюджет и съдържа разчетите по разпоредители и политики, включително капиталовите позиции.

Взаимоспомагателен фонд: инструмент за управление на риска по Общата селскостопанска политика, при който земеделските стопани правят вноски във фонд, изплащащ компенсации при неблагоприятни климатични събития; правната му рамка в България се доизгражда със законопроекта на ЗИД на ЗПЗП от 19 юни 2026 г.