Производството на краставици на открито скача от 7 700 на 12 600 тона за година, вносът също расте, изкупната цена пада до 50 цента при надница 30 евро. Същата ножица реже дините, черешите и плодовете в цяла Европа. Протестът при Маказа иска спиране на вноса — но сметката показва друг виновник.
В края на юли земеделски производители от Хасковско блокираха за кратко пътя към граничния пункт „Маказа“ и изсипаха краставици на асфалта. Дни по-рано техни колеги направиха същото на пътя за Гърция. Исканията на двата протеста съвпадат дума по дума: по-строг контрол върху вноса на зеленчуци от Турция и Северна Македония. Числата, които протестиращите сами казаха пред камерите, обаче разказват друга история — и тя е по-неудобна от вносната.
Ето ги, както прозвучаха на пътя. Изкупна цена на корнишони първо и екстра качество — около 50 евроцента за килограм; второ качество почти не намира купувач и отива за храна на животните или на боклука. Дневна надница за работник — 30 евро, при все по-трудно намиране на хора. Една производителка обобщи собствения си сезон: вложени 12 000 евро, невъзможност да се изкарат и 1 000.
Сега сметката, която никой на пътя не направи на глас. При 50 цента за килограм един ден труд на един берач струва колкото 60 килограма корнишони първо качество — а корнишонът се бере ръчно, ежедневно, през целия сезон, защото израсне ли с ден повече, пада в по-долна категория. Прибавете разсада, водата, препаратите (за които, по думите на същата производителка, вече няма пари) и излиза, че разходът за килограм изпреварва изкупната цена още на полето, преди камионът изобщо да е потеглил. Стопанство с тази структура на разходите е аритметически неустойчиво при тази цена — независимо дали на границата има турски камиони, или няма. Вносът не е причината сметката да не излиза. Вносът не е причината сметката да не излиза. Вносът запълва мястото, което се отваря, когато родното производство спре да се изплаща.
Ножицата, която министерството само описа
Откъде тогава идва цената от 50 цента? Отговорът е в оперативния анализ на самото Министерство на земеделието и храните от 28 януари 2026 г. — и той е неудобен за всички страни на протеста едновременно.
През 2025 г. производството на краставици на открито, включително корнишони, е скочило с 64,4% — от 7 684 на 12 636 тона. Площите са се разширили от 477 на 719 хектара, а средният добив е пораснал с 9,1%. Това е най-големият ръст сред всички зеленчукови позиции в справката на министерството — секторът е повярвал, засадил е и е прибрал.
В същата година обаче е растял и вносът: краставици и корнишони са влезли с 3,2 хил. тона повече, ръст от 16,4%, в рамките на общо увеличение на вноса на пресни зеленчуци със 7,1% до 248,3 хил. тона за десетте месеца. Родният ръст и вносният ръст са се срещнали в един и същи пазар, в един и същи сезон. Когато предлагането порасне с две цифри, а търсенето — не, цената прави точно това, което направи: пада до нивото, при което част от продукцията престава да си струва брането.
И третото число, което затваря механизма. По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за зеленчуци — домати, краставици, корнишони и патладжани — Кампания 2025 плаща 1 236,85 евро на хектар за първите 30 хектара. Субсидия на площ: тя възнаграждава засаждането, не продажбата. Никъде между заявлението и плащането не стои въпросът къде ще се реализират новите пет хиляди тона. Държавата плати за разширяването — и разширяването се получи, точно както е проектирано. Единственото, което никой не беше проектирал, е пазарът за него.
Държавата плати за разширяването и то се получи. Единственото непроектирано беше пазарът.
Не е болест на краставицата
Ако механизмът беше частен случай на една култура, щеше да е епизод. Той обаче се повтаря по цялата зеленчукова и овощна карта, при това в двете възможни посоки.
При дините движението е обратното на краставиците — родното производство през 2025 г. пада с 31%, от 124 400 на 85 800 тона — а вносът им скача с 49,7%. Тоест и когато нашето производство расте (краставици), и когато се свива (дини), вносът запълва и цената не защитава производителя. Юлските борсови сводки тази година вече говорят за „динена криза“ с цени като отпреди петнайсет години при пораснали разходи.
При черешите ножицата е още по-остра, защото 2025-а беше годината на измръзванията: родното производство рухна с 84,7%, а изкупната цена в началото на юли 2026 г. е наполовина под миналогодишната — около 2,17 евро за килограм. Свито родно предлагане и падаща цена едновременно — комбинация, невъзможна на затворен пазар и напълно нормална на отворен: балканското и европейското предлагане прелива безпрепятствено. А съотношението, което браншът сам призна през май, важи за целия ръчно бран сектор: надникът на берача достига 70% от изкупната цена за килограм плод. Това е същата сметка като 30-те евро срещу 60-те килограма корнишони, само с други числа.
И европейският етаж, за да е ясно, че границата при Капитан Андреево не е мястото, където проблемът започва. По данни на ФАО за 2024 г. испанските производители на оранжерийни домати получават средно 0,76 евро за килограм — при 0,36 евро за турските им конкуренти и около 0,18 евро за мароканските. Испанските фермерски организации протестират срещу вноса от трети страни със същите аргументи като хасковските зеленчукопроизводители, само мащабът е друг. Южният съсед, срещу когото протестира българинът, сам е „вносът“, срещу който протестира испанецът другаде по веригата. Пазарът на пресни зеленчуци в Средиземноморието и на Балканите е свързан съд — и в свързан съд локалното наддаване на производство без осигурена реализация се наказва еднакво, независимо под кое знаме е полето.
Какво правеше политиката, докато сметката не излизаше
През пролетта на тази година българският парламент посвети близо месец законодателна енергия на цените на храните — законопроектите около инициативата „Кошница с грижа“, таваните на надценките, санкциите за търговските вериги. Това издание разглоби тези текстове ред по ред още при внасянето им: регулация на края на веригата, който гласоподавателят вижда на рафта. Краят, който се изсипва на асфалта при Маказа — изкупната цена, позицията на производителя спрямо изкупвача — не беше предмет на нито един от тях. Месец по-късно от цялото усилие не е останало работещо правило, а протестите по пътищата са същите като преди него.
А какво предлага сега политическият център, който управлява сектора? Отговорът дойде тази седмица от Явор Гечев — председател на Комисията по земеделие и храни в 52-то Народно събрание и най-близкият аграрен съветник на премиера Радев, тоест човекът, през чиято комисия мина целият описан законодателен месец. В своя равносметка след радиоучастие Гечев изброи какво предстои: до края на годината — „френски етикировки“ и микростандарти за българско производство; до края на годината — нов закон за кооперирането с данъчни стимули; догодина — електронизация на администрацията. А срещу явлението, което самият той нарече „субсидиевъдство“ — производство на субсидии вместо на продукция — „дългосрочно се обсъждат мерки“. Настоящият бюджет, обясни той, само се е справял с лошото наследство; истинските реформи щели да се видят в следващия.
Подредбата по срокове е самата диагноза. Изпълнимото и фотогеничното — етикетът, стандартът — е с дата. Структурното — разглобяването на модела, който плаща за площ и не пита за пазар — е „дългосрочно“. При това с една подробност, която обезсилва и средния пункт: данъчните стимули в бъдещия закон за кооперирането са адресирани към производители, значителна част от които изобщо не са регистрирани по ДДС. Законът предлага облекчение по данък, който адресатът му не плаща. Това е реформа, писана за стопанството от министерската презентация, не за стопанката с 12-те хиляди евро вложени и невъзможния приход от хилядарка.
И тук двата края на седмицата се затварят един в друг. На пътя при Маказа жена каза пред камера изречение, което повечето медии не сметнаха за нужно да предадат: разчитали са, че премиерът Радев ще ги оправи. Дни по-късно най-близкият аграрен човек на същия премиер, председателят на ресорната комисия, публикува отговора на това очакване: етикети до декември, ДДС-стимули за нерегистрирани по ДДС и обещание за следващия бюджет. Очакването и отговорът са двата края на една верига — и нито един от двата не докосва изкупната цена.
Какво би докоснало цената
Спирането на вноса — искането на протеста — не е сред тези неща, и не само защото е правно невъзможно в митническия съюз и на общия пазар. Дори да беше възможно, то не променя сметката на полето: 60 килограма срещу една надница остават 60 килограма и без турски камион на границата. Производство с тази разходна структура при този начин на реализация губи и на затворен пазар — само по-бавно.
Това, което реално мести изкупната цена, е познато от десетилетия и работи навсякъде, където малкият производител е оцелял: организация на предлагането. Кооперативът или организацията на производители, която договаря обем срещу цена преди сезона, а не моли на тържището след брането; договорите с преработватели, които изкупуват второто качество за туршия и консерва, вместо то да храни животните; хладилната и складова база, която позволява да не продаваш в деня на брането, когато всички продават. Франция, Италия и Гърция — страните, с които българският производител се сравнява с болка — не са страни на едрите ферми, а на малките производители, организирани в структури, които пазарят вместо тях. Разликата не е в декарите. В това кой говори с изкупвача.
Иронията е, че закон за кооперирането стои в списъка на Гечев — но като данъчен инструмент, не като пазарен. Кооперирането, което би помогнало на протестиращите при Маказа, не се нуждае първо от ДДС-облекчения; нуждае се от работещ регистър, от правила, които пазят члена от управителя, и от обвързване на публичната подкрепа с доказана обща реализация — субсидия за продадено чрез организацията, не за засадено поотделно. Докато подпомагането възнаграждава площта, а не пазарната позиция, всяка добра година ще произвежда следващия протест: ставката ще плаща разширяването, разширяването ще сваля цената, цената ще изкарва хората на пътя, а политиката ще им отговаря с етикети, пък били те и френски.
Жената при Маказа вложи 12 000 евро, защото системата ѝ каза, че си струва — със ставка на хектар и без нито един въпрос за реализацията. Тя направи всичко, което се искаше от нея, и продукцията ѝ е първо качество. Сметката ѝ не излиза не защото е сгрешила тя, а защото никой по веригата над нея — от интервенцията до законодателния месец — не е бил длъжен да смята. Това е разликата между подпомагане и политика. Първото плаща. Второто пита къде отива платеното. Второто, засега, няма дата.
Ася Василева
Източници
Министерство на земеделието и храните — Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 1/2026 от 28 януари 2026 г.: производство на краставици на открито 2025 г. (12 636 тона, +64,4%), дини (85 844 тона, −31%), внос на краставици и корнишони (+3,2 хил. тона, +16,4%), общ внос на пресни зеленчуци януари–октомври 2025 г. (248,3 хил. тона, +7,1%), по предварителни данни на НСИ.
МЗХ, прес-съобщение от 24 април 2026 г. — ставки по интервенциите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци, Кампания 2025: зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) — 1 236,85 евро/ха за първите 30 ха.
Изявления на протестиращи зеленчукопроизводители при блокадите на пътя за ГКПП „Маказа“ (с. Конуш, Хасковско) и на пътя за Гърция, края на юли 2026 г., по репортажи на регионални и национални медии: изкупна цена корнишони 50–60 евроцента/кг, надница 30 евро/ден.
Публикация на Явор Гечев, председател на Комисията по земеделие и храни в 52-то НС, след участие в „Агросвят“ по „Дарик“, юли 2026 г.
FAOSTAT (ФАО), данни за изкупни цени на оранжерийни домати 2024 г.: Испания 0,76 евро/кг, Турция 0,36 евро/кг, Мароко ~0,18 евро/кг.
ДКСБТ и САПИ — седмични сводки за цени на едро на плодове и зеленчуци, юли 2026 г., включително изкупна цена на череши (~2,17 евро/кг, −50% на годишна база).
Архив на zemedeleca.bg — материалите за законопроектите за прекомерните цени и разходното ценообразуване; „Какво показват числата в оперативния анализ на МЗХ от 10 юни 2026 г.“
Понятия
Обвързано с производството подпомагане — Интервенция от Стратегическия план, при която субсидията се изплаща на хектар допустима площ (или на глава животно) в определен сектор. Плащането е обвързано с отглеждането на културата, не с реализацията на продукцията.
Изкупна цена — Цената, която производителят получава от първия купувач (изкупвач, преработвател, търговец) на полето или на пункта — преди всички следващи надценки по веригата. Различава се от цената на едро на тържищата и от цената на дребно в магазина.
Организация на производители — Призната по европейското право структура, чрез която производители съвместно планират производство, концентрират предлагане и договарят реализация. В сектор „Плодове и зеленчуци“ ЕС подпомага оперативните програми на такива организации от десетилетия.
Криза на маржа — Положение, при което проблемът на производителя не е равнището на цените само по себе си, а разликата между изкупната цена и производствените разходи — маржът. Цената може дори да расте, докато маржът се свива, ако разходите растат по-бързо.
Свързан пазар (свързан съд) — Пазар без ефективни бариери между националните му части: излишък или недостиг в една част се пренася в останалите чрез търговските потоци, затова локалното предлагане не определя само̀ локалната цена.
