Досието на страната в Европейския парламент: по всички програми, финансирани от европейските фондове за 2014–2020 г., България е разплатила между 94% и 127% от одобрените бюджети — но при големите инфраструктурни проекти завършените обекти са едва 36%. След 2028 г. Брюксел ще плаща само срещу готов обект — при година по-кратък срок.
През март 2026 г. в Европейския парламент е внесено проучване, което никой в българското земеделие няма причина да отвори. Заглавието му звучи като заглавие на дисертация: „Структури за управление и контрол на програмите по ЕФРР в държавите членки, присъединили се към Съюза от 2004 г. насам“. Поръчано е от комисията по бюджетен контрол, изготвено е от петима изследователи от консултантската фирма t33 под ръководството на Алесандро Валенца, носи номер PE 775.945 и покрива тринайсет държави, сред които България. Земеделският фонд не е в обхвата му — авторите изрично се ограничават до Европейския фонд за регионално развитие, заради време и бюджет.
И все пак това е документ, който си струва да се прочете от всеки, който подготвя инвестиционен проект по Стратегическия план — или ще подготвя по неговия наследник след 2028 г. Защото в приложенията му, в един кратък профил на страница за всяка държава, стои най-точната рентгенова снимка на българското изпълнение на европейски пари, правена досега. И тя показва нещо, което нито една българска институция не е формулирала така ясно: проблемът на България не е, че не харчи. Проблемът е, че не завършва.
Шест програми, една снимка
За приключилия период 2014–2020 г. профилът на България подрежда шестте програми, финансирани по линия на ЕФРР, по два показателя. Първият е усвояването — колко от одобрения бюджет реално е разплатено. Вторият е постигането на крайните продукти — колко от обещаните физически резултати (обновени сгради, километри мрежа, подпомогнати предприятия, изградени съоръжения) реално съществуват и са отчетени в края на периода. Разликата между двете е разликата между фактура и обект.
| Програма 2014–2020 | Усвояване | Постигнати продукти |
| Иновации и конкурентоспособност | над 127% | 124% |
| Околна среда (1,66 млрд. евро) | 99,9% | 36% |
| Региони в растеж, Наука и образование, Инициатива за МСП, Транспорт | 93,9–100,7% | 47–140% |
Източник: Valenza et al., Анекс VII — профили по държави, март 2026 г. Остатъчната грешка по всички програми е ниска.
Прочетете таблицата отгоре надолу и ще видите не шест програми, а два свята. В единия — програмата за иновации и конкурентоспособност, чиито бенефициенти са предприятия, а продуктите са малки и бързи: закупена машина, внедрена технология, сертифицирана система. Там България разплаща 127% от първоначалния бюджет (възможно, защото програмите се наддоговарят, за да не изгарят пари при отпаднали проекти) и отчита 124% от обещаните продукти. Преизпълнение и по парите, и по резултата.
В другия свят — програма „Околна среда“ с бюджет от 1,66 милиарда евро. Нейните продукти са пречиствателни станции, водопроводни мрежи, инсталации за отпадъци, укрепени свлачища — обекти, всеки от които минава през проектиране, разрешителни, обществена поръчка, обжалване, строителство и приемане. Там разплащането е 99,9%, а завършеното — 36%. Парите са излезли почти до стотинка. Две трети от обещаните съоръжения в края на периода не са стигнали до състояние „завършено и прието“.
Важно е какво това число не означава. То не означава кражба — остатъчната грешка, показателят за нередности в декларираните разходи, е ниска по всички български програми; формалният контрол работи. Не означава и че парите са изчезнали: зад тях стоят аванси и междинни плащания по обекти, които в края на периода още се строят, обжалват или приемат. Означава точно това, което пише: платено и недовършено. Опашка от незавършени обекти, избутана към финала на периода и отвъд него.
Хардуер и софтуер
Основният въпрос на изследването е друг — влияе ли формалният модел на управление върху резултата. Тринайсетте държави са разделени на три типа: единен модел (една управляваща структура за всички програми — малките държави), множествен (няколко структури, всички на национално ниво — средните, включително България), и многостепенен (поне една регионална структура — Полша и Румъния). Отговорът, до който авторите стигат след съпоставка на всички програми в двата периода, е категоричен: нито един модел не превъзхожда системно останалите. Във всяка от трите групи има и отличници, и изоставащи. България е държала множествения модел непроменен през трите програмни периода от 2007 г. насам — и е едновременно отличник по усвояване и изоставащ по продукти. Моделът не обяснява нищо.
Какво тогава обяснява? Авторите го формулират с метафора, която ще остане: формалната структура е „хардуерът“, административният капацитет — „софтуерът“, и хардуерът не мърда без работещ софтуер. Софтуерът има три компонента: хора (квалификация, стабилни екипи, ниско текучество — институционална памет), дигитални системи (Малта работи с единна платформа от 2004 г. и отчита едни от най-ниските грешки в Съюза), и приемственост. Държавите, чиито структури са еволюирали постепенно — Литва, Малта, Чехия — постигат по-надеждно изпълнение от онези, които са се преустройвали в движение.
Тук българският профил обаче внася уточнение, което самите автори не извеждат, защото България не е сред шестте им казуса с интервюта — тя присъства само в таблиците. Ако проблемът на страната беше просто „слаба администрация“, той щеше да личи навсякъде: ниско усвояване, високи грешки, слаби продукти по всички програми. Картината е друга. Финансовата машина — разплащане, сертифициране, контрол — работи, и то добре. Провалът е локализиран: той настъпва само там, където между парите и продукта стои строителен цикъл. Това е капацитетен дефицит, но от специфичен вид — способността да се прекара голям обект през целия му път в срок. И той не живее само в министерствата: половината от него е при бенефициента — общината или дружеството, което трябва да подготви проекта, да проведе поръчката и да преживее обжалванията.
За механизма на закъснението изследването дава обща диагноза, валидна за всичките тринайсет държави: обществените поръчки са най-устойчивото оперативно препятствие — сложни процедури, слаба подготвеност на бенефициентите, дълги обжалвания, изрично посочени като спирачка в инфраструктурата, околната среда и транспорта. Дългият цикъл на големия обект срещу късия цикъл на фирмената подкрепа. Защо точно в България този общ механизъм произвежда 36% при съседи със същия тип програми и по-добър резултат — на този въпрос документът не отговаря; за нас има таблици без диагноза.
Същият разлом, под други имена
Дотук — регионалният фонд. Земеделският, повтаряме, не е в изследването, и преносът към него е структурен аргумент, не установен факт. Но структурата е трудна за подминаване, защото българското земеделско финансиране има точно същия разлом, само че с други имена на двете страни.
„Бързият“ сектор на Стратегическия план са директните плащания и компенсаторните интервенции — платено, отчетено, приключено в годината. По тях България не губи пари. „Бавният“ сектор са инвестиционните интервенции и общинската инфраструктура — точно онези, при които продуктът е обект със строително разрешение. И точно там висят числата, които това издание следи от месеци: от 198 договора с общини, сключени през 2025 г. по интервенцията за селска инфраструктура, 108 общини към 18 юни 2026 г. не са подали проведените обществени поръчки към ДФ „Земеделие“ за последващ контрол — без което не могат да заявят дори аванс. По правилото N+2 от Стратегическия план вече са отписани 47,5 млн. евро за 2025 г.; около 117 млн. евро са в риск за 2026 г.; прогнозата на МЗХ за допълнителни загуби, ако нищо не се промени — до 200 млн. евро. По старата ПРСР загубата е установена: 193,5 млн. евро.
Иначе казано: земеделието не е изключение от модела, който профилът в Брюксел документира за регионалния фонд. То е неговото второ находище. Системата плаща в срок и губи там, където трябва да завърши в срок.
Защо това престава да е счетоводна бележка
Досега тази слабост струваше по нещо в края на всеки период — отписани милиони, неприятна графа в отчет. В архитектурата, която Европейската комисия предлага за 2028–2034 г., същата слабост започва да струва другояче, по два механизма едновременно.
Първият е принципът на плащане. Предложението измества финансирането към модел, при който Комисията превежда срещу изпълнени етапи и цели, а не срещу сертифицирани разходи — логиката на Механизма за възстановяване, пренесена върху редовния бюджет. При този модел разликата между „платено“ и „завършено“ престава да е статистика: днешната опашка от недовършени обекти утре е непреведен транш. Профил като българския — отлично разплащане, бавен продукт в тежките сектори — е точно профилът, който при това правило губи най-много.
Вторият механизъм е срокът. Проектът на регламент за единния фонд предвижда в чл. 15 правило n+1 — една година за разплащане на поетия ангажимент, вместо сегашните две. За система, чиято най-бавна фаза е обжалването на обществената поръчка, това реже времето точно там, където то най-много липсва. Изследването на Парламента отбелязва същото в бележка под линия: финансирането, несвързано с разходи, плаща едва след пълно завършване на проекта, което вече създава напрежение при n+3 — а при n+1 ще е още по-тежко. Позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите по ОСП 2028–2034 нарече правилото „силно обезпокоително“ и настоя за запазване на n+2; Асоциацията на земеделските производители отиде по-далеч и поиска n+3 за инвестиционните интервенции, с аргумента, че проектиране, разрешителни, строителство и въвеждане в експлоатация не се събират в една година. Профилът от Брюксел дава на двете позиции това, което им липсваше — независимо, публикувано от институция на Съюза доказателство, че рискът не е браншово оплакване, а документирана черта на изпълнението.
Системата плаща в срок и губи там, където трябва да завърши в срок.
Преговорният изход, написан от самите автори
Най-практичната част на изследването е препоръката му към законодателите — и тя е на страната на предпазливостта. Реформата, пишат авторите, трябва да е еволюция, не революция: честите структурни преустройства носят преходни разходи, рушат институционалната памет и отклоняват вниманието от постепенните подобрения, които реално вдигат резултата. За най-рисковите елементи на предложението — партньорските планове, плащането срещу резултат — те предлагат конкретни предпазни механизми: постепенно въвеждане с по-ниски прагове в началото и разширяване след междинен преглед; пилотни фази с доброволно участие вместо задължително прилагане; преходни клаузи. За големи държави с изградено многостепенно управление допускат и междинно решение — сегашната програмна структура да върви успоредно с новия план, докато той докаже добавената си стойност.
Това е готов преговорен език. България, която в Съвета вече поиска — заедно с Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия — дерогация от N+2 за 2026 г., може да пренесе същата коалиционна логика върху постоянните правила: не „дайте ни изключение, защото изоставаме“, а „въведете новите механизми постепенно, защото изследване на самия Парламент показва, че рязката смяна поврежда точно това, което декларирате, че искате да подобрите“. Първата формулировка е молба. Втората е позиция.
Остава въпросът, който никакъв преговорен успех в Брюксел не решава. Дори при запазено n+2, дори при пилотни фази и междинни прегледи, числото 36% е произведено при сегашните, по-меките правила. Обжалването по ЗОП няма да стане по-кратко от регламент на Съюза; общинският капацитет няма да порасне от преходна клауза; проектната готовност — обектът да влиза в приема с проект и разрешително, а не да ги търси след одобрението — е изцяло национално решение. НАЗ вече го формулира като искане: одобренията да излизат в януари, за да е периодът за изпълнение максимално дълъг. Изследването в Европейския парламент казва същото с други думи: софтуерът не се сменя с регламент. Той се пише у дома.
Източници
Valenza, A., Neacsu, C., Nistor, R., Odoardi, L., Marchetti, E. G. — „Management and control structures for ERDF programmes in Member States that have acceded to the Union since 2004″, проучване по поръчка на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, Отдел за бюджетна подкрепа, ГД „Бюджет“, PE 775.945, март 2026 г., с Анекс VII — профили на изпълнението по държави.
Прес-съобщение на МЗХ от 21 май 2026 г. — пресконференция на министър Пламен Абровски: 193,5 млн. евро загуба по ПРСР 2014–2022 г.; 47,5 млн. евро отписани по СПРЗСР за 2025 г.; 117 млн. евро в риск; прогноза до 200 млн. евро допълнителна загуба.
Изявления на зам.-министър Красимир Чакъров пред 30-тата Национална среща на местната и централната изпълнителна власт, НДК, 18 юни 2026 г. — 108 от 198 общини без подадени процедури по ЗОП към ДФЗ.
Позиция на Националната асоциация на зърнопроизводителите по ОСП 2028–2034 г. — възражение срещу правилото n+1 по чл. 15 от проекта на регламент; препоръка одобренията на проекти да излизат в началото на годината.
Позиция на Асоциацията на земеделските производители в България по ОСП 2028–2034 г. — искане за запазване на правилото n+3 за инвестиционните интервенции.
Съвет на ЕС, документ 9236/26 от 21 май 2026 г. — искане на България, подкрепено от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия, за дерогация от правилото N+2 по Стратегическите планове за 2026 г.
Предложение на Европейската комисия за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., COM(2025) 565 от 16 юли 2025 г.
Архив на zemedeleca.bg — „Три кохезии и една дума“; „Европа сменя посока“; „МЗХ обявява трети прием за инфраструктура в селските райони“ (18 юни 2026 г.); „Селските райони: 1,41 милиарда“.
Понятия
ЕФРР — Европейски фонд за регионално развитие — фондът на кохезионната политика, чиито програми покрива изследването. Земеделският фонд (ЕЗФРСР) не е в обхвата му.
Усвояване — Делът от одобрения бюджет на програма, който реално е разплатен и деклариран пред Европейската комисия. Може да надхвърли 100% при наддоговаряне.
Показател за краен продукт — Преброимият физически резултат от интервенция — брой обекти, километри мрежа, подпомогнати предприятия. Различава се от разхода (парите) и от резултата (ефекта, който продуктът произвежда).
Остатъчна грешка — Оценъчният дял от декларираните разходи, засегнат от нередности — несъответствие с европейски или национални правила. Наличието на грешка не означава непременно измама.
Правило N+2 / n+1 — Механизъм за автоматично отписване: поетите в година N средства трябва да бъдат разплатени до края на N+2 (в предложението за 2028–2034 г. — N+1), иначе се губят. Колкото по-кратък е срокът, толкова по-висок е рискът при бавни инвестиционни цикли.
Финансиране, несвързано с разходи (FNLC) — Модел, при който плащането се превежда срещу изпълнен етап или цел, а не срещу представени фактури. В предложението за 2028–2034 г. се разширява върху повечето програми.
Партньорски план (NRPP) — Национален и регионален партньорски план — единният документ, който в предложената архитектура замества отделните програми и обединява кохезията, Втория стълб на ОСП, рибарството и други политики.
II.Г.6 — Интервенция от Стратегическия план 2023–2027 г. „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ — общинска инфраструктура с гарантирани бюджети.
