В средата на август българският земеделец има пред себе си списък от седем обещания за пари до края на годината. Ако ги подреди по това чии са парите и кой е взел решението, ще открие, че една помощ тече, една не е помощ, две са национални без ред в бюджета, една е европейска, но чака одобрение от Комисията, а две са писма, едното от които още не е изпратено. Встрани от списъка стои Взаимоспомагателният фонд с 36 млн. евро в сметката, който не плаща, защото няма наредба. Това не е разказ за конкретен министър. Това е устройство, което икономистите са описали преди половин век и в което всеки участник — министерството, което обещава, стопанинът, който чака, организацията, която протестира — постъпва рационално. Тъкмо затова то не се сменя с добри намерения
Списъкът
Ето какво беше обявено през последните седмици, в реда, в който се появи в публичното говорене. Тридесет на сто аванс по обвързаната подкрепа още през есента. „Иранска“ помощ за поскъпналите горива и торове — 170 млн. евро, прием „най-късно до края на септември“, изплащане до края на годината, ставки „непосредствено преди отварянето“; през юли се говореше за прием в края на август. Де минимис — прием също в края на август, едновременно с помощта за газьола, „все още няма окончателно решение кои сектори“. Кризисна интервенция за стопани, пострадали от бедствия през 2025 и 2026 г. — 33 млн. евро европейски средства, около 84 млн. с националното съфинансиране, изплащане „през следващите три-четири месеца“, обявена от министъра на среща в Кюстендил. Извънредна помощ за царевица и слънчоглед — прием от 17 до 28 август, европейската част до 30 септември. Искане до Комисията за извънредна подкрепа за мляко и свине от селскостопанския резерв — „няма определен бюджет и окончателно решение“. И ликвидна подкрепа за плодове и зеленчуци, за която министерството „подготвя аргументацията“ и чака данни от НСИ.
Седем реда. Слагаме ги в таблица, защото списъкът е убедителен само докато не се погледне колона по колона.
Таблица. Седемте обещания, колона по колона
| Обещание | Чии пари | Правно основание | Ред в бюджета | Обещан срок | Състояние към 19 август |
| Аванс от 30 на сто по обвързаната подкрепа | европейски — собствените плащания на стопаните за 2026 г., платени по-рано | чл. 44 от Регламент (ЕС) 2021/2116 — авансови плащания от 16 октомври | да (Стратегически план) | „през есента“ | амбиция на МЗХ; аванс, не помощ |
| „Иранска“ помощ за горива и торове — 170 млн. евро | национални | временна рамка METSAF на ЕК от 29 април 2026 г. — разрешение, не финансиране; в сила до 31 декември 2026 г. | не | прием до края на август → до края на септември; плащане до края на годината | без ред в бюджета; ставките — „непосредствено преди приема“ |
| Държавна помощ де минимис | национални — бюджет на ДФЗ (300,9 млн. евро за 2026 г.) | Регламент (ЕС) 2024/3118 — до 50 000 евро на стопанство за три години | в рамките на бюджета на ДФЗ, без сума | прием „в края на август“ | без решение за сектори и разпределение |
| Кризисна интервенция за бедствия 2025–2026 г. | европейски (ЕЗФРСР) 33 млн. + национално съфинансиране — общо около 84 млн. евро | чл. 76 от Регламент (ЕС) 2021/2115; изисква изменение на Стратегическия план, одобрено от ЕК (срок за оценка до три месеца) | не — изменението не е одобрено | „през следващите три-четири месеца“; до края на 2026 г. | изменението предстои да бъде внесено |
| Извънредна помощ за царевица и слънчоглед | европейски — селскостопански резерв, 7,4 млн. евро; национално доплащане до 14,8 млн. „при наличие на ресурс“ | Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 от 17 април 2026 г. | европейската част — да; националната — не | прием 17–28 август; ЕС частта до 30 септември; националната до 31 декември | единствената, която тече |
| Извънредна помощ за мляко и свине | европейски — селскостопански резерв | искане на България до ЕК | не | — | без бюджет, без решение на ЕК |
| Ликвидна подкрепа за плодове и зеленчуци | европейски — селскостопански резерв | искане в подготовка | не | — | чакат се данни от НСИ; искане не е изпратено |
Източници: изявления на МЗХ и ДФЗ, юли–август 2026 г.; Наредба за спешна финансова помощ за слънчоглед и царевица (обществено обсъждане до 13 юли 2026 г.); Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847; Закон за държавния бюджет за 2026 г. и мотивите към него; временна рамка на ЕК за държавна помощ при кризата в Близкия изток от 29 април 2026 г.; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 76 и чл. 119. Състоянието е към датата на публикуване.
Какво показва таблицата
Първо, авансът не е помощ. Тридесетте процента по обвързаната подкрепа са пари, които стопанинът така или иначе ще получи за Кампания 2026 по обичайния график между декември и юни; регламентът позволява част от тях да му се платят от 16 октомври. Това е добро администриране, ако стане; в списък „още средства за фермерите“ обаче то тежи като нещо ново, а не е.
Второ, най-голямото число в списъка — 170 млн. евро — е и най-малко обезпеченото. Временната рамка на Комисията от 29 април разрешава на държавите членки да компенсират поскъпналите горива и торове; тя не дава пари, а разрешение да се дадат национални. Испания заложи 54 млн. евро за дизел и 500 млн. за торове с редове и срокове още до края на юни; в българския бюджет за 2026 г. такъв ред няма и до днес, ставките ще се обявят „непосредствено преди приема“, а приемът се премести с месец. Рамката изтича на 31 декември 2026 г. — тоест 170 млн. евро, за които няма ред, трябва да бъдат обявени, приети, проверени и разплатени за три месеца. Ние писахме през юни какво следва, когато помощ по право се обявява по преценка: разпределението ѝ иска повод, поводът се намира в студиото, а производителят, който не отива в студиото, остава встрани от линията.
Трето, кризисната интервенция за бедствия — и това е най-важният ред, защото е най-обнадеждаващият и най-показателният едновременно. За първи път от години министерството предлага инструмент с правило: праг от 30 на сто загуба на доход, изчислена спрямо тригодишната средна или спрямо петгодишната без най-високата и най-ниската година. Това не е измислено в Кюстендил; това е дословно чл. 76 от Регламент 2021/2115 за инструментите за управление на риска (там прагът е 20 на сто; тридесетте идват от правилата за държавна помощ при бедствия). Правило вместо преценка — точно това, което липсваше. Но интервенцията изисква изменение на Стратегическия план, което трябва да мине през Комисията, а Комисията има до три месеца да го оцени; обещанието „през следващите три-четири месеца да бъдат изплатени средства“ предполага изменение, внесено вчера и одобрено веднага. И второ: тази интервенция ще важи за същите събития от 2025 и 2026 г., за които вече действа държавната помощ за пропаднали площи — 80 на сто от разходите по технологична карта при напълно унищожена продукция. Една и съща градушка, две сметки: едната по разход, другата по загуба на доход, и никъде не е казано как се разграничават или дали се събират. Правилото и благоволението стоят едно до друго за една и съща нива.
Четвърто, единствената помощ, която тече, е европейската за царевица и слънчоглед — 7,4 млн. евро от селскостопанския резерв по регламент от април, с прием тази и следващата седмица и с плащане до 30 септември. Тя е и най-малката. Националното доплащане към нея, до 14,8 млн., е „при наличие на ресурс в бюджета на ДФЗ“ — формула, която в бюджет с 300,9 млн. евро, от които 230 отиват за субсидии по вече поети ангажименти, значи „вероятно не“.
Пето, двете писма. Искането за мляко и свине е изпратено и няма отговор; искането за плодове и зеленчуци не е изпратено, защото се чакат данни. Селскостопанският резерв на Съюза е около 450 млн. евро годишно за двадесет и седем държави и вече беше активиран тази година; шансът България да получи от него втора и трета извънредна помощ за 2026 г. не е нулев, но е далеч от сигурен, а сумата при всички случаи ще е от порядъка на единични милиони — както е при царевицата.
От седем обещания едно тече, едно не е помощ, две нямат ред в бюджета, едно чака Брюксел, две са писма. Стопанинът, който планира приходите си срещу този списък, планира срещу вероятности, не срещу суми.
Защо стопанинът, който залага помощта в плана си, е прав
Тук е мястото да се откажем от най-лесното обяснение — че фермерите са свикнали да им дават и затова искат още. Обяснението е вярно като описание и безполезно като анализ, защото не казва защо е така и защо не се променя. Икономическата литература казва.
Янош Корнаи, унгарският икономист, който прекара живота си в изучаване на социалистическата икономика, въведе през 1979 г. понятието меко бюджетно ограничение. Едно предприятие има твърдо бюджетно ограничение, когато загубата означава край; има меко, когато знае, че при загуба някой ще го спаси — с кредит, със субсидия, с опрощаване. Корнаи показва какво се случва с поведението при меко ограничение: предприятието престава да се държи като предприятие. Загубата вече не е сигнал да се промени нещо, а аргумент за преговори с този, който плаща; усилието се насочва не към разходите и пазара, а към лобирането; и — най-важното — очакването за спасение става част от сметката предварително. Корнаи го описва за заводите на Унгарската народна република. Българското стопанство, което залага извънредната помощ в бизнесплана си, е същият механизъм с друг адресат: не защото стопанинът е социалист, а защото ограничението му е меко и той го знае от опит. Пет години поред, при всяко бедствие и при всяка ценова криза, помощ е имало. Да не я включи в плана би било грешка в прогнозата.
Второто понятие обяснява защо държавата не може да излезе от това, дори да иска. Фин Кидланд и Едуард Прескот (1977 г., Нобелова награда за 2004 г.) описват времевата несъгласуваност на оптималните политики: правило, което е най-добро, обявено предварително, престава да е най-добро в момента, в който трябва да се приложи. Правителството обявява през януари „няма да компенсираме незастрахована реколта“ — това е правилното правило, защото кара всички да се застраховат. През август градушката удря, телевизията показва унищожената градина, и в този момент най-доброто нещо за правителството е да плати. Всички знаят, че ще плати. Затова никой не се застрахова през януари. А щом никой не се застрахова, компенсацията през август е неизбежна. Порочният кръг не е морален дефект на фермерите и не е слабост на конкретния министър — той е равновесие: най-добрият отговор на всяка страна при поведението на другата. Кидланд и Прескот извеждат и единствения изход: правило, което е закрепено така, че правителството да не може да го наруши в август, дори да иска — тоест правило, което не зависи от преценка.
Тук двата инструмента от таблицата се срещат. Държавната помощ за пропаднали площи е благоволение — тя се решава всеки път, за всяко събитие, със заповед. Новата кризисна интервенция е право — с праг, с формула, с осреднени години. Първата поддържа мекото ограничение; втората, ако проработи и ако замести първата, е стъпка към твърдо. Ако двете съжителстват — а точно това е обявено, — стопанинът ще научи, че има правило и че отвъд правилото има и преценка, и ще планира срещу по-щедрото.
Датата, която не се споменава
В презентацията на Комисията за ОСП след 2027 г., която министерството показа на бранша преди година, стои един ред, който в българския дебат за помощите не се цитира: инструментът за управление на риска става задължителен за държавите членки, при праг от 20 на сто загуба. От 1 януари 2028 г. държава, която компенсира щети, ще трябва да го прави през фонд, застраховка или взаимоспомагателна схема с правила, известни предварително.
Тук е нужна точност, защото България има такъв инструмент — и има пари в него. Законът за подпомагане на земеделските производители възлага на ДФ „Земеделие“ функциите на Взаимоспомагателен фонд за управление на риска по чл. 76 от регламента. По числата, оповестени от министерството на 21 юли в отговор на запитване на специализирана медия, капитализирането му е в напреднала фаза: от удръжката от 1,5 на сто върху одобрените директни плащания — тоест от собствените пари на стопаните — са натрупани 11 043 476 евро, от държавния бюджет са внесени почти 15 млн. евро, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — близо 10 млн.; общо около 36 млн. евро налични при индикативен ресурс по Стратегическия план от 25 млн. годишно и очаквани постъпления от удръжката от около 11 млн. годишно занапред. Фондът, с други думи, не чака пари. Чака право: на въпроса кога ще тръгнат първите компенсации министерството отговори, че „конкретна дата не може да бъде посочена, тъй като това зависи от приключването на законодателните процедури“. Законодателните процедури са четири висящи законопроекта за изменение на един и същи закон — от 19 юни, от 15 юли и два от 21 юли, — три от които уреждат фонда, докато министерството настоява за пети, „цялостен“. Докладът на Световната банка за управлението на риска в българското земеделие от 24 април 2026 г. описва същата картина от външна страна.
Сложете това до обявеното в Кюстендил. Един инструмент с правило — фондът — има 36 млн. евро в сметката, удържани отчасти от самите стопани, и не плаща, защото няма наредба. Друг инструмент с правило — кризисната интервенция — няма пари в сметката, ще ги получи, ако Комисията одобри изменение на плана, и обещава плащане до края на годината. Трети — държавната помощ по технологична карта — плаща по преценка и работи всяка година. Стопанинът, който през юни е загубил градината си от градушка, стои пред три врати: първата е заключена, зад втората още няма пари, третата се отваря със заповед на министъра. От тази позиция въпросът защо в Кюстендил се обявява нова интервенция, вместо да се отключи фондът, в който 36 млн. евро чакат от години, е най-простият въпрос в целия този текст — и министерството не му е отговорило.
България отива към 1 януари 2028 г. и към задължителния инструмент за управление на риска с фонд, който има пари и няма правило, с интервенция, която има правило и няма пари, и с помощ, която няма правило и има пари. Кой от трите ще преживее срока, е въпросът на следващите шестнадесет месеца — и отговорът ще определи дали задължението от 2028 г. ще бъде същинска промяна или още едно изречение в закона.
Какво би значело помощта да е право
Ние го писахме през юни и го повтаряме, защото списъкът от август го потвърждава: помощ, която Съюзът признава като допустима — по временната рамка, по регламента за резерва, по член 76, — трябва да стои в националния бюджет с ред, сума, срок и критерии, публикувани преди сезона. Тогава тя не изисква повод. Производителят я получава, защото отговаря на условията, не защото е бил в студиото; министерството я плаща по график, не по преценка; и стопанинът, който я залага в плана си, залага число, а не вероятност. Нито едно от седемте обещания от август не е устроено така. Най-близкото до това устройство — кризисната интервенция — е и единственото, което Комисията още не е видяла.
Четири въпроса към министерството и фонда, зададени открито. Първо, на кой ред в бюджета за 2026 г. или в неговата актуализация стоят 170-те милиона евро за горива и торове, и ако не стоят никъде — от кой резерв ще се платят до 31 декември, когато рамката изтича. Второ, защо при 36 млн. евро във Взаимоспомагателния фонд се обявява нова кризисна интервенция за същите събития, вместо наредбата за фонда да бъде издадена и той да плати. Трето, на коя дата изменението на Стратегическия план с кризисната интервенция е внесено или ще бъде внесено в Комисията, при положение че плащане „през следващите три-четири месеца“ означава одобрение до ноември. Четвърто, когато една и съща нива през 2026 г. е с напълно унищожена продукция от градушка, по кой от инструментите — държавната помощ по технологична карта, новата интервенция по загуба на доход или фондът — се плаща, и може ли по повече от един.
Ася Василева
Източници
Изявления на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски на среща със земеделски производители в Кюстендил (август 2026 г.) и в публични изяви през юли–август 2026 г.; съобщения на МЗХ и ДФЗ за приемите по спешната помощ за слънчоглед и царевица (17–28 август 2026 г.), за помощта де минимис и за помощта за газьола.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 на Комисията от 17 април 2026 г. — извънредна финансова помощ за земеделски стопани в България, Естония и Унгария, засегнати от неблагоприятни климатични явления; бюджет за България 7,4 млн. евро; национално допълване до 200 на сто.
Проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед и царевица — обществено обсъждане до 13 юли 2026 г.
Европейска комисия — Временна рамка за държавна помощ при кризата в Близкия изток (Middle East Temporary State Aid Framework), 29 април 2026 г., в сила до 31 декември 2026 г.; одобрени национални схеми (Испания, Франция, Ирландия) към юни 2026 г.
Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 76 (инструменти за управление на риска; праг 20 на сто; тригодишна средна или петгодишна без крайните стойности) и чл. 119 (изменение на стратегическите планове; срок за оценка от Комисията до три месеца); Регламент (ЕС) 2021/2116, чл. 44 (авансови плащания); Регламент (ЕС) 2024/3118 (де минимис в земеделието — 50 000 евро за три години).
Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и мотивите към него — бюджет на ДФЗ 300,9 млн. евро; отсъствие на ред за национална схема по временната рамка.
Презентация „Визията на ЕК за ОСП след 2027 г.“ на Министерството на земеделието и храните, 30 юли 2025 г. — задължителен инструмент за управление на риска с праг 20 на сто.
János Kornai, „Resource-Constrained versus Demand-Constrained Systems“, Econometrica, 1979 г.; „The Soft Budget Constraint“, Kyklos, 1986 г.
Finn Kydland, Edward Prescott, „Rules Rather than Discretion: The Inconsistency of Optimal Plans“, Journal of Political Economy, 1977 г.
Архив на zemedeleca.bg — „Обществото не вярва“ (юни 2026 г.); статията за бюджета за 2026 г. и земеделието; статията за 20-те милиона за напояване; статията за Съвета от 26 май 2026 г. и селскостопанския резерв.
Понятия
Меко бюджетно ограничение — по Корнаи — положение, при което предприятието очаква да бъде спасено при загуба и затова престава да реагира на нея като на сигнал; очакването за спасение става част от плана предварително.
Времева несъгласуваност — по Кидланд и Прескот — правило, което е оптимално, обявено предварително, престава да е оптимално в момента на прилагане; затова обещания без обвързване не се спазват и не им се вярва.
Селскостопански резерв на ЕС — годишен резерв в бюджета на ОСП (около 450 млн. евро) за извънредни мерки при пазарни смущения и бедствия; разпределя се с регламент за изпълнение на Комисията по държави.
Временна рамка METSAF — решение на Комисията от 29 април 2026 г., което разрешава на държавите членки да компенсират поскъпналите горива и торове с национални средства до 31 декември 2026 г. Не е европейско финансиране.
Де минимис — държавна помощ под праг, който не се смята за нарушаваща конкуренцията и не се нотифицира — в земеделието 50 000 евро на стопанство за три години.
Олимпийска средна — средна стойност от пет години без най-високата и най-ниската; стандартът за изчисляване на загуба на доход по чл. 76 от Регламент 2021/2115.
Изменение на Стратегическия план — процедура по чл. 119 от Регламент 2021/2115: държавата внася изменение, Комисията го оценява в срок до три месеца; нови интервенции не могат да се прилагат преди одобрение.
