В петък вечерта на 7 август Министерството на икономиката публикува четиринадесет страници, които трябва да отговорят на въпрос, зададен през 1272 г. в Париж: колко струва справедливо едно сирене. Отговорът е 7,70 евро — средно аритметично между цена от българско тържище, увеличена с проценти, взети от Франция, и цена от четири неназовани европейски държави, коригирана с индекс на Евростат отпреди година. Отклонение с повече от 10 на сто ще подлежи на проверка. Двадесет дни преди това в Държавен вестник излезе закон, който обявява за нелоялна практика разлика над 10 на сто в надценките в една продуктова категория, а два месеца преди това правителството договори с осем вериги колко да струва хлябът. Тома Аквински, който първи опита да дефинира справедливата цена, стигна до извод, който българският законодател пропусна да прочете: тя „не е определена точно, а се състои в известна преценка“
Три инструмента за едно нещо, в един сезон
На 8 юни министър-председателят представи в Министерския съвет „Кошница с грижа“ — договорка с осем търговски вериги основни продукти да поевтинеят с поне 15 на сто за минимум шест месеца, „доброволно“, както беше подчертано неколкократно. На 26 юни в Държавен вестник, брой 58, излезе Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията: ново „съвместно господстващо положение“ (чл. 20а), забрана за прекомерни цени, черен списък от нелоялни търговски практики, разширен до тридесет и три точки, и сред тях точка 25 — „прилагане от купувача на различни по размер търговски надценки към съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една и съща продуктова категория, когато разликата в търговската надценка надвишава 10 на сто“. Параграф 17 дава на веригите два месеца да приведат договорите с доставчиците в съответствие — срокът изтича на 27 август, а дефиниция на „продуктова категория“ в закона няма. На 7 август Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията сложи на портала за обществени консултации проект на постановление за приемане на Методика за определяне на справедлива стойност на стоки по чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите; консултацията тече до 7 септември. Прилага се за търговци с оборот над 25 млн. евро — тоест за същите осем вериги.
Три инструмента, три различни правни основания, една цел: цената на рафта да стане нещо, което държавата може да провери срещу число. Затова въпросът на тази статия не е дали методиката е добре написана (не е, и ще го покажем), а дали числото, което тя търси, съществува.
Какво всъщност е казал Тома от Аква
Въпросът е по-стар от Тома. Римското право познава от 285 г. правилото, известно по-късно като laesio enormis — „прекомерна вреда“: който продаде имот за по-малко от половината от справедливата му цена, може да развали продажбата (Кодекс на Юстиниан, 4.44.2). Забележете мярата — половината. Не десет процента, а петдесет; не проверка на всяка цена, а защита срещу грубата измама. Шестнадесет години по-късно, през 301 г., император Диоклециан издава Едикта за максималните цени: таван на над хиляда стоки и услуги, от пшеницата до заплатата на учителя, със смъртно наказание за нарушение. Едиктът е най-подробният ценови документ на античността и най-бързият ѝ провал — стоката изчезва от пазарите, търговията минава на черно, и след няколко години законът е тихо изоставен. Двете римски решения бележат двата края на разговора, който водим и днес: правило срещу грубата несправедливост, което работи хиляда и седемстотин години, и списък с правилни цени, който не издържа и пет.
Тома Аквински пише въпрос 77 от втората част на втората част на „Сума на теологията“ в Париж през 1271–1272 г. — „За измамата, извършвана при покупки и продажби“. Изводът му е строг: да продадеш нещо за повече, отколкото струва, е грях. Но веднага след това, в отговор на първото възражение, идва изречението, което би трябвало да стои като мото на всяка методика: справедливата цена на нещата „понякога не е определена точно, а се състои по-скоро в известна преценка, така че малко увеличение или намаление не изглежда да унищожава равенството на справедливостта“ (iustum pretium rerum quandoque non est punctaliter determinatum, sed magis in quadam aestimatione consistit). Тома допуска и друго — че цената на едно и също нещо законно е различна според това колко го цени и колко го иска този, който го купува; продавачът има право да получи повече, ако продажбата му нанася вреда, и няма право, ако вредата е само на купувача. Тоест още при първия си теоретик справедливата цена не е число, а граница на приличието — и то граница, зависима от обстоятелствата на конкретната сделка. Осемстотин години по-късно българският проект я записва до втория знак след запетаята и я публикува ежедневно.
Двете школи, които методиката събира, без да знае
След Тома въпросът се разцепва на две линии, които се карат до ХІХ век. Едната е на Дунс Скот (Ordinatio, IV, d. 15): цената трябва да покрие разходите на търговеца, труда му и риска, който поема, плюс приличен доход за него и семейството му — тоест цената е разход плюс надбавка. Другата е на школата от Саламанка през ХVІ–ХVІІ век — Луис де Молина, Леонардус Лесий, Хуан де Луго: справедливата цена е „общата преценка“ (communis aestimatio) на пазара в дадено място и време, без измама, без принуда и без монопол; разходите на продавача я определят толкова, колкото и „изобилието или недостигът на стоки, на купувачи и на пари“, както пише Молина. Лесий добавя: търговец, който е купил скъпо, няма право на висока цена, ако пазарът е паднал — разходът не е аргумент. Това е спорът между разходната и пазарната теория на цената, и от него излиза цялата политическа икономия — от Смит до Хайек.
Българската методика решава този спор с калкулатор. „Локалната себестойност“ е Дунс Скот: цена на едро плюс признати оперативни разходи плюс фири плюс целева печалба. „Европейският ценови паритет“ е Саламанка: каква е общата преценка на четири други пазара. Справедливата стойност е средно аритметично между двете, с тегло 50 на 50, „за баланс“. Никоя от двете школи не би приела резултата: за Скот европейската цена е чужда сметка, за Саламанка българската себестойност е без значение. Средното между разходна теория и пазарна теория не е трета теория, а число без обяснение.
Формулата, разглобена върху едно сирене
Проектът дава пример със сирене от втора категория, и той е най-полезната му страница, защото показва всяка стъпка.
Таблица. Как методиката стига до 7,70 евро за килограм сирене
| Стъпка | Число | Откъде идва |
| Цена на едро | 5,62 €/кг | Държавна комисия по стоковите борси и тържищата — тържищна цена; големите вериги не купуват от тържище |
| Коригиращ фактор | — | трябва да свали тържищната цена към реалната доставна, изчислен по средни вносни цени; в примера на методиката не е приложен |
| Оперативни разходи | 17,5 % | нормативен процент за млечни продукти, взет от френската Обсерватория за цените и маржовете (OFPM); за пресни — 25 %, за сухи — 15,5 % |
| Фири и брак | 1,5 % | нормативни; за пресни — 5 %, за сухи — 1 % |
| Целеви EBIT | 3,8 % | среден оперативен марж на водещи европейски вериги плюс 1 пункт, минимум 2 %; начислен върху доставната цена, а не върху продажбите |
| = Локална себестойност | 6,91 € | 5,62 × 1,228 (общ марж 22,8 %); ДДС в примера не е добавен, макар чл. 7 да го предвижда |
| Средна цена в четири държави | 9,20 € | „държава с високи доходи, със средни доходи, съседна и с близък профил“ — неназовани |
| = Европейски ценови паритет | 8,50 € | 9,20 след корекция за ДДС и за индекса на ценовите равнища на Евростат, който излиза с 12–18 месеца закъснение |
| = Справедлива стойност | ≈ 7,70 € | (6,91 + 8,50) / 2 — в чл. 6 делението на две е пропуснато, но примерът го прави |
| Коридор ± 10 % | 6,93 – 8,47 € | цена на „котвения продукт“ (най-евтиния артикул в категорията) извън коридора — основание за наблюдение и проверка |
Източник: проект на Методика за определяне на справедлива стойност на стоки, чл. 6–8 и Приложение 1, публикуван на strategy.bg на 7 август 2026 г. (консултация № 12597-К); бележките за коригиращия фактор, ДДС и делението на две са от становищата, внесени по консултацията на 9–11 август.
Всяка от тези стъпки е избор, и никой от изборите не е пазарен. Френските проценти за оперативни разходи са писани за френски наеми, френски заплати и френска логистика — методиката сама признава, че ги ползва „до разработването на национален модел“. Тържищната цена на ДКСБТ съдържа маржа на посредника, който голямата верига не плаща, защото купува направо от мандрата — оттук и „коригиращият фактор“, който в примера липсва. Индексът на ценовите равнища на Евростат — коефициентът, който трябва да преведе германска цена в българска — излиза дванадесет до осемнадесет месеца след периода, за който се отнася, както отбелязва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика; методиката ще сравнява днешно сирене с ланшна Германия. Четирите референтни държави са описани с прилагателни („с високи доходи“, „съседна“), не с имена — тоест кой ги избира, избира и резултата. Целевият EBIT от 3,8 на сто, който трябва да е „марж“, се начислява върху доставната цена като надбавка, а маржът върху продажбите тогава излиза 3,09 на сто — забелязано от анонимен коментатор на портала, който познава разликата между markup и margin по-добре от авторите. Пак от коментарите: формулата за ДДС в чл. 7 дели ставка на ставка (20 на 7 дава 2,86), докато примерът правилно дели 1,20 на 1,07; в чл. 8 пише „корогират“; в Приложение 3 стои „ската държавна обсерватория“ — оцеляла част от „френската“. Това не са дреболии за акт, който ще произвежда число, срещу което ще се пращат проверки.
Коридорът, който подканва всички към една цена
Тук е мястото, където три отделни текста стават един механизъм. Методиката публикува за всяка категория справедлива стойност и коридор от ±10 на сто. Законът от 26 юни казва, че надценките в една категория не бива да се различават с повече от 10 на сто. „Кошницата“ от юни показа, че осемте вериги могат да сменят цените си едновременно, когато ги помолят от Министерския съвет.
Богданов го формулира най-точно: публично оповестена стойност с диапазон от 10 на сто задава „обща координатна система, видима едновременно за всички участници на пазара“; когато всяка верига знае какво знаят останалите и всички виждат един и същ коридор, рационалното поведение е да се ценообразува близо до горния му край — „постига се нещо, което иначе изисква картел“, и то не чрез сговор, а чрез механизъм, създаден от държавата. Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия, попитан дали една стока може да е с една и съща цена навсякъде, отговори, че това „се нарича комунизъм или картел“ и че държавата „мотивира големите търговци да следват еднакво ценово поведение“. Той говори от името на веригите и има интерес; но аргументът му е същият като на ИПИ и на всеки учебник по индустриална организация: конкуренцията се води с разликата в цените, а инструмент, който наказва разликата, наказва конкуренцията.
Точка 25 добавя втория етаж. Ако в една категория най-евтиният артикул се продава с 8 на сто надценка, а марковият — с 40, законът от 27 август нататък иска разликата да се свие до десет пункта. Тринадесет браншови организации на хранителната индустрия, водени от месопреработвателите, писаха още на 27 май, че това не отчита „широкия диапазон и ценовото позициониране“ в една група — евтин сегмент с висока оборотност и ниска надценка, премиум с ниска оборотност и висока. Търговец, който трябва да изравни маржовете, има два хода: да вдигне надценката на евтиния (което Законът за еврото му забранява като необосновано поскъпване) или да махне евтиния от рафта. Вълканов каза същото през май за кашкавала на 5,11 евро доставна цена, който се продава под нея. Тоест мярката, представена като защита на достъпната цена, работи най-силно точно срещу най-достъпния артикул — този, който методиката нарича „котвен продукт“ и по който ще мери.
И третият етаж, най-малко коментираният. На 8 юни правителството събра осем конкуренти в една зала и се договори с тях за едновременно поевтиняване с еднакъв процент за еднакъв срок. На 26 юни същото правителство обнародва закон, по който „икономическа взаимозависимост или други фактори, водещи до създаване на връзка“ между предприятия, позволяваща им „да действат заедно“, е съвместно господстващо положение, подлежащо на санкция до 10 на сто от оборота. Между двете дати има осемнадесет дни.
Държава, която сама подрежда осем вериги на една цена, а после приема закон срещу подредените вериги, е построила механизма, който твърди, че преследва.
Защо числото не съществува
Тук стигаме до същинския въпрос — не дали формулата е добре сметната, а дали има какво да смята. Икономистът, който отговори на това най-ясно, е Фридрих Хайек в статия от 1945 г., „Използването на знанието в обществото“: цената не е свойство на стоката, а съобщение. Тя събира в едно число нещо, което никой отделен човек не знае — колко мляко е издоено тази седмица, колко хора са в морето и колко в града, дали камионът е закъснял, дали конкурентът е пуснал промоция, дали купувачът има карта. Затова едно и също сирене законно струва различно в Своге и в Пловдив, във вторник и в петък, в шест сутринта на пазара и в осем вечерта в квартала. Всяка от тези разлики казва нещо на някого — на мандрата да произведе повече, на веригата да поръча по-малко, на купувача да мине оттатък улицата. Методиката ги изтрива до една стойност, публикувана до стотинка, и обявява разстоянието от нея за подозрително. Така справедливата цена не се открива — така се изключва съобщението.
Има и по-просто доказателство, вътре в самата методика. Ако справедливата стойност беше свойство на сиренето, тя щеше да е една. Проектът обаче признава, че тя зависи от избора на четири държави (различни държави — различна стойност), от годината на индекса на Евростат (различна година — различна стойност), от това дали коригиращият фактор е приложен (в примера не е), и от теглото 50/50, което „произтича от баланс“, а не от нищо измеримо. Число, което се променя според това кой го смята, е оценка на този, който го смята. Тома го е казал през 1272 г. с една дума — aestimatio, преценка.
Това не значи, че на пазара за храни всичко е наред. Комисията за защита на конкуренцията в декемврийския си анализ показа надценки от 2 до 91 на сто по продукти и — по-важното — отстъпки от 30–50 на сто, които производителят прави, за да стигне до рафта; ние писахме, че натискът върху производителя е реален и че мястото му е в отстъпката, не в маржа. Срещу такова нещо правото има инструменти отпреди методиката: черния списък на нелоялните практики, който България има от 2021 г. и по който КЗК до края на 2025 г. е образувала по-малко от десет производства; секторния анализ; забраната за злоупотреба с господство. Всички те работят с това, което Тома нарича измама, и с това, което римското право нарича прекомерна вреда — с поведението, не с числото.
Тома като предупреждение
Съблазнително е да се напише, че България се връща към Средновековието. Не е точно така — Средновековието беше по-внимателно. Тома от Аква написа, че справедливата цена не е точка, а преценка, и че малкото отклонение не е грях. Римските юристи сложиха прага на половината, не на десетата. Диоклециан сложи списък и го изостави. Българската методика взима от всички тях само амбицията и от никого — предпазливостта: коридор от десет процента, стойност до стотинка, ежедневна публикация и проверка за всяко отклонение. Ако след 7 септември проектът бъде приет във вида, в който е публикуван, първото, което ще научим, е кое сирене е изчезнало от рафта. Второто ще е, че всички останали струват еднакво. Третото — че никой не помни защо това трябваше да е справедливо.
Ася Василева
Източници
Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за определяне на справедлива стойност на стоки съгласно чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите — Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията; портал за обществени консултации strategy.bg, консултация № 12597-К, 7 август – 7 септември 2026 г.; доклад, проект на акт, частична оценка на въздействието и внесени становища (9, 10, 11 и 15 август 2026 г.).
Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията — Държавен вестник, бр. 58 от 26 юни 2026 г.: чл. 20а (съвместно господстващо положение), чл. 37б, т. 25 (разлика в надценките над 10 на сто в една продуктова категория), § 17 (двумесечен срок за привеждане на договорите).
Национална инициатива „Кошница с грижа“ — представяне в Министерския съвет, 8 юни 2026 г.; изявления на министър-председателя, вицепремиера и министъра на икономиката и министъра на земеделието и храните.
Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика — „Справедливата цена: спомени от народната република“, 15 август 2026 г.
Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия — телевизионни изявления от 20 май 2026 г. и от август 2026 г.
Обща позиция на тринадесет браншови организации на хранителната индустрия по проекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията (вх. № 52-654-01-38), 27 май 2026 г.
Комисия за защита на конкуренцията — междинен секторен анализ на конкуренцията на пазара на хранителни продукти, 2 декември 2025 г.
Thomas Aquinas, Summa Theologiae, II-II, q. 77, a. 1 („De fraudulentia quae committitur in emptionibus et venditionibus“), Париж, 1271–1272 г.
Codex Iustinianus, 4.44.2 (рескрипт на Диоклециан и Максимиан, 285 г.) — laesio enormis; Edictum de pretiis rerum venalium (Едикт за максималните цени), 301 г.
John Duns Scotus, Ordinatio, IV, d. 15, q. 2; Luis de Molina, De iustitia et iure (1593–1609); Leonardus Lessius, De iustitia et iure (1605); Raymond de Roover, „The Concept of the Just Price: Theory and Economic Policy“, Journal of Economic History, 1958 г.
Friedrich Hayek, „The Use of Knowledge in Society“, American Economic Review, 1945 г.
Архив на zemedeleca.bg — правният разбор на пакета срещу прекомерните цени (май 2026 г.); статията за разходното ценообразуване; статията за анализа на КЗК и надценките; статията за EGalim и Capper-Volstead.
Понятия
Справедлива цена (iustum pretium) — у Тома Аквински — цената, при която размяната запазва равенството между страните; изрично не е точно число, а преценка (aestimatio), от която малкото отклонение не е нарушение.
Laesio enormis — „прекомерна вреда“ — правило на римското право от 285 г.: продажба под половината от справедливата цена може да бъде развалена. Първата и най-трайна форма на „несправедлива цена“ в правото.
Разходна теория на цената — цената се извежда от разходите плюс надбавка (Дунс Скот; в ХХ век — cost-plus, разходно ценообразуване в плановите икономики).
Обща преценка (communis aestimatio) — при школата от Саламанка — цената, която се формира на пазара в дадено място и време без измама, принуда и монопол; предшественик на пазарната теория на цената.
Локална себестойност и европейски ценови паритет — двата компонента на българската методика — първият е разходен, вторият сравнителен; справедливата стойност е средното между тях.
Индекс на ценовите равнища (PLI) — показател на Евростат за съотношението между ценовите равнища на две държави; излиза с 12–18 месеца закъснение.
Котвен продукт — най-евтиният артикул в продуктова категория, чиято цена методиката сравнява със справедливата стойност; останалите артикули се показват с медианна цена.
Marge и markup — маржът е печалба спрямо продажната цена, надбавката — спрямо разхода; 3,8 на сто надбавка върху доставна цена е около 3,1 на сто марж върху продажбите.
Съвместно господстващо положение — по чл. 20а ЗЗК — положение, при което две или повече предприятия поради икономическа взаимозависимост могат да действат заедно независимо от конкуренти, доставчици и купувачи.
