Помощта се отпуска с акт на Комисията, който минава през гласуване на държавите членки с квалифицирано мнозинство. Практиката от последните години показва, че между искането и парите по сметката на стопанина минават месеци, а размерът се определя в Брюксел, не в София.
На 7 август 2026 г. Министерството на земеделието и храните обяви, че е изпратило две официални писма до европейския комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен с искане Комисията да предприеме извънредни мерки за финансова подкрепа на производителите на краве мляко и на угоени прасета. Основанието, което се посочва, е член 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, а източникът на средства — селскостопанският резерв. По номенклатурата на самия регламент двете засегнати области се водят сектор „Мляко и млечни продукти“ и сектор „Свинско месо“.
Мотивите в двата случая са сходни. При млякото от началото на 2026 г. делът на доставките, реализирани под себестойността, нараства непрекъснато, което води до загуби, до затруднения при обслужването на инвестиционни кредити и до риск от спиране на производството. При свинете неблагоприятната тенденция върви още от 2024 г., производствените разходи вече значително надвишават изкупните цени, а анализите на министерството отчитат съществен спад в броя на закланите угоени прасета.
Оттук нататък започва процедура, която за стопанина е по-важна от самото писмо, тъй като от нея зависи дали, колко и кога.
Какво представлява член 219
Регламент 1308/2013 урежда общата организация на пазарите на селскостопански продукти. В част пета, глава първа от него са уредени извънредните мерки — четири члена, всеки за различно положение. Член 219 се отнася до смущения на пазара или до заплаха от такива. Член 220 урежда мерки при болести по животните и вредители по растенията, както и при загуба на потребителско доверие. Член 221 дава основание за решаване на специфични проблеми, за да не се влошат пазарните условия. Член 222 позволява на производители и на техни организации да се договарят помежду си при тежки пазарни дисбаланси, включително за временно намаляване на производството, без това да се смята за нарушение на конкурентното право.
Разликата има практическо значение. По член 219 Комисията може да въведе мерки, каквито прецени за необходими — от помощ за частно складиране до пряко плащане на производителите, — но преценката дали има пазарно смущение е нейна. Държавата членка може да поиска, да представи данни и да настоява; решението обаче не се взема в София.
Инструментът не е рядък. В доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета се посочва, че за периода 2014–2023 г. по членове 219 до 222 са приети шейсет и три извънредни мерки в подкрепа на производители, изправени пред загуба на продукция, спадащи цени, по-високи разходи или прекъсване на веригите на доставка.
Откъде идват парите
От 2023 г. насам, с новия хоризонтален регламент на Общата селскостопанска политика, в началото на всяка година се създава селскостопански резерв в размер на най-малко 450 милиона евро. Той е част от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и служи именно за финансиране на извънредните мерки. В бюджета на Съюза може да бъде определена и по-висока сума.
Тази година тя беше определена. На 12 юни 2026 г. Комисията предложи пакет от мерки заради последиците от кризата в Близкия изток върху цените на торовете и на енергията, а на 13 юли Съветът го прие окончателно. Пакетът включва увеличаване на резерва с допълнителни 300 милиона евро за 2026 г. и нова схема за ликвидност, съфинансирана до 65 на сто от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като държавите членки могат да добавят национално финансиране до 200 на сто. Азотните торове по това време са с около седемдесет на сто по-скъпи от средното за 2024 г.
Преди това, на 22 юни 2026 г., държавите членки одобриха предложение за мобилизиране на над 56 милиона евро от същия резерв за земеделски производители, пострадали от неблагоприятни климатични събития — 30 милиона за Португалия, 14,8 за Румъния, 4,6 за Кипър, 4,4 за Хърватия и 2,8 за Словения.
Тук е и обстоятелството, което определя реалистичните очаквания. Откакто резервът беше използван за пръв път през 2022 г., той се изразходва изцяло всяка година. Тоест средствата не са неограничени и исканията на държавите членки се конкурират помежду си за една и съща каса.
Стъпките, през които минава едно такова искане
Първата стъпка е вече направена — писмото. То не задейства автоматично нищо; служи да постави въпроса и да представи данни. Комисията събира и собствена информация: седмичните ценови нотификации, които всяка държава подава, данните на обсерваторията на млечния пазар, оценките на генерална дирекция „Земеделие“.
Втората стъпка е преценката дали е налице пазарно смущение по смисъла на член 219, и тя е изцяло на Комисията. Тук значение има не толкова тежестта на положението в една държава, колкото дали то се наблюдава в достатъчно голяма част от Съюза, защото инструментът е предвиден за общия пазар, а не за национални затруднения.
Третата стъпка е изготвянето на проект на акт за изпълнение. В него се определят обхватът, общата сума, разпределението по държави членки и сроковете.
Четвъртата стъпка е гласуването. Проектът се внася в комитета по общата организация на селскостопанските пазари, съставен от представители на държавите членки и председателстван от Комисията. Заседанието се свиква не по-рано от четиринайсет дни след внасянето на проекта, освен в надлежно обосновани случаи. Становището се дава с квалифицирано мнозинство — петдесет и пет на сто от държавите членки, представляващи най-малко шейсет и пет на сто от населението на Съюза. При положително становище Комисията приема акта. При отрицателно не може да го приеме и има два месеца да внесе преработен проект или един месец да го отнесе до апелативен комитет.
Петата стъпка е обнародването в Официален вестник и влизането в сила.
Шестата стъпка е националната. Държавата членка определя критериите за допустимост, начина на изчисляване и реда за подаване на заявления, приема съответната наредба и разпределя сумата чрез Държавен фонд „Земеделие“. На този етап се решава кой точно ще получи и по колко — и именно тук националното решение има най-голяма тежест. Държавите членки могат и да допълнят европейската сума с национални средства, обичайно до сто процента, а при някои схеми и повече.
Кога реалистично
Сроковете се виждат най-добре от последните случаи. Торовият пакет беше предложен от Комисията на 12 юни и приет от Съвета на 13 юли 2026 г. — тоест месец за самото европейско решение, след като то е било подготвено. Помощта за климатичните щети от 22 юни 2026 г. се отнася за загуби, настъпили през 2025 г. и през първата половина на 2026 г., което показва какъв е обичайният интервал между събитието и плащането.
Ако се сложат едно до друго тези стъпки, реалистичната картина изглежда така. Преценката на Комисията отнема седмици до месеци, в зависимост от това дали данните вече са налице и дали други държави повдигат същия въпрос. Комитологията добавя най-малко две седмици, а обикновено повече. Националното прилагане — приемане на наредба, отваряне на прием, обработка на заявления — отнема още два до три месеца. При благоприятно развитие пари по сметките биха могли да се очакват към края на годината или в началото на следващата. При неблагоприятно — искането остава без последствие и не се превръща в нищо.
Има и междинен вариант, който в практиката е най-честият: Комисията приема мярка, но с обхват и размер, различни от исканите, и разпределението между държавите се прави по обективни показатели — брой животни, обем продукция, установен спад, — а не по остротата на националното искане.
Какво подкрепя искането и какво го затруднява
В полза на българското искане говори това, че спадът при млякото не е местно явление, а европейско, и следователно попада точно в определението за пазарно смущение. През март 2026 г. средната изкупна цена на суровото мляко в Съюза е 43,1 евроцента за килограм — с 1,9 на сто по-малко от февруари, с деветнайсет на сто по-малко от март 2025 г. и с шест на сто под средната за последните пет години. Прогнозата на самите държави членки за април е още по-ниска. Само в четири държави — Испания, Финландия, Малта и Кипър — цената остава над нивото от предходната година.
При свинете положението също е общоевропейско. Пазарът върви надолу от началото на годината, при натиск от цената на прасенцата и слабо износно търсене, а у нас живите прасета се изкупуват по около 1,10 евро за килограм живо тегло.
Същото обстоятелство обаче работи и срещу искането. Щом спадът е европейски, то и останалите двайсет и шест държави имат същото основание да поискат, а резервът е един. Освен това през януари 2026 г. българската изкупна цена от 0,51 евро за литър беше номинално над средната за Съюза, която тогава беше 45,15 евроцента за килограм — обстоятелство, което ще бъде забелязано при съпоставката.
Отделен въпрос е доказателственият. Твърдението, че доставките се реализират под себестойността, изисква изчислена себестойност, а такава у нас не се води от единна и публично достъпна методика. Данните от Системата за земеделска счетоводна информация дават средни стойности със закъснение от година и половина. Колкото по-конкретни са числата в българското досие, толкова по-голяма е вероятността то да влезе в общия пакет.
Какво може да направи стопанинът дотогава
Извънредната мярка, ако бъде приета, ще изисква заявление в кратък срок и доказване на обем продукция или брой животни за определен период. Затова документацията, която ще потрябва, е известна предварително: регистрирани доставки към изкупвач, данни в информационната система, декларации за броя животни, счетоводни данни за разходите. Стопанствата, които поддържат тези данни в изряден вид, обичайно попадат в първия прием; останалите губят време за уточнения.
Успоредно с европейската процедура тече и националната. Министерството вече е заявило готовност да приложи схема за минимална помощ при осигурено финансиране, а такива схеми се задействат значително по-бързо от европейските, макар и с по-малък размер и с таван за едно стопанство.
И накрая — едно уточнение, което е важно за очакванията. Извънредната мярка по член 219 е компенсация за отминал период, а не механизъм за поддържане на цена. Тя облекчава ликвидността в момента, в който вече е настъпила загубата, и не променя нито съотношението между изкупна цена и себестойност, нито позицията на производителя в преговорите с преработвателя. За тези неща Регламент 1308/2013 предвижда друг инструмент — член 222, който позволява на производителите да се договарят помежду си при тежки пазарни дисбаланси. Той не е поискан.
Източници
Министерство на земеделието и храните — съобщение от 7 август 2026 г. за изпратени писма до европейския комисар по земеделие и храни с искане за извънредни мерки по член 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“.
Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти — част пета, глава първа, членове 219 до 222.
Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията — процедура по разглеждане, срок за свикване на комитета, изисквано мнозинство и последици при отрицателно становище.
Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно използването на кризисните мерки, приети по членове 219 до 222 от Регламента за общата организация на пазарите, януари 2024 г. — брой приети извънредни мерки за периода 2014–2023 г. и размер на селскостопанския резерв от 2023 г. нататък.
Съвет на Европейския съюз — прессъобщение от 13 юли 2026 г. за приемане на целеви мерки в подкрепа на земеделските стопани, изправени пред високи цени на торовете: увеличаване на селскостопанския резерв с 300 милиона евро за 2026 г., схема за ликвидност със съфинансиране до 65 на сто от ЕЗФРСР и възможност за национално допълване до 200 на сто.
Европейска комисия — мобилизиране на над 56 милиона евро от селскостопанския резерв, одобрено от държавите членки на 22 юни 2026 г., с разпределение по държави.
Европейска комисия, генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ — средни изкупни цени на сурово краве мляко в Съюза за март и април 2026 г. Съвет на Европейския съюз, документ 7746/26 от 26 март 2026 г. Министерство на земеделието и храните — бюлетин за изкупните цени на суровото краве мляко в България към 14 януари 2026 г. Архив на zemedeleca.bg, публикация от 2 юни 2026 г. за движението на цените на млякото в Съюза.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие — Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2025, раздел за Европейския съюз: пълно усвояване на селскостопанския резерв всяка година от първото му използване през 2022 г.
Понятия
Обща организация на пазарите — общата правна рамка на Съюза за селскостопанските пазари, установена с Регламент (ЕС) № 1308/2013. Урежда стандартите за предлагане, публичната интервенция, помощта за частно складиране и извънредните мерки.
Член 219 — разпоредбата, която дава на Комисията правомощие да приема извънредни мерки при смущения на пазара или при заплаха от такива. Преценката дали е налице смущение принадлежи на Комисията, а не на държавата членка.
Селскостопански резерв — сума от най-малко 450 милиона евро, определяна в началото на всяка година в бюджета на Съюза и предназначена за финансиране на извънредните пазарни мерки. За 2026 г. беше увеличена с още 300 милиона евро заради поскъпването на торовете.
Акт за изпълнение — правен акт, с който Комисията прилага вече приетото законодателство. Приема се след становище на комитет от представители на държавите членки — процедура, наричана комитология.
Квалифицирано мнозинство — мнозинство, изискващо гласовете на петдесет и пет на сто от държавите членки, представляващи най-малко шейсет и пет на сто от населението на Съюза.
Член 222 — разпоредба, която при тежки дисбаланси на пазара позволява на производители, техни асоциации и признати организации да сключват помежду си споразумения, включително за временно намаляване на производството, без това да се смята за нарушение на конкурентните правила.
