Преди да се предоверите на прехвалени реклами, проверете технологията на отглеждане, съветва експертът от Добруджанския земеделски институт
Силните добиви от пшеница зависят от климатичните условия, но и от избора на подходящи сортове. Това припомни пред “Гласът на земеделеца“ проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ към Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. 2023-та е трудна не само за зърнопроизводството, но и за земеделието като цяло. Тя обаче може да донесе и ползи. Защото всяко изпитание е урок. Остава само да се прочете и да се научи.
Проф. Киряков отново прави ретроспекция на неблагоприятните за есенниците събития през стопанската година още от засяването им. Разбира се – с уточнението, че наблюденията му са главно върху Добруджанския край. През зимата почти нямаше валежи, а посевите успяха да влязат в покой само за около седмица. Пролетта също беше доста суха, а парадоксът е, че в края на април – началото на май се оказало, че най-зле изглеждащите посеви най-добре се чувстват, което е разбираемо – за тях влагата е била напълно достатъчна. Падналите в средата на май валежи са били само на места и именно там сега, на финала на жътвената кампания, производители се хвалят с по-добри резултати 650-750 кг от декар, а някъде има и по 800 кг. Черноморието е по-зле – в Шабленския район добивите са по около 300-350 кг, малко по-навътре в страната пак около Шабла в някои села са прибрани по 400-500 кг от декар.
„Общо взето, резултатите не са навсякъде едни и същи – коментира експертът. – Но има много голямо значение какъв сорт е използван, каква е технологията, колко торове са вложени. Всичко това оказва доста голямо влияние. Сега паднаха хубави дъждове в Добруджанския край. За съжаление обаче по-ранните хибриди царевица и слънчоглед няма да дадат много добри резултати, тъй като валежите малко закъсняха. Средноранните и късните хибриди слънчоглед и царевица се чувстват много по-добре и очаквам да дадат много по-силни резултати. Но все пак това е само прогноза“.
Рано е да се каже кои от произвежданите в Добруджанския земеделски институт сортове са се представили най-добре при условията на тази особена откъм климатични условия година. Данните още не са обобщени и анализирани. И все пак – сортовете „Рада“, “Фани“ са дали по 700-800 кг от декар, „Мерилин“ също е показал добри резултати – около 700 кг.
„Може да се каже, че в начално семепроизводство нямаме сортове, при които добивите да са паднали под 650 кг от декар – допълва проф. Киряков. – Примерно в Лозница, Разградско, наши сортове дават това лято по 600-700 до 850 кг, което е доста изненадващо и за мене. „Косара“, която в нашия район имаше малко проблеми тази година, в Разградско даде добиви около 750-800 кг. Всичко зависи от климатичните условия. Макар че неведнъж съм казвал – при нашите сортове не можем да очакваме един тон. При нас се следи селекцията на качеството, но с цената на по-ниска продуктивност“.
Има разбира се, и сортове с по-висока продуктивност както от старата селекция, така и по-нови. Друг е въпросът за качеството.
„Ще си позволя да дам един съвет на земеделските производители – казва още експертът. – Първото нещо, което трябва да направят, е да си избират сорта и да са сигурни, че той има силни посевни качества – добра кълняемост, добра кълняема енергия и разбира се – чистота, да няма примеси. Второ, преди да посегнат към някой сорт, който е нов и много им го хвалят, нека да му видят точната технология. Защото пшеницата си е пшеница, общата технология си е обща технология, но отделните сортове си имат своята специфика. Затова би трябвало земеделските производители, преди да посегнат към новия сорт, който не познават и не му знаят спецификите, много е желателно, този, който им го предлага, да им обясни колко трябва да торят, кога какво трябва да направят – всичко за отглеждането на дадения сорт. Не да им казват, примерно, че сортът не е чувствителен към жълта ръжда. Той е или устойчив, или чувствителен. Кое от двете е вярно в случая? Това са едни такива търговски трикове… Другото, което мога да дам като съвет, особено за другата част на България, където сроковете за сеитба започват още от средата на септември – нека да не бързат. В старите книги пише, че оптималните срокове за сеитба на пшеница в България са от 1 октомври до 25 октомври. Има и още нещо, с което трябва да внимават – нека да не сеят килограми, нека да сеят според посевната норма, бройки кълняеми семена на квадратен метър. Не е нужно да се хвърлят 30 или 40 килограма и да нямаш никаква идея какво се случва после с тях. Това са все едни хубави правила, които трябва непрекъснато да припомняме. Преди време имах шанса да наблюдавам технология на производство в Германия. Там сеитбените норми са по 250 или по 450 кълняеми семена на квадратен метър, защото там е наистина по-влажен климатът. Но още по-интересно, че максималните норми за азотни торове за цялата вегетация са между 210 и 260 кг на хектар, което ще рече 21 до 26 или най-много 28 кг на декар. А те гледат същите сортове като нас. Наистина, условията са малко по-различни. Но становището на института в Генерал Тошево е, че едни сортове, които имат висока продуктивна братимост, а това са повечето от чуждите сортове, които се внасят в България, не трябва посевната норма да прескача 500-550 кълняеми семена на квадратен метър. Иначе се сгъстява посевът и при една такава суша, каквато виждаме у нас през последните години, се получават нежелани резултати и после се оплакваме, че нямаме добив“.
Професорът припомня още, че и предишни години са ни носили подобни уроци, например – 2020-а. Стига някой да си е взел поуката. И сега има какво да научат земеделските производители, има какви изводи да запомнят, за да подобрят резултатите от дейността си и при трудни климатични условия. Всъщност, и в живота най-ценните уроци идват именно от собствените ни грешки. Колкото до науката, тя не може да проучи в детайли всички почвено-климатични условия в различните райони на страната, за да даде универсални отговори и съвети. Не може да се предвиди каква ще бъде следващата есен, каква ще бъде следващата пролет, лято, стопанската година като цяло.
*Снимки – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево и архив на “Гласът на земеделеца“
Стоимена Александрова
