Намаляват и засадените площи при много традиционни за страната култури
Експерт: Трябва да се залага на устойчиви, а не на едри сортове – климатът го налага
С 95,5% по-ниски са добивите от кайсии това лято в сравнение с тези по същото време на 2022-ра. При вишните продукцията е със 78,6 на сто по-малко, при черешите – с 62,5% намаление, а спадът при малините е с 56,3 на сто. Това показва ежеседмичният анализ за основни земеделски култури, оповестен от Министерството на земеделието и храните. Данните са към дата 15 юни и са под условие, че прибирането на реколтата от кайсии и вишни е в начален етап. И все пак – толкова резки разлики при сравнение на резултатите към една и съща дата само за година изглежда притеснително. Също толкова тревожни са и данните за реколтираните площи – при всички изброени култури има драстичен спад, от 60,3 на сто при черешите до 94,4% при кайсиите. Миналото лято българското производство от тези плодове е било 469 тона, докато сега е едва 21 тона. Ръст е отчетен при средния добив от малини, при това – с впечатляващите над 230%. Но продукцията в тонове е с 56,3 на сто по-малко в сравнение с тази от миналата година по това време.
Данните идват на фона на песимизма сред производителите на череши в Овощната градина на България – Кюстендил. Това лято Празникът на черешата не беше весел за тях. Пред камерите на БНТ местни производители споделиха, че заради несигурния пазар, ниските изкупни цени и нарастващите разходи по отглеждане на култивирани дръвчета, площите всяка година намаляват. Един от тях – Кирил Димитров, разказа, че по-миналата година е изкоренил 15 декара, предстои да унищожи още 25 декара.
От “Гласът на земеделеца“ потърсихме коментар по този повод от проф. д-р Димитър Сотиров от Отдел “Селекция, интродукция и сортоизучаване на културните растения“ към Института по земеделие в Кюстендил. Попитахме го дали от контактите си със собственици на овощни градини в региона има впечатления, че се върви към сериозния спад в насадени и реколтирани площи с трайни насаждения.
“Лично аз не зная за такива случаи – да се изкореняват плододаващи череши или други трайни насаждения – каза той. – Ако са амортизирани, е възможно. Но всяка овощна градина се премахва след специална процедура, провеждана от комисия към Областната служба по земеделие в съответния регион. Те преценяват състоянието на градината и едва след това министърът на земеделието издава акт дали може да бъде премахнато трайното насаждение или не. Пак казвам – лично аз не съм видял, не съм чул, възможно е, но аз не знам. По-скоро има обяви за продажба на овощни градини, тъй като хората срещат затруднения с реализирането на своята продукция. А тази година сме свидетели, че лошото време нанесе големи щети. Плодът на черешите се напука, започна загниване вследствие на горещото време. Загубите демотивираха да създават и да поддържат своите насаждения.
Проф. Сотиров поясни, че процедурата за разрешаване да се унищожат трайни насаждения все пак не е непреодолима. Стопанинът трябва да направи искане за извършване на оглед на градината с мотиви за бракуване или за намерения за смяна на статута ѝ от овощна градина в друга категория за земеделско ползване. Комисия отива на място, проверява и прави протокол. Въз основа на него от Министерството на земеделието се дава разрешение или отказ. Не се разрешава току-така премахване на трайното насаждение, което вече е вписано в регистъра като такова. Тоест – възможно е тези стопани, които твърдят, че изсичат дръвчетата в градините си, да са получили исканото позволение. Особено ако са по-стари насажденията – след период на усилено плододаване започва съхнене. И ако насаждението е вече в такъв стадий и е икономически неоправдано да се поддържа, процедурата е сравнително лесна. Но ако са жизнени насажденията, може да бъде отказано премахване.
“За съжаление, в последните няколко години тенденцията е към по-сериозно предлагане на овощни градини за продан – отбелязва проф. Сотиров. – Хората се опитват да се отърват от насажденията си, особено ако е минал периодът, заложен в различните програми за финансиране. Когато той приключи, хората искат да се отърват от градините. Пак казвам – това е обяснимо и се дължи на множество проблеми – трудната реализация на продукцията, ниските изкупни цени, липсата на работна ръка, което е изключителен проблем при прибирането на реколтата и той се задълбочава от година на година. Обявите за предлагане се увеличават, но пък от друга страна няма желаещи да купуват. Така че проблемът си остава пред собствениците, така че искат – не искат, се налага да полагат някакви грижи за насажденията все пак. Защото не е без значение, че градините са шанс за получаване на някакви субсидии“.
Въпреки всичко в Кюстендилско изоставени без грижа градини няма. Но след тази година, в която природата унищожи 80% от реколтата, има отчаяние. Всяка трудност обаче може да бъде урок. В Института по земеделие са направени сериозни проучвания за това кои са сортовете, устойчиви на капризна пролет като тази на 2023 година.
“Разбира се, ние всяка година отчитаме процента напукване, когато има такива метеорологични условия. Но тази година беше уникална в това отношение. Два месеца и половина дъждовете не спряха. Само за юни количеството на валежите е над 160 литра на територията на нашия институт. Така че при тези условия и най-устойчивите сортове имат процент напукване. Но все пак се видя, че сортът има значение. Мога да спомена един от нашите сортове, който не е от най-новите, но пък се оказа, че е от най-устойчивите – това е късния сорт Мизия, а също така Данелия, която е от групата на средноранните – и при нея нямаше напукване. Но Мизия се доказа като издръжлива на подобни неблагоприятни въздействия. При него няма повече от 3-5% напукани плодове. Докато при някои от другите наблюдавахме дори над 80%. Тоест – тенденцията е вече стопаните да създават насаждения с устойчиви сортове. Не толкова едри, както беше доскоро, търсеше се плод, който да е едър и атрактивен наред с вкусовите качества. Явно е дошло време да погледнем към такива, които биха издържали на стресовите неблагоприятни климатични условия, тъй като сме свидетели как климатът непрекъснато се променя и за жалост, отива към все по-неблагоприятни условия. Така че нашата селекционна цел ще бъде в тази посока“.
На тазгодишния Празник на черешата наградата за най-едра череша бе присъдена на плод с впечатляващите 38 милиметра в диаметър, като победителката бе от сорт Самид. Оказва се, че въпреки внушителните си размери, той не е рекордьор. Миналото лято също по време на празника експертите от Института по земеделие са измерили череша с почти 39 милиметра в диаметър. Въпреки тези резултати обаче явно стопаните ще трябва да заложат занапред на по-скромни като размери, но по-издръжливи сортове.
*Снимки – архив на “Гласът на земеделеца“ и pixabay
Стоимена Александрова
