Български учени гостуваха в скандинавската страна, за да видят как се прилага там органичното отглеждане на растения
Български учени бяха на посещение в Дания през миналата седмица, като основната цел бе да почерпят опит от тамошните успешни модели за органично производство на растителни храни. Гостуването им беше по международен проект, в който основен представител от страната ни е Института по земеделски култури “Марица“ в Пловдив, а ръководител е доц. д-р Нася Томлекова. В групата наши представители беше проф. д-р Иван Киряков, експерт по растителна защита от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, който разказа пред “Гласът на земеделеца“ впечатленията си от визитата в експериментална база на брега на Северно море.
“Екипът ни е доста голям и включва различни специалисти от Института по земеделски култури “Марица“, Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ в град Садово и Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Нашата основна идея – това което правим ние заедно със словенските колеги, е да излъчим сортове фасул, които са подходящи за органично земеделие. В Дания беше проведена една полезна работна среща на участниците в този проект. Бяха отчетени резултатите за първата година от реализацията на дейностите. Имахме възможността да посетим и полетата на домакините, в които се прилага органично земеделие. Сред основните акценти, на които наблягат там в момента, на първо място е така нареченият „интра копинг“, тоест – един посев да се отглеждат по няколко култури. Като пример мога да дам пшеница заедно с грах, леща и лен. На едно и също място по едно и също време. Това е на експериментална основа. После се отчитат резултатите, ако културата се отглежда самостоятелно и ако се отглежда в „интра копинг“. Вторият акцент е с оглед да може да се предотврати нападение от болести и неприятели, когато говорим за органично земеделие, да не се отглежда чист сорт, а популация от сортове. Показаха ни пример с пшеница. Да не е чист сорт – както ние го разбираме: да отговаря на определени критерии по външен вид, по генотип и т.н., а просто да бъдат смесени няколко, популация. Това също е на експериментално ниво. Интересно е, когато приключат, какви ще бъдат резултатите. Но е очевидно, че политиката на Европейския съюз натам върви“.
Проф. Киряков разказва, че и в България вече има земеделски производители, които правят подобни опити. Например – отглеждат заедно фасул със сорго. После с машини сепарират реколтата, тъй като бобените зърна са по-едри от тези на соргото.
“Мой приятел в Разградския район прави подобни експерименти от около две години – сочи пример проф. Киряков. – Сам е решил, опитва и е доволен от това, което се получава. Но за масово прилагане на метода съм малко скептичен. Основно скандинавските страни работят по този начин. Но там климатът е друг, условията са коренно различни. При нас вече прибрахме пшеницата, при тях очакват да я прибират в средата на август и дори в края на август. А иначе това са хубави опити и дават резултати при техните климатични условия. Смесването на култури от една страна предотвратява нападения от вредители и болести, а от друга страна се смята, че по този начин растенията се подпомагат едно друго“.
Колкото и да сме скептични по отношение на това има ли органичното земеделие почва у нас, политиката на Евросъюза поне до момента наистина върви в тази посока. В сходен проект, чиято цел е да подпомогне фермерите със знания, подобрен достъп до по-широк набор от висококачествени семена и информация за производството им и способността да се тестват нови или обещаващи сортове в техните климатични условия, е набелязана ясна цел: до 2030 г. около 25% от земеделските земи в ЕС трябва да се използват за биологично земеделие. Формулировката за този вид производство (на растителна или животинска продукция) пък е да не се ползват синтетични препарати за растителна защита и торове, генетично модифицирани организми, растежни регулатори, антибиотици и хормони, вторични продукти от животновъдството за храна на животните. Вместо тях се препоръчват системи за управление на стопанството в съответствие с правилата за биологично земеделие, добри практики за контрол върху вредители, болести и плевели, каквито са физическите бариери, култивацията и устойчивите сортове, естествени торове, компост, превенция с природни лекарства за поддържане здравето на животните и други.
България също има Национален план за развитие на биологичното земеделие, разработен в унисон с европейската политика в тази насока. В него се твърди, че страната ни разполага с подходящи почвени и климатични ресурси за развитие на биоземеделие. Както и че сертифицираните площи за отглеждане на биологични култури у нас през последните 8 години са се увеличили над 7 пъти (документът е от 2019 година). Като силна страна се отчита и фактът, че някои от научните звена на Селскостопанската академия и част от висшите училища имат познания, опит и капацитет да разработват технологии за биологично растениевъдство и животновъдство, а в научните институти се поддържат семена от местни сортове на различни култури, устойчиви на болести, неприятели и подходящи за нашите климатични условия.
Не са за пренебрегване обаче и слабите страни. На първо място това е ниската ефективност заради сравнително малките размери на биостопанствата, по-ниските добиви както и изкуственото разширяване на стопанствата без реално увеличаване на производителността с цел получаване на субсидии. Декларираните добиви с в пъти по-ниски от тези при конвенционалното производство, което прави органичното земеделие нерентабилно. Производството на подходящи фуражи е ограничено, няма гаранции за започващите органично производство, че в близост няма да се развива застрашаваща биологичното земеделие дейност. Има недостиг на квалифицирана работна сила, ограничен е и капацитетът на лабораториите за тестване на биопродукция. Слаб е и интересът на самите производители да прилагат научните достижения в тази насока, агропроизводителите предпочитат безплатни съвети от колеги, търговци на торове и препарати или фирми, изкупуващи продукцията им. Няма достатъчно литература по темата. Сериозен проблем е и трудното поддържане на биологична сертификация.
*Снимки – Добруджански земеделски институт и pixabay
Стоимена Александрова
