До 10 пъти по-ниски от нормата са добивите на слънчоглед в Добруджа

Сух вятър, наричан от местните чалгън,
е нанесъл съкрушителния удар върху посевите

До десет пъти по-ниски са добивите от слънчогледа в Добруджа тази година в сравнение с тези в нормални години и при благоприятни обстоятелства, научи „Гласът на земеделеца“. Масовият резултат е около 50 кг от декар, на места – едва по 20-30 кг, по данни на производители. За сравнение – в добрите години слънчогледът е давал по 280-300 кг от декар. Това лято обаче ще остане в историята с дълга и мъчителна суша, а през последните дни съкрушителния удар на посевите е нанесъл сух и горещ вятър, наричан от местните хора чалгън. Той е изсушил много от оцелелите в сушата растения.

В Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево жътвата на слънчогледа е започнала от вчера, научихме от проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ към научното ведомство. От първото поле добивите са около 130-140 кг от декар, което също е слабо в сравнение с постиженията в по-добри години. Това са само първите резултати, в течение на кампанията е възможно и да се променят, но едва ли ще е с много. В сравнение с години, когато са изкарвани по 280-300 кг от декар, разликата е наистина голяма.

„Различни са добивите в Добруджа – казва проф. Киряков. – Някои земеделци споделят, че изкарват по петдесетина килограма, други са по-доволни. Зависи в кой район са посевите, зависи кой хибрид са избрали… Но като цяло резултатите са лоши. Давам пример и с царевицата. В института в Генерал Тошево понеже има и животновъдство, царевицата не се оставя за зърно, а се жъне за силаж и имаме добри резултати, може да се каже. Но земеделски производители, които гледат царевица за зърно, нещата са доста различни, сушата си изигра ролята“.

В разговори с производители научният работник е чул и за катастрофалните 20-30 кг от декар слънчоглед, но няма преки наблюдения върху посеви с чак толкова лоши резултати.

„Много трудна беше годината – за пореден път отбелязва проф. Киряков. – Дори самото засушаване не беше толкова страшно, колкото много силният вятър с високи температури в рамките на две-три седмици. При зърнено-житните култури това явление го наричаме чалгън. То е много опасно по време на преминаване от млечна към восъчна зрялост. Тогава, ако го има този чалгън, зърното се спаружва. Но зърнено-житните по-леко се отърваха тази година за разлика от слънчогледите, тъй като те малко по-късно наливат семената. Повечето колеги обвиняват сушата, но аз лично смятам, че този чалгън нанесе повече щети на посевите“.

Експертът обаче сочи и друга грешка – много от агропреприемачите бъркат технологията. Допреди години за оптимална сеитбена норма от масовите хибриди слънчоглед е била 5000-5500 растения на декар, докато сега отиват на 6000-7000.

„Това би било хубаво, когато има валежи – пояснява проф. Киряков. – Обаче при такива екстремни засушавания конкуренцията между растенията е ужасна и добивите, разбира се, са още по-ниски. Аз виждам посевите и мога да направя сравнение. При нас, при по-рядка сеитба питите са хубави оформени, макар да нямат хектолитъра заради екстремните условия през лятото. Но питите са много по-големи, докато при сгъстените посеви са по-малки от юмрука ми. Земеделците се подлъгват. А някои като че ли започнаха да не вярват на сертификатите за кълняемост. Чувал съм да казват, че сеят над 7500 растения на декар, защото, ако не поникнело като хората, да му останели около 6000. Да, но не е сигурно колко ще поникнат и колко ще оцелеят“.

Животът обаче е доказал, че всяка трудност носи поуки. Какво може да се направи, за да се избегнат подобни катастрофални резултати занапред?

На първо място земеделците трябва да си коригират сеитбените норми, смята проф. Киряков, като допълва, че това се отнася не само за слънчогледа, но и за зърнените култури. Редно е да се спазват препоръчителните норми, посочени от производителите на семената. Експериментите по отношение на това правило крият рискове. Сушави години е имало и до момента, ще има и занапред. А научните институти в страната ни в последните години насочват усилия към създаване на сухоустойчиви сортове, най-вече зърнено-житни. В Добруджанския земеделски институт има сортове пшеница, доказали се като много издръжливи на засушаване. При слънчогледа обаче все още няма силни постижения в тази насока.

Очакваната бъдеща лоша новина пък е, че след като очакваните есенни валежи на повечето места в България не паднаха, стопаните явно ги очаква и много трудна сеитба. Необходими са поне 20-30 литра на квадратен метър, за да се подготви почвата. По този повод проф. Киряков припомня написаното в старите книги – препоръчителните срокове за сеитба са в последните дни на септември, дори би било полезно да се отложи за октомври, когато се очаква да има повече почвена влага. И отново припомня, че не бива да се сеят килограми на декар, по-добре е да се предвиди броят на растенията на квадратен метър.

„Това е основната им грешка – бързат със сеитбата, макар да виждат, че времето е топло. Единият проблем , че това може да доведе до неравномерно поникване. Другият – при хубава влага ще привлече вредители, те пък пренасят и вируси. Така че всеки производител трябва да прецени в собствения си район според обстоятелствата какъв е оптималният срок за сеитба. Хубаво е да се вземе съвет от агроном, дори и да се чуе второ мнение“.

Практиката през годините сочи още, че когато природата даде благоприятен климат, грешките не са фатални. С малко по-нисък добив от очакваното дори не се забелязва. Но при екстремни години като 2023-та е от особено значение стриктно да се спазва технологията, а експериментите водят до катастрофални резултати.

*Снимки – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево и архив на “Гласът на земеделеца

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини