Хилми Коруджу и семейството му от 15 години отглеждат стария нашенски пипер, като се стараят да го пазят от опрашване с други видове
Семето на стария нашенски сорт Росенска капия не е безвъзвратно изгубено. Все още има земеделци, които го отглеждат и поддържат. Парадоксът е, че в Пазарджишко, откъдето той произхожда, вече почти го няма. Но го има в Кърджалийско. В нивите на Хилми Коруджу от село Островец, община Кирково. Той е един от производителите, които ревностно пазят сорта, като при производството дори внимават да не се опрашва с други видове пипер.
„Имаме Росенската капия повече от 15 години – разказа пред „Гласът на земеделеца“ Хилми Коруджу. – Взех я от един приятел, който е тук, от нашия район. Но за сорта знаем, че произхожда от Пазарджишко. Започнахме и си го поддържаме, всяка година си събираме наше семе, като подбираме само най-хубавите чушки, за да сме сигурни, че и занапред ще отглеждаме Росенска капия, а не нещо друго“.
Човекът признава, че в нивите му преобладава Росенската капия, но не може съвсем да се избегне опрашването в участъци, граничещи с ниви на други стопани, които залагат на различни сортове пипер. Затова при подбора на чушките за семе Хилми казва, че много внимават те да носят всички характерни белези на стария български сорт – преобладаващо тристенен плод, ярко червена, много месеста, не прекомерно едра, а средна чушка.
Росенката, както галено я нарича Хилми, се отплаща с добри добиви при добра грижа. Те не могат да се сравняват с тези на модерните хибриди, но пък техният вкус и качества не могат да се сравняват с тези на Росенката. Семейство Коруджу държат на сорта, защото си имат редовни дългогодишни купувачи, които искат точно този пипер, а не друг.
„Росенката не дава много големи добиви. Даже е доста капризна. Затова много хора не искат да я отглеждат – споделя земеделецът. – Но аз печалбата много не я гледам, предпочитам да се остане традиционният сорт, защото си имаме много хора, които държат на него. Затова не искам да се занимавам с някакви хибриди само заради парите“.
Човекът допълва, че не е забогатял от производството на изчезващия в днешно време български сорт. Но все пак той му се отблагодарява, доволен е. В момента за нивите се грижат той, жена му и синът му. Двамата мъже работят, а съпругата е регистриран тютюнопроизводител. За домашни нужди пък отглеждат и други зеленчуци – домати, патладжани, всякакви видове люти и сладки пиперки, камби, като и от тях предпочитат старите български сортове.
Хилми е любознателен към историята и особеностите на Росенката и доста е чел за нея. Убеден е, че отглежда точно този сорт – правил е собствени проверки, сравнявал е своя пипер с описания в специализирана литература, със снимки. И много се гордее с него. Особено сега, през невероятно трудната за земеделието 2023 година, когато обаче въпреки перипетиите и климатичните капризи пак е успял да добие хубава реколта.
„Годината беше наистина жестока – казва човекът. – Трудно ни беше да се справим с пипера, особено със сорт, който не е от най-устойчивите на неблагоприятно време. Но се справихме. Постоянно трябва да се пръска и подхранва превантивно, поне през 10 дена – калций, калий, други специализирани препарати. Без подхранване нищо не става“.
На 9 септември Община Кирково за пореден път организира Празник на плодородието. Хилми Коруджу отново ще участва в него, като ще покаже най-доброто от реколтата си от Росенска капия. Надява се да запали и млади хора да залагат повече на българските зеленчуци. С такава цел човекът непрекъснато споделя и снимки на продукцията си в социалните мрежи. Винаги обира овациите на потребителите и винаги още някой се запалва по идеята да опита с производство на нашенски сортове.
*Снимки – личен архив на Хилми Коруджу
Стоимена Александрова
