Днес сортът се радва на жив интерес – отглеждат го в различни региони чак до Югоизточната част на страната
Инициаторката на успешната селекция доц. д-р Христина Георгиева се радва на спокойни старини и дава безплатни консултации на земеделци
Завръщането на славната някогашна капия, отглеждана от поколения наред в Пазарджишко – това бе едно от водещите агросъбития за 2017 година. Днес вълненията от възстановяването на сорта, патентован с наименованието Ивайловска капия, вече са позабравени. Той обаче заема своето достойно място в българското земеделие. Отглежда се не само в региона, където десетилетия наред е бил традиционна култура, но и в Ямболско, Кърджалийско, а стопаните и потребителите го предпочитат заради многото му уникални качества.
„Гласът на земеделеца“ издири тогавашната директорка на Опитната станция по поливно земеделие в пазарджишкото село Ивайло с водеща роля за възраждането на стария нашенски сорт пипер – доц. д-р Христина Георгиева. След пенсионирането си тя се радва на спокойни старини. И на удовлетворението, че е оставила едно добро наследство на растениевъдите – сорт с уникални качества, каквито нито един от вносните видове не притежава.
Успехът идва след 10-15 години селекционерски труд. Финалът е вдъхновяващ – изследванията показват, че капията е изчистена от примеси с други сортове, отговаря на показателите, които е имал и оригиналът, и е вписана в Сортовата листа на България.
– Доц. Георгиева, нека припомним как бе възродена Ивайловската капия. Как се запали интересът Ви към този сорт и решихте да го възродите?
– Районът на Горнотракийската низина, по-точно – най-западната част, е много подходящ за отглеждане на зеленчукови култури с напояване. Визирам преди всичко пипер, домати, патладжани. Опитната станция в Ивайло, където проведохме този успешен експеримент, е с изразена валежна сянка. Това означава, че много рядко вали. Намира се в участък между две реки – Марица и Луда Яна, в този участък дъждовете наистина са рядкост. А това прави площите там подходящи за зеленчукови култури. Аз съм от Ивайло и имам спомени от времето, когато тогавашната Касаплийска капия (от старото има не Ивайло – Касаплий – б.а.) се отглеждаше в региона от ТКЗС-тата много успешно, даваше много високи добиви и нямаше конкурент! Така реших да се боря за възстановяването на този сорт с високи качества, който беше почти изчезнал в чистия си вид заради неспазване на пространствената изолация от 700 метра и опрашване с други сортове. Започнах да търся изходни материали. Много трудно открих! Намерих в Исперихово и Бяга – там в закътаната част на Родопите също има благоприятни условия. Там открих блок 1000-1500 декара само пипер, хубава капия. Вече не беше някогашната капия, беше смесица от сортове, тъй като пиперът се опрашва с други сортове, когато не са осигурени поне 700 метра между тях. Щом тази пространствена изолация не е спазена, сортовете се смесват и в следващите поколения се проявяват белезите и на други сортове. И в такъв вид го открих.
Първите ми опити бяха доста отдавна – през 1985-1986 година в едно опитно поле – към Опитната станция имаше база за развитие и внедряване, която бе до Фазанарията, доста отдалечено, защото в самата ни основна база тогава се отглеждаха за семепроизводство няколко сорта пипер всяка година и не можеха да се осигурят тези задължителни 700 метра разстояние. Но пък тази отдалеченост на опитното поле при Фазанарията, без да можем да наблюдаваме агротехниката, първият експеримент не се получи, не даде очакваните резултати и аз се отказах.
По-късно обаче, когато спряхме производството на семена от пипер в Опитната станция и остана само един сорт, реших да пробвам отново. През 2002 година, вече като директор на станцията, можех аз да решавам как да се ползват площите и къде какво да бъде засадено, което много ме улесни в осигуряването на пространствена изолация и за единия сорт, и за другия. А по-късно семепроизводството на пипер бе спряно и остана само експерименталната ни капия. Но за да се изчисти, бяха нужни доста години. Междувременно освен семената от Исперихово взех и още от село Росен. В първите години само се наблюдават, следят се различни показатели. Намерих и описанието на Касаплийската капия в Националната библиотека и в Патентното ведомство в София. Тогава реших, че ще гоня тези показатели, защото те се харесват и от производителите, и от потребителите. Така започнахме, а след десетина години целенасочена работа достигнахме до нашия сорт Касаплийска капия. Нарекохме я обаче с новото име на селото, където е селекционирана и възстановена – Ивайловска капия. Някои неща не можехме да правим само като опитна станция, затова се обърнахме за помощ към Института за земеделски култури „Марица“ в Пловдив. Правата за вписване и патентоване на нови сортове ги получаваха институтите. Затова и навсякъде сортът се води авторски на двете организации. Де факто селекцията протече при нас, при тях бяха някои лабораторни анализи, а нужните финансови средства се предоставиха от държавата пак чрез института.
– Тоест, самото изчистване и възстановяване на сорта е продължило повече от 10 години?
– Да, де факто при нас продължи от 2002 до 2015 година. След което подадохме материал с описание на сорта в Държавната сортова комисия. Там е извършено ново изпитване в продължение на три години, ако не се потвърдят признаците. След като нашето описание съвпадна с показателите, за което те са следили на три опитни полета – успоредно проучване на сорта как ще реагира според конкретните условия. Той се доказа по време на изпитванията и беше приет, издадоха ни документ за него, на следващата година го регистрирахме и в Патентното ведомство. И така вече можехме да се явим с него на пазара. Много се хареса от производителите! И до ден-днешен в Пазарджишко – целия регион – се отглежда нашата капия. В Кърджалийско няколко пъти ходих, за да изнасям лекции по темата – там също гледат нашата капия. В Ямболско – също. Изненадата беше, че разработеният от нас сорт се появи скоро и с други търговски наименования. Пак го наричат капия, но отпред с имената на други населени места. По описание нямат никакви различия с нашия, само дето са с други имена. Но при сегашното законодателство това е възможно.
– Намеквате, че е откраднат сортът и се продава без знанието на авторите?
– Не мога да го твърдя със сигурност, но точно в това се съмнявам. Две години след нашето представяне на „Агра“ се появиха на пазара и „новите“ капии. Ботаническото описание на растението и неговите плодове напълно съвпада с това на нашите. На „Агра“ наша колежка разказа как минавали разни хора, питали, единият поискал щипка семена, другият – лъжичка. Явно така са го получили и са го развъдили, а после са започнали да го представят като своя търговска марка. Но това вече не може да се докаже.
От една страна не е хубаво да се краде чужд авторски труд, но от друга е добре, ако семепроизводството се запази, ако сортът се запази, няма значение кой как го нарича. Важното е да се съхрани, а не да се разводни и да се смеси отново с други сортове. По този начин много сортове са се изгубили, дано с Ивайловската капия не стане така!
– Вие бяхте приели възраждането на този сорт като мисия на живота си. Спомням си колко старание вложихте в него. Струваше ли си?
– Аз поначало си върша работата с много старание, не само по отношение на Ивайловската капия. Защото така съм възпитана – където и да съм отишла, трябва да се представя достойно. И на всеки годишен отчет, когато в последните години имаше затруднения (тогава всички 17 опитни станции се отчитахме с постиженията и с провалите си в София), аз като започнех, им казвах, че правя нещата, както ги разбирам и влагам всичките си усилия, за да постигна желаните резултати. И така съм работила до последния си трудов ден.
– А сега какво се случва с доц. Христина Георгиева, която прослави Пазарджишко с Ивайловската капия?
– От 2020 година съм пенсионерка. Тогава през октомври навърших 70 години и в същия ден се пенсионирах. Каниха ме да остана, но вече е много трудно, по различни причини. Време ми е да си почивам повече.
Но и сега, в този момент, ако някой се интересува, ако има нужда от консултации по отношение на агротехниката на отглеждане на пипера, от начало до край, да заповяда, никого не съм върнала. Консултациите ми са безплатни. Знаете ли, не държа името ми да се помни, искам сортът да се знае и да бъде в услуга на производителите. Защото това е най-хубавият пипер, особено за печене. При това не само в България, а и в цяла Европа – дебела и плътна стена, много сухо вещество, високи захарност и рандеман, двустенна и лесна за печене, много лесно се бели и най-вече – прекрасен вкус.
Историята накратко:
Пиперът сорт Ивайловска капия (Capsicum annum L) е селекциониран от Опитната станция по поливно земеделие и Института по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив от доц. д-р Христина Георгиева и колектив, признат със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите през август 2017 г. и Решение от Патентното ведомство през януари 2018 г.
Преимуществата:
Растението е високо около 60 см с 2 до 4-5 разклонения. Стъблото е със средно до силно оцветяване на възлите, със средна дължина на листната петура, разположена на средно дълга дръжка поединично по възлите на дълги разклонения. Петурата е гладка, целокрайна, заострена на върха и зелен цвят. Сортът е от типа зелен пипер, предназначен както за прясна консумация така и за преработка – за мариноване и печене. Плодът е двустенна и по-рядко тристенна чушка, най-често двукамерна, но има и трикамерни с кукичка на върха, в техническа зрялост със зелен цвят, а в ботаническа, пълна зрялост оцветяването е в интензивно червено. Дължината на чушката е над 12, често пъти до 17-18 см, ширината е от 5 до 9 см, дебелината на перикарпа е от 5 до 9 мм, а сухото вещество е до 10 процента. Печената чушка лесно се бели и има висок рандеман. Теглото на един червен плод зависи от броя плодове на растението, но достига от 90 до 275 грама през отделните години. Основните химични компоненти в червената чушка са с обща сензорна оценка от 4,4 до 4,6 по данни на ИЗК. Добивът от един дка е 4 до 5 тона червен пипер , но може да надхвърли 6 тона при добра агротехника и до 10 тона бране на зелено. За получаване на високи добиви е необходимо използването на автентични семена – пространствената изолация при семепроизводство е 700 м от друг сорт – и спазване на висок агрофон на отглеждане. През горещата 2023 г. посевите разсадени до края на май имат добре заложени плодове, които гарантират добив.
Сортът бързо се налага, многобройните му преимущества са високо оценени и получава редица отличия, сред които злато от „Изобретения, трансфер и иновации“ през 2017 година и диплом от „Агра“ през 2018 година.
*Снимки – архив на Опитната станция по поливно земеделие в село Ивайло
Стоимена Александрова
